Гласът на истината
Духовен Търсач
За този пост със сигурност ще си го "отнеса" в този или друг живот, но все пак съм решил, че е необходимо тук и сега това познание да излезе на бял свят, затова нека да започваме...
Хората често се питат: "Защо Господ не се проявява в материалния свят?","Защо е необходимо да има "посланници" на Волята му под формата на църкви, канони, светии, пророци, гурута и други духовни водачи и дори ангели или други т. нар. "сили"?" и "Защо не може всеки да чува Божия глас така, че да узнае каква е Неговата Воля без да е необходимо да разчита на Свети писания или да вярва сляпо в Твореца на Вселената?" Естествено е тези въпроси и много други подобни на тях да бъдат съвсем логични на фона на един здравомислещ човек, който просто се опитва да намери мястото си във Вселената, но в действителност липсата на отговори у онези, които се опитват да пробият през блатото на невежеството само чрез силата на разума не отрича, и просто няма начин как да отрече, съществуването на Творец на всичко видимо и невидимо, което ни заобикаля. Най-много може да се стигне до безличен агностицизъм по въпроса за съществуването на Създател на всичко видимо и невидимо и по-нататък просто или трябва да се разчита на вярата за да се пробие през тъмата на незнанието или човек да приеме, че е твърде малък, ограничен и слаб за да може да достигне до Истината по въпроса има ли Бог. Убеждението, че Бог няма просто защото не го виждаме в ежедневието си изисква не по-слаба вяра от тази необходима да се открие Бога и индивидите, които притежават тази вяра всъщност се приближават много, без да го осъзнават, до индивидите, които използват съшата склонност да се вярва на "спуснатото отгоре", но в противоположната посока. И така се оформят два лагера-на онези, които вярват без да видят и на онези, които вярват без да има нужда да виждат. Първите могат да изпаднат в заблуждение поради силната си вяра в неща, които съществуват, но не могат да се проявят по начина по който уповаващите се на тях искат те да се проявят, а вторите в заблуждение поради липсата на желание дори да се опитат да си представят свят различен от този до който те имат съприкосновение. Но какво е важното в тази история и какво обшо има тя с Йерархиите? Много е просто-за разлика от Първоизточника на съществуването на тази Вселена, който е Абсолютно неутрален по въпроса какво се случва с Творението, има същности, които много искат да наложат волята си върху това Творение и те далеч не винаги го правят за доброто на всички, но се нуждаят от вярата/невярата на засегнатите за да им се изпълнят плановете им. Всъщност точно тези същности един вид "окупират" Първоизточника и никой не може да достигне до Него без да мине през Тях.
Първоизточника в действителност няма нуждата от вяра в него за да съществува, така както факта, че си затворил очите си просто няма как да заличи факта, че околния свят не е спрял да съществува, но ти си избрал да игнорираш този факт. Той просто Е! Иска ли ти се или не. Ако обаче искаш да достигнеш до Първоизточника, то тогава силната вяра е абсолютно задължителна. Именно тя трябва да води Духа към неговата цел и без нея няма начин да опознаеш това, което е невидимо за очите. Но колкото и силна вяра да имаш Първоизточника винаги ще е толкова далече, че ще си неспособен дори да се доближиш до него, поне докато си в тази си тленна метериална форма. Затова е нужно да има някакава форма-посредник между теб и Първоизточника, която да може да предаде знанието за него докато ти самият не станеш достатъчно развит за да я преодолееш и не стигнеш по-близо до Първоизточника. Но тогава ще се появи нов посредник между теб и Първоизточника, който ще представлява нова, по-силна бариера за преодоляване и те така докато ти самият не се превърнеш в източник на познание за другите колкото повече се приближаваш до Първоизточника. А стигнеш ли до Него самия, то ти ше се окажеш в състояние да наставляваш останалите така както Ти някога си бил наставляван. И поредицата от Души, които сега ще разчитат на теб като източник на знания, че и на наставления, ще съставляват твоята собствена Йерархия! Ето така работят йерархиите в действителност и затова се казва, че всичко е под техен контрол-защото всяка една Душа без значение какво е нейното ниво на развитие, в какво вярва или колко е близко до Бог-а винаги ще е в контакт с някоя друга Душа по-близо до Първоизточника от нея докато тя самата не заеме подобна позиция по отношение на други Души и ги напътства по пътя им към Първоизточника. Просто така е устроено това Творение.
