• 👋 Добре дошъл в Дзенкс! В момента разглеждаш форума като гост.
    Истинската стойност идва, когато се включиш – тук всеки може да сподели своя опит, въпроси и прозрения.

    • Разговори от сърце, не готови рецепти
    • Общност от търсещи, не публика
    • Хора със сходен път и ценности

    ➡ Присъедини се към Пътешествието

Притчи

Wolfgar

Светлоносец
ИСТИНСКОТО ПРОЦЪФТЯВАНЕ

Един богаташ помолил Сенгай да напише нещо, така че процъфтяването на неговото семейство да продължи от поколение на поколение. Сенгай взел голям лист хартия и написал: "Бащата умря, синът умря, внукът умря."
Богаташът се разсърдил:
-Аз те помолих да напишеш нещо за щастие на моето семейство. Защо така глупаво се шегуваш?
-Изобщо не се шегувам-обяснил Сенгай-ако синът ти умре преди теб, ти много ще се огорчиш, ако внукът умре преди баща си, синът ти ще се огорчи. Ако обаче в твоето семейство умират от поколение на поколение в този порядък, това ще бъде естественият ход на нещата. Това разбирам аз под процъфтяване.


КОНФУЦИЙ

Вървял един ден Конфуций из гората с учениците си много умислен и мълчалив. Те никога не го били виждали такъв, чудели се и накрая попитали какво има.
-Тази нощ сънувах, че съм пеперуда-отвърнал Конфуций.
Учениците се засмели: -Какво толкова странно имало в това. Конфуций продължил:
-И сега вървя и си мисля дали пък в момента пеперудата не спи и не сънува, че е Конфуций....


МЪДРИЯТ СЕЛЯНИН

Вървял един човек из полето. Минал покрай един селянин и го попитал: Човече, след колко време ще стигна до града? Селянинът го погледнал, и му показал с ръка да продължава да върви. Пътникът помислил, че не го е разбрал, и попитал отново: След колко време ще стигна до града? Селянинът отново му посочил с ръка да върви. Е, явно на човекът не му е до мене – си казал пътникът и продължил. На края на нивата чул селянинът да вика след него: Човече, ще стигнеш във града по обяд. Добре де, два пъти те попитах, защо чак сега ми казваш? – попитал пътникът. За да зная кога ще стигнеш, трябва да те видя как вървиш- отговорил му селянинът.


МОНАСИТЕ РЕКАТА И МОМИЧЕТО

Двама монаси вървели по кален път. Валял силен дъжд. Като стигнали до завоя видели красиво момиче в копринено кимоно, което не можело да прекоси огромна локва на пътя. Единият монах повикал момичето, вдигнал го на ръце и го пренесъл на отсрещната страна. След това двамата монаси продължили пътя си към храма, само дето другия монах през цялото време мълчал намръщено. Малко преди да стигнат храма не издържал и попитал:
- Ние, монасите, не се доближаваме до жени. А ти дори пренесе това момиче на ръце през локвата. Защо?
На което първия монах отвърнал:
- Аз оставих момичето на пътя. Ти още ли го носиш в себе си....


ЧУДЕСАТА

Банкеи кротко поучавал своите последователи, когато проповедта му била прекъсната от свещеник от сектата Шиншу, който вярвал в чудеса и мислел, че спасението идва от повтарянето на свещените слова.
Банкеи не могъл да продължи беседата си и попитал свещеника какво има да каже.
— Основателят на моята религия — похвалил се свещеникът, — застанал на единия бряг на реката с четчица за писане в ръка. Ученикът му застанал на другия бряг с лист хартия. И през реката, по въздуха, основателят изписал свещеното име Амида върху листа. Можете ли Вие да извършите такова чудо?
— Не — казал Банкеи. —Аз умея да правя само малки чудеса. Например, когато съм гладен, ям; когато съм жаден, пия; когато съм обиден, прощавам.


