Рамана Махариши за Сътворението

[Johnatan Livingston]

Въпрос: Как се е появило творението (сришти)? Някои казват, че е предопределено. Други казват, че е играта (лила) на Бог. Каква е истината?

Бхагаван: В книгите са дадени различни обяснения. Но има ли творение? Трябва да обясним как е дошло творението единствено ако има творение. Ние може да не знаем всички тези теории, но със сигурност знаем, че съществуваме. Защо не познаем първо себе си и тогава да видим дали има творение?

В: Във Веданта на Шри Шанкарачаря, принципът на творението е бил приет само заради начинаещите, но на напредналите се дава предимство на не-творението. Какво е вашето виждане по този въпрос?

Б: "Няма разтваряне или творение, няма такъв, който е обвързан, нито някой изпълняващ духовни практики. Няма такъв, който желае освобождение, нито някой освободен. Това е абсолютната истина." Тази шлока е от втора глава на Гаудапaда Карика. Този, който е установен в Себето вижда това чрез собственото знание за реалността.

В: Не е ли Себето причината на света, който виждаме около нас?

Б: Самото Себе се появява като света от различни имена и форми. Обаче Себето не е в ролята на ефективна причина (нимитта карана), създавайки, поддържайки и унищожавайки го. Не питай "Защо възниква това объркване в Себето или незнанието на истината, че самото то се появява като света?". Ако вместо това изследваш "За кой се появява това объркване?", ще откриеш, че това объркване в Себето никога не е съществувало.

В: Вие изглежда сте експонент на доктрината аджата на адвайта веданта.

Б: Аз не давам само доктрината на аджата. Аз одобрявам всички методи. Една и съща истина трябва да бъде изразена по различни начини, за да пасне на капацитета на слушащия. Аджата доктрината казва: "Няма нищо освен едната реалност. Няма раждане или смърт, няма проекция или образи в нея, няма търсещ, няма обвързаност, няма освобождение. Съществува само единствената реалност." За такива, които намират за трудно схващането на тази истина, и които питат: "Как можем да игнорираме този солиден свят, който виждаме около нас?", се посочва преживяването на съновидението и им се казва: "Всичко видяно зависи от виждащия. Няма видяно, отделно от виждащия." Това се нарича дришти-сришти вада или аргументът, че човек първо създава чрез ума си и после вижда това, което самият ум е създал. Някои хора не могат да схванат дори това и те продължават да спорят така: "Съновидението е много краткотрайно, докато светът винаги съществува. Съновидението беше ограничено до мен. Но светът е чувстван и виждан не само от мен, а също и от много други. Ние не можем да наречем такъв свят несъществуващ." Когато хората спорят по този начин, на тях може да им бъде дадена теорията сришти-дришти, например: "Бог първо е създал това и това нещо, от такъв и такъв елемент, а после нещо друго е било създадено и т.н." Единствено това ще задоволи този клас. Другояче техните умове няма са задоволени и те се питат: "Как може цялата география, всички карти, всички науки, звезди, планети и законите, които ги управляват или са свързани с тях, да бъдат тотално неистинни?" На такива хора е най-добре да се каже: "Да, Бог създаде всичко и затова ти го виждаш."

В: Но не може всички да са истина. Единствено една доктрина може да е истина.

Б: Всички тези теории съществуват, единствено за да паснат на капацитета на ученика. Абсолютната може да бъде само една.
Веданта казва, че космосът се появява заедно с виждащия, и че няма детайлизиран процес на сътворение. Това се нарича югапат-сришти (внезапно творение). Това е доста сходно с творението на съня, където преживяващият се появява заедно с обектите на преживяването. Когато се обясни това, някои хора не са задоволени, защото те са дълбоко вкоренени в обективното знание. Те искат да разберат, как така може да има внезапно творение. Те спорят, че ефектът трябва да бъде предхождан от причина. Накратко, те искат обяснение за съществуването на света, който виждат около себе си. Тогава шрути (писанията) се опитват да задоволят тяхното любопитство чрез теориите за сътворението. Този метод на разглеждане на темата за творението се нарича карма-сришти (постепенно творение). Но истинският търсач ще бъде задоволен само с югапат-сришти, внезапното творение.

