Психология на гнева

[Мортиша]

Психология на гнева
 
Психология на гнева: това е да искаш нещо и  някой да те предпазва да го имаш. Някой да те блокира, да се превърне в пречка. Цялата ти енергия се стреми да вземе нещо и някой блокира тази енергия. Ти не може да имаш това, което искаш.
И тази измамна енергия се превръща в гняв... гняв срещу човека, който ти пречи да изпълниш желанието си. Не можеш да се предпазиш от гнева, защото той е „вторичен продукт“, но можеш да направиш нещо друго, така че изобщо гнева да не се появи.
Запомни едно в живота: Не си пожелавай нещо толкова силно и да го имаш на цената на всичко. Бъди поне малко „шеговит“.
Аз не казвам да нямаш желания въобще – защото така ще се чувстваш потиснат. Аз казвам: желай, но нека желанието ти бъде шеговито. Ако то се сбъдне – добре. Ако не се сбъдне – може би не е време за него. Може би следващия път. Учи се на тази изкусна игра от актьора.
Често се идентифицираме с желанието си и когато то е блокирано и така предпазва енергия ни да избухне. Оставайки в тебе - то те изгаря.
Когато желанието завладее съзнанието ни, но е блокирано – то те изгаря.
В състояние на почти безумие /умопомрачение/ си способен дори и на това, за което после ще се разкайваш. Това може да доведе до последствия, които да объркат живота ти. През хилядолетията за казвали : „стани човек без желания“. Но това е нечовешко. Дори хората, които твърдят това ти дават мотив – желание. Ако се превърнеш в човек без желания, ще постигнеш върховната свобода на мокша*, на нирвана*. Това също е желание.
Можеш да потиснеш едно желание в името на по-голямо желание и може даже да забравиш, че си същия човек. Ти просто си сменил целта. Разбира се, малко  хора, се стремят да постигнат мокша, така че няма да имаш много съперници. В същност, хората ще бъдат много щастливи, че ти възнамеряваш да постигнеш мокша – един съперник по-малко в живота. Но що се отнася до теб – нищо не ще се промени.  И ако нещо би могло да се сътвори, което смущава желанието ти да постигнеш мокша – гнева отново ще избухне. И този път ще бъде по-голям, защото желанието е твърде голямо. Гневът винаги е пропорционален на желанието.
Бях чувал....
Имало три християнски манастира близко до гората. Един ден трима монаси се срещнали на кръстопътя. Всеки път водел обратно до селото на техния манастир. Всеки монах принадлежал на различен манастир. Монасите били изморени и седнали под дърветата подхванали разговор  - да минава времето.
Единият от тях казал: „Едно нещо трябва да приемете: що се отнася до начетеност и знание, нашия манастир е най-добър“.
Другия монах казал: „Съгласен съм. Вярно е. Вашите хора са далеч по-ерудирани, но що се отнася до аскетизъм, дисциплина и духовно израстване, не може да се мерите с нашия манастир. И запомни: начетеността няма да ти помогне да разбереш истината. Това е духовно учение и ние сме най-добрите що се отнася до него.“
Третия монах казал: „ И двамата сте прави. Първия манастир е най-добър по начетеност и знание. Втория манастир е най-добър в дисциплината, аскетизма и постенето, но що се отнася до смиреност и ниско его ние сме на върха. Смиреност и липса на его... но монахът изглежда не разбирал какво казва: „Що се отнася до смиреност и липса на его ние сме на върха.“
Даже смирението може да поеме по пътя на егото. Липсата на его да стане его. Трябва да сте наясно с това. Не бива да спирате гнева. Не трябва по никакъв начин да държите гнева под контрол – ще ви „изгори“, ще ви разруши. Искам да кажа, че трябва да стигнете до „корените“. „Корените“ много често са желание, което е било блокирано и осуетяването му поражда гняв. Не вземайте нищо на сериозно.
За нещастие няма религия на света, която да приема хумора като едно от основните качества на вярващия човек. Искам да разберете, че хумора, шегата трябва да са ваши основни качества. Ако не приемате на сериозно нещата – няма да избухва гняв. Може просто да се посмеете на цялото нещо. Може да започнете да се смеете на себе си и на ситуациите, в които сте били ядосани и гневни.
Използвай шегата, хумора и смеха. Света е голям и в него има милиони хора. Всеки се стреми да има нещо. Естествено понякога хората може да навлязат в територията на другия – не, защото са искали, а просто случайно.
Чувал съм за суфиския мистик, Джунаид, който всеки ден по време на вечерната молитва благодарял на милосърдието, любовта и грижата, че съществуват.
Случило се да пътуват три дни и попаднали в села, където хората били настроени срещу Джунаид, защото мислели, че учението му не е точно същото като на Мохамед. То изглеждало като негово собствено и според тях Джунаид  „покварявал хората“.
И така от трите села  не  получили нито храна, нито даже вода. На третия ден били наистина зле. Учениците им мислели: „ Нека сега видим какво се случва в молитвите ни. Как сега той ще каже на „съществуването“ /настоящето/ „ ти си милосърдно към нас и благодарим за любов ти. Ти се грижиш за нас и ние сме ти благодарни за това“?.
Но когато дошло време за молитва, Джунаид се молил по същия начин. След молитвата последователите му казали: „Това е твърде много. Три дни бяхме гладни и жадни. Изморени сме и не сме спали и ти продължаваш да казваш на настоящето „Ти си милостиво и твоята любов към нас е голяма и ти толкова много се грижиш за нас, за което сме ти благодарни“.
Джунаид казал: „Молитвата ми не зависи от обстоятелствата. Тези неща са ежедневни. Дали ще имам храна или не -  не искам да тревожа настоящето  – това са толкова малки неща в този голям свят. Ако не намеря вода.. дори ако умра – няма значение, моята молитва си остава същата. Защото в този огромен свят...няма значение дали Джунаид е жив или мъртъв“.
Това имах в предвид като казах: „ Не приемай живота сериозно... даже и себе си. И тогава ще видите как гневът не се появява. Няма възможност за това. И той безспорно е един от начините да губите много енергия. Трябва да успеете да не приемате сериозно желанието си и да оставате същия, независимо дали печелите или губите.
Започнете да мислите за себе си непринудено.... да се приемате като не много важен, Забравете за мисълта, че сте избрани да побеждавате и печелите при всяко обстоятелство. Света е голям а ние сме малки.
Когато това се утвърди в съзнанието ви -  всичко ще стане приемливо. Гневът ще изчезне и изчезването му ти носи изненада – защото, когато гневът изчезне ще остави след себе си невероятно много енергия на милосърдие, любов и приятелство.
Osho, The Sword and the Lotus, Talk #9
 
