Що е то Йерархия?

Гласът на истината · 26 Апр 2024

За този пост със сигурност ще си го "отнеса" в този или друг живот, но все пак съм решил, че е необходимо тук и сега това познание да излезе на бял свят, затова нека да започваме...

Хората често се питат: "Защо Господ не се проявява в материалния свят?","Защо е необходимо да има "посланници" на Волята му под формата на църкви, канони, светии, пророци, гурута и други духовни водачи и дори ангели или други т. нар. "сили"?" и "Защо не може всеки да чува Божия глас така, че да узнае каква е Неговата Воля без да е необходимо да разчита на Свети писания или да вярва сляпо в Твореца на Вселената?" Естествено е тези въпроси и много други подобни на тях да бъдат съвсем логични на фона на един здравомислещ човек, който просто се опитва да намери мястото си във Вселената, но в действителност липсата на отговори у онези, които се опитват да пробият през блатото на невежеството само чрез силата на разума не отрича, и просто няма начин как да отрече, съществуването на Творец на всичко видимо и невидимо, което ни заобикаля. Най-много може да се стигне до безличен агностицизъм по въпроса за съществуването на Създател на всичко видимо и невидимо и по-нататък просто или трябва да се разчита на вярата за да се пробие през тъмата на незнанието или човек да приеме, че е твърде малък, ограничен и слаб за да може да достигне до Истината по въпроса има ли Бог. Убеждението, че Бог няма просто защото не го виждаме в ежедневието си изисква не по-слаба вяра от тази необходима да се открие Бога и индивидите, които притежават тази вяра всъщност се приближават много, без да го осъзнават, до индивидите, които използват съшата склонност да се вярва на "спуснатото отгоре", но в противоположната посока. И така се оформят два лагера-на онези, които вярват без да видят и на онези, които вярват без да има нужда да виждат. Първите могат да изпаднат в заблуждение поради силната си вяра в неща, които съществуват, но не могат да се проявят по начина по който уповаващите се на тях искат те да се проявят, а вторите в заблуждение поради липсата на желание дори да се опитат да си представят свят различен от този до който те имат съприкосновение. Но какво е важното в тази история и какво обшо има тя с Йерархиите? Много е просто-за разлика от Първоизточника на съществуването на тази Вселена, който е Абсолютно неутрален по въпроса какво се случва с Творението, има същности, които много искат да наложат волята си върху това Творение и те далеч не винаги го правят за доброто на всички, но се нуждаят от вярата/невярата на засегнатите за да им се изпълнят плановете им. Всъщност точно тези същности един вид "окупират" Първоизточника и никой не може да достигне до Него без да мине през Тях.

Първоизточника в действителност няма нуждата от вяра в него за да съществува, така както факта, че си затворил очите си просто няма как да заличи факта, че околния свят не е спрял да съществува, но ти си избрал да игнорираш този факт. Той просто Е! Иска ли ти се или не. Ако обаче искаш да достигнеш до Първоизточника, то тогава силната вяра е абсолютно задължителна. Именно тя трябва да води Духа към неговата цел и без нея няма начин да опознаеш това, което е невидимо за очите. Но колкото и силна вяра да имаш Първоизточника винаги ще е толкова далече, че ще си неспособен дори да се доближиш до него, поне докато си в тази си тленна метериална форма. Затова е нужно да има някакава форма-посредник между теб и Първоизточника, която да може да предаде знанието за него докато ти самият не станеш достатъчно развит за да я преодолееш и не стигнеш по-близо до Първоизточника. Но тогава ще се появи нов посредник между теб и Първоизточника, който ще представлява нова, по-силна бариера за преодоляване и те така докато ти самият не се превърнеш в източник на познание за другите колкото повече се приближаваш до Първоизточника. А стигнеш ли до Него самия, то ти ше се окажеш в състояние да наставляваш останалите така както Ти някога си бил наставляван. И поредицата от Души, които сега ще разчитат на теб като източник на знания, че и на наставления, ще съставляват твоята собствена Йерархия! Ето така работят йерархиите в действителност и затова се казва, че всичко е под техен контрол-защото всяка една Душа без значение какво е нейното ниво на развитие, в какво вярва или колко е близко до Бог-а винаги ще е в контакт с някоя друга Душа по-близо до Първоизточника от нея докато тя самата не заеме подобна позиция по отношение на други Души и ги напътства по пътя им към Първоизточника. Просто така е устроено това Творение.