В: Каква е целта на творението?

Б: Тя е да породи този въпрос. Отговори си на този въпрос, като накрая се оттеглиш във Висшето или по-скоро във върховния източник на всичко, в Себето. Изследването ще се превърне в търсене на Себето, което ще спре единствено, когато не-Себето бъде различено и Себето бъде осъзнато в неговата чистота и слава.
Може да има колкото си щеш теории за творението. Всички те се занимават с външната страна на нещата. За броя им няма ограничение, защото времето и пространстовото са неограничени. Те, обаче, са единствено в ума. Ако видиш ума, времето и пространството са трансцендирани и Себето е осъзнато. Дава се научно или логично обяснение за творението единствено за собствено удовлетворение. Но има ли някаква завършеност в него? Такива обяснения са наречени карма-сришти (постепенно творение). От друга страна, дришти-сришти (едновременното творение) е югапат-сришти. Без виждащия няма видяно. Открий виждащия и творението се свежда до него. Защо да се гледа навън и да се обясняват безбройните феномени?

В: Ведите съдържат конфликтни космогонични точки. На едно място е казано, че етерът е първото творение, на второ, че е жизнената енергия (прана), нещо друго на трето място, и че е водата на четвърто и т.н. Как да се съгласува това? Това не подронва ли истинността на Ведите?

Б: Различните пророци са видели различни аспекти на истината в различни времена, като всеки изтъква своето виждане. Защо се тревожиш за техните конфликтни изказвания? Най-важната цел на Ведите е да разберем природата на неунищожимия Атман и да ни покажат, че ние сме Това.

В: Задоволен съм от това обяснение.

Б: Тогава третирай всичко останало като помощни аргументи (артха вада) или изявления за невежия, който иска да проследи генезиса на нещата.

В: Аз съм част от творението, затова съм зависим. Не мога да разреша загадката на творението, докато не стана независим. Все пак моля Шри Бхагаван, дали той би могъл да я разреши заради мен?

Б: Да. Бхагаван казва: "Стани независим и разреши сам тази загадка. Ти сам трябва да го направиш." Отново, къде си сега, че задаваш този въпрос? Ти в света ли си или светът е в теб? Трябва да признаеш, че светът не се възприема докато спиш дълбоко, въпреки че тогава не можеш да отречеш съществуването си. Светът се появява, когато се събудиш. Така че, къде е той? Става ясно, че светът е твоя мисъл. Мислите са твои проекции. "Азът" е първата, а после светът. Светът е създаден от "аза", който на свой ред възниква от Себето. Загадката на сътворението на света ще бъде разкрита ако разкриеш произхода на "аза". Затова казвам, открий себе си. И още, светът идва ли при теб да те пита "Защо съществувам? Как бях сътворен?". Ти задаваш този въпрос. Питащият трябва да усети връзката между света и себе си. Той трябва да признае, че светът е неговото собствено въображение. Кой си го въобразява? Отново казвам, нека той открие "аза" и после Себето. Още повече, всичките научни и теологични обяснения не си хармонизират. Различията в тези теории ясно показват безполезността на търсенето на такива обяснения. Тези обяснения са чисто умствени или интелектуални и нищо повече. Все пак, всички те са верни според гледната точка на индивида. Няма творение в състоянието на реализация. Когато човек вижда света, той не вижда Себе си. Когато вижда Себето, светът не се вижда. Затова виж Себето и осъзнай, че не е имало творение.

В: "Брахман е реален. Светът (джагат) е илюзия." е пилотната фраза на Шри Шанкарачаря. Обаче други казват "Светът е реалността". Каква е истината?

Б: И двете изявления са истина. Те се отнасят за различни етапи на осъзнаване и са изказани от различни гледни точки. Аспирантът (абхяси) започва с дефиницията, че това което е реално винаги съществува. Тогава той елеминира света като нереален, защото се променя. Търсещият накрая, осъзнавайки Себето, открива, че преобладава единството. Тогава това, което първоначално е било отхвърлено като нереално, се разкрива, че е част от единството. Абсорбиран в реалността, светът също е реален. При Себереализацията има само съществуване, нищо друго освен съществуване.

