HappySmile
Светлоносец
Репей (Arctium lappa)
(лепилка, лепка, биволска лопуша, чичек - тур., голям репей, бутрак, чичек, глутеран, горчива лобода, едролистен репей, кущрява, лепка, лепкач, логачка, лопуй, лопош, лопуш, лопен, льопка, репошина, ръпа, чичка, чичок)
- Голямо находище от репей има около пътя под Картала, на който има голяма чешма и по него се минава за Преображенския манастир.
1. Листата при рани в стомаха (дн. •1, стр. 1)
2. Употребяват се листата, корена и семената. Чаят от листата ускорява храносмилането, отстранява стомашните възпаления, стомашните рани. Чаят от корена е очистително, пикочогонно и потно средство. Ефикасен е при подагра и упорити случаи на ревматизъм. Употребява се при живачни отравяния. Външно: за растеж на косата (сушени корени на чай), към него се прибавя масло от репей (една шепа изсушени корени и нарязани на дребно в малко спирт). След 7-8 дни се прибавя 1/2-3/4 дървено масло и се оставя така 3-4 седмици, като се разклаща от време на време. От семената се приготвя чай, който е по-лечебен от горните чайове. (дн. • 1, стр. 58)
3. При аденом на простатата се вземат корени от репей, утвърдено средство за лечение. (в-к "Знахар", бр. • 2 -1999 г.)
4. За пречистване на кръвта се пие ракиена настойка от корени на репей. Отвара от листа и корени в старо вино, към което се прибавят 3-4 с. л. мед се пие при кашлица и охтика, заедно с това листата се топят в оцет и дървено масло и се налагат на гърдите на болния. Отварата от репея служи за гаргара при обриви в устата и гърлото. Отварата от семената се пие при световъртеж. При шипове болното място се облива с урина, намазва се с мас и тогава се налага с пресния лист. При маясъл се гълтат корени от репей, изцеденият сок от корените се капва при очебол. (Енц. БНМ, стр. 355)
5. Коренът от репея има диуретично, потогонно и противоязвено действие. Под форма на отвара вътрешно се употребява при камъни в бъбреците и пикочния мехур, при възпаление на стомаха и червата - гастрити, язви, колити, хемороиди. Външно се прилага при ревматизъм, подагра хемороиди, кожни заболявания и др. (кн. •44)
6. Благоприятно действа при диабет, камъни в пикочният мехур и бъбреците, гастрит, язва на стомаха, чернодробни и кожни заболявания, артрити, болести на ставите, хемороиди, косопад, ревматизъм, газове и стомашни болки. Външно при нараняване, изкълчване, разширени вени. (кн. •47, стр. 137)
7. Репеят е двугодишно растение. Коренът действа диуретично, жлъчегонно, потогонно, дезинфекционно. С репей се цери захарна болест (в комбинация с корени от девисил). Препоръчва се при хемороиди и ревматизъм. Сгъстената отвара се смесва със свинска мас и се използва като мехлем при навяхване на ставите. Отварата се приготвя като 1 с. л. ситно надробен корен се залива с 500 мл. кипяща вода и ври 10 мин. Пие се по 100 мл. 3 пъти дневно преди ядене. Срещу остро възпаление на пикочните пътища и пикочния мехур: корени репей, нарязани на дребно, 10 г. , невен 5 г. , бял оман 10 г. , грамотрън и лайка по 20 г. От тази смес се вземат 4 ч. л. за 500 мл. вода, вари се 5 мин., кисне 20 мин. Пие се по 80 мл. 15 мин. преди ядене 3 пъти дневно. (ст. н. с. д-р Н. Донев, в-к "Зн.", бр. 30 - 1997 г.)
8. Корените се изваждат октомври ноември или рано напролет, измиват се, нарязват се на дребно и се сушат на сянка. Използват се само едногодишни, а двегодишните са кухи. Стимулира обмяната на веществата и има диуретично, потогонно и дезинфекционно действие. БНМ я препоръчва при камъни в бъбреците и пикочния мехур, гастрит и язва на стомаха, възпаление на устната кухина, ставни заболявания и артроза. Външно: за заздравяване на рани, изгаряния, дерматити, екземи, себорея. Отварата от репей е сред най-популярните средства за укрепване на косата и косопад.