*мокша – дума на санскрит, която се отнася до човек, постигнал просветление и е свободен от цикъла на живота и смъртта.
*нирвана-освобождаване от цикъла на реинкарнация и пълно освобождаване от желанията, страданията и индивидуалното съзнание.

 

[Мортиша]

БОРБАТА МЕЖДУ ДОБРОТО И ЗЛОТО

Мога да говоря за доброто у вас, но за злото – не. Защото що е злото, ако не добро, измъчено до смърт от глад и жажда?

от ,,Пророкът”  Халил Джубран

Понятията „добро“ и „зло“ са вълнували хората от най-дълбока древност. Те са основни категории във всички философски системи, религии и учения. Пословичната борба между тях продължава откакто свят светува.

Но какво  всъщност е „добро“ и какво „зло“? Съществуват ли те или са дело на човешкото съзнание?

Представите за добро и зло са много различни и зависят от
степента на осъзнатост, от етническата принадлежност, от историческото време, колективното съзнание и средата. Различните философии, школи и клонове дават свое определение за добро и зло. За някои от тях доброто е всичко, което носи удоволствие и наслада,  други свързват доброто с дълга и общественото благо, а трети смятат за добро това, което води до развитие.

Неравностойното социално положение на жените в исляма се възприема от съвременния западен човек като несправедливост и зло, срещу което трябва да се борим. Но в някои страни то се приема като нещо нормално и дори самите жени, лишени от права не  смятат това за зло,  а послушно приемат ролята си.

Във всяка общност или религия се създават общи правила и  норми, съществуващи като техен морал. Но с времето те  се променят.

Всеки отделен човек има и собствени критерии за добро и зло според своето възпитание, развитие и ниво на осъзнатост.  Освен това като добро или зло може да бъде определена една и съща постъпка, но в различни ситуации. В зависимост от мотивите, тя може да бъде оценена като справедлива, несправедлива, благородна и т. н.

