Власти
Духовен Търсач
Провокиран от един пост във фейсбук реших да напиша тази кратка тема с разсъждения по темата.
Съответният пост във фейсбук гласи:
" Имах много, специална, връзка, имах много въпроси, но не и отговори. Защо сме си толкова близки емоционално, а връзката ни е мъка.Защо сме си напълно идентични, а той все иска да е сам, а когато го оставя сам и двамата страдахме жестоко?! Защо въпреки, че и мъжете усещат специалното в тези връзки, не търсят отговори и бягат от връзката. Означава ли това, че винаги жените сме тези, които трябва да се осъзнаем и извлечем ползата от този рядък шанс да срещнем пламъкът си близнак? "
-----
Моите разсъждения
-----
Различно възприемане на реалноста:
Когато говорим за мъже и жени трябва да имаме предвид, че двата пола възприемаме по различен начин заобикалящият ни свят. От тук произтича и различното ни отношение към него.
Най общо казано мъжете възприемат света по един доста праволинеен начин (1-2-3-4-5), докато женската гледна точка е различна - едно по емоционално, леко хаотично (1-3-5-2-4) и задълбочено отношение към света. Мъжете имаме точен план за това кое как да се случва - искаме от точка А да стигнем до точка Б и ако изкочи нещо по пътя, се изнервяме защото това е развалило предварително начертаният ни план. За това и мъжете са по агресивни шофьори от жените, защото си мислим че сме тръгнали за точка Б и трябва да сме там след 30 минути, а "е тоя кретен гледай как бавно кара".
За това мъжете се изнервят и при пазаруване, защото искаме да продължим към по-сериозни (от наша гледна точка) неща.
Един що годе адекватен пример: Когато един мъж и една жена гледат едно дърво, жената се чуди как ли е пораснало, дали в него живеят птички, какви ли плодове би родило. Докато мъжът се чуди как да си направи дъски и да си скове кокошарник.
Физиологическите ни разлики също не са малки - например е доказано, че мъжете имат по-дебела кожа и различна нервна система - мъжете са по малко чувствителни към студ и физическа болка.
Най видна е разликата в половите ни органи - женската утроба може да се сравни със долина, докато мъжкият пенис може да бъде оприличен на (планински) връх. Или съответно на съд (за съхранение) и чешмичка (
).
Съдът се пълни (съхраняване) от чешмичката (отдавне).
Когато завали дъжд (от емоции) в планината, водата от върхът се стича в долината.. върховете обикновенно са каменисти, студени и без природа, докато долината е уютна и изпълнена с живот.
За това и жената е склонна да поема/приема/отглежда, докато мъжът иска да отдава (на физическо, не на емоционално ниво).. това е малко грубо казано, защото на енергийно ниво става взаимен обмен, но няма да задълбавам за да не ви отегчавам. Но за това и мъжът не е склонен да се отдаде изцяло на една връзка - защото това просто не му е в природата.
Съответно имаме и емоционални разлики - Когато мъж и жена наблюдават бой между двама мъже, жената би вникнала и "усещала" болката на тях като на живи същества, докато мъжът гледа кой ще победи без да се замисля много, много за чувствата и битието на участващите.
Жените са по склонни да се задълбочават и да търсят отговори (защо това е така, какви чувства предизвиква това в мен?), докато мъжете по скоро гледат как да прилагат физическият свят на практика (как да направя кокошарник от това дърво и да имам яйца за ядене?).
Когато разсъждаваме по темата не бива да забравяме, че един мъж или жена може да притежават противоположна вътрешна енергия - мъж с женска енергия и жена с мъжка енергия.
Разбира се с тези си думи не искам да сравнявам половете, нито пък смятам, че единият от двата пола е по велик от другият - и двата пола имаме някакви "дефицити" и "преимущества". При една връзка/комуникация (не само сексуална) ние се допълваме за да дадем на човекът от противоположният пол това което ние имаме, и съответно от него да получим това което ни липсва.
С по-горе казаното искам да кажа, че има и голяма разлика в отношението към връзката между мъж и жена. Когато мъжът влезне във връзка, той си мисли "любов - осигурена, продължавам към следващата цел - да си измия колата", докато жените не гледат така на връзката си с мъжа.
Това е много грубо и повърхностно казано и не означава, че мъжете не обичат!, просто обичаме по различен начин... Също така не искам да кажа, че гледаме на жените като на предмети/кокошки! (има и такива), просто се опитвам да обясня линейното мислене при мъжете.
