• 👋 Добре дошъл в Дзенкс! В момента разглеждаш форума като гост.
    Истинската стойност идва, когато се включиш – тук всеки може да сподели своя опит, въпроси и прозрения.

    • Разговори от сърце, не готови рецепти
    • Общност от търсещи, не публика
    • Хора със сходен път и ценности

    ➡ Присъедини се към Пътешествието

Притчи за търпението

Wolfgar

Светлоносец
Близо до Токио живеел един велик самурай, който бил вече възрастен и се бил оттеглил, за да обучава младежите в дзен-будизъм. Въпреки възрастта му се носела легендата, че може да разбие всеки съперник. Един ден, един войн, известен с тоталната си липса на скрупули, дошъл при него. Войнът бил прочут с това, че използвал техниката на провокацията: изчаквал противника му да направи първата крачка, възползвал се от направените грешки и контраатакувал внезапно. Младият и нетърпелив войн никога не бил губил битка. Знаейки репутатцията на самурая, бил дошъл,за да го разгроми и да се прослави. Всички ученици протестирали срещу идеята, но старецът приел предизвикателството.
Всички излезли на площада и младежът започнал да обижда стария учител. Хвърлил няколко камъка по него, заплюл го в лицето, изкрещял всички възможни обиди, обиждал дори предците му... С часове правил всичко възможно, за да го провокира, но старецът останал невъзмутим. Привечер изтощенят и унижен войн се принудил да се оттегли.
Угнетени от факта,че учителят им трябвало да изтърпи толкова обиди, учениците му го попитали:
"Как можахте да понесете това? Защо не влязохте в двубой, пък макар и да бяхте загубили битката, вместо да ни показвате тази страхливост?"
"Ако някой дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий е подаръкът?"

"На този, който го е донесъл." - отговорил един от учениците.

"Ами, същото важи и за завистта, гнева и обидите" - казал учителя. - "Когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи със себе си."
 
Приказка за търпението

Живял някога един мелничар, който имал воденица, където мелел  жито и така изкарвал прехраната на своето семейство. Всяка година на есен той засаждал земята с жито, търпеливо изчаквал да отмине зимата, на пролет гледал как житото покълва и расте. През лятото с трепет наблюдавал как  класовете се пълнят, наедряват и стъблата им се огъват под тежестта на плода, а есента воденичаря жънел богатата реколта. Житото, той носел в мелницата и там го смилал на брашно. С полученото брашно той и неговото семейство се изхранвали през тежката и люта зима. Всяка година мелничаря посявал жито и жънел богата реколта.  Знаел, че не бива да бърза със събирането на плода, защото житото няма да наедрее и да даде достатъчно, но  и не бива да закъснява, защото семенцата щели да изпадат на земята или да бъдат изкълвани от птиците. Всяка година той търпеливо изчаквал точният момент, когато житото ще узрее достатъчно добре, за да бъде реколтата богата. А с богата реколта той ще изхрани семейството по-дълго време.

Поуката от тази история е, че ние трябва да бъдем търпеливи докато нашите мечти се осъществят. Докато ние и те узреем за точния момент, на точното място и точното време. Нито прекалено рано, нито прекалено късно. Нека не забравяме, че търпението е капанът, в който щракват уловени мечтите ни.

 
Повел Буда неговите ученици на дълъг преход.Вървели през гори и планини.Ожъдняли.Стигнали до кладенче но от него течала кална вода.

- Учителю:Да изчистим кладенчето и да пием вода...

Не продължаваме ,казал Буда.Скоро стигнали друго кладенче но и то било с кална вода.

- Учителю:Да изчистим кладенчето и да пием вода..

Не вземете канчето и се върнете при първият извор .От там ще пиете вода.И наистина от ппървото кладенче вече течала бистра водица.

Буда заключил:Имайте търпение,оставете нещата сами да се случват.

