Притча за перлата на Дракона

[Мортиша]

Ако пък в ноктите си Драконът държи перла или кристал, то той символизира богатство, сила и нови възможности.

Перлата на дракона

На брега на едно голяма езеро, в което не плували риби, живеели младият Чан и неговата майка. Те обработвали оскъдно парче неплодородна земя, с която едва изкарвали прехраната си.
Един хубав ден младежът решил да отиде и да попита Великият Бог на Запада защо толкова много работят, а са толкоз бедни. Целунал майка си, взел си довиждане с нея, събрал някои провизии и тръгнал към неприветливите западни земи.
Цели 49 дни той вървял през гъсти гори. Тогава, на края на силите си, стигнал до ферма, където една възрастна жена живеела с дъщеря си. Дъщерята била много красива, но не можела да говори. Родила се няма. Възрастната жена му предложила храна и легло за нощта, а когато й казал къде ще ходи, тя помолила: „Би ли попитал Великият Бог на Запада, защо дъщеря ми не може да говори? Аз не мога да го направя сама, твърде стара съм.“
Чан се съгласил на драго сърце и продължил пътя си напред през планините, за още 49 дни. Когато бил почти напълно изтощен, видял къща. Възрастен мъж, който живеел там му дал храна и място да преспи.
Когато Чан му казал за целта си, мъжът попитал: „Моите крака са твърде слаби, за да ме занесат до там, но би ли попитам заради мен, защо дърветата ми не раждат плодове?“
Чан се съгласил и се отправил на запад. Тази вечер той стигнал до една голяма, бърза река, на която нямало нито мост, нито брод, нито камъни, по които да премине. Изглеждало, че пътуването му е към края си и усилията му били напразни.



http://www.spiralata.net
Тогава водите се разпенили и се появил един дракон. Чан забелязал, че крилата му са слабички и че на челото си имал блестяща перла.
Драконът го попитал защо иска да премине реката и Чан му обяснил. „Това е добра причина, качвай се на гърба ми!“ казал дракона. „Когато стигнеш там моля, попитай защо не мога да летя като другите дракони?“
Най-накрая Чан видял края на пътуването си, един дворец с хиляди стаи, там горе високо в планината. Покачил се, стигнал до дверите и бил въведен във великата господна зала. Там седял суров, възрастен мъж с побеляла коса, носещ императорска роба.
„За това, че си извървял един дълъг и опасен път, давам ти правото да ме попиташ 3 въпроса, но ако питаш повече – то няма да отговоря на нито един от тях.“ Чан бил разочарован, ако зададе 3 въпроса, както обещал, то не можело да зададе въпроса за себе си. Но той държал на думата си.
На следващата сутрин получил отговорите за 3-та си приятели и тръгнал обратно без да зададе въпрос за себе си. Когато стигнал до реката, драконът го чакал там с нетърпение. „Великият Бог на Запада каза, че ти трябва да направиш едно добро дело и тогава ще ти даде силата да летиш.“
Драконът пренесъл Чан през реката и казал без колебание: „За това, че си толкоз благороден, ще ти дам най-ценното нещо, което имам – перлата, която нося на челото си.“ Свалил перлата и я дал на момчето.
След като Чан му благодарил, драконът се понесъл в небето.  Когато Чан стигнал до възрастният мъж му казал да копае под лимоновото дърво. Там те намерили 9 златни делви, от които извирала чиста вода. Изведнъж дърветата се покрили с цветове. Възрастният мъж дал на момчето  една от 9-те вълшебни делви.
На следващата си спирка Чан поговорил с хубавото момиче и тя му отговорила! Обзета от радост тя го целунала и майка й казала: „ Омъжи се за дъщеря ми, ти ще бъдеш чудесен съпруг за нея!“ Чан останал с тях за 9 дена и отвел съпругата си при своята майка.
Бедната стара жена плакала толкова много, че ослепяла. Той не посмял даже да й каже, че няма отговор на нейния въпрос, но се сетил за перлата. Когато тя докоснала перлата, ярка светлина блеснала от нея и озарила очите й. И чудо! Тя можела да вижда отново!
Магическата перла също докарала риба в езерото и превърнала земята в плодородна. Чан, майка му и неговата прекрасна съпруга заживели щастливо и всяка година щедрият дракон им идвал на гости.​

 

[Мортиша]

Драконът е благоприятен знак на лееща се вода, жизнеутвърждаващ, подсказващ единението на духовното (крилата) и материалното, земното (змийското тяло). Той олицетворява също така и природните сили - дъжд, гръм, мълнии, но и мъжката сила, ум и съзидание. Традиционен пазител на съкровища, символ на мъдрост и дълголетие, драконът се използва като талисман срещу врагове.
Според Фън Шуй драконът е символ на могъщество, мъдрост, величие, безсмъртие и доброта. Изображението на дракон пази дома и изгонва от него злите духове и недоброжелатели. Вътре в помещението драконът се разполага така, че в никакъв случай да не се намира по-високо от главата ви, иначе ще започне да доминира и да потиска вашата воля. Дракон с вълшебната перла на мъдростта олицетворява мъжката сила и влиянието на природните сили - това е символ на "стопанина", божествения покровител на императорите.



Дракон с перла от нефрит

Дракона е много мощен символ привличащ ЯН енергия. Предизвиква добра съдба и е особено ефективен в източна посока. Трябва да се постави в източната част на дома ви и ще донесе късмет и благополучие на цялото домакинство. Много е подходящ за офиси, магазини и ресторанти, понеже те се нуждаят от много ЯН енергия. Поради силното привличане на ЯН енергия, не бива да се поставя в спалня.

 

[Мортиша]

В митовете не е трудно да се проследи и еволюцията в отношенията между низвергнатите дракони и с хората. В самото начало (и в най-древните легенди) Драконите еднозначно били възприемани като „цивилизатори, учители” и, съответно, богове на човечеството. В по-късните митове обаче се появяват нови страни в отношенията между низвергнатите дракони и хората. Възможно е войната да е завършила с катастрофа, изстрила следите от създадената с помощта на Драконите древна човешка цивилизация. Макар че е вероятно и, с течение на времето, Драконите, които и без това са били малобройни, да са деградирали сериозно, ставайки уязвими за своите ученици, които в крайна сметка са ги унищожили напълно. Споменът за контакта постепенно се изтрил от съзнанието на хората, макар че в подсъзнанието им той вероятно все още съществува.


„Потомци на дракона”

Названието „Потомци на дракона” идва от легенди в древен Китай. Според легендата, преди императора Хуанди, тотемът на китайците бил мечка. За да успокои подчинените племена, императорът Хуанди решил драконът да бъде тотем вместо мечката. Главата на Дракона приличала на мечката, а тялото – на змия, която била друг тотем на тогавашните племена. Може да се каже, че тотемът Дракон е съчетание на тотемите на различните племена.
От император Хуанди, тотемът Дракон започнал да се използува като орнамент в различни битови предмети и се превърнал в йероглиф. На черупките на костенурки и на порцелан, открити в исторически находища, има йероглифа Дракон.Постепенно Драконът се превърнал в символ на китайската нация. В Китай се разпространяват безброй легенди за Дракона, например императорът Яен бил роден от съюза на Небесия Дракон и земната жена Дън, император Хуанди бил роден от съюза на Голямата мечка и жена Фубао, а император Яо – от съюза на Червения Дракон и Чинду. Щом предшествениците на китайската нация са деца на Небесен Дракон, логично е китайците да са потомци на Дракона.