Начини на използване:
- Запарка - 1 с. л. ситно нарязани корени се залива с 500 мл. вряща вода и кисне цяла нощ. Пие се на 3 приема преди ядене.
- Отвара - 1 с. л. ситно нарязан корен се залива с 500 мл. вряща вода, вари се в захлюпен съд 30 мин. Използва се за гаргара, изплакване на косата и компреси.
- Спиртен извлек - 50 г. ситно нарязан корен се залива с 500 мл. силна ракия. Кисне 2 седм. и се прецежда. Употребява се за разтривки при ревматизъм.
- Маслен извлек - 50 г. ситно нарязан корен се слага в бутилка и се залива с 500 мл. зехтин и се оставя 2 седмици на слънчево и топло място. След прецеждане се използва за масажиране на корените на косата при косопад. (Христина Илиева, в-к "Зн.", бр. 43 - 1998 г.)
9. Двугодишно растение. Коренът е за предпочитане да се употребява в прясно състояние и има регулиращ калциевата обмяна ефект и се използва за лечение на шипове, артрит, остеопороза, кръвоспиращ ефект, кожни обриви, подагра и др. Външно за усилване растежа на косата, хемороиди, бързо зарастване на рани и кости. Вътрешно: пресен сок от корена 70 г. се смесва с 30 г. чист спирт, който има консервиращо действие. Взема се 3 пъти дневно по 1-2 чаени лъжички. Сушен корен 1 ч. л. се вари 10 мин. в 200 мл. вода. Изпива се за 1 ден на 3 пъти преди ядене. Външно: сушен корен от репей се смила на брашно и 10 г. от него се смесват с 20 г. краве масло. Маже се 2 пъти дневно при подувания, отоци, хемороиди. (в-к "Билка", бр. 24, 2003 год. )
10. С корените се лекува радикулит. Прави се 10% настойка от корените с 40-градусов спирт или водка. С нея се мажат болните места 3 пъти на ден. (в-к "Д-р", бр. 20 - 2003 г., стр. 18)
11. Двугодишно растение. Коренът е дълъг, вретеновиден, мъхест, отвън сиво-кафяв, а отвътре бял. Цветовете се червено-виолетови. Събират се корените на едногодишните растения. Изкопават се през есента (октомври-ноември) и ранна пролет (март). Корените на двегодишни растения не се използват като билка, тъй като са вдървени и кухи. Едногодишното растение се отличава по това, че не развива стебло, а само листа, докато двугодишните растения имат цветоносно стебло. Химичен състав: полизахариди, инсулин (до 45%), протеини (около 12%), гликозида арктинин, етерично масло (до 0.17%), палмитинова и стеаринова киселина, слузни, дъбилни, горчиви и белтъчни вещества , ситостерин, стигмастин, смолистни вещества, мазнини, сулфати и фосфати на Са, К и Мg и др. В листата се съдържат етерично масло, слузни и дъбилни вещества, аскорбинова киселина (до 350 мг. %). Действие: дрогата има диуретично, подобрявашо обмяната и антибактериално действие и има благоприятен ефект при подагра, диабет, камъни в бъбреците и пикочния мехур, гастрит и стомашна язва, възпаление на устната кухина, ставни заболявания, дерматити и екземи (под форма на компреси). БНМ препоръчва корените на репея и при ревматизъм, хемороиди, малария, стомашни болки и метеоризъм, за укрепване на косата, против косопад. Извлек със силна ракия (1:10) се използва за разтривка при ревматизъм, а със зехтин (1:10) при косопад. Вътрешно корените се използват под форма на запарка. Две ч. л. ситно нарязана дрога се заливат с 400 г. кипяща вода. и кисне 6 часа. От прецедената запарка се взема по 80-120 г. 3 пъти на ден преди ядене. (в-к "Д-р", бр. 35 - 2003 г., стр. 15)
(лепилка, лепка, биволска лопуша, чичек - тур., голям репей, бутрак, чичек, глутеран, горчива лобода, едролистен репей, кущрява, лепка, лепкач, логачка, лопуй, лопош, лопуш, лопен, льопка, репошина, ръпа, чичка, чичок)
- Голямо находище от репей има около пътя под Картала, на който има голяма чешма и по него се минава за Преображенския манастир.