ГНЕВЪТ

При учителя Банкеи дошъл ученик с молба да му помогне да се освободи от своята гневливост.
— Покажи ми тая своя гневливост — подхванал Банкеи. — Изглежда е много интересна.
— В момента не е у мен, затова не мога да Ви я покажа — отвърнал ученикът.
— Добре тогава — продължил Банкеи, — донеси я, когато я имаш.
— Но не мога да я донеса, точно когато я имам — възразил ученикът. —Сигурно ще изчезне, докато я нося
— В такъв случай — заключил Банкеи, — струва ми се, че тази гневливост не е част от истинската ти природа. А ако не е част от теб, тя трябва да идва у теб отвън. Съветвам те всеки път, когато влезе в теб, да се биеш с пръчка, докато тя не издържи и побегне.


ЧАШАТА

Учителят Иккю показал своята мъдрост още като дете. Веднъж той счупил скъпата старинна чаша за чай на своя учител и много се разтревожил. Докато се чудел какво да прави, чул, че учителят му идва. Той бързо скрил парчетата от чашата под дрехата си.
— Учителю — попитал той, — защо нещата умират?
— Съвсем естествено е нещата да умират, а веществото, съдържащо се в тях, да се раздели и разпадне — казал учителят. — Когато му дойде времето, всеки човек, както и всяко нещо, трябва да си отиде.
— Учителю — рекъл малкият Иккю, показвайки парчетата, — било дошло времето на твоята чаша да си отиде.


КОТКАТА НА ЕДИН ГУРУ

Всяка вечер, когато започвала медитация, една котка влизала в храма и се разхождала, отвличайки вниманието на медитиращите. Гуруто наредил по време на богослужение котката да се завързва.
Минали години, гуруто умрял, после умряла и котката, тогава учениците в манастира купили нова котка и всяка вечер я завързвали по време на медитация.

Минали векове...Учените последователи на този гуру съчинили трактати за ролята на завързаната котка за правилната медитация.


СТРУВА ЛИ СИ ДА СИ ВИСОКОМЕРЕН?

Случило се така, че Мулла Насредин се обърнал към високопоставен чиновник. Възмутен от наглостта му, Мулла Насредин не се стърпял:
- Откъде накъде, ти, любезни, си толкова високомерен? Кой си ти?
- Като че ли не знаеш! Аз съм управителят!
- Е, хубаво, и какъв ще станеш после?
- Губернатор!
- А след това?
- Министър.
- И още какъв?
- Премиер.
- И после какъв?
- Никакъв.
- Е, а аз сега вече съм никакъв. И тогава струва ли си да бъдеш толкова нагъл и високомерен?
 
МЪДРЕЦ, МОМЧЕ И СЛОН

В една гора живял мъдрец с много ученици. Той учил учениците си на истината: “ Бог е във всички неща и, знаейки това, вие трябва да се прекланяте пред всичко, което срещате.”
Веднъж един ученик отишъл в гората за дърва. По пътя срещнал вбесен слон, а човекът, седящ върху него, му крещял: “Махай се от пътя! Веднага се махни от пътя! Слонът побесня!”
Но ученикът, вместо да побегне и помнейки уроците на учителя си, започнал да разсъждава: “В слона пребивава бог, както и в мен. Бог не може да нанесе никаква вреда на самия себе си, така че защо да бягам?”. Мислейки това, той продължавал да стои на пътя, слонът се приближавал, а водачът му продължавал да крещи: “Махай се от пътя!”. Но ученикът не помръднал, бесният слон го подхванал, вдигнал го във въздуха е с все сила го метнал на земята. Ученикът останал да лежи целият в кръв и в безсъзнание, докато не дошъл мъдрецът с няколко ученика да го отнесе в къщи.
Когато по-късно ученикът дошъл в съзнание, разказал какво му се случило, а мъдрецът му отговорил: “Приятелю, вярно е, че бог се проявява във всичко, но ако той е бил в слона, също така е бил и във водача му. Кажи ми, защо не обърна внимание на предупрежденията на водача?”

"Жената винаги помага на мъжа си да преодолява трудностите в живота, за които той и не би подозирал,че съществуват,ако не се беше оженил за нея!..."
 
Високо образован човек с голямо мнение за себе си пътувал с лодка.
"Изучавали ли сте някога някакви книги, мой човек?" - попитал той лодкаря.
"Не" бил отговорът на засрамения лодкар.
"Значи си пропилял напразно живота си досега" - заявил ученият човек.

