Притчи
- Thread starter Wolfgar
- Start date
Един монах горял от желание д изучи Дзен. Той се обърнал към Учителя:
— Аз съм отскоро в монашеското братство. Ще благоволите ли да ми покажете пътя към Дзен?
Учителят попитал:
— Чуваш ли ромоленето на планинският поток?
Монахът отвърнал:
— Да.
— Там е входът — казал Учителят.
ДЗЕН МОНДО
— Аз съм отскоро в монашеското братство. Ще благоволите ли да ми покажете пътя към Дзен?
Учителят попитал:
— Чуваш ли ромоленето на планинският поток?
Монахът отвърнал:
— Да.
— Там е входът — казал Учителят.
ДЗЕН МОНДО
М
Мортиша
Гост
Страх
Една мишка се намирала в състояние на постоянен стрес, защото се страхувала от котката. Един магьосник я съжалил и я превърнал в котка. Но тогава тя започнала да се страхува от кучето. И така, магьосникът я превърнал в куче. Тогава тя започнала да се страхува от пантерата и затова магьосникът я превърнал в пантера. И когато това станало тя започнала да се страхува от ловеца. И тогава магьосникът се предал. Превърнал я отново в мишка и казал: ”Каквото и да направя за теб ще бъде напразно, защото ти притежаваш сърце на мишка.”
Страхът е в основата на много беди. Прави хората лъжци, двулични, потайни, прикрити и затворени в себе си... От страх изневеряваме често на дори и на себе си... Друга е поуката тук. Какъвто си по душа - такъв си оставаш... И от злато да сме, бедни ли са душите ни - без стойност сме като хора...
Една мишка се намирала в състояние на постоянен стрес, защото се страхувала от котката. Един магьосник я съжалил и я превърнал в котка. Но тогава тя започнала да се страхува от кучето. И така, магьосникът я превърнал в куче. Тогава тя започнала да се страхува от пантерата и затова магьосникът я превърнал в пантера. И когато това станало тя започнала да се страхува от ловеца. И тогава магьосникът се предал. Превърнал я отново в мишка и казал: ”Каквото и да направя за теб ще бъде напразно, защото ти притежаваш сърце на мишка.”
Страхът е в основата на много беди. Прави хората лъжци, двулични, потайни, прикрити и затворени в себе си... От страх изневеряваме често на дори и на себе си... Друга е поуката тук. Какъвто си по душа - такъв си оставаш... И от злато да сме, бедни ли са душите ни - без стойност сме като хора...
М
Мортиша
Гост
Притча за жената
Мъжът отишъл при Бог и се оплакал от своята скука. Всевишният се замислил:
- От какво да направя Жена, като целия материал отиде за мъжа?
Но не можел да откаже на горещата мъжка молба и след мъчителен размисъл Бог сътворил Жената като смесил: очарователните цветове на изгрева, няколко ярки слънчеви лъчи, замислената тъга на луната, красотата на лебеда, игривостта на котката,грациозността на сърната, ласкавата топлина на кожата, притегателната сила на магнита и слепил здраво съставките. Но всичко това Му се видяло много сладникаво и затова добавил: хладното сияние на звездите, непостоянството на вятъра, сълзите на облаците ,хитростта на лисицата, досадността на мухата, жилото на осата, отровата на змията, ревността на тигрицата, алчността на акулата, кръвожадността на пиявицата... Вдъхнал живот на всичко това и в резултат се появила Жената.
Бог подарил творението си на мъжа и му казал:
- Пази я такава, каквато се е получила и не се опитвай да я променяш!
Мъжът отишъл при Бог и се оплакал от своята скука. Всевишният се замислил:
- От какво да направя Жена, като целия материал отиде за мъжа?
Но не можел да откаже на горещата мъжка молба и след мъчителен размисъл Бог сътворил Жената като смесил: очарователните цветове на изгрева, няколко ярки слънчеви лъчи, замислената тъга на луната, красотата на лебеда, игривостта на котката,грациозността на сърната, ласкавата топлина на кожата, притегателната сила на магнита и слепил здраво съставките. Но всичко това Му се видяло много сладникаво и затова добавил: хладното сияние на звездите, непостоянството на вятъра, сълзите на облаците ,хитростта на лисицата, досадността на мухата, жилото на осата, отровата на змията, ревността на тигрицата, алчността на акулата, кръвожадността на пиявицата... Вдъхнал живот на всичко това и в резултат се появила Жената.
