Стоим на два отсрещни тротоара...
Един към друг не смеем да вървим.
Единственото дето ни остана...
Да се обърнем. И да продължим.
И стиснали в безсилие юмруци
обръщаме на спомените гръб,
а те забиват се като карфици...
Сърцата ни от болката кървят.
Но знаем, че да спираме не бива!
Всеки от нас научен е да губи,
а чувството което ни убива,
от утре в Самотата ще се влюби...
Довиждане!.. Или да кажа сбогом?
Не! Най-добре ще е да замълча...
Да кажа тази думичка не мога!
Последен поглед. После... тишина.
И моля се... дано не забеляза
очите ми как бяха насълзени...
Не искам да ме помниш ти такава...
Последната усмивка... е за Тебе!
Един към друг не смеем да вървим.
Единственото дето ни остана...
Да се обърнем. И да продължим.
И стиснали в безсилие юмруци
обръщаме на спомените гръб,
а те забиват се като карфици...
Сърцата ни от болката кървят.
Но знаем, че да спираме не бива!
Всеки от нас научен е да губи,
а чувството което ни убива,
от утре в Самотата ще се влюби...
Довиждане!.. Или да кажа сбогом?
Не! Най-добре ще е да замълча...
Да кажа тази думичка не мога!
Последен поглед. После... тишина.
И моля се... дано не забеляза
очите ми как бяха насълзени...
Не искам да ме помниш ти такава...
Последната усмивка... е за Тебе!