А за онези малко души, които са достигнали до състояние на директна връзка с Първоизточника е характерно, че те или вече са се обрекли да се слеят с Него или вече са изградили цели нови Творения, в които Техните Души ще са на негово място и единственото, което им остава е да преминат през него за да вдъхнат живот на собствените си Творения. Тоест, Душа която не може да направи крайния избор за това в какво иска да се превърне не може и да достигне до Първоизточника. А онези малкото Души, които могат служат като основатели на йерархиите. Всяка йерархия е изградена от поне една Душа в пряка връзка с Първоизточника, тоест е направила вече своя избор или е в състояние при което този избор е вече предопределен да стане и няма връщане назад, а самата йерархия, която следва от нея се състои от души в една или друга степен повлияни от избора на тези, които са най-близо до Първоизточника. Тоест, възможно е да има преход на души между йерархиите на по-долните им нива, които са достатъчно отдалечени от Първоизточника за да могат да себеизразяват свободната си воля и да сменят пътя по който са поели, но веднъж вече душа издигне ли се достатъчно за да може да напрви своя избор, за да може да стигне до пътя си към Първоизточника, то тя повече не може да "шикакалкави" между различни йерархии, а поставя себе си като основател или поне в услуга на само една йерархия. Това също е съществен аспект от начина по който е устроено това Творение.

Йерахии има безброй и те не винаги "се понасят" една с друга. Също така на най-долното ниво на плътност на Творението, тоест този наш триизмерен свят, се наблюдава една непрекъсната смяна, или по-добре казано-ротация, на йерархиите които доминират това ниво на Творението в неговите време и пространство. На практика е невъзможно една йерархия да доминира определен регион от този триизмерен свят през цялото му съществуване или да се задържи "на власт" вечно. Една йерархия съществува и по-важното-има влияние върху определен регион от нашия триизмерен свят, дотолкова доколкото тя може да наложи моделът на поведение, който издига душите включени в нея. Например, ако основна цел на йерархията е да се издигат души към Първоизточника на базата на тяхното познаване на Бог-а, то тя ще налага на принадлежащите към нея души модели на поведение, които увеличават познанието им за Бог-а докато се стигне до момент, в който те самите ще са в състояние да направят своя избор и да застанат по-високо в редиците на йерархията все по-близо до Бог-а. Ако обаче целта на йерархията е максимилизиране на удоволствието, което нейните по-висши членове получават от взаимодействието с физическия свят до момента в който те бъдат готови да получат максималното удоволствие възможно в това Творение-удоволствието от сливането с Бог-а, то тези членове ще са готови на абсолютно всичко за да получат удоволствията асоциирани с техния път на развитие и ще представляват заплаха за добруването и самия живот на подопечните им души от по-ниска плътност на Творението. За нас отстрани първата йерархия може да изглежда като "светла", тоест грижеща се за издигането на подопечните й души, а втората йерархия като тъмна-тоест грижеща се единствено за задоволяването на потребностите на по-висшите си членове, но истината ще е, че това просто са два различни начина за достигането до едно и също състояние на Духа-сливането му с Първоизточника. Мога да изброя още много примери за йерархии които се образуват на базата на различни "стратегии" за достигането до Първоизточника, но всички те ще имат едно и също общо нещо-една душа или група от души в стремежа си да достигнат до Първоизточника образуват добре координирана структура която успява да проведе определен аспект от поведението му, същото поведение, което изгражда цели нови светове, от най-високите равнища на Творението до най-ниските му такива. Това е и самата дефиниция за йерархия-начин на организация на връзките между душите при който определен аспект на съществуването на Първоизточника се проявява в рамките на Творението му-от най-близките до него нива на това Творение чак до най-долните им и плътни материални равнища.

