Първата любов

[Stz09]

Ще ви разкажа за моята първа и единствена любов. Любов, която не мога да преживея и до днес. Най-тежкото е, че знам — сам съм си виновен, че я пропилях.
През пролетта на 2023 година, мисля че беше март, се запознах с нея. По онова време бях във връзка с нейна приятелка, но нито тя, нито аз имахме истински чувства. Срещнахме се само веднъж, но още в момента, в който я видях, нещо в мен се обърна. Допадна ми повече, отколкото трябваше.
След месец-два започнахме да си пишем в Instagram. Разговорите ставаха все по-дълги, по-лични, по-истински. Станахме близки. Тя тъкмо беше скъсала с нейния приятел. След седмица-две се видяхме и тръгнахме. Всичко беше толкова истинско, толкова чисто… Тогава бях сигурен — това е момичето на живота ми.
Всичко вървеше добре, докато не дойде период, в който родителите ѝ спряха да я пускат да излиза. Не разбирах защо. В главата ми започнаха да се въртят мисли, съмнения, страхове. Започнах да си въобразявам, че има нещо, което ми крие. Вместо да говоря с нея, вместо да ѝ вярвам, в мен се появи желание да ѝ го „върна“ — без тя да е направила каквото и да е лошо.
Излязох с друго момиче. И от този момент всичко се срина. Скъсахме. Скоро след това тя си намери друг.
Аз останах сам — с вина, болка и празнота. Отчаян, се натрових с лекарства и лежах в болницата една седмица. Плаках много. И тогава, и след това.
Дори и днес, почти три години по-късно, само мисълта за нея ме разплаква. Обичам я все повече и повече. Опитвах се да я заменя, опитвах се да продължа напред с други момичета, но не се получава. Сякаш никоя не може да заеме мястото ѝ.

Моля ви… кажете ми как мога да се справя с този проблем?

 

[Власти]

Здравей Стз!

Първо бих искал да те поздравя за това, което ти се е случило - не всеки има шанса да бъде разтърсен из основи. Така се изграждат личностите, а не чрез удобства.

Всяко едно такова преживяване ни обогатява, като хора, колкото и да не ти изглежда така в момента. Твоята история ме подсети за едни разсъждения, които ме бяха обзели преди 15 години и съм ги описал в темата "На Дъното" (https://dzenx.com/threads/na-dunoto.2312/ , датата на поста е от 2020 понеже си го копирах от друга платформа, която вече не съществува) . Свързана е с това, че не винаги това, което мислим за "добро" е действително Добро, като същото важи и за "лошото", "загубата" и т.н. Темата е написана доста лаишки, но толкова ми е бил акъла.

Но стига клишетата.

Аз лично те разбирам, защото съм преживявал нещо доста сходно, даже почти същото. Част от момчетата и момичетата на твоята възраст са обречени на "нещастна любов" и в този смисъл не приемай, че само на теб това ти се е случвало и си сам и единствен. На много хора им се е случвало, случва им се в момента, и ще се случва в бъдеще.

Понеже нямах време по-рано да прочета темата когато я беше писал, а я прегледах набързо, и мислех да ти пиша "само не се самоубивай, после ще ти пиша повече", но сега виждам, че вече си правил опита за самоубийство, което е успокоително.
Понеже и други млади хора предполагам ще прочетат тази тема някога, бих искал да кажа защо човек не е добре да се самоубива. Три кратки причини:

1) След самоубийството ви абсолютно никой няма да се впечатли особено, нито обществото, нито обекта на любовта ви. Да вероятно ще страдат около седмица, но после ще ви забравят. Единствените които ще страда дългосрочно са най-вероятно майка ви и баща ви и дори и това не е сигурно. Има родители и родители.
Тоест това ще един абсолютно безпредметен акт - все едно да хвърлиш бомбичка-пиратка на някоя пуста поляна намираща се на 60км. от най-близкото населено място и да си кажеш: "Видяхте ли ся кой съм аз!".
С това не искам да кажа, че животът на когото и да било е без стойност, а искам да отбележа, че хората, които се самоубиват поради наранени чувства, често си мисля, че едва ли не наказват този от когото са наранени, или си представят, че това е вид акт, който някак си магически ще ги събере с обекта на любовта им. Няма да стане нито едното от двете. Нито пък ще изкупят "вината си".

2) Втората и много по основна причина е, че при самоубийството се прецакваме в чисто духовен план. Знам, че "духовното" за повечето хора е нещо, което не се възприема, като нещо истинско и/или стойностно. За това няма да навлизам във философствания, а ще го кажа така - когато се самоубием тогава всичко от което си мислим, че ще се измъкнем всъщност го приближаваме но умножено по 100000 (х100000). Всичкото страдание, което изпитваме, всичката болка, неудовлетворение, гняв, самота и т.н. обаче х100 000.

Разбира се когато човек, е взел решение за самоубийство си мисли, че "не може да е по зле, аз съм на дъното".
Обаче може да е по зле и ще е по зле, независимо дали го осъзнаваме.