Разбиранията за добро  и зло се изменят и в зависимост от това от коя страна в отношенията се намираме. Например ако  търговец измами някой клиент, може да сметне това за успешна сделка и да го приеме като добро, но ако самият той бъде измамен, ще определи  постъпката като зло. Когато човек прави избор, той често е убеден, че това е правилното, макар за много  други  хора да не е така.

Оказва се, че доброто и злото са неопределими категории…Те не са съществуващи, а са под формата на идеал, оценка, изискване и т. н, тоест те са дело на човешкото съзнание.

Войната между доброто и злото е по-скоро една илюзия, породена от двойствеността на света, в който живеем.

Според Единната реалност няма „добри“ и „зли“ сили, които да
управляват света. Източникът е само един. Противоложностите са всъщност едно и също нещо, двете страни на една монета.

В източните философии за началото на  света се приема празнотата, нищото. Преминавайки в Тайдзи, безкрайността се разделя и възникват силите Ин и Ян. Ин е тъмната страна, а Ян – светлата. Те символизират двойките противоположности – добро  и зло, красиво и грозно, високо-ниско, мъжко-женско, черно-бяло, горе-долу, положително-отрицателно. Противоположностите взаимно се пораждат  и не могат да съществуват една без друга. Те се намират в непрекъснато взаимодействие, допълват се и се превръщат една в друга – когато едната сила намалее, се увеличава другата, а когато едната сила достигне своя връх, преминава в нейната противоположност. Равновесието между тях е предпоставка за хармония и съзидание.

Единството на противоположностите е  основен принцип и в Херметизма. Принципът  на противоположностите гласи:

„Всичко е двойствено; всяко нещо притежава два полюса; всяко нещо има своя противоположност; еднаквото и различното са едно и също; противоположностите са еднакви по своята природа, но са различни по степен; противоположностите се привличат; всички истини са полуистини; всички парадокси могат да се помирят.“

Ако Бог(Висшата Сила) е създал всичко в света, означава ли, че той е създал и злото? Възможно ли е Бог, създавайки злото да е имал нещо предвид?
Ние не можем да видим общата картина на всичко. Нашият свят и отрязъкът от време, който виждаме, е само мъничка брънка от голям пъзел.

Често някое негативно събитие ни кара да се променим и да израстнем. Във всяко нещо, което ни се случва има поука и  макар че това трудно може да се проумее – всяко зло всъщност е за наше Висше добро.

Това  Висше добро е отвъд  доброто и злото. Както казва Екхарт Толе – в една обща перспектива обстоятелствата винаги са положителни. Всъщност те не са нито добри нито лоши, те просто са, а ние ги определяме като такива.

Трябва ли да се борим срещу злото?
Историята показва как често религиите, които проповядват любов и състрадание преследват и убиват еретиците и хората, заплашващи вярата им. В името на религиите  са започвани битки, преследвания, изтребване на друговерците.  Те са водели борбите със съзнанието, че се борят срещу злото, но нима тези  кръвопролития са добро? Нима фанатизмът, неприемането на другите гледни точки, омразата, насилието водят до увеличаване на доброто? Получава се точно обратното  -  вместо да се унищожи, злото се увеличава.
Разбира се, не може и просто да стоим, да бъдем пасивни и  да допускаме злото да вилнее.

Какво можем да направим?

Първо трябва да осъзнаем, че самото зло не е наш враг. То е част от света, както  и част от самите нас. Злото съществува във всеки човек.  Дори и да се определяте като добър човек, във вас, както и във всеки друг съществува сенчеста страна. Наред с положителните качества, таланти и умения, всеки има и свои недостатъци, всеки понякога  изпитва омраза, страх, завист, гняв. Според редица експерименти и изследвания, злото е заложено във всеки човек и може да се прояви при подходящи обстоятелства. Но можем ли като се нараняваме, измъчваме, изтезаваме и водим война със себе си, да премахмем негативизма от нас? Разбира се, че не.

За да се освободим от негативните чувства и  качества, първо трябва да ги приемем, да обикнем всяка своя част, всеки свой недостатък. В противен случай ще останем вечно в тяхната власт.

Не можем да премахнем злото в нас и като го  отричаме, крием или подтискаме. Можем да се справим с тъмната си страна само като се изправим лице в лице срещу нея.