В: Шри Бхагаван често казва, че мая (илюзията) и реалността са едно и също. Как така?

Б: Шанкара е бил критикуван за възгледите му върху мая, без да е бил разбиран правилно. Той е казвал че:

1. Брахман е реален;
2. Вселената е нереална;
3. Вселената е Брахман.
Той не спрял до втория, защото третият обяснява първите два. Той обозначава, че вселената е реална ако се възприема като Себето, и е нереална ако се възприема като отделна от Себето. Затова мая и реалността са едно и също.

В: Значи светът не е наистина илюзорен?

Б: На човека на нивото на духовен търсач трябва да се каже, че светът е илюзия. Няма друг начин. Когато човек забрави, че е Брахман, който е реален, постоянен и всеприсъстващ, и се самозаблуждава, мислейки че е тяло във вселената, която е изпълнена с преходни тела, и действа под влияние на заблудата, трябва да му се напомни, че светът не е реален, и че е заблуда. Защо? Защото неговият поглед, забравяйки своето собствено Себе, се е установил върху външното, върху материалната вселена. Той няма да се обърне навътре в интроспекция, докато не остане с впечатлението, че цялата тази външна материална вселена е нереална. Веднъж осъзнал своето собствено Себе, той ще знае, че няма нищо освен неговото собствено Себе и ще започне да вижда цялата вселена като Брахман. Няма вселена без Себето. Докато човек не вижда Себето, което е източникът на всичко, а вижда само външния свят като реален и постоянен, трябва да му се казва, че цялата тази външна вселена е илюзия. Няма начин. Вземи вестника. Ние виждаме само текста и никой не забелязва хартията, върху която е напечатан текста. Хартията е там, независимо дали текстът е там или не. На тези, които гледат на текста като на реален, трябва да им се каже, че е нереален, че е илюзия, тъй като лежи върху хартията. Мъдрецът вижда Хартията и текста като едно. Така са и Брахман и вселената.

 

[Johnatan Livingston]

В: Значи светът е реален, когато се възприема като Себето, а е нереален, когато е видян като отделни имена и форми?

Б: Също както огънят е покрит от дима, сияйната светлина на съзнанието е покрита от съвкупността от имена и форми, т.е. от света. Когато поради някаква състрадателна божествена милост умът се изясни, природата на света ще бъде позната като не-илюзорна. Единствено тези хора, чийто умове са свободни от злата сила на мая, отхвърлили знанието на света, бидейки непривързани към него, и така са постигнали знанието за самосияйната върховна реалност, могат правилно да знаят значението на изказването "Светът е реален.". Ако възгледът на човек се трансформира в природата на истинското знание, светът от пет елемента, започващ с етера (акаша) ще бъде реален, бидейки върховната реалност, която е с природата на знание.
Изначалното състояние на този празен свят, объркващ и претъпкан с толкова имена и форми, е блаженство, което е еднородно, също както жълтъкът на яйцето на многоцветния паун е еднороден. Узнай тази истина като се оттеглиш в състоянието на Себето.

В: Не мога да кажа, че всичко ми се изясни. Светът, който се вижда, чувстван и възприет от нас по толкова много начини, е нещо като сън, като илюзия, така ли? 

Б: Ако търсиш истината и само истината, няма друга алтернатива за теб, освен да приемеш света за нереален.

В: Защо така?

Б: Поради простата причина, че докато не се откажеш от идеята, че светът е реален, умът ти винаги ще тича след него. Ако вземеш проявлението за реално, ти никога няма да узнаеш реалността, въпреки че единствено тя съществува. Това виждане е илюстрирано чрез аналогията на змията и въжето. Може да си заблужден от вярването, че парчето въже е змия. Докато си въобразяваш, че въжето е змия, не можеш да видиш въжето като въже. Несъществуващата змия става реална за теб, докато реалното въже е привидно напълно несъществуващо като такова.

В: Лесно е да приема условно, че светът в крайна сметка не е реален, но е трудно да си убеден, че наистина е нереален.

Б: Такъв е и твоят сънуван свят, докато сънуваш. Докато сънят продължава, всичко което виждаш и чувстваш е реално.