3) Абсолютно всяко едно действие/бездействие в този живот е поправимо или поне простимо. Тоест може да се превъзмогне. Но отнемането на живот е най-голямата грешка, която човек може да допусне и няма връщане назад. Самоубийството като акт никога не е решение.

Като цяло мисълта за самоубийство е един индикатор, че сме приближили някаква вътрешна граница, по някаква причина. Тогава сме "На Дъното" от, което единствения изход е оттласкването на горе. Това се постига, чрез самоанализа (какво ме е докарало дотук, защо съм се докарал до тук и пр.), която е добре да направим сами, но ако не можем да се справим сами, то трябва да потърсим адекватна помощ. Под адекватна помощ нямам предвид единствено "професионална" т.е. психиатър. Споделяне с близък приятел или търсене на решение - писане в интернет форум, група или друга форма на споделяне.
"Който търси - намира" - това е неотменен закон.

Оттласкването от "Дъното" понякога е дълъг и труден процес, но е безкрайно по стойностен от потапянето.
Абсолютно всеки човек, който се е отказал от самоубийство след време в бил радостен, че е преодолял този момент на слабост.

Извинявам се за лиричното отклонение Stz09. Ти за щастие не си умрял и сега имаме възможност да си пишем.

Та да се върнем на въпроса ти - "Как да се справя с този проблем?":

Значи да ти кажа - проблем няма. Ти си жив и здрав, момичето е живо и здраво, всеки е продължил по пътя си.
Цялата "вина", която изпитваш всъщност си, си я вменил сам; Никой не се е родил научен и всичко, което ти се е случило преди 3 години е било една опитност, която си нямал преди това.
Най-вероятно си чувствителен и добронамерен човек в ежедневието си, и ако Бог пак те изправи пред такава случка, то тогава със сигурност, ще си кажеш "А, аз вече го знам това и няма да се подлъжа". Но вече Знаеш от опит, а не на теория.

И в този смисъл ти не си виновен.

Ако наистина обичаш това момиче, а не да искаш да я притежаваш, като предмет или да притежаваш нейното внимание, то тогава това, че тя е добре би трябвало да ти е напълно достатъчно.

Освен това, при една връзка между двама човека и двамата са "виновни" за това, което се случва. Ти казваш, че си излязъл с друго момиче и тя после те е отрязала завинаги. А всъщност тя можеше да ти прости и някак си да продължите заедно напред.

Разбира се това не значи, че тя е виновна. Предполагам и тя е все още млада и е нямала достатъчно опитност и зрялост.

И двамата сте еднакво невинно-виновни.

Мисълта, която те преследва, че едва ли не "животът би бил прекрасен ако бяхте заедно" е илюзия. Казвам го от личен опит. Както казах и аз имам много сходна случка, и сега от далечината на времето съм безкрайно щастлив и благодарен за това, че не съм останал навремето с това момиче. Тогава и двамата бяхме млади, без никаква опитност и т.н., но основното е, че тогава (поне аз) не си давах сметка, че вътрешно сме различно устроени, имаме различни ценности, мечти... и всъщност с времето това щеше неизбежно да доведе до раздяла. Предполагам тогава тя го е усещала и знаела това, понеже жените (често)имат по голяма чувствителност и интелигентност относно взаимоотношенията.

В крайна сметка, ако трябва да сте заедно, то Бог ще даде такава възможност в бъдеще. Не го мисли и продължи напред. Три години страдание са напълно достатъчни. Изкупил си вината, която си решил, че имаш. Сега може да продължиш напред и малко, по малко да се фокусираш и завърнеш в Живота.

Няма да е лесно, но това е пътят.

Както Найки някога е казал - "просто го направи".

 

[Гласът на истината]

Препоръчвам молитва и медитация.

Знам, че може да прозвучи изтъркано и увехтяло, но, ако любовта ти е била истинска Бог ще намери начин да Ви събере. Затова е най-добре да се обърнеш към него.

Истинската любов устоява, истинската любов надделява, истинската любов пробива всяка преграда на пътя си. Затова вместо да се вайкаш, и дори да посягаш на живота си като някое разглезено хлапе, което иска да покаже средния на Бога, защото не си е получило подаръка за Коледа, вземи се хвани в ръце и отгледай в себе си онази любов, която ще привлече истинската и единствената ти към теб. А за това трябва вяра. А затова трябва упорство. А за това трябва воля. Помисли малко реално-ти имаш ли кое и да е от тези качества? Какво си отгледал в себе си досега през живота си?

Не казвам тези думи за да те обезсърча или смажа, напротив казвам ти каквото мисля, че ти трябва да направиш за да заслужиш тази любов. От това, което разбирам в прочетеното ти вече си имал златен шанс даден ти от Бог, но си го пропилял с любовни игрички с друго момиче, така ли е? Ако е така нямаш кого другиго да обвиняваш за загубата си освен теб самия. И щом си виновен следва да се поправиш. Да се поправиш, а не да се самоубиваш. Ако си мислиш, че самоубийството ти ще реши нещо или че със смъртта си ще поправиш стореното-много се лъжеш/ За да го поправиш са необходими дела, а не бягство. А делата можеш да извършиш само ако си жив. Харесва ли ти или не просто светът е така устроен, че да не можем да избягаме-дори в смърта си. Затова зарежи тези глупости със самоубийството и започни да работиш над себе си!