Както е необходимо да приемем и негативните си страни, така трябва първо да приемем и злото в света. Да го приемем не означава да се примирим и да не искаме да го променим!

Да го приемем означава да се освободим от негативните чувства, които то предизвикава у нас – страх, ненавист, омраза, желание за мъст. Защото това, което изпитваме отразява нашето вътрешно състояние и осъзнатост.  Винаги, когато се срещнем със злото или мислим за него, ние реагираме под влияние на собствената си сенчеста страна  (страхът, гневът, ужасът, омразата, желанието за отмъщение и разплата са на нашата сенчеста страна).

Реагирайки под въздействието на тези чувства, ние всъщност даваме своя принос в увеличаването на злото. За можем да реагираме адекватно и доведем до добро, трябва първо да се справим със собствената си тъмна страна.

Важно е да осъзнаем, че във всеки един момент ние можем да избираме между доброто и злото и че силата е не в злото, а в нашия Избор!

Възможно ли е да съществува само добро? Необходимо ли е злото?
Петър Дънов пише:

„Махне ли се злото, половината свят престава да съществува. Злото е толкова необходимо, колкото и доброто. Следователно, не се стремете да унищожите злото, но бъдете будни да не правите зло. Това се постига с прилагане на доброто. Ще се пазите да не правите зло и ще оставите злото да работи за вас. Досега хората са работили за злото, т. е. те са били слуги на злото, а господари на доброто. Сега ще обърнете нова страница на живота: Ще станете слуги на доброто, а господари на злото.“

Дали ще дойде време, когато ще настъпи краят на борбата
между злото и доброто? Възможно ли е да съществува свят, в който ще има само добро…или това ще бъде Раят?

http://sebepoznanie.com

 

[Мортиша]

Гневът е естествено чувство. Той с средството, което ти позволява да кажеж "Не, благодаря!" Не е задължително той да бъде оскърбителен и в някакъв случай да вреди на друг човек. Когато на децата се позволява да дават израз на своя гняв, те развиват здравословно отношение към него в свойте зрели години и обикновенно успяват да го преудолеят много лесно. Деца, които са накарани да почувстват, че в гнева има нещо лошо, ще им бъде трудно да се справят с него в зрелите си години.

 

[Мортиша]

Гневът

Гневът, дори когато е предизвикан от истинска несправедливост или беззаконие не е път към победата. Той бързо се превръща в емоционален навик. Обичайното усещане, че сте жертва на несправедливост е причина да започнете да се виждате в ролята на жертва, да носите в себе си вътрешно усещане, което да ви кара непрекъснато да се оглеждате за стърчащ гвоздей, на който да се закачите. Лесно е да видим "доказателства" за несправедливост или да си въобразим, че сме оскърбени дори и от най-невинната забележка или при безпристрастни обстоятелства. Превърнатото в привичка негодуванието неизбежно води до самосъжаление, а това е най-неподходящият емоционален навик, който човек може да развие. Затвърди ли го веднъж, човек вече не се чувства "добре" или "естествено" без него. Тогава той просто започва да търси и да намира "беззаконния". Някой беше казал, че подобни хора се чувстват добре само, когато са нещастни.


Емоционалният навик на негодувание и самосъжаление е свързан и с една неефективна себепредстава за малоценност. В своето съзнание вие се виждате като човек, който заслужава съжаление, като жертва, обречена да бъде нещастна.
Разберете, че причина за вашия гняв не са другите хора, събитията или обстоятелствата. Гневът е плод на собствената ви емоционална реакция. Вие единствени имате власт над него и можете да го овладеете, ако твърдо си внушите, че гневът и самосъжалението не са пътища към щастието и успеха, а към поражението и нещастието.

източник
- Максуел Малц

 

[Мортиша]

За да надмогнете гнева и огорчението
Представете си някой човек, за когото смятате, че някога ви е сторил зло. Може би бивш партньор, който ви е напуснал, или пък по някакъв начин ви е наранил, родител или отдавна загубена любов - човек, който ви е зарязал или който не си е платил отдавна просрочен дълг. Нека той изникне в мислите ви. После, само за няколко мига, вместо да изпитвате омраза и огорчение, опитайте се да си представите как изпращате на този човек любов. Опитайте се да проумеете, че той се е появил в живота ви, за да ви помогне да усвоите някаква поука и колкото и болезнена да е била тя, появата на този човек е имала своята цел. Когато бъдете в състояние да му изпратите любов, вместо омраза, не само ще излекувате себе си, но и ще поемете пътя към превръщането си в духовен човек.