Гласът на истината · 26 Апр 2024

Всяка душа достигнала до ниво на съзнание при което може директно да се свързва с Първоизточника представлява основател или сподвижник на някаква йерархия, защото има потенциала да приема и предава информация директно от него. Това й позволява да напътства други души, което напътствие е равносилно на проявата на определен аспект от съществуването на Първоизточника, защото чрез нея става предаването на информация получена директно от Него. Но в действителност има безброй начини да се достигне до Първоизточника и следователно безброй различни йерархии всяка една от които може да претендира, че е в директна връзка с Бог-а. Тоест, трябва много добре да се разбере, че когато една йерархия твърди, че следва словото Божие или че наставленията й идват директно от Бог-а, то тя наистина не лъже, но много често съвсем съзнателно премълчава факта, че всяка една йерархия е пряко свързана с Бог-а и като такава се явява изпълнител на Волята му. Тоест, Волята на Първоизточника не е безсмъртен закон достъпен само и единствено за една йерархия, която трябва условно да поставим над всичко и всички останали йерархии, а нещо променливо и динамично-всяка йерархия си има своите закони и начин по който те да се налагат без да може да се отдели една единствена или група от йерархии, които да превъзхождат останалите в един или друг смисъл. Всяка и повтарям отново-всяка йерархия е директно свързана с Бог-а и като такава нейното слово и закони са "дадени свише" и на коя йерархия ще се подчинявате зависи от много фактори, сред които, да, е и Вашата собствена свободна воля. Тоест, йерархиите са, донякъде, и въпрос на свободен избор. Тук не казвам, че можете да си избирате йерархии както си искате през живота/животите си и да ги сменяте като носни кърпички така както ви е изгодно-всяко действие в рамките на това Творение си има своите последствия-но също така и не казвам, че има само една единствена йерархия и нейната власт е абсолютна из цялото Творение. Йерархиите в действителност са много мощни организации от души по които протичат божествените закони и Волята на Създателя се проявява именно чрез тях, но нито една от тях поотделно не е способна да обладае цялото съществуване като такова и да наложи волята си нему. Винаги има място за движение между йерархиите и те никога не са в пълен унисон помежду си. Именно това може да се използва от всяка Душа способна да осъзнае мястото си в плановете им за да успее да пробие по свой собствен път-път който може да я отведе от регион на Творението контролиран от една йерархия в такъв контролиран от друга йерархия и те така докато се достигне до онази йерархия с която дадената душа ще се чувства в най-голям унисон и чрез която ще може да напредне по своя собствен път към Първоизточника. И именно чрез която тя ще се почувства в хармония с цялото съществуване и ще се превърне от наставлявана в наставляващата останалите и те така докато не излезе от рамките на това Творение или не се слее с Първоизточника. Така че в заключение може да се каже, че с йерархиите не бива да се злоупотребява, защото те са достатъчно силни за да могат да ти отговорят пропорционално, но не са способни да те обладаят напълно, освен ако ти самият не им го позволиш, и в края на краищата на всяка една Душа й е писано да открие една единствена йерархия чрез която да достигне до Бог-а под една или друга форма и затова не бива да се вярва на всякакви слова, било то и идващи от Първоизточника, обременяващи една Душа на една йерархия отвън, без да има изградена връзка между самата Душа и йерахията. Или казано накратко-не си играйте с йерархиите, но и не им вярвайте, че тяхната власт е абсолютна дори когато словото и законите им идва директно от Бог-а!

П. П. За всяка една йерархия, независимо колко силна може да изглежда в даден момент, си има друга йерархия способна да я измести при подходящите условия за това, а те зависят именно от личния избор на подопечните на тази йерархия!

Гласът на истината · 27 Апр 2024

Може би се чудите как става така, че едновременно законите, които налага една йерархия идват от Първоизточника, но заедно с това властта й не е абсолютна и може да бъде заменена от друга йерархия с други закони, които могат да бъдат дори противоположни на тези съблюдавани от първата йерархия? Отговорът се крие в невъзможността на йерархията да обхване цялото Творение, колкото и голяма, силна и мъдра да е тя. За която и да е йерархия да става дума, то тя винаги има ограничен капацитет в сравнение с Първоизочника да опознава Творението или да предава пряко неговата Воля. В действителност само и единствено Първоизточника може сам да опознае собственото си Творение в неговата пълнота и има Волята да го нареди така както го пожелае. Всички останали опити да се действа от името на Първоизточника без да се опознава Той са обречени на провал, защото рано или късно техните слабостти ще избият на повърхността и те ще доведат до тяхното сриване без значение колко силни са били силите, които са ги поддържали. Дори и да има безкрайни способностти да предава Волята на Първоизточника една йерархия пак не може да обхване цялото му Творение в неговата пълнота или да опознае същинската му Воля, защото Той винаги ще е с поне един порядък на безкрайност по-висок от този на йерархията. Или казано по-просто-единственият начин да се опознае цялото Творение е то да се създаде, а това е възможно да бъде направено само и единствено от неговия Създател, така че няма йерархия, която да е способна напълно да обхване Творението в неговата пълнота и цялост. Една йерархия може да се опита да обхване Творението в неговата цялост, но всички тези опити ще са обречени да действат от ограничена перспектива спрямо Творението и в края на краищата ще доведат само до нейното собствено падение.

