М
Мортиша
Гост
"Тук има дракони" предупреждавали ранните европейски картографи. Действително, в малко кътчета по света това митологично същество не се е появило под една или друга форма. На запад многоглави дракони са се били с герои от древни времена. Примитивният звяр се е промъкнал в английския фолклор под формата на гигантски червей. В други древни приказки драконите са описани с огромни крила като на прилеп. Стотици години змиевидни дракони са помрачавали мечтите за Индия и Америка.
А в Азия дракони с още по-древен произход имат мустаци и перли.
Въпреки праисторическия им произход, рисунките в пещерите не показват никакви признаци за дракони. Кога са се появили те в човешката история? На запад драконите може би първо са се появили в древния Вавилон преди около 4000 години с един мит, приписващ формирането на самата Вселена на един дракон. Преди сътворяването на Земята, според вавилонска легенда, един свиреп женски дракон, наречен Тианат, се носел из пустотата. Всички вавилонски богове се разпръснали пред тираничното властване на Тианат. Защо трябвало най-ранният известен дракон да е женски? Каква ужасна сила се криела зад нейната мощ?
Много интересен факта, че драконът е свързан с женското начало. Той изглежда, че символизира,
или поне в някои приказки, мъжкия страх от сексуалността, от безпорядъка, който оскверняващото женско тяло представлява в традиционните общества. В гнева си Тианат унищожила всичко, съществуващо дотогава. Всичко, освен вавилонския бог на Слънцето Мардук. В космическа битка Мардук убил Тианат. После от разчлененото й тяло той сътворил небето и Земята. От драконовата кръв Мардук създал човека. Бруталната смърт на Тианат е потресаваща.
Защо Вселената трябва да започва с такова зверско кръвопролитие?
Драконът е олицетворение на хаоса, при който природните сили са противопоставени на цивилизацията и за да се основе цивилизацията, тези сили трябва да се овладеят - оттук и убиването на дракона като овладяване на тези сили на хаоса.
Стотици години по-късно написалите Юдейската библия описват дракон с хаотична сила, почти идентичен с Тианат.
И все пак, съществуват изненадващи различия. Вместо да убие дракон, за да създаде космоса, богът от Стария Завет всъщност създава такъв. Могъщ морски дракон - Левиатан - е създаден на петия ден от Сътворението. Той е свирепо чудовище. Казва се, че никое оръжие на смъртен не
можело да пробие люспите на Левиатан, никое живо същество не можело да се противопостави на чудовищната му мощ.
Защо еврейският бог би създал такава напаст на света? Това говори, че еврейският бог ни най-малко не се тревожел за контрола, както боговете на Месопотамия. Това може би е, защото той
е бил отделен от природата и е много по-метафизичен или космически бог в смисъл на управление чрез закона, чрез словото, чрез взаимоотношенията, а не просто властване, защото е завладял и избил всичко.
И все пак, еврейският бог убива Левиатан, но тук има нов загадъчен обрат - Бог убива дракона не в началото, а в края на света - в Деня на Страшния Съд.
На този ден Бог със своя безмилостен, велик и силен меч ще накаже Левиатан - летящата змия. И ще убие дракона от морето.
"В оня ден Господ с лютия, и великия, и якия Си нож ще накаже Левиатана, бързия змей, Да! Левиатана, извиващия си змей, И ще убие змията, която е в морето."
Исая 27:1
В първите векове сл.хр. християнството заляло Средния Изток. Безброй древни вярвания и митични животни отмрели. Забележителното е, че драконите оцелели. Всъщност, вместо да потънат в забрава, драконите станали по-страховити отвсякога - самото въплъщение на злото. В Новия Завет драконът често представлява дявола.
"Видях ангел да се спуска от небесата, в ръцете си държеше ключа към бездънната яма и една огромна верига. Той сграбчи дракона, тази древна ламя, която е дявола, окова го за хиляда години
и го захвърли в ямата."