Мислете за злото, което ви е сторено, като за ухапване от змия. Когато ви ухапе змия, ви боли поради две причини. Едната е самото ухапване, което не може да се върне обратно. То се е случило, от него ви боли и ви остава белег. Оттам нататък се научавате да избягвате змиите. Втората причина за болката е отровата, попаднала в организма ви. Точно тя е убиецът. Никой досега не е умрял от самото ухапване от змия - убива не друго, а шокът от
отровата, плъзнала в тялото. Същото е и с омразата и прошката. Нещо се е случило. То не може да бъде върнато обратно в нашия физически свят. Но убиецът - омразата и гневът - продължава да циркулира в организма ви като отрова дълго след като раната се е излекувала и изчезнала.

Единствено вие можете да прогоните тази убийствена отрова от себе си. Вие избирате дали тя да остане у вас. Не забравяйте мъдрите слова на Буда: "Няма да бъдете наказани за гнева си, но ще бъдете наказани от гнева си." Чудотворството е недостъпно, когато сте отровени от гняв към другите. Започнете още днес с утвърждението: "Аз знам, че имам власт да направя живота си пълен с удовлетворение и радост. Аз съм чудо и следователно мога да правя чудеса."

ИЗТОЧНИК:
из материали на Уейн Дайър

 

[Kissing You Good Night]

Забелязал съм, че най-гневливите хора всъщност са най-слабите вътрешно. Хе, баща ми - той е толкова слаб, че даже му личи - иначе не би качвал килограми, дори когато само фотосинтезира. Тлъстините му са резултат от това, че той се страхува от всичко и всички и това е своего рода щит срещу света.

Много често ме кара да направя нещо, а аз се опъвам. Той ми рендосва главата, но накрая аз или го правя, за да ми се разкара от главата, или направо му се разфучавам, правя го на пюре и си излизам по работите.
Това си е факт - мене ме е бяс, не че ме кара да свърша дадено нещо, а това че не си казва, че го мързи да диша. Случвало се е да ми каже:
"Аве така и така, ся виж, мързи ме, дай свърши еди-що-си!"
Правя го без да се замисля. Той просто не се усеща, че като си каже, че го мързи - само че наистина, а не да го използва като шаблонно оправдание - аз го правя без да мисля ни за облаги, ни за дяволи. Просто е като фасулева чорба, ама кой да се сети? А като вземе да ми мрънка, аз му се опъвам до последно.

 

[Porsha]

Заповед номер пет :
"Почитай баща си и майка си..."

 

[Kissing You Good Night]

Знам за тази заповед, но баща ми не би могъл да бъде наречен пример за подражание за спазване на тази заповед, както и на заповед №9: "Не лъжи!". Аз просто поделям наблюденията си върху него и споделям всичко, което става, без цензура и без политическа коректност...

Допълнение: Аз много съм му благодарен че създаде в мене нуждата да си задам въпроса: "Защо така?". Повярвай ми, всичко, което виждаш на този свят, е точно обратното на това, което всички казват че е - човекът има страха на всички - всички го гледат със страхопочитание.
А той самият е изплашен и контролира всичко около себе си, за да е сигурен, че няма да пострада.

Познавам такива хора - когато им кажеш истинския им проблем, те винаги отправят към тебе един поглед, изпълнен с див ужас, в който се чете следното: "Ти знаеш? Не искам да те виждам повече, страх ме е от тебе!"

 

[Porsha]

Ти нали си на ясно,че носиш гените на баща си?
Кръвта вода не става и на дали ще избягаш от корена си...
спри да агресираш публично по негов адрес.
Най-вече спри да агресираш в себе си..

 

[Kissing You Good Night]

Права си, че има отрицателност в мене. Сутринта ми стана гадно, че трябваше да му кажа в очите защо той смята, че ако хвана да уча висше, няма да изкарам даже първия семестър. Него го е страх, че може да има по-добри от него. Не бил в неговата област (компютри и телекомуникация)? Е кво? Ама него всичко го знаят и говорят, че прави чудеса, а мене? Мене даже в квартала не ме познават!
Колкото до корена и вида ми - повече съм се метнал на майка си - висок, слаб, с пъстри очи, сякаш от нея взети, хипотоничен, изключително зиморничав, обичащ сладкото до краен предел.... Такава е и майка ми. От него най-вероятно съм взел голямата зла мръсна уста, която обаче знам кога и как да използвам (не като него - по теми, които досаждат на обществото, та той го прави "защото трябва", а в случаи, когато с една-две думи мога да променя положението в полза на правата страна).