А за онези малко души, които са достигнали до състояние на директна връзка с Първоизточника е характерно, че те или вече са се обрекли да се слеят с Него или вече са изградили цели нови Творения, в които Техните Души ще са на негово място и единственото, което им остава е да преминат през него за да вдъхнат живот на собствените си Творения. Тоест, Душа която не може да направи крайния избор за това в какво иска да се превърне не може и да достигне до Първоизточника. А онези малкото Души, които могат служат като основатели на йерархиите. Всяка йерархия е изградена от поне една Душа в пряка връзка с Първоизточника, тоест е направила вече своя избор или е в състояние при което този избор е вече предопределен да стане и няма връщане назад, а самата йерархия, която следва от нея се състои от души в една или друга степен повлияни от избора на тези, които са най-близо до Първоизточника. Тоест, възможно е да има преход на души между йерархиите на по-долните им нива, които са достатъчно отдалечени от Първоизточника за да могат да себеизразяват свободната си воля и да сменят пътя по който са поели, но веднъж вече душа издигне ли се достатъчно за да може да напрви своя избор, за да може да стигне до пътя си към Първоизточника, то тя повече не може да "шикакалкави" между различни йерархии, а поставя себе си като основател или поне в услуга на само една йерархия. Това също е съществен аспект от начина по който е устроено това Творение.
Йерахии има безброй и те не винаги "се понасят" една с друга. Също така на най-долното ниво на плътност на Творението, тоест този наш триизмерен свят, се наблюдава една непрекъсната смяна, или по-добре казано-ротация, на йерархиите които доминират това ниво на Творението в неговите време и пространство. На практика е невъзможно една йерархия да доминира определен регион от този триизмерен свят през цялото му съществуване или да се задържи "на власт" вечно. Една йерархия съществува и по-важното-има влияние върху определен регион от нашия триизмерен свят, дотолкова доколкото тя може да наложи моделът на поведение, който издига душите включени в нея. Например, ако основна цел на йерархията е да се издигат души към Първоизточника на базата на тяхното познаване на Бог-а, то тя ще налага на принадлежащите към нея души модели на поведение, които увеличават познанието им за Бог-а докато се стигне до момент, в който те самите ще са в състояние да направят своя избор и да застанат по-високо в редиците на йерархията все по-близо до Бог-а. Ако обаче целта на йерархията е максимилизиране на удоволствието, което нейните по-висши членове получават от взаимодействието с физическия свят до момента в който те бъдат готови да получат максималното удоволствие възможно в това Творение-удоволствието от сливането с Бог-а, то тези членове ще са готови на абсолютно всичко за да получат удоволствията асоциирани с техния път на развитие и ще представляват заплаха за добруването и самия живот на подопечните им души от по-ниска плътност на Творението. За нас отстрани първата йерархия може да изглежда като "светла", тоест грижеща се за издигането на подопечните й души, а втората йерархия като тъмна-тоест грижеща се единствено за задоволяването на потребностите на по-висшите си членове, но истината ще е, че това просто са два различни начина за достигането до едно и също състояние на Духа-сливането му с Първоизточника. Мога да изброя още много примери за йерархии които се образуват на базата на различни "стратегии" за достигането до Първоизточника, но всички те ще имат едно и също общо нещо-една душа или група от души в стремежа си да достигнат до Първоизточника образуват добре координирана структура която успява да проведе определен аспект от поведението му, същото поведение, което изгражда цели нови светове, от най-високите равнища на Творението до най-ниските му такива. Това е и самата дефиниция за йерархия-начин на организация на връзките между душите при който определен аспект на съществуването на Първоизточника се проявява в рамките на Творението му-от най-близките до него нива на това Творение чак до най-долните им и плътни материални равнища.