Откровение на Йоан, Глава 20, стихове 1 и 2
Но Библията е изпълнена с кодирани послания. Дали ранните християни наистина приемат драконите като факт? Средновековните християни безрезервно са вярвали в дракона, защото на първо място
те са били вярващи и вярвали в това, което са прочели в Библията. Възможно е, тъй като драконите са открити сред страниците на Светото писание, на практика да е било ерес да не вярваш в тях. Никой не е бил обявен за еретик поради неверие в драконите. И все пак, църковните лидери са оставили на историята една интригуваща загадка. Ако драконите са били смятани за фактическото въплъщение на злото, защо те украсяват средновековните катедрали, самите обиталища на Бог?
Китайските дракони преобладават в архитектурата, платовете и керамиката. Тъй като се смята, че драконите носят късмет, те отдавна се почитат с древни фолклорни фестивали и традиционни новогодишни чествания. Хиляди години китайските дракони били свещени символи на промяната - способни да се смалят до размерите на копринена буба, или да изпълнят пространството между небето и Земята. Още по-забележително е вярването, че драконите управляват ритъма на китайското общество.
Според древната традиция драконите напоявали оризовите полета, осигурявайки крайъгълния камък
на китайската цивилизация. Но китайските дракони си имат и унищожителна страна. Смятало се също, че те носят унищожителните бури, които редовно атакуват бреговете на Китай.
Защо даряващият живот дракон отприщвал такива смъртоносни бури? Какво ли е прегрешението на хората, заслужило подобно наказание? Всъщност, според китайския фолклор, поведението на смъртните няма нищо общо с това. Селяните разказват истории за драконови крале - благородни животни, живеещи във водни палати на океанското дъно. През пролетта драконите излитат в небесата, а през есента се завръщат в подводните си домове. На тези сезонни миграции се приписват унищожителните бури в Китай. Далече от неволите на ежедневието се намира китайският Забранен град, главният дворец на императора. Той е украсен с дракони. Защо? Как този селски идол е допуснат в живота на императорската фамилия? Преди хиляди години самотният наемен войник Лю Пен се издигнал до върховете на китайското общество. Той трябвало да стане император, син на небесата, но Лю Пен имал проблем - скромният му произход не се вписвал в китайската традиция.
Като основател на велика династия, той се нуждаел от велико потекло. Така че, Лю Пен си измислил такова. Той твърдял, че е потомък на драконите. Когато Лю Пен и привържениците му завзели властта, те изпитали нуждата да оправдаят, да легитимират тази нова династия и да повишат в ранг благородния произход на Лю Пен. Затова те дават този нов компонент на драконово потекло. От този ден нататък драконът станал символ на императорската власт.
Любопитно е, че императорският дракон винаги се изобразявал с пет нокътя. Това същество така се сраснало с императорската идентичност, че не след дълго всяка характеристика на китайския двор се описвала чрез дракони. Императорът бил наречен "истинският дракон". Той седял на драконов трон и бил облечен в драконови одежди. Така ревностно императорският двор пазел петноктия си дракон, че всеки, използвал този символ, без одобрение, бил наказван със смърт.
Средновековни дракони
Християнската и еврейската библии са придали достоверност на древните митове за драконите. Но печалната слава на тези същества се простирала и извън светите писания. Скоро почти всяко европейско селище си имало собствена история с дракон. Как това чудовище от Средния Изток се е озовало в Европа? Макар че отговорът е замъглен от времето, това може би е започнало в Либия през трети век.
Според една легенда тогава огромен дракон тероризирал този аванпост на Римската империя. В неуспешния си опит да умилостивят звяра отчаяните жители на града започнали да принасят в жертва децата си. Накрая, когато и дъщерята на краля се изправила срещу същата участ, един християнски войник на име Георги решил да сложи край на кръвопролитията. В унищожителна битка с дракона Георги нанесъл смъртоносен удар. После завлякъл животното до близкия град. Виждайки звяра, жителите на града изоставили религията на Рим и се прекръстили в християнството.