ВАРИАНТ 2

Вървял буда с учениците си из гората, ожаднели, видели изворче, хвърлили се учениците да пият вода, сбутали се и размътили водата. Започнали да се чудят какво да правят.
Буда обаче настоял да продължат пътя си. Учениците били много жадни, настоявали, молели да изчистят изворчето, буда бил непреклонен.
Когато след часове ходене достигнали следващото изворче, то също било кално. Тогава буда дал канчето на един от учениците си и му наредил да се върне и да вземе вода от предишното изворче.
Когато ученикът стигнал до него, изворчето било чисто, калта се била утаила...
Някои неща не стават с активност, с правене, трябва просто да ги оставиш да се случат. Трябва да им позволиш да се случат.
Как с правене бихте изчистили изворчето?
 
„Нашето нетърпение разваля всичко“
Съпругът на една жена се върнал от война с просттравматичен стрес. Жената не можела да се справи с него, нито да го накара да се лекува и вече била готова да го напусне. Преди това обаче, решила да направи последен опит и потърсила помощ от прочут лечител.
Лечителят й казал, че ще направи отвара, с която ще излекува мъжа й, но има нужда от косъм от гърдите на мечка.
Жената прекарала месеци, за да се сприятели с една мечка в пещерата й. Носела й храна и крачка по крачка се приближавала все повече, докато един ден била достатъчно близо, за да изскубне снопче от гърдите на мечката и да избяга. После занесла космите на лечителя, а той ги взел и ги хвърлил в огъня. Жената страшно се ядосала и казала:
- Рискувах живота си за това снопче косми! Трябваше да направиш отвара, за да излекуваш мъжа ми!
Лечителят се усмихнал и й отговорил:
- Върви си у дома и бъди толкова търпелива със съпруга си, колкото беше с мечката!

Способността да чакаш търпеливо нещо или някого е безценно качество.
То позволява на другите хора да се опознаят и да се излекуват сами.
Единственото изключение е, когато поведението на другия човек застрашава собствения ти живот и добруване.
Ето една древна поговорка, която не е изгубила значението си с времето:
“ Търпението е добродетел!“

Жан-Батист Молиер

 
А Бог каза "НЕ"

Помолих Бог да вземе моята гордост,
а Той ми отговори: "Не".
Каза ми, че гордостта не може да се отнеме,
от нея се отказват.

Помолих Бог да излекува дъщеря ми,
прикована в леглото от своя недъг,
а Той ми отговори "Не".
Каза ми, че душата й е невредима,
а тялото й е само временно.

Помолих Бог да ми даде търпение,
а Той ми отговори: "Не".
Каза ми, че търпението е резултат от изпитания
и не се дава, а трябва да се заслужи.

Помолих Бог да ми подари щастие,
а Той ми отговори "Не".
Каза, че ми дава благословение,
а дали ще бъда щастлив, зависи от мен.

Помолих Бог да ме предпази от болката,
а Той ми отговори: "Не".
Каза ми, че страданието отделя човека
от житейските грижи и го приближава до Него.

Помолих Бог да ми даде духовен ръст,
а Той ми отговори: "Не".
Каза ми, че духът трябва да израсне сам,
а Той само ще го подрязва,
за да го накара да даде плод.

Помолих Бог да ми даде всички неща,
за да мога да се радвам на живота,
а Той ми отговори: "Не".
Каза, че ми дава живот,
за да се радвам на всички неща.

Помолих Бог да ми помогне да обичам другите
така, както Той ме обича.
И Бог каза: "Ти най-накрая разбра
за какво трябва да молиш..."

Молих Бог да ми даде сили
и Той ми прати изпитание,
за да ме закали.

Молих Бог да ми даде мъдрост
и Той ми прати проблеми,
за които се налага да мисля ден и нощ.

Молих Бог да ми даде мъжество
и Той ми изпрати опасности.

Молих Бог да ми даде любов
и Той ми изпрати нуждаещи се от моята помощ.

Молих Бог да ми даде благоденствие
и Той ми прати възможност.

Нищо от това, за което Го молих,
аз не получих даром.

Но получих всичко, от което имах нужда.
Бог чу молитвите ми.
 
Back
Top