Хората често се питат: "Защо Господ не се проявява в материалния свят?","Защо е необходимо да има "посланници" на Волята му под формата на църкви, канони, светии, пророци, гурута и други духовни водачи и дори ангели или други т. нар. "сили"?" и "Защо не може всеки да чува Божия глас така, че да узнае каква е Неговата Воля без да е необходимо да разчита на Свети писания или да вярва сляпо в Твореца на Вселената?" Естествено е тези въпроси и много други подобни на тях да бъдат съвсем логични на фона на един здравомислещ човек, който просто се опитва да намери мястото си във Вселената, но в действителност липсата на отговори у онези, които се опитват да пробият през блатото на невежеството само чрез силата на разума не отрича, и просто няма начин как да отрече, съществуването на Творец на всичко видимо и невидимо, което ни заобикаля. Най-много може да се стигне до безличен агностицизъм по въпроса за съществуването на Създател на всичко видимо и невидимо и по-нататък просто или трябва да се разчита на вярата за да се пробие през тъмата на незнанието или човек да приеме, че е твърде малък, ограничен и слаб за да може да достигне до Истината по въпроса има ли Бог. Убеждението, че Бог няма просто защото не го виждаме в ежедневието си изисква не по-слаба вяра от тази необходима да се открие Бога и индивидите, които притежават тази вяра всъщност се приближават много, без да го осъзнават, до индивидите, които използват съшата склонност да се вярва на "спуснатото отгоре", но в противоположната посока. И така се оформят два лагера-на онези, които вярват без да видят и на онези, които вярват без да има нужда да виждат. Първите могат да изпаднат в заблуждение поради силната си вяра в неща, които съществуват, но не могат да се проявят по начина по който уповаващите се на тях искат те да се проявят, а вторите в заблуждение поради липсата на желание дори да се опитат да си представят свят различен от този до който те имат съприкосновение. Но какво е важното в тази история и какво обшо има тя с Йерархиите? Много е просто-за разлика от Първоизточника на съществуването на тази Вселена, който е Абсолютно неутрален по въпроса какво се случва с Творението, има същности, които много искат да наложат волята си върху това Творение и те далеч не винаги го правят за доброто на всички, но се нуждаят от вярата/невярата на засегнатите за да им се изпълнят плановете им. Всъщност точно тези същности един вид "окупират" Първоизточника и никой не може да достигне до Него без да мине през Тях.
Първоизточника в действителност няма нуждата от вяра в него за да съществува, така както факта, че си затворил очите си просто няма как да заличи факта, че околния свят не е спрял да съществува, но ти си избрал да игнорираш този факт. Той просто Е! Иска ли ти се или не. Ако обаче искаш да достигнеш до Първоизточника, то тогава силната вяра е абсолютно задължителна. Именно тя трябва да води Духа към неговата цел и без нея няма начин да опознаеш това, което е невидимо за очите. Но колкото и силна вяра да имаш Първоизточника винаги ще е толкова далече, че ще си неспособен дори да се доближиш до него, поне докато си в тази си тленна метериална форма. Затова е нужно да има някакава форма-посредник между теб и Първоизточника, която да може да предаде знанието за него докато ти самият не станеш достатъчно развит за да я преодолееш и не стигнеш по-близо до Първоизточника. Но тогава ще се появи нов посредник между теб и Първоизточника, който ще представлява нова, по-силна бариера за преодоляване и те така докато ти самият не се превърнеш в източник на познание за другите колкото повече се приближаваш до Първоизточника. А стигнеш ли до Него самия, то ти ше се окажеш в състояние да наставляваш останалите така както Ти някога си бил наставляван. И поредицата от Души, които сега ще разчитат на теб като източник на знания, че и на наставления, ще съставляват твоята собствена Йерархия! Ето така работят йерархиите в действителност и затова се казва, че всичко е под техен контрол-защото всяка една Душа без значение какво е нейното ниво на развитие, в какво вярва или колко е близко до Бог-а винаги ще е в контакт с някоя друга Душа по-близо до Първоизточника от нея докато тя самата не заеме подобна позиция по отношение на други Души и ги напътства по пътя им към Първоизточника. Просто така е устроено това Творение.