Малко по-късно лодката попаднала във водовъртеж.
"Учили ли сте се досега да плувате, господине?" - попитал лодкарят.
"Не. Никога не съм имал време за такова забавление" - отвърнал образования човек.
"В такъв случай сте пропилял напразно живота си досега, защото потъваме." - казал лодкарят.

"Из Океанът Руми"
 
Съседът на един глух човек бил болен.
Глухият разсъждавал:
"Ако посетя този нещастен млад човек
не ще мога да чуя нищо от онова, което той ще ми каже.
Но ако не отида, той ще си помисли, че съм безсърдечен.
Ще трябва просто да се досетя за онова, което той казва.
Най-напред ще кажа: "Как се чувстваш,
мой нещастни приятелю?" Тогава той ще отвърне:
"Добре съм" или нещо такова. след това ще кажа:
"Благодари на Бог. Какво трябва да приемаш през
устата?" Тогава той ще отговори:
"Някакъв шербет". Или може би:
"Малко бобена супа". И аз ще кажа:
"Великолепно! Кой лекар се грижи за теб?"
Тогава той ще ми отговори: "Д-р Еди-кой-си".
И аз ще кажа:"Това е добре.
Голям късметлия си, че си в такива добри ръце"
Подготвил се старателно за срещата,
глухият посетил съседа си.

"Как си" - попитал той.
"Умирам!" - отвърнал немощно болният.
"Блaгодари на Бог - казал глухият. -
Какво трябва да приемеш през устата?"
"Отрова!" - прошепнал болният.
"Прекрасно!" Кой лекар се грижи за теб?" -
попитал глухият. "Ангелът на смъртта!" -
промълвил несвързано болният с пребледняло лице.
"Това е добре. Имаш голям късмет,
че си в такива добри ръце" - казал глухият и си тръгнал,
много доволен от себе си.
На свой ред болният останал удивен и не можел да си
отговори какво толкова е извършил, че да предизвика
такава голяма омраза у съседа си.
Из "Океанът Руми"
 
ПЕПЕРУДАТА

Някога отдавна живеел в древен град Майстор, заобиколен от своите ученици. Най-способният от тях се замислил веднъж:
-А има ли въпрос, на който нашият Майстор няма да може да отговори.
Той отишъл на зелената ливада, хванал най-красивата пеперуда и я скрил в дланите си. Пеперудата шавала с пипалцата си и гъделичкала дланите на ученика. Усмихвайки се, той отишъл при Майстора и го попитал:
-Кажете, каква пеперуда имам между дланите си-жива или мъртва?
Той здраво държал пеперудата и бил готов във всеки един миг да я смачка заради своята истина.
Не обръщайки дори глава, за да погледне ученика, Учителят отговорил:
-Всичко е в твоите ръце.

***

Първия принцип на Дзен

При учителя Джошу дошъл нов монах с думите:
- Току-що влязох в братството и бързам да науча Първия принцип на Дзен. Моля да ми го кажете.
Джошу запитал:
- Изяде ли си вечерята?
Той отговорил:
- Изядох я.
Джошу казал:
- Е, тогава измий паницата си.

***
Ада и рая

Прочут войн дошъл при учителя Хакуин и го запитал:
— Учителю, кажете ми: съществуват ли наистина раят и адът?
— Кой си ти? — попитал Хакуин.
— Аз съм Воин от личната гвардия на великия император.
— Глупости! — отсякъл Хакуин. — Кой император би държал такъв като теб? Приличаш ми на просяк.
При тези думи войнът задрънкал с големия си меч от яд.
— Охо! — рекьл Хакуин. — Значи имаш меч! Сигурно е твърде тъп, за да ми отреже главата.
При тези думи войнът не могъл да се сдържи, измъкнал меча и се заканил на учителя. А той продумал:
— Сега знаеш половината от отговора! Ти открехваш вратите на ада!
Войнът се отдръпнал, прибрал меча и се поклонил.
— А сега знаеш другата половина — казал учителят. — Ти отвори портите на рая.