Често в приказките откриваме, че най-големите герои имат най-ужасяващите и страховити противници. Така че, драконът е бил прекрасно изпитание за християнските рицари, които трябвало да се докажат и да докажат превъзходството на своята религия над старите езически религии. Но как легендите за драконите са се разпространили чак до Англия?
По време на кръстоносните походи батальон европейски войници водел отчаяна битка в Светата земя. Обкръжени и много по-малобройни, кръстоносците се примирили със смъртта. Внезапно армия от ангели се присъединила към редиците им. Предвождал ги духът на свети Георги. Когато кръстоносците се завърнали у дома, Георги станал светецът - покровител на Англия, а драконът станал част от средновековния живот.
От всички обезпокоителни поведения, приписвани на драконите, най-смъртоносен бил огънят. Драконите често били описвани като огнедишащи страшилища. Откъде е започнало това странно и ужасяващо поведение? Въпреки че не съществува категоричен отговор, според някои, рисунки от Средновековието осигуряват улики. В средновековното изкуство входът към ада много често се изобразява като устата на голямо чудовище с пламъци в нея. Изглежда естествено пламъците на ада да се асоциират с драконовия огън, доколкото това засяга християнските дракони.
От всички образи на дракони най-противоречив е този на гаргойла. Как това чудовищно създание е станало пазител на самия Божи дом? Интересно е, че докато църквата убивала драконите, може би опитвайки се да подчини по-старите религии или да контролира сексуалността, в същото време тя отваря широко портите на катедралите си и кани драконите под формата на гаргойли. Загадъчно е да поразсъждаваме как са достигнали от дракона като форма на злото до дракона като пазител на катедралата. Според една легенда всичко започнало в средновековна Франция в град Руан.
Една сутрин се появил чудовищен воден дракон, зъл и обвит в тиня, от река Сена. Звярът огледал града, а после от зейналата си паст изригнал поток от вода. Жителите на града го нарекли "гарглър" и всички бягали от него, страхувайки се от удавяне. Всички, освен архиепископа - той се изправил срещу звяра, правейки кръстен знак. Мигновено водният дракон потънал, като яростта му била потушена. От този ден нататък олуците на катедралата са украсени с образи на гарглъра.
А в Азия дракони с още по-древен произход имат мустаци и перли.
Въпреки праисторическия им произход, рисунките в пещерите не показват никакви признаци за дракони. Кога са се появили те в човешката история? На запад драконите може би първо са се появили в древния Вавилон преди около 4000 години с един мит, приписващ формирането на самата Вселена на един дракон. Преди сътворяването на Земята, според вавилонска легенда, един свиреп женски дракон, наречен Тианат, се носел из пустотата. Всички вавилонски богове се разпръснали пред тираничното властване на Тианат. Защо трябвало най-ранният известен дракон да е женски? Каква ужасна сила се криела зад нейната мощ?
Много интересен факта, че драконът е свързан с женското начало. Той изглежда, че символизира,
или поне в някои приказки, мъжкия страх от сексуалността, от безпорядъка, който оскверняващото женско тяло представлява в традиционните общества. В гнева си Тианат унищожила всичко, съществуващо дотогава. Всичко, освен вавилонския бог на Слънцето Мардук. В космическа битка Мардук убил Тианат. После от разчлененото й тяло той сътворил небето и Земята. От драконовата кръв Мардук създал човека. Бруталната смърт на Тианат е потресаваща.
Защо Вселената трябва да започва с такова зверско кръвопролитие?
Драконът е олицетворение на хаоса, при който природните сили са противопоставени на цивилизацията и за да се основе цивилизацията, тези сили трябва да се овладеят - оттук и убиването на дракона като овладяване на тези сили на хаоса.
Стотици години по-късно написалите Юдейската библия описват дракон с хаотична сила, почти идентичен с Тианат.