Когато един мъж обича, той в някаква степен приема връзка за даденост (ето разбрали сме се - аз я обичам, тя ме обича) и спира да се интересува от половинката си в емоционален аспект, пуска шкембе и му е спокойно, докато жените искат постоянно отношение и напомняне за любовта в тази връзка.
Ако ви е правило впечатление, повече мъже са склонни да посегнат на живота си при една неуспешна връзка, отколкото жени... Това също го отдавам на мъжкото мислене, защото когато се развали връзка на която сме разчитали, един вид Планът ни се проваля. А за праволинейното мислене това е трудно преодолимо.
Разбира се в тази една страница текст не могат да се покрият всичките нюанси и характери на мъжете и жените, а това е повърхностно сумирана информация.
При връзка на пламъци близнаци, трябва да се има предвид горната информация, а и да си даваме ясна сметка, че това е (духовна)връзка от по Висш порядък. Като такава не трябва да се базира само на междуполови взаимоотношения, а и на взаимно разбиране на това, че Човешкият ни ум (Земята/половете) и Духовният ни ум (Небето/духовни същества) са много различни неща и не можем да очакваме пълно разбиране на същността на такава връзка ако я разглеждаме през призмата на Човешкият ни ум. Не можем да изискваме от някой който няма идея/опит за Висшият ум да си дава сметка за измеренията на такава връзка. Когато и двамата партньори в ПБ връзка са осъзнати и са превъзмогнали "човешката" си страна, то тогава реално няма и неразбирателство.
За това в една пламъци близнаци връзка не би трябвало да се набляга на сексуалните взаимоотношения (които са от червената ни, най-нисша чакра), а е прекрасно да ги базираме на една по Висша(духовна) основа - искреното приятелството. Без изисквания и манипулации. Но пак повтарям, че за такива отношения се изисква и ДВАМАТА взаимодействащи да имат съзнание от по Висш порядък.
Всичко това не би трябвало да ни обезсърчава по някакъв начин, дори напротив - би трябвало да ни амбицира да се развиваме като (духовни) личности и да осъзнаваме и оценяваме красотата на настоящият ни Свят.
Надявам се това да ви е полезно.
Съответният пост във фейсбук гласи:
" Имах много, специална, връзка, имах много въпроси, но не и отговори. Защо сме си толкова близки емоционално, а връзката ни е мъка.Защо сме си напълно идентични, а той все иска да е сам, а когато го оставя сам и двамата страдахме жестоко?! Защо въпреки, че и мъжете усещат специалното в тези връзки, не търсят отговори и бягат от връзката. Означава ли това, че винаги жените сме тези, които трябва да се осъзнаем и извлечем ползата от този рядък шанс да срещнем пламъкът си близнак? "
-----
Моите разсъждения
-----
Различно възприемане на реалноста:
Когато говорим за мъже и жени трябва да имаме предвид, че двата пола възприемаме по различен начин заобикалящият ни свят. От тук произтича и различното ни отношение към него.
Най общо казано мъжете възприемат света по един доста праволинеен начин (1-2-3-4-5), докато женската гледна точка е различна - едно по емоционално, леко хаотично (1-3-5-2-4) и задълбочено отношение към света. Мъжете имаме точен план за това кое как да се случва - искаме от точка А да стигнем до точка Б и ако изкочи нещо по пътя, се изнервяме защото това е развалило предварително начертаният ни план. За това и мъжете са по агресивни шофьори от жените, защото си мислим че сме тръгнали за точка Б и трябва да сме там след 30 минути, а "е тоя кретен гледай как бавно кара".
За това мъжете се изнервят и при пазаруване, защото искаме да продължим към по-сериозни (от наша гледна точка) неща.
Един що годе адекватен пример: Когато един мъж и една жена гледат едно дърво, жената се чуди как ли е пораснало, дали в него живеят птички, какви ли плодове би родило. Докато мъжът се чуди как да си направи дъски и да си скове кокошарник.
Физиологическите ни разлики също не са малки - например е доказано, че мъжете имат по-дебела кожа и различна нервна система - мъжете са по малко чувствителни към студ и физическа болка.
Най видна е разликата в половите ни органи - женската утроба може да се сравни със долина, докато мъжкият пенис може да бъде оприличен на (планински) връх. Или съответно на съд (за съхранение) и чешмичка (
). Съдът се пълни (съхраняване) от чешмичката (отдавне).