Бог подарил творението си на мъжа и му казал:
- Пази я такава, каквато се е получила и не се опитвай да я променяш!
М
Мортиша
Гост
"Преди много, много години в древен Китай, когато Буда все още се намирал в своето земно превъплъщение, сред многото истории, които се разказвали за него, била и тази, че е невъзможно да бъде изваден от кожата си. Той бил толкова балансирано същество, че не реагирал нито на обидите, нито на каквито и да е опити да бъде оскърбен по някакъв начин.
По същото това време в едно село живеел човек, който бил известен с това, че можел да извади от равновесие всеки. Той така изкусно умеел да се заяжда, да се подиграва на хората, че абсолютно никой не можел да остане спокоен при контакт с него.
Та до този човек достигнала мълвата за невъзмутимия Буда
- Охо-о-о, невъзмутим? – мислел си той. – Само защото още не си е имал работа с мен.
И се отправил на дълъг път.
Когато пристигнал, Буда го поканил при себе си. Оня веднага се запретнал: започнал да го обижда, да му се присмива, да го предизвиква,… По всякакъв начин се опитвал да го изкара от равновесие.
Буда оставал спокоен.
Човекът удвоил и утроил своите усилия, впрегнал цялото си въображение, изсипал каква ли не жлъч и остроти. Ако в началото си служел с подигравки и ирония, сега преминал към открити нападки и обидни прозвища.
Както и преди – Буда все така оставал спокоен.
Майсторът на гнева се чувствал вече на края на силите си. Усещал, че арсеналът му започва да се изчерпва. Усещал, че този път е надминал себе си… Но Буда оставал невъзмутим, както преди.
И когато човекът се поспрял, за да си поеме дух и да се хвърли отново в бой, Буда благо промълвил:
- Кажи ми, моля те, може ли да ти задам един въпрос?
Объркан, човекът нищо друго не можел да стори, освен да се съгласи.
И тогава Буда кротичко го попитал:
- Ако един човек е донесъл подарък на друг, но този, за когото бил предназначен подаръкът, отказва да го приеме, чий е този подарък?
- Ами то е ясно, подаръкът остава за този, който го е донесъл – все още в недоумение отвърнал човекът.
- Именно – промълвил Буда и кротко се усмихнал.
Тогава човекът разбрал, че целия негатив, цялата злоба и жлъч, които така усърдно изливал пред Буда, ще се наложи да си ги вземе обратно със себе си. И посрамен си тръгнал."
По същото това време в едно село живеел човек, който бил известен с това, че можел да извади от равновесие всеки. Той така изкусно умеел да се заяжда, да се подиграва на хората, че абсолютно никой не можел да остане спокоен при контакт с него.
Та до този човек достигнала мълвата за невъзмутимия Буда
- Охо-о-о, невъзмутим? – мислел си той. – Само защото още не си е имал работа с мен.
И се отправил на дълъг път.
Когато пристигнал, Буда го поканил при себе си. Оня веднага се запретнал: започнал да го обижда, да му се присмива, да го предизвиква,… По всякакъв начин се опитвал да го изкара от равновесие.
Буда оставал спокоен.
Човекът удвоил и утроил своите усилия, впрегнал цялото си въображение, изсипал каква ли не жлъч и остроти. Ако в началото си служел с подигравки и ирония, сега преминал към открити нападки и обидни прозвища.
Както и преди – Буда все така оставал спокоен.
Майсторът на гнева се чувствал вече на края на силите си. Усещал, че арсеналът му започва да се изчерпва. Усещал, че този път е надминал себе си… Но Буда оставал невъзмутим, както преди.
И когато човекът се поспрял, за да си поеме дух и да се хвърли отново в бой, Буда благо промълвил:
- Кажи ми, моля те, може ли да ти задам един въпрос?
Объркан, човекът нищо друго не можел да стори, освен да се съгласи.
И тогава Буда кротичко го попитал:
- Ако един човек е донесъл подарък на друг, но този, за когото бил предназначен подаръкът, отказва да го приеме, чий е този подарък?
- Ами то е ясно, подаръкът остава за този, който го е донесъл – все още в недоумение отвърнал човекът.
- Именно – промълвил Буда и кротко се усмихнал.
Тогава човекът разбрал, че целия негатив, цялата злоба и жлъч, които така усърдно изливал пред Буда, ще се наложи да си ги вземе обратно със себе си. И посрамен си тръгнал."