В: Светът тогава не е ли нищо повече от сън?

Б: Какво му е на чувството за реалност, докато сънуваш? Ти може да сънуваш нещо напълно невъзможно, например да имаш приятен разгвор с умрял човек. За момент може да се усъмниш в съня си, казвайки си "Той не беше ли мъртъв?", но някак си умът ти се връща към съновидението и човекът е като жив за целта на съня. С други думи сънят, като сън, не ти разрешава да се съмняваш в неговата реалност. Същото е и в будно състояние, понеже си неспособен да се усъмниш в реалността на света, който виждаш докато си буден. Как може умът, който самият той е създал света, да приеме, че е нереален? Това е смисъла на сравнението, което се прави между света в будно състояние и сънувания свят. И двата са творение на ума, и докато умът е потопен в някой от тях, той намира, че е неспособен да отхвърли тяхната реалност. Той не може да отрече реалността на сънувания свят, докато сънува, и не може да отрече реалността на будния свят, докато будува. Ако, обаче, ти изцяло отдръпнеш ума си от света и го обърнеш навътре и се установиш там, т.е. ако винаги си буден за Себето, което е субстратума на всички преживявания, ще откриеш, че светът, който сега осъзнаваш, е точно толкова нереален, колкото света, който си преживявал в съня.

В: Ние виждаме, чувстваме и усещаме света по толкова много начини. Тези възприятия са реакциите към видяните и чувстваните обекти. Те не са умствени творения както в сънищата, които се различават не само от човек към човек, но също по отношение на самия човек. Това не е ли достатъчно, за да се докаже обективността на света? 

Б: Целият този разговор за непоследователността на сънувания свят се появява единствено сега, когато си буден. Докато сънуваше, сънят беше съвършено завършена цялост. Това означава, че ако си чувствал жажда в съня, илюзорното пиене на илюзорната вода е утолила твоята илюзорна жажда. Но всичко това, беше реално за теб, а не илюзорно, докато не знаеше, че самият сън е илюзорен. Подобно е и с будния свят. Осезанията, които сега имаш, са координирани, за да ти дадат впечателението, че светът е реален. Ако, от друга страна, светът е съществуваща сама по себе си реалност (очевидно това имаш предвид под обективност), какво предотвратява светът да се появи в дълбокия сън? Ти не казваш, че не съществуваше в дълбокия сън.

В: Нито отричам съществуването на света, докато спя дълбоко. Той съществува през цялото време. Ако по времето докато съм спал дълбоко аз не съм го виждал, то другите които не са спали са го виждали.

Б: За да кажеш, че ти съществуваше докато спа дълбоко, беше ли ти необходимо да искаш потвърждение от други, които да ти докажат това? Защо търсиш тяхното потвърждение сега? Тези други хора могат да ти кажат, че са видели света по време на твоя дълбок сън, единствено когато самият ти си буден. По отношение на твоето собствено съществуване нещата стоят по друг начин. Когато се събудиш казваш, че си спал дълбоко, което значи, че ти осъзнаваш себе си в най-дълбокия сън, когато нямаш ни най-малка идея за съществуването на света. Дори сега, докато си буден, светът ли ти казва "аз съм реален" или ти?

В: Разбира се, че аз го казвам, но го казвам за света.

Б: Ами тогава този свят, за който казваш, че е реален, наистина ти се подиграва, че търсиш неговата реалност, докато за своята собствена реалност си в неведение.
Ти искаш по един или по друг начин да поддържаш това, че светът е реален. Какъв е стандартът за реалност? Реално е единствено това, което съществува само по себе си, което се разкрива от само себе си, и което е вечно и неизменно. Светът съществува ли сам по себе си? Бил ли е някога възприет без помощта на ума? В дълбокия сън няма нито ум, нито свят. Когато си буден, има ум, има и свят. Какво означава това неотменно съвместно съществуване? Ти си запознат с принципите на индуктивната логика, които се смятат за самата основа на научното изследване. Защо не разрешиш въпроса за реалността на света чрез светлината на тези възприети принципи на логиката? За себе си можеш да кажеш "аз съществувам". Тоест твоето съществуване не е просто съществуване, а е съществуване, което ти съзнаваш. Истина е, съществуването е идентично със съзнанието.