Причината йерархиите да са ограничени в абсолютен смисъл се крие в тайнството на молитвата и по-точно в това, което може да бъде пожелавано. Разберете, че за едно достатъчно напреднало съзнание винаги е възможно да намери пролука във всяка една система от вярвания спускани като Закон, колкото и сложна да е тя. Нещо повече-това Творение само по себе си функционира като отрича себе си на най-високо ниво. Знам, че е трудно да ме разберете, но в действителност истината е, че в абсолютен аспект всичко, което може да бъде пожелавано-може да бъде и постигнато. Тоест, винаги трябва да има път отвъд всяка една система от правила без значение колко сложна е тя. Ако се направи система от правила, която не позволява собственото си отричане, то тогава тя или ще трябва да обхване цялото съществуване довеждайки до неговата гибел, или ще се разпадне от само себе си поради невъзможността да събира противоположностите необходими за вдъхването на живот на това Творение като такова. Просто това Творение е устроено по такъв начин, че в каквато и да е ситуация да се намира една Душа, то винаги трябва да има начин тя да може да достигне до Първоизточника независимо от това какво иска тя, какво е преживяла или по какъв начин тя се е развивала, развива и ще се развива. Ако има абсолютна система от правила, то тогава заедно с нея трябва да има и абсолютен закон, който да отрязва пътя на провинила се достатъчно много душа към Първоизточника, а това както вече бе казано ще представляла нарушение на самите принципи на които е изградено това Творение. Също така е необходимо да има път към всичко, което може да бъде пожелавано, а това означава, че абсолютни правила не могат да съществуват! Следователно силата на една йерархия винаги ще е ограничена в рамките на законите произтичащи от даденото им от Първоизточника.

Именно по описания по-горе механизъм се осъществява и "спускането" и изпълнението на Плановете, които определят всичко, ама наистина всичко, което може да съществува в рамките на това Творение. Знам, че за някои твърдението, че всичко протича по план може да изглежда преувеличено или дори неизпълнимо, но когато се даде сметка за начина по който съществуват йерархиите и за законите, които те следват и за това откъде идват те всичко си пасва съвсем логично на мястото си. Всяка една йерархия има пряка връзка с Първоизточника. От нея и следва, че информацията, която се спуска надолу по нея и следователно законите, които тя изпълнява също имат своя произход в Първоизточника. Така Първоизточника споделя аспекти от своето Творение с разумните същности, които го обитават. Когато тези същности започнат да изпълняват така спуснатите им закони те се превръщат в онези субекти на Творението, които са необходими за да се превърнат плановете на Първоизточника в действителност. А както вече няколко пъти бе споделено всяка една душа е свързана, по един или друг начин, с души имащи връзка с Първоизточника чрез една или друга йерархия. Тоест, всяка една йерархия се грижи затова определен аспект на Първоизточника да придобие своето изражение в Творението му. Така чрез йерархиите Волята на Първоизточника стига до всяка една точка на Творението във всеки един момент на времето и въпреки, че йерархиите които властват над тях могат да се променят, то крайния резултат от властването им-а именно изпулнение на план заложен още в Първоизточника винаги се изпълнява. По този начин Първоизточника проявява себе си и контролира Творението си, така че каквото и да се случи да бъде винаги по Негова Воля. Йерархиите могат и да се сменят, но посоката на протичане на информацията, а следователно и на налагане на законите, си остава една и съща-от горе надолу, само доминиращия аспект на Твореца става различен.

