B
BaDBluEeYeS
Гост
В царството на Морфей съм.Сънувам,че съм на една чудна полянка,изпълнена с красиви цветя.Слънцето грее,а аз се чувствам по-свободна от всякога.Протягам ръка,за да докосна едно красиво цвете, обагрено в цветовете на дъгата...
Изведнъж някакъв звук,напомнящ телефонен звън,процепи тишината.Момент,този звук ми е познат-та това е мелодията на телефона ми! Кой нормален ме безпокой в 4:15 сутринта? Няма нужда да гледам дисплея -вече знам,че е Той...
-Вече мога да заспя спокоен,след като знам,че те събудих!-независимо от това,което ми казва,гласът му е изпълнен с нежност.Усещам как сърцето ми започва да бие с най-малко 120 удара в минута,ръцете ми треперят и аз едва не изтървам телефона от вълнение.Трябва да се стегна!Той не трябва да разбира,че се радвам да го чуя.Затова го обсипвам с всевъзможни "мили" нарицателни(от сорта на: идиот,простак,смотаняк).Мамка му! Гласът ми ме издава,звуча адски разнежено.
-Е,русокоске,имаш ли да ми кажеш още нещо?-гласът му е изпълнен с очакване.Какво ли очаква да му кажа? Че ми липсва?!Ха! Знае добре,че няма да го направя...
-Разбира се!Имам да ти кажа много неща,но не тук и не сега!Лека нощ,Пух, и сладки сънища!
Затварям и след това цял час и половина не мога да заспя.Мисля си за него,а най-странното е ,че знам,че там някъде на 500 км от мен Той също мисли за мен...
Изведнъж някакъв звук,напомнящ телефонен звън,процепи тишината.Момент,този звук ми е познат-та това е мелодията на телефона ми! Кой нормален ме безпокой в 4:15 сутринта? Няма нужда да гледам дисплея -вече знам,че е Той...
-Вече мога да заспя спокоен,след като знам,че те събудих!-независимо от това,което ми казва,гласът му е изпълнен с нежност.Усещам как сърцето ми започва да бие с най-малко 120 удара в минута,ръцете ми треперят и аз едва не изтървам телефона от вълнение.Трябва да се стегна!Той не трябва да разбира,че се радвам да го чуя.Затова го обсипвам с всевъзможни "мили" нарицателни(от сорта на: идиот,простак,смотаняк).Мамка му! Гласът ми ме издава,звуча адски разнежено.
-Е,русокоске,имаш ли да ми кажеш още нещо?-гласът му е изпълнен с очакване.Какво ли очаква да му кажа? Че ми липсва?!Ха! Знае добре,че няма да го направя...
-Разбира се!Имам да ти кажа много неща,но не тук и не сега!Лека нощ,Пух, и сладки сънища!
Затварям и след това цял час и половина не мога да заспя.Мисля си за него,а най-странното е ,че знам,че там някъде на 500 км от мен Той също мисли за мен...
16.02. 2008 г