***
Ходенето по вода

Чуан Цзъ имал ученик. Ученикът цели седем години изучавал вселенската енергия, и след това решил да му демонстрира познанията си, като прекосил пеша повърхността на една река и после се завърнал обратно. Тогава Чуан Цзъ се разплакал. "Клетото ми момче - завайкал се, - за какво ти трябваше да загубиш цели седем години, за да научиш това, след като старият лодкар Мен взима само два медни гроша за същата работа?"
 
Най-големият порок   

Свикала Смъртта своите най-верни служители и рекла:

- Решила съм да поставя царската си корона върху главата на оногова от вас, който ми е най-много заслужил.

Изправил се Гладът, поклонил се и казал:

- Короната се пада на мене. Аз моря мало и голямо. Не чакам да му дойде времето. И това върша откак свят светува.

- Твоето е нищо, - възразила Войната. – Често пъти в един ден аз повалям хиляди и хиляди... Царице, короната следва на мене.

- Вие сте чудни! – нетърпеливо извикала Чумата. – Вред, където помина, аз кося всички хора, като мухи. Запустявам села и градове. Зачерням цели държави. Царице, аз заслужавам короната.

Рекла тогава Смъртта:

- Вие сте добри и верни служители. Право е, че вие морите, ала вашият мор плаши хората, и те бягат от вас. Напротив, при едного идат доброволно да ги мори. Той ги забавлява. Той ги весели. И в това време, когато си мислят, че се наслаждават от живота, той ги опропастява и излага на глад. Когато се самозабравят им туря ножове в ръцете, за да се убиват един друг. Най-после трови кръвта им и коси живота им. И това върши по цялата земя.

Всички погледнали към една дрипава и мръсна фигура.

- Короната е твоя! – отсъдила Смъртта и прегърнала Пиянството.
 
Започни от себе си   

Думите, които ще прочетете по-долу, са написани върху надгробната плоча на англикански епископ в Криптата на Уестминстърското абатство:

"Когато бях млад и свободен и въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която живееех.

Но и тя изглеждаше непоклатима.

В залеза на моя живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят.

Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.

Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а кой знае, може би дори щях да успея да променя света."

 
Да изпълниш волята Божия 

Един ангел, като гледал от небето, как живеят хората, казал в себе си: Не трябва Бог да им помага. Ако ги изостави, те ще си научат уроците.

Като разбрал мисълта на ангела, Бог го изпратил на земята, между хората, да живее като човек, да види, трябва ли, наистина, Бог да се откаже от хората.

През една зимна, студена нощ ангелът се връщал от работа, но толкова много измръзнал, че не могъл да се движи. Спрял се на пътя, цял треперещ, и гледал, отде ще му дойде помощ.

В този момент край него минал един пиян, който се клатушкал на една и на друга страна. Като видял, че човек стои на пътя, цял трепери от студ и не може да се движи, той му казал:

- Братко, и ти си закъсал като мене. Я се качи на гърба ми, да те занеса до някое място.

Ангелът се качил на гърба на пияния, който го занесъл до дома му и го оставил. Значи, пияният, който минава за грешник, изпълнил волята Божия.

Някой мисли, че за да изпълни волята Божия, трябва да стане светия. Не е така. При каквото положение да се намира човек трябва да е готов да изпълни волята Божия. Като се видял на гърба на пияния, ангелът разбрал, че мислил криво. Всякога и при всички случаи трябва да се помага на човека заради Божественото, което е в него. Във всеки човек има нещо красиво, което се проявява и изпълнява волята Божия.
 
Един кон бил вързан пред магазина на тясна селска улица. Всеки път, когато някой се опитвал да мине край него, конят го ритал. Скоро край магазина се събрала малка група селяни, които спорели как най-безопасно да минят покрай коня. Изведнъж някой дотичал.
- Старият Учител идва! - извикал той. - Той ще знае какво да направи!
Тълпата гледала нетърпеливо, докато Старият Учител дошъл иззад ъгъла, видял коня, обърнал се и продължил по друга улица. (Бенджамин Хоф)
 
