- "Никой няма право да унижава друг човек! Ако решиш да го убиеш, убий го, но не го унижавай! - казваше дядо му. - Воинът живее в свят, в който честта и доброто име са по-важни от живота. Когато двама воини се изправят един срещу друг, те знаят, че единият ще умре, защото такъв е Пътят на воина. Но воините не са само врагове, които се убиват. Те са приятели, които взаимно пазят честта си."
"Убивай, но никога не накърнявай честта на човека срещу теб. Знай, че днес си победил ти, но утре теб някой ще победи. Така че, за да си спокоен някой ден за своята чест и име, се погрижи днес за честта и името на своя противник.
--------------------------------------------
Петко беше приел едно правило за себе си. Той не слушаше какво говорят противниците му преди битка. Можеха да го наричат както си искат, да го заплашват, дори да обиждат роднините и приятелите му. Той знаеше, че всичко това са само думи. Думите не боляха и не можеха да убият. ... Оставяше противниците му да ругаят, да ръкомахат, но всичко това продължаваше до момента, в който някой му посегнеше. Тогава той се опитваше да нанесе на врага си поражение и да го победи. Това правило беше приел за себе си. Той много добре си спомняше един от многото уроци на Велко Кесиджи: "Никога преди битка не говори, не викай и не жестикулирай. Трябва да си изсечен като камък и нищо да не се чете по лицето ти. Преди битка се отделя голямо напрежение, което не бива да бъде използвано за разговори и ръкомахания. Трябва да направиш така, че това напрежение да остане в теб и да се натрупа. После то ще избухне. Трябва да се научиш да не го пръскаш напразно, а да го управляваш и да го включиш в битката. Добрият воин никога не изразходва напразно това напрежение. Но има хора, които преди битка се държат като маймуни. По-лошо, държат се като обезумели. Те са страхливи и времето преди битка им е нужно, за да се заредят с това напрежение. Колкото повече чуват гласа си, толкова повече се зареждат. Такива хора са много опасни, защото не са истински бойци, а страхът и нарастващото напрежение ги води в битката.
...
- Има хора, които преди битка се нуждаят от това да се "напомпят", те са като ковашки мях. Истинските воини не се нуждаят от това. Ако се изправиш пред такъв човек, не го оставяй да говори, а веднага удряй. Не удариш ли веднага, колкото повече се забавиш, с толкова по-голямо чудовище ще се биеш. ... И не трябва да правиш никакво движение или да говориш, а вкарай всичко в погледа.
- Биеш ли се с враг, не го оставяй да води битката, а го мачкай непрекъснато. Не позволявай на врага си да си повярва, че може да те победи. Не позволявай на врага ти да се превърне в герой, защото повярва ли си, че е герой, много трудно ще го победиш. Много по-лесно е да се биеш с обикновен човек, отколкото с герой.
----------------------------------------------
Воинът не познава ли труда, болката и изтощението, не може да превъзмогне страданието, глада, студа и самотата, не е ли оцелявал там, където вълците умират, не може да бъде истински воин. Ако не сте преживели всичко това, няма да бъдете толкова твърди, колкото трябва.
...
Гладът е най-страшен! Той ще ви превърне в зверове. От глад ще бъдете готови да делите ядене дори с вълка и ще ръфате суровото месо на умряло животно, а вълкът ще бъде ваш брат. Но, ако се наложи и в него ще впиете зъбите си и ще го изядете, за да оцелеете.
----------------------------------------------
Човек е това, за което мисли. Вие сте това, с което занимавате ума си.
.................................................................
От книгата "Еничар", 1-ви том от петлогията "Ятаган и меч" на Токораз Исто
"Убивай, но никога не накърнявай честта на човека срещу теб. Знай, че днес си победил ти, но утре теб някой ще победи. Така че, за да си спокоен някой ден за своята чест и име, се погрижи днес за честта и името на своя противник.
--------------------------------------------
Петко беше приел едно правило за себе си. Той не слушаше какво говорят противниците му преди битка. Можеха да го наричат както си искат, да го заплашват, дори да обиждат роднините и приятелите му. Той знаеше, че всичко това са само думи. Думите не боляха и не можеха да убият. ... Оставяше противниците му да ругаят, да ръкомахат, но всичко това продължаваше до момента, в който някой му посегнеше. Тогава той се опитваше да нанесе на врага си поражение и да го победи. Това правило беше приел за себе си. Той много добре си спомняше един от многото уроци на Велко Кесиджи: "Никога преди битка не говори, не викай и не жестикулирай. Трябва да си изсечен като камък и нищо да не се чете по лицето ти. Преди битка се отделя голямо напрежение, което не бива да бъде използвано за разговори и ръкомахания. Трябва да направиш така, че това напрежение да остане в теб и да се натрупа. После то ще избухне. Трябва да се научиш да не го пръскаш напразно, а да го управляваш и да го включиш в битката. Добрият воин никога не изразходва напразно това напрежение. Но има хора, които преди битка се държат като маймуни. По-лошо, държат се като обезумели. Те са страхливи и времето преди битка им е нужно, за да се заредят с това напрежение. Колкото повече чуват гласа си, толкова повече се зареждат. Такива хора са много опасни, защото не са истински бойци, а страхът и нарастващото напрежение ги води в битката.
...
- Има хора, които преди битка се нуждаят от това да се "напомпят", те са като ковашки мях. Истинските воини не се нуждаят от това. Ако се изправиш пред такъв човек, не го оставяй да говори, а веднага удряй. Не удариш ли веднага, колкото повече се забавиш, с толкова по-голямо чудовище ще се биеш. ... И не трябва да правиш никакво движение или да говориш, а вкарай всичко в погледа.
- Биеш ли се с враг, не го оставяй да води битката, а го мачкай непрекъснато. Не позволявай на врага си да си повярва, че може да те победи. Не позволявай на врага ти да се превърне в герой, защото повярва ли си, че е герой, много трудно ще го победиш. Много по-лесно е да се биеш с обикновен човек, отколкото с герой.
----------------------------------------------
Воинът не познава ли труда, болката и изтощението, не може да превъзмогне страданието, глада, студа и самотата, не е ли оцелявал там, където вълците умират, не може да бъде истински воин. Ако не сте преживели всичко това, няма да бъдете толкова твърди, колкото трябва.
...
Гладът е най-страшен! Той ще ви превърне в зверове. От глад ще бъдете готови да делите ядене дори с вълка и ще ръфате суровото месо на умряло животно, а вълкът ще бъде ваш брат. Но, ако се наложи и в него ще впиете зъбите си и ще го изядете, за да оцелеете.
----------------------------------------------
Човек е това, за което мисли. Вие сте това, с което занимавате ума си.
.................................................................
От книгата "Еничар", 1-ви том от петлогията "Ятаган и меч" на Токораз Исто