И все пак, съществуват изненадващи различия. Вместо да убие дракон, за да създаде космоса, богът от Стария Завет всъщност създава такъв. Могъщ морски дракон - Левиатан - е създаден на петия ден от Сътворението. Той е свирепо чудовище. Казва се, че никое оръжие на смъртен не
можело да пробие люспите на Левиатан, никое живо същество не можело да се противопостави на чудовищната му мощ.
Защо еврейският бог би създал такава напаст на света? Това говори, че еврейският бог ни най-малко не се тревожел за контрола, както боговете на Месопотамия. Това може би е, защото той
е бил отделен от природата и е много по-метафизичен или космически бог в смисъл на управление чрез закона, чрез словото, чрез взаимоотношенията, а не просто властване, защото е завладял и избил всичко.
И все пак, еврейският бог убива Левиатан, но тук има нов загадъчен обрат - Бог убива дракона не в началото, а в края на света - в Деня на Страшния Съд.
На този ден Бог със своя безмилостен, велик и силен меч ще накаже Левиатан - летящата змия. И ще убие дракона от морето.
"В оня ден Господ с лютия, и великия, и якия Си нож ще накаже Левиатана, бързия змей, Да! Левиатана, извиващия си змей, И ще убие змията, която е в морето."
Исая 27:1
В първите векове сл.хр. християнството заляло Средния Изток. Безброй древни вярвания и митични животни отмрели. Забележителното е, че драконите оцелели. Всъщност, вместо да потънат в забрава, драконите станали по-страховити отвсякога - самото въплъщение на злото. В Новия Завет драконът често представлява дявола.
"Видях ангел да се спуска от небесата, в ръцете си държеше ключа към бездънната яма и една огромна верига. Той сграбчи дракона, тази древна ламя, която е дявола, окова го за хиляда години
и го захвърли в ямата."
Откровение на Йоан, Глава 20, стихове 1 и 2
Но Библията е изпълнена с кодирани послания. Дали ранните християни наистина приемат драконите като факт? Средновековните християни безрезервно са вярвали в дракона, защото на първо място
те са били вярващи и вярвали в това, което са прочели в Библията. Възможно е, тъй като драконите са открити сред страниците на Светото писание, на практика да е било ерес да не вярваш в тях. Никой не е бил обявен за еретик поради неверие в драконите. И все пак, църковните лидери са оставили на историята една интригуваща загадка. Ако драконите са били смятани за фактическото въплъщение на злото, защо те украсяват средновековните катедрали, самите обиталища на Бог?
Китайските дракони преобладават в архитектурата, платовете и керамиката. Тъй като се смята, че драконите носят късмет, те отдавна се почитат с древни фолклорни фестивали и традиционни новогодишни чествания. Хиляди години китайските дракони били свещени символи на промяната - способни да се смалят до размерите на копринена буба, или да изпълнят пространството между небето и Земята. Още по-забележително е вярването, че драконите управляват ритъма на китайското общество.
Според древната традиция драконите напоявали оризовите полета, осигурявайки крайъгълния камък
на китайската цивилизация. Но китайските дракони си имат и унищожителна страна. Смятало се също, че те носят унищожителните бури, които редовно атакуват бреговете на Китай.
Защо даряващият живот дракон отприщвал такива смъртоносни бури? Какво ли е прегрешението на хората, заслужило подобно наказание? Всъщност, според китайския фолклор, поведението на смъртните няма нищо общо с това. Селяните разказват истории за драконови крале - благородни животни, живеещи във водни палати на океанското дъно. През пролетта драконите излитат в небесата, а през есента се завръщат в подводните си домове. На тези сезонни миграции се приписват унищожителните бури в Китай. Далече от неволите на ежедневието се намира китайският Забранен град, главният дворец на императора. Той е украсен с дракони. Защо? Как този селски идол е допуснат в живота на императорската фамилия? Преди хиляди години самотният наемен войник Лю Пен се издигнал до върховете на китайското общество. Той трябвало да стане император, син на небесата, но Лю Пен имал проблем - скромният му произход не се вписвал в китайската традиция.