Но повечето хора казват за мене: все едно виждам майка ти! Баща ми все едно не е съществувал.
За него мога да кажа, че със сигурност му се иска да не се бях раждал. Поне не такъв - момче... Това ми е вината пред него!

 

[Porsha]

това той ли ти го каза или ти сам си го съчини?

 

[Kissing You Good Night]

Ами да. Не спира да се опива да ме убеди, че не ставам за нищо. А колкото до успеха - тези, дето са успели повече от него, ги мрази до смърт.

Има в нашия квартал една махленска мутра. С малкия му син сме големи приятели. То момчето е много свястно и добро. Баща му, дето е мутра, какво ни каза един път:
- Ти, Борко, си умен. Аз Николай (големия му син) виждам, че пет пари не струва. Нека той се занимава с моите глупости. Обаче вас с Милен (малкия му син) искам да ви видя да станете свестни хора. С какво ще се занимавате, не ща и да знам. Само да сте нормални. Ако ще и в затвора да ме вкарате, не ми дреме, аз ще знам, че вие сте честни и порядъчни хора....

Ето за какво става дума.
Аз обаче съм абсолютно непоклатим срещу атаки от този род. Баща ми като ми казва, че за нищо не става, си казва, че той сам за нищо не става. Седи по цял ден, мрънка като сватя без дарове, оплаква се от всичко и всички, кара се за най-малката юйвиня.
Болен е от толкова много болести, че може от раз да вземе пенсия по болест. Отказва, защото му било под достойнството. Не е под достойнството му. Страх го е до смърт, че като започне да взима пенсия по болест, ще умре едва ли не.

Като знам, че ме атакува по този начин, аз изобщо не отчитам какво ми говори, тъй като това е най-добрата защита от такива атаки - като не ги приемеш. Като в тази притча:

Един стар монах събрал няколко свои ученици и ги попитал:
- Ако някой вас ви обиди, как ще се почувствате?
- Обидени - казал единият младеж.
- А ако някой ви даде подарък, а вие го вземете, подаръкът у кого ще е?
- В мене - отвърнал младежът.
- А ако не го приемеш?
- Ще остане в другия - казал младежът.
- Така е и с обидата. Ако не я приемеш, тя ще си остане в другия и на тебе няма да ти стане обидно.

 

[inka]

Въпросът не е в това, че не умеете да чувствате, а в това, че се страхувате от своите чувства. Не знаете какво да правите с тях, когато се появят. Те предизвикват усещане за безпомощност във вас и затова свързвате чувството с усещането: "О, не, провалих се!" Имате граница в системата си от вярвания, която постановява, че когато възникне нещо, свързано с чувствата и то носи болка или гняв, това не е хубаво. Време е да престанете да заобикаляте на пръсти нещата и да избягвате чувствата си.
Гневът има свое предназначение. Всички вие искате да се справите с него: искате да го скриете под килима и да се държите сякаш го няма. Държите се сякаш това са изгнили зеленчуци, изхвърляте го и го заравяте в задния двор като че ли е безполезен.Ако си позволите да изразявате и изживявате своите страхове, което може да ви доведе до изразяване на гнева ви ще научите нещо.
Тези от вас, които отчаяно искат да избегнат страха и гнева и наистина се страхуват от тези чувства, имат много какво да научат чрез тях. Те представляват техники, които ви помагат да надскочите личните си граници на самоличността и поведението и вие просто се страхувате да изживеете това.Ако не си позволите да чувствате не можете да се научите. Чувството ви свързва с живота.
Много от вас са подозрителни към чувствата си и се опитват да ги владеят. Не позволявате на определени чувства да излязат на повърхността или ги осъждате, когато се появят вместо да наблюдавате къде ще ви отведат или какво могат да направят за вас.Гневът има свое предназначение. Гневът не е безсмислен и болката също не е. Те ви водят към нещо. Можете да вземете решение да навлезете в своя център на чувствата и да се научите как да бъдете съсредоточени там, докато проучвате възможностите.
Вашите чувства не са просто храна за другите, те са храна за Аза. Именно така зареждате себе си с енергия и създавате своята самоличност. Това е вашата самоличност като честота. Тя минава през чувствата ви. Вашите чувства ви хранят и подхранват съществуването на повиквателните ви кодове.