В: Светът може да не съзнава себе си, но все пак съществува.

Б: Съзнанието винаги е Себеосъзнато. Ако съзнаваш нещо, ти всъщност съзнаваш себе си. Не-себеосъзнато съществуване само по себе си е противоречие. Това въобще не е съществуване. Това е просто добавено съществуване, докато истинското съществуване, сат, не е атрибут, то е самата субстанция. То е реалността (васту). Ето защо реалността е известна като сат-чит, съществуване-съзнание, и никога само едното, изключвайки другото. Светът нито съществува от само себе си, нито съзнава съществуването си. Как може да се каже, че един такъв свят е реален? И каква е природата на света? Тя е постоянна промяна, протичащ, нескончаем поток. Зависим и не-себеосъзнат, вечно променящият се свят не може да е реален.

В: Имената и формите на света реални ли са?

Б: Ти няма да ги възприемеш като отделни от субстратума (адхиштана). Когато се опиташ да хванеш име или форма, ще откриеш единствено реалността. Затова открий знанието за това, което е винаги реално.

В: Защо будното състояние изглежда толкова реално?

Б: Ние виждаме толкова много на кино екрана, но то не е реално. Нищо не е реално освен екрана. По същия начин в будното състояние няма нищо освен адхиштана (субстратума). Знанието за света е знание на знаещия света (джагат-прама е прама на джагат-прамата). И двете отпадат в дълбокия сън.

В: Защо виждаме такова постоянство и последователност в света?

Б: Вижда се поради погрешни идеи. Когато някой казва, че се изкъпал в една и съща река два пъти, той греши, защото когато той се е изкъпал за втори път, реката не е била същата каквато е била, когато се е къпал за пръв път. Поглеждайки за втори път светлината на пламъка, човек казва, че вижда същия пламък, но този пламък се променя всеки момент. Будното състояние е такова. Стационарното проявление е грешка на възприятието.

В: В какво се състои грешката?

Б: В знаещия (прамата).

В: Как се е появил знаещият?

Б: Поради грешка във възприятието. Фактически знаещият и неговите погрешни възприятия се появяват заедно, а когато се случи Себеосъзнаването, те изчезват заедно.

В: Откъде идват знаещият и неговите погрешни възприятия?

Б: Кой задава този въпрос?

В: Аз.

Б: Открий този "аз" и всичките ти съмнения ще изчезнат. Също както в съня възникват фалшивото знание, знаещият и познатото, така и в будното състояние се случва същия процес. И в двете състояния при разпознаването на този "аз" узнаваш всичко и не остава нищо за познаване. В дълбокия сън знаещият, знанието и познатото липсват. По същия начин при осъзнаването на истинския Аз, те няма да съществуват. Каквото и да се случва в будно състояние, то се случва единствено за знаещия, а тъй като знаещият е нереален, фактически никога нищо не се случва.

В: Светлината, която дава на чувството за "аз" идентичност и знание за света, невежество ли е или е чит, съзнание?

Б: Единствено отразената светлина на чит прави така че "аза" да вярва, че е различен от другите. Тази отразена светлина на чит кара "аза" да създава обекти, но за това отражение трябва да има повърхност, върху която се намира отражението.

В: Коя е тази повърхност?

Б: При Себереализацията ще откриеш, че отражението и повърхността, върху която то се намира, в действителност не съществуват, и че двете са същото съзнание (чит). Има свят, който изисква място за неговото съществуване, и светлина, която го прави осезаем. Двете възникват едновременно. Затова физическото съществуване и възприятие зависят от светлината на ума, която е отразена от Себето. Също както образите на киното могат да станат осезаеми чрез отразена светлина и единствено в тъмнина, така и картините на света са осезаеми единствено чрез светлината на Себето, отразена в тъмнината на невежеството (авидя). Светът не може да се види нито в пълната тъмнина на невежеството, както в дълбокия сън, нито в тоталната светлина на Себето, както при Себереализацията или самадхи.

~ из "Be As You Are - The Teachings of Sri Ramana Maharshi" by David Godman, Глава 17: Съзидателни теории и реалността на света

© Sri Ramanashramam