Гласът на истината · 28 Апр 2024

Истината е, че йерархиите непрекснато са в конфликт, или поне спор, една с друга затова коя над какво да властва и какъв отрязък от познатото ни времепространство, че и от отвъдните светове, на коя от тях да принадлежи и всеки един избор на разумно същество дава възможност на една или друга йерархия да разшири обхвата си над Творението. Това се поражда от възможността изборите които всички ние като разумни същества правим да бъдат използвани от съответна йерархия като основание да навлезе все по-явно в света, в който живеем, и да ни поиска за агенти на нейното влияние. На практика това е начина по който йерархиите съществуват-като съвкупности от души избрали един и същи път към Първоизточника. Но тъй като има безброй много пътища към Първоизточника, то това и обуславя непрекъснатата конкуренция между йерархиите за души, влияние, ресурси (под формата на пространства над които да имат контрол, време на контрола, влияние над мисловния процес на разумния живот или просто казано-на избори, които тези души имат да направят индивидуално или колективно) и най-вече подчиняването на свободната воля на разумните души на техните интереси. Тоест, противно на разбирането за йерархиите като един вид "небесни пратеници", които са тук за да информират, напътстват и в края на краищата-изпълняват Волята Божия те всъщност се явяват един вид "коректори" на "пораженията", които настъпват в божиите планове от упражняването на свободната воля на разумните му творения в рамките на Творението му. Или казано по друг начин йерархиите служат на Бог-а дотолкова доколкото те поддържат изпълнението на плановете му за фактическото му Твворение и по този начин уравновесяват действието на свободната воля, която може да разбие тези планове.

Именно напътствията, законите, заветите и т.н. предавани чрез йерархиите представляват начина по който Творецът "управлява" Творението си, а те са тези, които въплъщават тези "указания" в реалния свят. Но тъй като само Творецът е съвършен, а нищо от това, което е било, е и се сътворява не може да бъде съвършенно, то и "работата" на йерархиите също няма как да бъде съвършенна. Не и в този свят и не и при това ниво на плътност на материята. Затова йерархиите винаги действат към някакви по-грандиозни цели, но никога не могат да ги изпълнят докрай. В този смисъл те са обречени да бъдат ограничени от реалността, която диктува, че разпадът на една йерархия тук в материалния свят настъпва когато вече е достигната точката при която нейните завети вече са станали неприложими по нататък в рамките на онзи участък от Творението където действа йерархията. Ние като ограничени триизмерни същества можем да наблюдаваме този процес като смяна на правителства, възникване на нови религии, смяна на църкви и т.н., но в действителност това, което се случва е замяната на една йерархия с друга в рамките на по-"тънките" светове. Там пък се извършват едновременно със ставащото в триизмерния свят други процеси-процеси на въздигане или изпадане на души все по-близо до Първоизточника, смяна на отвъдните светове, които са достъпни за душите тръгнали да се прераждат в или напускат съответния участък на триизмерното пространство подопечен на вече сменящата се йерархия, смяна на духовните водачи отговорни за пътя на душите населяващи този участък от Творението и т.н. процеси на преразпределение на т.нар. духовен ресурс подопечен на една или друга йерархия. (П.п. В процес на такава смяна на йерархиите се намира и нашия материален свят тук на планетат Земя в момента като упражляващите ни "тъмни" йерархии отстъпват на по-"светли" такива имащи за цел духовното пробуждане и издигане на човечеството.) Поради постоянната "ротация" на йерархии в рамките на материалния, а и не само, свят и несъвършенството в "управлението" на която и да е било от тях се наблюдава едно постоянно съперничество в рамките на цялото Творение, което се превръща в добре познатите ни "игри" на полярностти, борби, войни и прочее конфликти на различни нива на съществуване на Творението-все източници на страдание породено от несъвършенствата на този свят. Всъщност на цялото страдание може да се гледа като на продукт от непрекъснатата "игра" между йерархиите превъплатена на най-ниското ниво на съществуване на Творението-нашето материално триизмерно такова-като конфликти, бедствия, трагедии и т.н.. Всеки трябва да разбере, че за йерархиите той, или тя, не е нищо повече от един ресурс, който може да бъде употребен по множество различни начини, всъщност по безкрайно много различни начини, и от него и неговото ниво на разбиране на света около него си зависи кой, кога, как, защо и прочее въпроси ще го употреби и как ще свърши той. или тя, накрая. Изключително важно е да се знае, че нашето място в света като цяло зависи именно от конфигурацията на йерархиите действащи над този участък от Творението, който ние обитаваме и че ние като обикновенни ограничени в рамиките на пространството и времето същностти не можем да направим нищо по този въпрос освен да застанем на една или друга страна в рамките на "великите" конфликти между йерархиите и да се надяваме (или по-скоро да се молим) техните "игри" да завършат в желаната от нас посока.