"Вълшебна пръчице, премахни всичко, което ме е ограничавало. Фокус-мокус! Вече съм свободен!"

ова е класически пример за опит да се заобиколи и избегне центъра на чувствата. Вие имате определени емоционални вярвания или чувства, които ви помагат да изградите границите извън себе си, така че когато свалите дадена граница, трябва да се справите с чувството, което я е издигнало. Чрез емоционалното си тяло се свързвате с духовното си тяло. Може да искате да избегнете нещо, което е трудно и все пак ще трябва да го почувствате, за да преминете през него.Веднага щом осъзнаете, установите и решите да се освободите от нещо, то си отива.

 

[inka]

Голяма част от нашите чувства са комплексни. Зад тези комплексни чувства обаче винаги стои едно т.нар. основно чувство или емоция.

Група на гнева
• Гняв – чувство на силно възмущение и негодувание. Форми на гняв - раздразнение, яд, ярост, побесняване.
* Омраза – чувство на силна враждебност (синоним - ненавист)
* Завист – чувство на недоволство и зложелателство, породено от нечии постижения, щастие, благополучие
* Заяждане – безпричинна враждебност (нехаресване, неприемане, недоброжелателност), прикриваща тревожност (и неясни граници)
* Злоба – чувство на силна неприязън, съпроводено от силно желание да се причини зло
* Пренебрежение – липса на внимание или уважение към някого (синоними - незачитане, неуважение, презрение, арогантност, високомерие)

 

[inka]

Търпението срещу гнева, фрустрацията и нетърпението

Търпението може би е една от най-подценяваните категории. По някаква причина сме склонни да отделяме нетърпението от всички останали негативни емоции.

То обаче може да има огромно значение в живота на човека Нетърпението доказва, че не сме удовлетворени и доволни. Показател е, че се сравняваме с другите, а това винаги ни тласка в погрешна посока. Сравнението с другите ни кара да мислим, че сме по-малко ценни от тях или че ги превъзхожда­ме. И двете са силно негативни и могат да предизвикат не само стрес, но и всевъзможни здравословни проблеми. Индика­тор за това са раздразнителността, фрустрацията, гнева и несигурността. Свидетелство за значимостта на тази кате­гория ни дава нейният аналог в организма - имунната систе­ма.

Припомняме ви първото от трите „Единствени неща", кои­то посочихме в началото на тази книга: на планетата Земи има едно-единствено нещо, което може да излекува почти всеки проблем, и това е вашата имунна система. Установено е, че тя и системата за изцеление директно се изключват от гнева и свързаните с него емоции, както и от нездравословно­то убеждение, че „нещо трябва да се промени, за да бъда доб­ре". Удивително е колко бързо се излекуват физическите забо­лявания, когато се изцелят спомените на клетъчно ниво, свър­зани с гнева, сравнението и недоволството. Причината е, че отново се е „включила" имунната система.

Следващия път, когато почувствате нетърпение, помисле­те, че може би в този момент изключвате имунната си систе­ма и ставате податливи на болести и неразположения. Една близка приятелка, която ми помага в момента, току-що ми за­даде чудесен въпрос: „Чакай малко. Мислех, че страхът акти­вира реакцията „бий се или бягай", която изключва имунната система". И е абсолютно права. Как се съчетават тези два фактора?

Всяко негативно чувство или емоция, в това число нетър­пението и гневът, произхождат от страха. Гневът, изглежда, играе роля на индикатор, че страхът е стигнал достатъчно далеч, за да изключи имунната система. Не можете да кориги­рате спомените на клетъчно ниво, свързани с гнева, ако преди това не се насочите към страха. Не се налага да го правите съзнателно: Лечебният код го прави автоматично. Когато се фокусираме върху проблемите си с търпението и гнева, забе­лязваме, че имунната система се активизира повече, отколко­то когато се фокусираме върху други проблеми.


Лечебният код (Бен Джонсън, Алекс Лойд)