1. Листата при рани в стомаха (дн. •1, стр. 1)
2. Употребяват се листата, корена и семената. Чаят от листата ускорява храносмилането, отстранява стомашните възпаления, стомашните рани. Чаят от корена е очистително, пикочогонно и потно средство. Ефикасен е при подагра и упорити случаи на ревматизъм. Употребява се при живачни отравяния. Външно: за растеж на косата (сушени корени на чай), към него се прибавя масло от репей (една шепа изсушени корени и нарязани на дребно в малко спирт). След 7-8 дни се прибавя 1/2-3/4 дървено масло и се оставя така 3-4 седмици, като се разклаща от време на време. От семената се приготвя чай, който е по-лечебен от горните чайове. (дн. • 1, стр. 58)
3. При аденом на простатата се вземат корени от репей, утвърдено средство за лечение. (в-к "Знахар", бр. • 2 -1999 г.)
4. За пречистване на кръвта се пие ракиена настойка от корени на репей. Отвара от листа и корени в старо вино, към което се прибавят 3-4 с. л. мед се пие при кашлица и охтика, заедно с това листата се топят в оцет и дървено масло и се налагат на гърдите на болния. Отварата от репея служи за гаргара при обриви в устата и гърлото. Отварата от семената се пие при световъртеж. При шипове болното място се облива с урина, намазва се с мас и тогава се налага с пресния лист. При маясъл се гълтат корени от репей, изцеденият сок от корените се капва при очебол. (Енц. БНМ, стр. 355)
5. Коренът от репея има диуретично, потогонно и противоязвено действие. Под форма на отвара вътрешно се употребява при камъни в бъбреците и пикочния мехур, при възпаление на стомаха и червата - гастрити, язви, колити, хемороиди. Външно се прилага при ревматизъм, подагра хемороиди, кожни заболявания и др. (кн. •44)
6. Благоприятно действа при диабет, камъни в пикочният мехур и бъбреците, гастрит, язва на стомаха, чернодробни и кожни заболявания, артрити, болести на ставите, хемороиди, косопад, ревматизъм, газове и стомашни болки. Външно при нараняване, изкълчване, разширени вени. (кн. •47, стр. 137)
7. Репеят е двугодишно растение. Коренът действа диуретично, жлъчегонно, потогонно, дезинфекционно. С репей се цери захарна болест (в комбинация с корени от девисил). Препоръчва се при хемороиди и ревматизъм. Сгъстената отвара се смесва със свинска мас и се използва като мехлем при навяхване на ставите. Отварата се приготвя като 1 с. л. ситно надробен корен се залива с 500 мл. кипяща вода и ври 10 мин. Пие се по 100 мл. 3 пъти дневно преди ядене. Срещу остро възпаление на пикочните пътища и пикочния мехур: корени репей, нарязани на дребно, 10 г. , невен 5 г. , бял оман 10 г. , грамотрън и лайка по 20 г. От тази смес се вземат 4 ч. л. за 500 мл. вода, вари се 5 мин., кисне 20 мин. Пие се по 80 мл. 15 мин. преди ядене 3 пъти дневно. (ст. н. с. д-р Н. Донев, в-к "Зн.", бр. 30 - 1997 г.)
8. Корените се изваждат октомври ноември или рано напролет, измиват се, нарязват се на дребно и се сушат на сянка. Използват се само едногодишни, а двегодишните са кухи. Стимулира обмяната на веществата и има диуретично, потогонно и дезинфекционно действие. БНМ я препоръчва при камъни в бъбреците и пикочния мехур, гастрит и язва на стомаха, възпаление на устната кухина, ставни заболявания и артроза. Външно: за заздравяване на рани, изгаряния, дерматити, екземи, себорея. Отварата от репей е сред най-популярните средства за укрепване на косата и косопад.
