Самотница

[iohana_]

Падаш, ставаш... все със него,
прогонваш чувството на самота.
Лекуваш нараненото му его...
прекършено от нея - любовта.
Пазиш го като дете от болка,
събираш в шепите сълзи.
Забравяш себе си... и колко
всъщност почва тебе да боли.
Залезът превръщаш в изгрев,
спокойно да е в мъжката душа.
В тъжна есен му намираш покрив...
криеш го в сърцето от дъжда.
Пироните изваждаш ден по ден,
забивани от тези... преди теб.
Целуваш погледът му победен,
рисуваш го в щастлив куплет.
После раните му оздравяват,
а "любимата жена"
вече почва да го дразни...
Тя отново е сама.

 

[Странник]

iohana винаги има какво още да се направи за човека до нас.
Никой не е оставен сам на тази Земя.
Поогледай се с другите очи които вярвам че имаш.
Сълзите не са женски или мъжки,а са солени преди всичко.
Нищо не е такова каквото изглежда.