Преди много, много години в царския дворец в Бирма се явили трима души, изгонени от своята държава за различни престъпления. Изгнаниците били крадец, вещица и сплетник. Царят наредил да дадат на вещицата и крадеца достатъчно пари, за да устроят живота си и ги пуснал да си вървят. Обяснил решението си с това, че те са вредили на другите от немотия и когато имат добър живот, няма да има причина да вършат повече злодеяния. А за сплетника наредил веднага да бъде екзекутиран, защото сплетникът си е сплетник при всякакви обстоятелства и злият му език не може да бъде вързан по никакъв начин.
Царската заповед била изпълнена. Обезглавили сплетника и главата му останала да лежи в прахта.
На следващия ден един от царските стражи по време на обиколката си минал през мястото за екзекуции. Главата на сплетника лежала на същото място и изведнъж започнала да сипе злобни закани срещу царя. Изплашен, стражът изтичал в двореца и предал всичко на царя. А той решил, че войникът се подиграва с него и заповядал да убият и него. Когато го завели на мястото за екзекуции, главата злобно се разсмяла - даже след смъртта си успяла да посее раздор. Войниците вкупом се върнали в двореца и разказали на царя. Тогава той разбрал, че работата е наистина сериозна и заповядал да заровят главата на сплетника дълбоко в земята.
Така и направили. След време на същото място изникнало невижданото дотогава кокосово дърво. В Бирма вярват, че бълбукането, което се чува, когато разклатиш кокосов орех до ухото си, е речта на сплетника. И до ден днешен се опитва да оплете в интригите си всеки, който го доближи.
 
Според легендата Бог дарил братята Козма и Дамян с изкуството на изцелението, което привличало при тях множество болни. От хората, които лекували, те не взимали отплата. Спазвали заповедта на Исус: "Полученото даром, даром давайте". Затова ги нарекли безсребърници.
Веднъж излекували една безнадеждно болна жена и тя силно пожелала да им се отблагодари. Отишла при Дамян и му донесла три яйца.
- Моля те, приеми този скромен дар в името на св. Троица! - рекла тя.
Чувайки името на св. Троица, Дамян не посмял да откаже подаръка. Но като научил за това, брат му Козма много се огорчил - решил, че Дамян е нарушил обета им и заръчал, когато умрат да не го погребват редом с брат му.
Пръв си отишъл Козма. Когато починал Дамян, хората не знаели какво да сторят. Тогава дошла една камила, която двамата били излекували от бяс и проговорила с човешки глас, да не се колебаят да го положат редом с брат му, защото "не възмезден дар приел той от жената, а ради Бога".
 
В онези далечни години, когато нямало още електричество, уличните фенери се палели ръчно. Тогава живял един дребничък старец-фенерджия, който обикалял всяка вечер улиците, драскал клечки кибрит в подметката си и палел светлина във всяко ъгълче. Той нямал семейство и бил от онези тихи и незабележими хора, които околните игнорират. Децата му се присмивали и го наричали "джудже", а възрастните го мислели за лентяй, защото се подавал навън едва късно вечер.
Всеки път, когато дребният фенерджия драскал клечка в подметката си, той се смалявал на ръст. Веднъж при него дошъл един от малкото хора, които го забелязвали и знаели какво върши, и го попитал:
- Слушай, защо продължаваш? Съкращаваш живота си, за да правиш добро, а в замяна получаваш само едни оскърбления.
- Ако не паля фенерите, хората ще останат на тъмно - отвърнал старецът. - А това е лошо! Представи си как някой се опитва нощем да стигне до дома си, но няма светлина и се лута цяла нощ из улиците. А когато е светло, ще се прибере безпрепятствено вкъщи и вътре в душата си ще ми каже благодаря. Това ми стига.
И той продължил да драска кибритени клечки в подметката си, да пали уличните фенери и да се смалява ден след ден, докато накрая не изчезнал съвсем. Никой не забелязал, че е изчезнал. Но всички забелязали, че станало тъмно.
 
Обонато

Западен антрополог предложил на група африкански деца да поиграят на една игра. Той сложил до едно дърво кошница с лакомства и им казал:
- Този, който дотича пръв до дървото, печели всички лакомства.
За негово огромно изумление децата се хванали за ръце и така тичали до дървото, а после седнали под него и заедно изяли лакомствата. Когато ги попитал защо са постъпили така, те отвърнали: "Обонато". Нима може един да е щастлив, когато всички останали са нещастни?
На техния език "обонато" означавало: "Аз съществувам, понеже ние съществуваме."
 