А за онези малко души, които са достигнали до състояние на директна връзка с Първоизточника е характерно, че те или вече са се обрекли да се слеят с Него или вече са изградили цели нови Творения, в които Техните Души ще са на негово място и единственото, което им остава е да преминат през него за да вдъхнат живот на собствените си Творения. Тоест, Душа която не може да направи крайния избор за това в какво иска да се превърне не може и да достигне до Първоизточника. А онези малкото Души, които могат служат като основатели на йерархиите. Всяка йерархия е изградена от поне една Душа в пряка връзка с Първоизточника, тоест е направила вече своя избор или е в състояние при което този избор е вече предопределен да стане и няма връщане назад, а самата йерархия, която следва от нея се състои от души в една или друга степен повлияни от избора на тези, които са най-близо до Първоизточника. Тоест, възможно е да има преход на души между йерархиите на по-долните им нива, които са достатъчно отдалечени от Първоизточника за да могат да себеизразяват свободната си воля и да сменят пътя по който са поели, но веднъж вече душа издигне ли се достатъчно за да може да напрви своя избор, за да може да стигне до пътя си към Първоизточника, то тя повече не може да "шикакалкави" между различни йерархии, а поставя себе си като основател или поне в услуга на само една йерархия. Това също е съществен аспект от начина по който е устроено това Творение.
Йерахии има безброй и те не винаги "се понасят" една с друга. Също така на най-долното ниво на плътност на Творението, тоест този наш триизмерен свят, се наблюдава една непрекъсната смяна, или по-добре казано-ротация, на йерархиите които доминират това ниво на Творението в неговите време и пространство. На практика е невъзможно една йерархия да доминира определен регион от този триизмерен свят през цялото му съществуване или да се задържи "на власт" вечно. Една йерархия съществува и по-важното-има влияние върху определен регион от нашия триизмерен свят, дотолкова доколкото тя може да наложи моделът на поведение, който издига душите включени в нея. Например, ако основна цел на йерархията е да се издигат души към Първоизточника на базата на тяхното познаване на Бог-а, то тя ще налага на принадлежащите към нея души модели на поведение, които увеличават познанието им за Бог-а докато се стигне до момент, в който те самите ще са в състояние да направят своя избор и да застанат по-високо в редиците на йерархията все по-близо до Бог-а. Ако обаче целта на йерархията е максимилизиране на удоволствието, което нейните по-висши членове получават от взаимодействието с физическия свят до момента в който те бъдат готови да получат максималното удоволствие възможно в това Творение-удоволствието от сливането с Бог-а, то тези членове ще са готови на абсолютно всичко за да получат удоволствията асоциирани с техния път на развитие и ще представляват заплаха за добруването и самия живот на подопечните им души от по-ниска плътност на Творението. За нас отстрани първата йерархия може да изглежда като "светла", тоест грижеща се за издигането на подопечните й души, а втората йерархия като тъмна-тоест грижеща се единствено за задоволяването на потребностите на по-висшите си членове, но истината ще е, че това просто са два различни начина за достигането до едно и също състояние на Духа-сливането му с Първоизточника. Мога да изброя още много примери за йерархии които се образуват на базата на различни "стратегии" за достигането до Първоизточника, но всички те ще имат едно и също общо нещо-една душа или група от души в стремежа си да достигнат до Първоизточника образуват добре координирана структура която успява да проведе определен аспект от поведението му, същото поведение, което изгражда цели нови светове, от най-високите равнища на Творението до най-ниските му такива. Това е и самата дефиниция за йерархия-начин на организация на връзките между душите при който определен аспект на съществуването на Първоизточника се проявява в рамките на Творението му-от най-близките до него нива на това Творение чак до най-долните им и плътни материални равнища.