Като основател на велика династия, той се нуждаел от велико потекло. Така че, Лю Пен си измислил такова. Той твърдял, че е потомък на драконите. Когато Лю Пен и привържениците му завзели властта, те изпитали нуждата да оправдаят, да легитимират тази нова династия и да повишат в ранг благородния произход на Лю Пен. Затова те дават този нов компонент на драконово потекло. От този ден нататък драконът станал символ на императорската власт.
Любопитно е, че императорският дракон винаги се изобразявал с пет нокътя. Това същество така се сраснало с императорската идентичност, че не след дълго всяка характеристика на китайския двор се описвала чрез дракони. Императорът бил наречен "истинският дракон". Той седял на драконов трон и бил облечен в драконови одежди. Така ревностно императорският двор пазел петноктия си дракон, че всеки, използвал този символ, без одобрение, бил наказван със смърт.
Средновековни дракони
Християнската и еврейската библии са придали достоверност на древните митове за драконите. Но печалната слава на тези същества се простирала и извън светите писания. Скоро почти всяко европейско селище си имало собствена история с дракон. Как това чудовище от Средния Изток се е озовало в Европа? Макар че отговорът е замъглен от времето, това може би е започнало в Либия през трети век.
Според една легенда тогава огромен дракон тероризирал този аванпост на Римската империя. В неуспешния си опит да умилостивят звяра отчаяните жители на града започнали да принасят в жертва децата си. Накрая, когато и дъщерята на краля се изправила срещу същата участ, един християнски войник на име Георги решил да сложи край на кръвопролитията. В унищожителна битка с дракона Георги нанесъл смъртоносен удар. После завлякъл животното до близкия град. Виждайки звяра, жителите на града изоставили религията на Рим и се прекръстили в християнството.
Често в приказките откриваме, че най-големите герои имат най-ужасяващите и страховити противници. Така че, драконът е бил прекрасно изпитание за християнските рицари, които трябвало да се докажат и да докажат превъзходството на своята религия над старите езически религии. Но как легендите за драконите са се разпространили чак до Англия?
По време на кръстоносните походи батальон европейски войници водел отчаяна битка в Светата земя. Обкръжени и много по-малобройни, кръстоносците се примирили със смъртта. Внезапно армия от ангели се присъединила към редиците им. Предвождал ги духът на свети Георги. Когато кръстоносците се завърнали у дома, Георги станал светецът - покровител на Англия, а драконът станал част от средновековния живот.
От всички обезпокоителни поведения, приписвани на драконите, най-смъртоносен бил огънят. Драконите често били описвани като огнедишащи страшилища. Откъде е започнало това странно и ужасяващо поведение? Въпреки че не съществува категоричен отговор, според някои, рисунки от Средновековието осигуряват улики. В средновековното изкуство входът към ада много често се изобразява като устата на голямо чудовище с пламъци в нея. Изглежда естествено пламъците на ада да се асоциират с драконовия огън, доколкото това засяга християнските дракони.
От всички образи на дракони най-противоречив е този на гаргойла. Как това чудовищно създание е станало пазител на самия Божи дом? Интересно е, че докато църквата убивала драконите, може би опитвайки се да подчини по-старите религии или да контролира сексуалността, в същото време тя отваря широко портите на катедралите си и кани драконите под формата на гаргойли. Загадъчно е да поразсъждаваме как са достигнали от дракона като форма на злото до дракона като пазител на катедралата. Според една легенда всичко започнало в средновековна Франция в град Руан.
Една сутрин се появил чудовищен воден дракон, зъл и обвит в тиня, от река Сена. Звярът огледал града, а после от зейналата си паст изригнал поток от вода. Жителите на града го нарекли "гарглър" и всички бягали от него, страхувайки се от удавяне. Всички, освен архиепископа - той се изправил срещу звяра, правейки кръстен знак. Мигновено водният дракон потънал, като яростта му била потушена. От този ден нататък олуците на катедралата са украсени с образи на гарглъра.