Разликата между спиритизма и естественото ясновидство
Всъщност всички се вълнуват от въпроса за отвъдния свят, но кой може да даде окончателен отговор? Кой- религиозните водачи, наизустили пасажи от някакви текстове, за които никой не знае дали са измислици, дали са преписани от други източници и манипулирани за техния народ или са напълно изопачени? Едва ли. Не мислите ли, че свещените текстове са създадени така, че да възхваляват духовните лидери, да затвърждават позицията им, а в същото време зарязват хората с нерешените им проблеми?
...
И точно тук е противоречието: нима големите пророци, мормоните и всички останали не са получили религиозното си знание чрез контакти с духовния свят и духовните същества? Нима всички световни религии не се основават на изказвания, пренесени от "другия" свят?
Мнозина хитри църковници обаче, опровергават това с "аргумента", че по онова време духовете-ангели и архангели били добри, а днес хората общували със злите. тази "логика" наистина няма смисъл да се коментира. Значи преди 2000 г. Бог е говорел на хората, а сега не! Да не е умрял? Или заспал? Или може би няма желание да общува повече с нас?
Ако някога е говорил с хората чрез ангелите и останалите посредници, днес трябва да е същото. неприятното при църквите, синагогите и джамиите е в това, че те притежават свещени писания, които с течение на вековете са били значително редактирани - от тях са изваждани и прибавяни части, които да затвърдят властта им. това наистина е проблем.
Днес Бог, който учи хората посредством медиумно общуване, е същият както в миналото. Сегашните текстове се отнасят до нашето време, те са актуални и не са отживелица. става дума за изказвания, които засягат съвременните вероизповедания и тяхната цензура. много ясно, че за утвърдената религия и нейните висши пастири те ще са лоши, нали разклащат вярата на покорните и готови да плащат овчици?
Може би в този дух трябва да разбираме пасажа от Новия завет:
"И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си на всяка твар; И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват..."
Това, което днес наричаме "религия" е атавистична концепция, която автоматично се нахлузва на новородените. От своя страна те, независимо на коя религия принадлежат, продължават да повтарят все едни и същи фрази и молитви с упованието, че вероятно са правилни, защото някой някога ги е записал черно на бяло. Днешните религии са се превърнали в човешки религии и заслепяват търсещите. Почти всяка от тях твърди за себе си, че казва единствената истина и осъжда останалите вероизповедания и духовни пътища. Дори в християнството, което има много привърженици, ежедневно се проклина и съди, а в черепните кутии на висшите духовни пастири - от всички религии - не може да проникне идеята, че Творецът е любящ Бог - едновременно баща и майка.
В книгите и каменните светилища човек може да срещне истината единствено в ограничена форма, защото тя е в сърцето и то отваря пътя към духовния свят и към това, което наричаме Бог.
Истинският търсач, или още по-добре намирач на истината иска да знае лично и търси директната връзка, а не буквоядната вяра. Знанието може да бъде пренесено, но не и истината, която човек трябва да открие сам.
Църквите не могат да отрекат съществуването на духовния свят, защото това би означавало да отрежат клона на който седят. Те често обвиняват в поклонничество на дявола противника си, който твърди, че има връзка с небето, опровергавайки го с пасажа от Библията: "Ще прибегнете ли при мътвите заради живите?"
Тези думи често се използват от пиетистите, свидетелите на Йехова и разни др. фанатици. Според тях да си езотерик и да се интересуваш от живота след смъртта е "дяволска работа"; само тяхното учение било правилно. Ама че нахалство и каква странна форма на любов към ближния1
С "мъртвите" Библията вероятно има предвид не физически, а "духовно" умрелите хора, т.е. тези без вяра, "духовете на мрака", които са се откъснали от божественото. Тя забранява човек да се допитва до падналите, "злите духове", демоните и тъмните същества (с които писанието се занимава), но не и до ангелите и починалите ни любими хора. Ясно е, че "запитвачите на мъртви", които се споменават, са тези, които общуват с безплътни същества, за да задоволяват алчността и властта си. Това е нещо, което днес се нарича класическа "черна магия"; тя не служи в полза на другите - да речем за лекуване или повишаване на съзнанието - а за умножаване на личната власт и собственост, т.е. за напълно себични и произволни цели.
Пред търсещия духа и любовта човек е отворен друг "добър" път и в това няма нищо нередно. По тази причина Библията казва човек да насочва въпросите си към Бога и свитата му, а не толкова към хората - точно обратното на папата, който призовава: Не искайте опрощение на греховете си от Бога, а от мен!" (Папа йойн Павел ІІ на 12.12-1984 г. в "Лос Анжелис Таймс") Затъпяване Затъпяване Хммм Шокиран
За мен нещата са ясни. Няма защо да се допитвам до човек, който никога не е прониквал в отвъдното (по време на сегашния си живот). Хипотезите не са ми достатъчни, а още по-малко интелектуално-научните превземки на шепа самопровъзгласили се "гении". Не, нещата са ясни: като истински жив и мислещ човек аз трябва на практика да се опитам да разбера нещо за отвъдния свят, трябва да се допитам до него. Ако там живеят нашите починали близки и другите безплътни същества, е близко до ума да се обърнем към тях, нали? Кой по-добре би могъл да ни открие нещо повече осквен тези, които го обитават?
Грубо можем да различим 2 вида общуване с отвъдния свят:
- спиритизъм, при който дадено същество обладава медиума и действа чрез него (пише или говори) и
- естествено ясновидство, при което още от раждането си човек има способността да чете мисли, да вижда и да общува с духовния свят.