Когато завали дъжд (от емоции) в планината, водата от върхът се стича в долината.. върховете обикновенно са каменисти, студени и без природа, докато долината е уютна и изпълнена с живот.
За това и жената е склонна да поема/приема/отглежда, докато мъжът иска да отдава (на физическо, не на емоционално ниво).. това е малко грубо казано, защото на енергийно ниво става взаимен обмен, но няма да задълбавам за да не ви отегчавам. Но за това и мъжът не е склонен да се отдаде изцяло на една връзка - защото това просто не му е в природата.
Съответно имаме и емоционални разлики - Когато мъж и жена наблюдават бой между двама мъже, жената би вникнала и "усещала" болката на тях като на живи същества, докато мъжът гледа кой ще победи без да се замисля много, много за чувствата и битието на участващите.
Жените са по склонни да се задълбочават и да търсят отговори (защо това е така, какви чувства предизвиква това в мен?), докато мъжете по скоро гледат как да прилагат физическият свят на практика (как да направя кокошарник от това дърво и да имам яйца за ядене?).
Когато разсъждаваме по темата не бива да забравяме, че един мъж или жена може да притежават противоположна вътрешна енергия - мъж с женска енергия и жена с мъжка енергия.
Разбира се с тези си думи не искам да сравнявам половете, нито пък смятам, че единият от двата пола е по велик от другият - и двата пола имаме някакви "дефицити" и "преимущества". При една връзка/комуникация (не само сексуална) ние се допълваме за да дадем на човекът от противоположният пол това което ние имаме, и съответно от него да получим това което ни липсва.
С по-горе казаното искам да кажа, че има и голяма разлика в отношението към връзката между мъж и жена. Когато мъжът влезне във връзка, той си мисли "любов - осигурена, продължавам към следващата цел - да си измия колата", докато жените не гледат така на връзката си с мъжа.
Това е много грубо и повърхностно казано и не означава, че мъжете не обичат!, просто обичаме по различен начин... Също така не искам да кажа, че гледаме на жените като на предмети/кокошки! (има и такива), просто се опитвам да обясня линейното мислене при мъжете.
Когато един мъж обича, той в някаква степен приема връзка за даденост (ето разбрали сме се - аз я обичам, тя ме обича) и спира да се интересува от половинката си в емоционален аспект, пуска шкембе и му е спокойно, докато жените искат постоянно отношение и напомняне за любовта в тази връзка.
Ако ви е правило впечатление, повече мъже са склонни да посегнат на живота си при една неуспешна връзка, отколкото жени... Това също го отдавам на мъжкото мислене, защото когато се развали връзка на която сме разчитали, един вид Планът ни се проваля. А за праволинейното мислене това е трудно преодолимо.
Разбира се в тази една страница текст не могат да се покрият всичките нюанси и характери на мъжете и жените, а това е повърхностно сумирана информация.
При връзка на пламъци близнаци, трябва да се има предвид горната информация, а и да си даваме ясна сметка, че това е (духовна)връзка от по Висш порядък. Като такава не трябва да се базира само на междуполови взаимоотношения, а и на взаимно разбиране на това, че Човешкият ни ум (Земята/половете) и Духовният ни ум (Небето/духовни същества) са много различни неща и не можем да очакваме пълно разбиране на същността на такава връзка ако я разглеждаме през призмата на Човешкият ни ум. Не можем да изискваме от някой който няма идея/опит за Висшият ум да си дава сметка за измеренията на такава връзка. Когато и двамата партньори в ПБ връзка са осъзнати и са превъзмогнали "човешката" си страна, то тогава реално няма и неразбирателство.
За това в една пламъци близнаци връзка не би трябвало да се набляга на сексуалните взаимоотношения (които са от червената ни, най-нисша чакра), а е прекрасно да ги базираме на една по Висша(духовна) основа - искреното приятелството. Без изисквания и манипулации. Но пак повтарям, че за такива отношения се изисква и ДВАМАТА взаимодействащи да имат съзнание от по Висш порядък.
Всичко това не би трябвало да ни обезсърчава по някакъв начин, дори напротив - би трябвало да ни амбицира да се развиваме като (духовни) личности и да осъзнаваме и оценяваме красотата на настоящият ни Свят.
Надявам се това да ви е полезно.
