Привет

[потребител]

Тва ся се написа, нещо като привет:

Реших и аз да пиша стих
мани мани, е ся забих,
и що така реши да стане
мойта проза да надяне
невежество голямо
ни чуло, ни видяло.
но ето, че излиза нещо
чаткам думи вещо
и дори да е зловещо
пак четеш го ти, горещо.
Искам ли да кажа нещо смислено
или просто игаря си, намислено.
Искам да напиша глупост голяма
и да я четат за нощна смяна
Да програмира тя главите
от сърцата до петите
глупост толкова невежа
чак корема ти да срежа
с моите думи като клизма
да изтръгна вулгаризма.
Глупостта да отразява
дережето в таз държава
Да е пълна тя с бълбоч
като доста хеви скоч
да те плясне на земята
та да видиш ти нещата.
Че да мразиш ти си свикнал
а да обичаш си отвикнал
И да етикираш си избрал
без дори да си разбрал
как добре си се осрал.
Но всичко тва не е случайно
тук няма нищо потайно
Избора си си направил ти
така че мен не ме вини
че смел съм да обичам
и съдбата си обричам
да следвам моето сърце
където и да ме изведе.
И утре, със успеха под ръка
не дей говори,
тоз пак му провървя
път ми направи,
кажи ми честно във очи,
евалата бе младеж
аз те мислех за келеш
а ти на всички го заби
живееш твойте мечти.