Още за майстор Ли Джънхан
Тренирах с него около година. Учих старите варианти на стандартните форми тайдзи 24 и 42, както и тайдзи 48. Той харесваше да изпълнява таолу много бавно. Особено на облачните ръце направо се изнервях. В 24 и 42 трите облачни ръце ги правеше поне по минута всяка. Имах чуството, че когато прави това движение, по някакъв начин огъва пространството и го удължава. Дланите и пръстите му бяха особено подвижни и те изпълняваха малки, почти невидими движения, докато останалата част на тялото беше в привиден покой. Можеше да слиза много ниско и да се движи с колене, почти опрели до земята. Изстрелваше се напред като котка. Едва ли тежеше повече от 50 кг. Той първи ми показа и Петте юмрука от син и цюан, както и ходенето в кръг от багуа джан. За него тайдзицюан, син и цюан и багуаджан бяха три части от едно и също. Каза ми, че преди трите са се учели заедно. Когато ми показваше Петте юмрука, ми каза да ги тренирам по 100 пъти всеки ден една година и ще съм готов да уча син и цюан. Направих го, но 6 години по-късно. Преподаваше и Удан Лунмън пай тайдзицюан, но тогава още не разбирах какво е това. Той е бил един от първите съдии в Академията за бойни изкуства в град Ухан по състезания за стандартните таолу - тогава са били 24, 88 и 48. 90та година 48 я замениха с 42, а в края на 90-те започнаха да вкарват самосъставните форми и стандартните вече вече не се правеха по състезания. Тогава той напуснал Ухан, оставил жена си, дъщеря му беше вече студентка, и той и пращаше по-голямата част от парите, които изкарваше с уроците по тайдзицюан. 2004 дошъл в Гуанджоу и взел под наем един апартамент, близо до затворения квартал Бигуй юан. Аз се нанесох там 2005. Тогава той имаше групичка, с която тренираха в парка на квартала. Обикалях спортните центрове и търсех учител по тайдзицюан и в една фитнес зала ми дадоха неговия номер. Обадих му се и за няколко дни в залата научих с него тайдзи 24. Преди това вече бях тренирал стил Чън близо 2 години, тайдзи меч и стандартната таолу 42. Тренирах с него преди да се запозная с майстор Бай. Бяхме големи приятели, но групичката му се състоеше от мързеливци от средната класа (сравнително заможни), с които той се съобразяваше. Аз по едно време вече нямах пари да му плащам, и ме беше срам да му дължа пари за уроците, а и другите му ученици напредваха много бавно и нямаше какво да науча от тях. Затова напуснах групата. Няколко пъти ме кани у тях да го уча как да ползва компютър, дъщеря му му беше пратила един стар компютър, за да е в крак с технологиите. Постоянно искаше да се учи. Всичко му беше интересно като на дете. Живееше сам в малък апартамент и ядеше много проста храна - варени оризови спагети без никакви подправки. Не пиеше, не пушеше, не ядеше месо. Спеше на голо дървено легло без матрак, покрито само с бамбукова рогозка. Беше вярващ будист. На китката си носеше молитвена броеница, която никога не сваляше, дори когато спеше. Аз често го канех в разни ресторантчета, където той хапваше много малко, но пиеше много чай и говореше. За сметка на това по време на тренировка не говореше въобще. Показваше всичко по веднъж, изсумтяваше един особен звук "ммм" и правеше един жест с ръце, който означаваше, че показното бе дотук. Бях ходил на няколко тренировки по джудо/джуджужу и бях научил няколко ключа на китките, веднъж пробвах да му заключа пръстите назад към гърба на китката - гърбът на дланта му се опря в китката, не бях виждал такава гъвкавост. "Мислиш ли, че ние, старите, не сме подготвени за такива неща", ухилен до уши ми каза той. И до днес разтягам китката си всеки ден с надеждата някой ден да добие поне част от неговата гъвкавост. Друг път той показваше сложните движения от таолу, обърнат с гръб към групата, а ние го следвахме. По едно време без да се обръща към нас, каза: "Сяо Фейлун (такъв ми беше китайския прякор), стъпил си с другия крак напред, Не те виждам, но те усещам." Прав беше, бързо си оправих позицията. Не беше особено щастлив в Гуанджоу. Живееше много бедно и усещаше, че си пропилява таланта с некадърни ученици, които му пречат да се развива. Наскоро разбрах, че се е преместил в Хонконг и там живее доста по-добре. Гастролира и в чужбина, където има ученици. Радвам се за него.