P
Porsha
Гост
В една стара индуска легенда се разказва, че е било време, когато всички хора били Богове. Но те пренебрегвали своята Божественост. И Брахма, Върховния Бог, решил да им отнеме Божествената сила и да я скрие на такова място, на което да не б
ъде открита. Само че намирането на такова място било проблем. Тогава Брахма събрал всички Божества, за да разрешат проблема.
Те предложили: ”Да скрием Божествеността под земята!”
Но Брахма отговорил: ”Не, не става! Човек ще започне да копае и отново ще я открие.”
Божествата предложили друг вариант: ”Тогава да я хвърлим в най-дълбокото място на Океана!”
Но Брахма отново отговорил: ”Не! Рано или късно човек ще изследва дълбините на Океана и намирайки я, ще я изнесе на повърхността.”
Божествата се видели в безизходица, защото не знаели къде могат да скрият Божествеността. Оказало се, че няма такова място на Земята или в морето, което да е недостъпно за човека.
Накрая Брахма решил: ” Ето какво ще направим с Божествеността: Ще я скрием дълбоко вътре в самия човек, защото това е единственото място, където той никога не би търсил.”
Оттогава човек обикаля земята, за да я изследва; оттогава търси, лута се неудовлетворен, търсейки навсякъде нещата, които може да намери единствено вътре в себе си!
ъде открита. Само че намирането на такова място било проблем. Тогава Брахма събрал всички Божества, за да разрешат проблема.
Те предложили: ”Да скрием Божествеността под земята!”
Но Брахма отговорил: ”Не, не става! Човек ще започне да копае и отново ще я открие.”
Божествата предложили друг вариант: ”Тогава да я хвърлим в най-дълбокото място на Океана!”
Но Брахма отново отговорил: ”Не! Рано или късно човек ще изследва дълбините на Океана и намирайки я, ще я изнесе на повърхността.”
Божествата се видели в безизходица, защото не знаели къде могат да скрият Божествеността. Оказало се, че няма такова място на Земята или в морето, което да е недостъпно за човека.
Накрая Брахма решил: ” Ето какво ще направим с Божествеността: Ще я скрием дълбоко вътре в самия човек, защото това е единственото място, където той никога не би търсил.”
Оттогава човек обикаля земята, за да я изследва; оттогава търси, лута се неудовлетворен, търсейки навсякъде нещата, които може да намери единствено вътре в себе си!
B
BaDBluEeYeS
Гост
Тайната на вечната любов"
(индианска притча от Хорхе Букай)Има една древна легенда, в която се разказва за двама влюбени индианци, младеж и девойка. Веднъж те отишли при великия вожд на своето племе и му казали:
- Ние се обичаме! Искаме да ни дадеш своята благословия и да ни поучиш, какво трябва да направим, за да може нашата любов да трае вечно.
- Добре, - отвърнал им вождът. - Ще ви кажа, какво да правите. Но първо елате с мен горе в планината и ми донесете два орела, пък после ще видим.
Двамата млади тръгнали в различни посоки и всеки от тях донесъл по един орел. Когато отишли на върха на планината, вождът им казал:
- Вземете сега този шнур и завържете с него един за друг крачетата на орлите.
Послушали го влюбените и вързали краката на двете птици.
- Хайде сега, пуснете ги да летят!
Младежът и девойката подхвърлили нагоре към небето орлите, но птиците не успели да полетят, защото крачетата им били вързани. Те паднали на земята и започнали да се кълват една друга, за да се отърват от това, за което са вързани. Тогава старият индианец им казал:
- До тук добре, а сега скъсайте въжето...
Младите изпълнили и тази повеля, срязали връвта и отново хвърлили двата орела във въздуха. Този път птиците бързо се издигнали на високо, зареяли се няколко пъти в кръг и след това поели към заснежените върхове на близката планина. А мъдрият вожд казал:
- Ето, това е тайната на вечната любов и щастието заедно: ако сте завързани един за друг, вие никога няма да успеете да полетите. Можете да летите заедно, обаче не се връзвайте. Ако го направите, никога няма да изпитате щастие!...
Синеочка
Администратор
СКОРПИОН
Скорпионът бил лош и затова никой не искал да си играе с него. Един ден от далечна страна дошъл някакъв бръмбар. Срещнал скорпионът и го попитал: “Искаш ли да си играем?” От учудване скорпионът забравил, че е лош и отговорил: “Искам!” Започнали да играят на различни игри – и на “Прескочи бръмбар”, и на “Не се сърди скорпионче” и на гоненица, и на криеница. Веднъж, когато бръмбарът се криел, една муха му пошушнала: “Защо играеш с този скорпион? Той има отровно жило!” Бръмбарът отговорил: “Глупости! Та той е толкова добър!” Скорпионът бил наблизо, чул думите на бръмбара и разбрал защо е бил лош. Защото никой не искал да си играе с него.