Начини на използване:
- Запарка - 1 с. л. ситно нарязани корени се залива с 500 мл. вряща вода и кисне цяла нощ. Пие се на 3 приема преди ядене.
- Отвара - 1 с. л. ситно нарязан корен се залива с 500 мл. вряща вода, вари се в захлюпен съд 30 мин. Използва се за гаргара, изплакване на косата и компреси.
- Спиртен извлек - 50 г. ситно нарязан корен се залива с 500 мл. силна ракия. Кисне 2 седм. и се прецежда. Употребява се за разтривки при ревматизъм.
- Маслен извлек - 50 г. ситно нарязан корен се слага в бутилка и се залива с 500 мл. зехтин и се оставя 2 седмици на слънчево и топло място. След прецеждане се използва за масажиране на корените на косата при косопад. (Христина Илиева, в-к "Зн.", бр. 43 - 1998 г.)
9. Двугодишно растение. Коренът е за предпочитане да се употребява в прясно състояние и има регулиращ калциевата обмяна ефект и се използва за лечение на шипове, артрит, остеопороза, кръвоспиращ ефект, кожни обриви, подагра и др. Външно за усилване растежа на косата, хемороиди, бързо зарастване на рани и кости. Вътрешно: пресен сок от корена 70 г. се смесва с 30 г. чист спирт, който има консервиращо действие. Взема се 3 пъти дневно по 1-2 чаени лъжички. Сушен корен 1 ч. л. се вари 10 мин. в 200 мл. вода. Изпива се за 1 ден на 3 пъти преди ядене. Външно: сушен корен от репей се смила на брашно и 10 г. от него се смесват с 20 г. краве масло. Маже се 2 пъти дневно при подувания, отоци, хемороиди. (в-к "Билка", бр. 24, 2003 год. )
10. С корените се лекува радикулит. Прави се 10% настойка от корените с 40-градусов спирт или водка. С нея се мажат болните места 3 пъти на ден. (в-к "Д-р", бр. 20 - 2003 г., стр. 18)
11. Двугодишно растение. Коренът е дълъг, вретеновиден, мъхест, отвън сиво-кафяв, а отвътре бял. Цветовете се червено-виолетови. Събират се корените на едногодишните растения. Изкопават се през есента (октомври-ноември) и ранна пролет (март). Корените на двегодишни растения не се използват като билка, тъй като са вдървени и кухи. Едногодишното растение се отличава по това, че не развива стебло, а само листа, докато двугодишните растения имат цветоносно стебло. Химичен състав: полизахариди, инсулин (до 45%), протеини (около 12%), гликозида арктинин, етерично масло (до 0.17%), палмитинова и стеаринова киселина, слузни, дъбилни, горчиви и белтъчни вещества , ситостерин, стигмастин, смолистни вещества, мазнини, сулфати и фосфати на Са, К и Мg и др. В листата се съдържат етерично масло, слузни и дъбилни вещества, аскорбинова киселина (до 350 мг. %). Действие: дрогата има диуретично, подобрявашо обмяната и антибактериално действие и има благоприятен ефект при подагра, диабет, камъни в бъбреците и пикочния мехур, гастрит и стомашна язва, възпаление на устната кухина, ставни заболявания, дерматити и екземи (под форма на компреси). БНМ препоръчва корените на репея и при ревматизъм, хемороиди, малария, стомашни болки и метеоризъм, за укрепване на косата, против косопад. Извлек със силна ракия (1:10) се използва за разтривка при ревматизъм, а със зехтин (1:10) при косопад. Вътрешно корените се използват под форма на запарка. Две ч. л. ситно нарязана дрога се заливат с 400 г. кипяща вода. и кисне 6 часа. От прецедената запарка се взема по 80-120 г. 3 пъти на ден преди ядене. (в-к "Д-р", бр. 35 - 2003 г., стр. 15)