ПРИКАЗКА
Нещастен от съдбата си, поетът
поискал да потърси Любовта.
А тя била едно червено цвете,
поникнало на края на света.
И дълги дни го търсил със надежда.
Едва ли не обиколил света.
Във хиляди градини се навеждал,
но виждал само вехнещи цветя.
Останал и без вяра, и без сила,
прекрачил тъжен родния си праг.
Извадил там хартия и мастило
и стиховете се родили пак.
Разказвали за стръмните пътеки,
които неуморно извървял,
а след това внушавали на всеки
един несъществуващ идеал.
С крилата си вълшебни полетели.
Видяла ги отнейде Любовта.
Червените й цветове пламтели
и греела сред всичките цветя.
“Вдигнете ме – извикала тогава –
и дайте ме на този млад поет!
Че той не пожела ни власт, ни слава,
а само мене търсеше навред!”
Така завършва приказката стара.
Един поет намерил Любовта.
Тръгни и ти, но без да губиш вяра -
все някога ще те докосне Тя!
Ясен Ведрин
Нещастен от съдбата си, поетът
поискал да потърси Любовта.
А тя била едно червено цвете,
поникнало на края на света.
И дълги дни го търсил със надежда.
Едва ли не обиколил света.
Във хиляди градини се навеждал,
но виждал само вехнещи цветя.
Останал и без вяра, и без сила,
прекрачил тъжен родния си праг.
Извадил там хартия и мастило
и стиховете се родили пак.
Разказвали за стръмните пътеки,
които неуморно извървял,
а след това внушавали на всеки
един несъществуващ идеал.
С крилата си вълшебни полетели.
Видяла ги отнейде Любовта.
Червените й цветове пламтели
и греела сред всичките цветя.
“Вдигнете ме – извикала тогава –
и дайте ме на този млад поет!
Че той не пожела ни власт, ни слава,
а само мене търсеше навред!”
Така завършва приказката стара.
Един поет намерил Любовта.
Тръгни и ти, но без да губиш вяра -
все някога ще те докосне Тя!
Ясен Ведрин