Както казах препоръчвам молитва и мдитация-молитвата ти трябва за да разбереш какво искаш-медитацията-за да разбереш как да го постигнеш. Доколкото виждам ти все още си неориентиран кой си, кого искаш да бъдеш и какво искаш да постигнеш, така ли е? Ако е така възстанови връзката си с Бога и първо разреши тези въпроси, а пък после ще му мислиш за жени, деца и връзки. Ако наистина това момиче е твоята вечна и единствена любов Бог ще ти даде път към нея. Той ще направи така, че и двамата да можете да се достигнете един с друг. Но затова трябва разбиране, затова трябва воля, затова трябва вяра. Имаш ли, тук и сега, кое и да е от тях. Ако ли не-започни да работиш над себе си за да ги постигнеш. А по пътя ще видиш, че много тайни ше ти се открият, а с откриването им ти ще получиш и отговорите на най-скъпите въпроси-кой си ти, откъде идваш, накъде отиваш и най-вече-какъв е смисълът н всичко това което преживяваш. Но трябва работа, много работа.

Знам че може д погледнеш на думите ми с пренебрежение и че ти се иска, ама много иска, да избягаш от всичко това и да повярваш, че така можеш да избягаш от всичко, но повярвай ми това не е начина. Даже напротив-смъртта няма да улесни нещата-само ще ги направи по-трудни за теб, много по-трудни. Знам го от личен опит, а предполагам и ти ще го научиш, ако си спомниш предишните си животи. Ние всички сме се раждали и умирали много пъти и ще продължим да го правим докато не си научим уроците. А тази болка, с която живееш, няма да отмине, а просто ще "прескочи" в други животи и там и тогава ще е още по-страшно от сега.

За да преодолееш болката, или поне да се научиш да живееш с нея, ти трябва първо и най-вече да намериш едно единствено нещо-истината! Истината за това кой си, истината за това какво наистина преживяваш и истината за това защо го преживяваш. А тези истини могат да дойдат само отвътре! Да директно те съветвам да помолиш Бога да ти открие тези истини и да медитираш за да ги дотигнеш. Това имах предвид когато казах препоръчвам молитва и медитация.

И тук можеш да ме помислиш за луд и да отхвърлиш съветите ми, но това което ще ти кажа, единственото, което мога да ти кажа, е просто да имаш вяра! Вяра в Бога, вяра в любовта и дори-вяра в себе си! Ако постигнеш тази истинска вяра ще видиш как постепенно нещата ще започнат да се подреждат. Хората може и да те помислят за луд заради това, което ще последва, но ако постигнеш тази истинска вяра ще получиш прозрение точно за онова, което е нужно да направиш за да получиш истинската любов на живота си, и дори да разбереш как да живееш!

Ако постигнеш онова искренно желание просто да "про"видиш защо живота ти върви по пътя по който е тръгнал ще получиш истинско прозрение и ще намериш отговорите на въпросите си. Тогава трябва да можеш да видиш своята истинска любов и да разбереш какво ви свързва не само в рамките на този живот, но и в Безкрая. Тогава ще трябва да можеш да видиш отговорите на въпросите си и колкото повече искаш (тоест се молиш) и медитираш (тоест волево се упражняваш да научиш истината) толкова повече информация трябва да протече. Информацията, която трябва да успее да промени живота ти, съзнанието ти, цялото ти аз. От тази информация имаш нужда за да продължиш напред.

Трябва да предизвикаш виденията за да отговориш на въпросите си-трябва да знаеш дали това момиче е вечната и истинската ти любов или просто увлечение с което искаш да запълниш дупка оставена от онази, която ти е вечна и истинска любов. Разбери това и болката или ще отмине, или ще намери своя смисъл, а това е първата стъпка към това да заживееш с нея. После се концентрирай и се опитай да разбереш по-дълбоката връзка между душите Ви-кога е започнала тя, докъде се простира и, ско можеш-как ще се развива тя в бъдещето. Знам ще това може да ти изглежда невероятно сега и че може дам ме помислиш за луд за думите ми, но ако наистина болката е толкова дълбока, че пронизва душата ти и не можеш да живееш с нея, то лекът е именно познание. Познание за това кое е това момиче не само в този ти живот, а за душата ти изобщо, познание за това какво ти е отредила съдбата, и най-вече защо, и повече от всичко-познание за това кой си ТИ! Достигнеш ли това познание всичко ще си намери своето място и съдбата ще ти покаже как да продължиш напред.

Трябва да се изправиш срещу болката и да придобиеш това познание-това е единствения ти път напред имаш ли желанието да преодолееш тази болка!