Всъщност всички се вълнуват от въпроса за отвъдния свят, но кой може да даде окончателен отговор? Кой- религиозните водачи, наизустили пасажи от някакви текстове, за които никой не знае дали са измислици, дали са преписани от други източници и манипулирани за техния народ или са напълно изопачени? Едва ли. Не мислите ли, че свещените текстове са създадени така, че да възхваляват духовните лидери, да затвърждават позицията им, а в същото време зарязват хората с нерешените им проблеми?
...
И точно тук е противоречието: нима големите пророци, мормоните и всички останали не са получили религиозното си знание чрез контакти с духовния свят и духовните същества? Нима всички световни религии не се основават на изказвания, пренесени от "другия" свят?
Мнозина хитри църковници обаче, опровергават това с "аргумента", че по онова време духовете-ангели и архангели били добри, а днес хората общували със злите. тази "логика" наистина няма смисъл да се коментира. Значи преди 2000 г. Бог е говорел на хората, а сега не! Да не е умрял? Или заспал? Или може би няма желание да общува повече с нас?
Ако някога е говорил с хората чрез ангелите и останалите посредници, днес трябва да е същото. неприятното при църквите, синагогите и джамиите е в това, че те притежават свещени писания, които с течение на вековете са били значително редактирани - от тях са изваждани и прибавяни части, които да затвърдят властта им. това наистина е проблем.
Днес Бог, който учи хората посредством медиумно общуване, е същият както в миналото. Сегашните текстове се отнасят до нашето време, те са актуални и не са отживелица. става дума за изказвания, които засягат съвременните вероизповедания и тяхната цензура. много ясно, че за утвърдената религия и нейните висши пастири те ще са лоши, нали разклащат вярата на покорните и готови да плащат овчици?
Може би в този дух трябва да разбираме пасажа от Новия завет:
"И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си на всяка твар; И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват..."
Това, което днес наричаме "религия" е атавистична концепция, която автоматично се нахлузва на новородените. От своя страна те, независимо на коя религия принадлежат, продължават да повтарят все едни и същи фрази и молитви с упованието, че вероятно са правилни, защото някой някога ги е записал черно на бяло. Днешните религии са се превърнали в човешки религии и заслепяват търсещите. Почти всяка от тях твърди за себе си, че казва единствената истина и осъжда останалите вероизповедания и духовни пътища. Дори в християнството, което има много привърженици, ежедневно се проклина и съди, а в черепните кутии на висшите духовни пастири - от всички религии - не може да проникне идеята, че Творецът е любящ Бог - едновременно баща и майка.
В книгите и каменните светилища човек може да срещне истината единствено в ограничена форма, защото тя е в сърцето и то отваря пътя към духовния свят и към това, което наричаме Бог.
Истинският търсач, или още по-добре намирач на истината иска да знае лично и търси директната връзка, а не буквоядната вяра. Знанието може да бъде пренесено, но не и истината, която човек трябва да открие сам.
Църквите не могат да отрекат съществуването на духовния свят, защото това би означавало да отрежат клона на който седят. Те често обвиняват в поклонничество на дявола противника си, който твърди, че има връзка с небето, опровергавайки го с пасажа от Библията: "Ще прибегнете ли при мътвите заради живите?"
Тези думи често се използват от пиетистите, свидетелите на Йехова и разни др. фанатици. Според тях да си езотерик и да се интересуваш от живота след смъртта е "дяволска работа"; само тяхното учение било правилно. Ама че нахалство и каква странна форма на любов към ближния1
С "мъртвите" Библията вероятно има предвид не физически, а "духовно" умрелите хора, т.е. тези без вяра, "духовете на мрака", които са се откъснали от божественото. Тя забранява човек да се допитва до падналите, "злите духове", демоните и тъмните същества (с които писанието се занимава), но не и до ангелите и починалите ни любими хора. Ясно е, че "запитвачите на мъртви", които се споменават, са тези, които общуват с безплътни същества, за да задоволяват алчността и властта си. Това е нещо, което днес се нарича класическа "черна магия"; тя не служи в полза на другите - да речем за лекуване или повишаване на съзнанието - а за умножаване на личната власт и собственост, т.е. за напълно себични и произволни цели.
Пред търсещия духа и любовта човек е отворен друг "добър" път и в това няма нищо нередно. По тази причина Библията казва човек да насочва въпросите си към Бога и свитата му, а не толкова към хората - точно обратното на папата, който призовава: Не искайте опрощение на греховете си от Бога, а от мен!" (Папа йойн Павел ІІ на 12.12-1984 г. в "Лос Анжелис Таймс") Затъпяване Затъпяване Хммм Шокиран
За мен нещата са ясни. Няма защо да се допитвам до човек, който никога не е прониквал в отвъдното (по време на сегашния си живот). Хипотезите не са ми достатъчни, а още по-малко интелектуално-научните превземки на шепа самопровъзгласили се "гении". Не, нещата са ясни: като истински жив и мислещ човек аз трябва на практика да се опитам да разбера нещо за отвъдния свят, трябва да се допитам до него. Ако там живеят нашите починали близки и другите безплътни същества, е близко до ума да се обърнем към тях, нали? Кой по-добре би могъл да ни открие нещо повече осквен тези, които го обитават?
Грубо можем да различим 2 вида общуване с отвъдния свят:
- спиритизъм, при който дадено същество обладава медиума и действа чрез него (пише или говори) и
- естествено ясновидство, при което още от раждането си човек има способността да чете мисли, да вижда и да общува с духовния свят.