Можеш ли да ходиш по вода? Тогава не си с нещо по-добър от сламката. Можеш ли да летиш във въздуха? То не е по-добро от това, което прави и мухата. Научи се да владееш сърцето си — тогава може би ще станеш някой.

АНСАРИ ОТ ХЕРАТ
 
Егото казва: „Аз съм“.
Сърцето казва: „Аз съм по-малко от това“.
Духът казва: „Вие сте нищо“.
ТЕОДОР РЬОТКЕ


Моето учение е свързани с онова, което надхвърля и собственото Аз, и другите неща. Позволете да ви го докажа. Докато вие всички сте обърнати към мен, за да ме чувате, там някъде, отзад, може да има врабчета, които чирикат, човешки гласове, въздишка на вятъра. Даже без да се опитвате да ги чуете, тези звуци идват при вас, всеки от тях е ясно доловим и разграничим. Вие не правите съзнателни усилия да ги чуете, затова тук не става на въпрос за собственото Аз. Но тъй като никой друг не чува вместо вас, не бихте могли да кажете, че това е някой друг! Когато слушате по този начин — с Нетленното Буда-съзнание — вие излизате извън всичко съществуващо.
БАНКЕЙ
 
И така, онова, което трябва да се направи, когато се работи върху мотоциклет, както и върху всяко друго нещо, е да се постигне покой на духа, който не отделя човека от обкръжението му. Когато това се направлява успешно, всичко останало си идва само. Покоят на духа създава правилна представа за ценностите, правилната представа поражда правилни мисли. Правилните мисли водят до правилни действия, а правилните действия раждат работата, която става материално отражение — видимо за останалите — на покоя, стоящ в основата на всичко.
РОБЪРТ М. ПЪРСИНГ
 
Ако започнете да изучавате японското изкуство, ще срещнете човек, който несъмнени е мъдър, им философска нагласа, интелигентен е и прекарва времето — как мислите? — като умува над разстоянието между Земята и Луната? Не. Като изучава политиката на Бисмарк? Не. Той изучава едно-единствено стръкче трева. Ала именно тази тревичка го кара да рисува всякакви растения, сезоните, богатството на пейзажа, животните и човешката фигура. Така прекарва той живота си, а животът е твърде кратък, за да се осъществи всичко това.
ВИНСЕНТ ВАН ГОГ
 
Фа-йен, китайски Дзен-учител, дочул двама монаси да спорят за обективното и субективното.
Доближил се до тях и попитал:
— Тука има един голям камък. Как смятате — той във вашето съзнание ли е или е извън него?
Единият монах отвърнал:
— От будистка гледна точка, всичко е обективизация на съзнанието, така че този камък е всъщност в моето съзнание.
— Доста трябва да ти тежи главата — отбелязал Фа-йен — щом мъкнеш такъв камък в съзнанието си.
ДЗЕН ПРИТЧА
 
Всичко е основано на съзнанието, водено от съзнанието, оформено от съзнанието. Ако говориш и действаш с нечисто съзнание, ще те следват страдания, така както колелата на волската каруца следват стъпките на вола. Всичко е основано на съзнанието, водено от съзнанието, водено от съзнанието, оформено от съзнанието. Ако говориш и действаш с чисто съзнание, щастието ще те следва, така както сянката не изоставя формата.

БУДА
 
Опитваме се да избягаме от въпроса (за съществуването) като трупаме имущество, престиж, власт, забавления и накрая, като се опитваме да забравим, че ние — че аз — съществуваме. Независимо колко често човек мисли за Бога, ходи на църква, доколко вярва в религиозните идеи, ако като цяло остава глух за въпроса за смисъла на съществуването, ако няма отговор на този въпрос, той чисти и просто регистрира изтичането на времето и живее и умира, като милионите предмети, които произвежда. Такъв човек мисли за Бога, вместо да преживява Бога.
ЕРИХ ФРОМ
 
Back
Top