ПОУКА: Ако скорпионът забрави за жилото си, не му напомняй!
Скорпионът бил лош и затова никой не искал да си играе с него. Един ден от далечна страна дошъл някакъв бръмбар. Срещнал скорпионът и го попитал: “Искаш ли да си играем?” От учудване скорпионът забравил, че е лош и отговорил: “Искам!” Започнали да играят на различни игри – и на “Прескочи бръмбар”, и на “Не се сърди скорпионче” и на гоненица, и на криеница. Веднъж, когато бръмбарът се криел, една муха му пошушнала: “Защо играеш с този скорпион? Той има отровно жило!” Бръмбарът отговорил: “Глупости! Та той е толкова добър!” Скорпионът бил наблизо, чул думите на бръмбара и разбрал защо е бил лош. Защото никой не искал да си играе с него.
ПОУКА: Ако скорпионът забрави за жилото си, не му напомняй!
Kissing You Good Night
Светлоносец
Наскоро разговарях с едно момиче. То имаше телесни и умствени недъзи, но излъчването ѝ беше като не едно доста чисто и висше същество, затворено сякаш незаслужено в това нефункционално тяло.
Поздравих я и на нея ѝ направи впечатление, че ѝ обръщам внимание с добро, а не като повечето тъпани и гьонове на моята възраст - да си правят разни глупави и дебелашки шеги и подигравки с нея.
Стана въпрос за масите (не онези, към които партийния секретар се присъединява на някой селски сбор, а за масата хора наоколо).
Тя каза няколко много интересни неща:
- Виж ги колко са сиви. Мислят само за политика. А не виждат например колко красиви цветя има наоколо пролетно време!
- Когато хората имат много пари, те се заслепяват от тях и оглупяват. Спират да усещат кой наистина ги обича и кой ги използва...
- А колко е ужасно децата да искат айфон или айпад за Коледа... А те знаят ли какво е да им се иска някой да ги прегърне и да им каже добра дума, дето айфона не може...
Поздравих я и на нея ѝ направи впечатление, че ѝ обръщам внимание с добро, а не като повечето тъпани и гьонове на моята възраст - да си правят разни глупави и дебелашки шеги и подигравки с нея.
Стана въпрос за масите (не онези, към които партийния секретар се присъединява на някой селски сбор, а за масата хора наоколо).
Тя каза няколко много интересни неща:
- Виж ги колко са сиви. Мислят само за политика. А не виждат например колко красиви цветя има наоколо пролетно време!
- Когато хората имат много пари, те се заслепяват от тях и оглупяват. Спират да усещат кой наистина ги обича и кой ги използва...
- А колко е ужасно децата да искат айфон или айпад за Коледа... А те знаят ли какво е да им се иска някой да ги прегърне и да им каже добра дума, дето айфона не може...
Синеочка
Администратор
Притча за родители
Учителка помолила децата да напишат съчинение за това, какво биха искали Бог да направи за тях.Вечерта, когато проверявала работите, тя се натъкнала на едно съчинение, което много я разстроило.
В този момент влязъл мъжът и и я видял да плаче.
-Какво се е случило? – попитал той.
-Чети! – отговорила тя и му подала съчинението на едно момченце.
“Господи, днес ще те помоля за нещо странно: Превърни ме в телевизор!
Искам да заема неговото място. Искам да живея, както живее телевизорът в нашия дом.
Искам да имам важно място и да събирам семейството около себе си.
Искам да ме слушат, без да ме прекъсват и да задават въпроси, докато говоря.
Искам да бъда център на внимание. Искам да ги занимавам така, както ги занимава телевизорът.
Искам да бъда в компанията на татко, когато той се прибира вкъщи, даже и да е изморен.
Искам мама вместо това, да ме игнорира, да идва при мен, когато се чувства самотна и тъжна.
Искам поне понякога моите родители да оставят всичко настрани и да прекарат малко време с мен.
Боже, не искам толкова много…
Искам само да живея, както живее всеки телевизор!”
-Кошмар! Бедното дете! – възкликнал мъжът. – Що за родители са това?!
-Това е съчинението на нашия син …..