Гласът на истината · 28 Апр 2024

Както вече може би се досещате от казаното до тук по повод йерархиите те стоят в основата на властовите структури, които се проявяват тук в нашия триизмерен свят, че и по-нависоко в рамките на другите измерения на съществуването в по-тънките светове та чак до Първоизточника. По този начин те се явяват проявителите на волята на Твореца в рамките на Творението му-като съставляват получателите и предавателите на информацията за това какво, как, къде и защо трябва да съществува и чрез тях и техните взаимодействия се отваря пътя за възникването на вече споменатите властови структури. В действителност не може да възникне властова структура в рамките на Творението, без значение какво са избрали разумните същества в по-ниските му нива, която да не е спомогната по един или друг начин от поне една йерархия. А най-често много на брой йерархии разполагащи с различни механизми за достигане до Първоизточника влизат в сложни взаимодействия помежду си за да могат да изградят властовите взаимоотношения в по-ниските плътности на Творението. За това си има съвсем логическа причина-направлението на спусканите "указания" е винаги отгоре надолу, защото това е и посоката на разгръщане на силата, а силата е онова, което крепи всяка власт. В нашия свят тук и сега в тази реалност това много много не се усеща, но в действителност няма по-добро оръжие от Духът, а най-силните духове са тези, които са най-близко до Първоизточника. Те могат да доминират останалите духове и те така надолу по йерархията докато се стигне чак до ншето ниво на плътност. Знам, че в съвременния свят сме свикнали да измерваме силата като резултат от количеството и качеството на различни оръжия, които народите са способни да използват на бойното поле, но в реалност най-висшето оръжие е Духът и той може да надделее над всички физически оръжия, които бъдат изпратени срещу него. Духът може да разрушава и убива много по ефективно от всякакви бомби или куршуми, които по-примитивните форми на съзнание, като нас, използват за да се сплашват една с друга и Духът е способен, в по-чистите си форми, да надделее във всяка една конфронтация с чисто физически средства за разрушение. Истинският Дух представлява нематериална сила способна да преминава всякакви бариери, да разрушава на практика всичко по пътя си и да убива всяка форма на живот, която й се изпречи. Ето такива висши Духове изграждат йерархиите и единствената сила, която може да ги спре е само друг Дух от порядък подобен на техния. Просто ние тук на планетата Земя в този конкретен моемнт от времето сме достатъчно големи късметлии да не срещаме подобни Духове достатъчно често, че те да нанасят вреди върху системите ни за социална организация. Ако човечеството има "късмета" да срещне подобен Дух в битка без правила, битка в която тази същност може да се прояви в пълния си потенциал, то "спукана ни е работата"-просто няма никакъв шанс военните, дори и да обединят всички армии на света, да нанесат каквито и да е било поражения на подобна същност, а тя ще ги избие всичките! Именно такива същностти стоят в основата на йерархиите и те са колкото се може по-мощни колкото по-близо до Първоизточника са. Тези същностти също така представляват и отделни аспекти на Първоизточника, които могат да се проявят чак до материално ниво, ако им бъде даден шанс за това, и по този начин да обусловат цели планове за творение, които започват от тях по подобие на начина по който Първоизточника изявява себе си чрез отделни свои аспекти, които влага в творенията си. На Душите от по-нисък порядък им остава само възможността да "прескачат" от една йерархия на друга в зависимост от конкретните условия, които тези Души от по-висш порядък им осигуряват. А пък тези условия вече зависят от политическата конюнктура, която многобройните "сделки" между йерархиите поддържат. Именно това и имам предвид когато говоря за властовите структури, които се появяват в Творението. Тоест, всяка една форма на власт, независимо откъде идва тя, се поддържа от определена йерархия/йерархии с цел нейното себеизлияние в рамките на това Творение и няма случайна проява на насилие към никого. А Духовете които стоят зад йерархиите са на такова високо ниво и работят по толкова съвършен начин, че на нас ни се струва, че са ненадминати и ненадминаеми, но всъщност зад тях се крият просто определени модели на манипулиране на Творението, които са токлова съвършенни от наша гледна точка, че ние не можем да им се противопоставим.

Гласът на истината · 30 Апр 2024

Може би все още се чудите как всички тези "писания" за йерархиите се проявяват в живота ни и защо все още никой не е видял как Дух съсича някого или издава заповеди на бойното поле? Е има си случаи на команди, напътствия, завети и т.н. други форми на наставления спуснати сред хората "отгоре" както се казва, но съвременната наука не ги счита за нищо повече от (само)внушения, които хората видите ли сами си били измислили, защото "не били много наред с главата". Затова всякакави приказки за горящи храсти, кивоти от небето или възкръснали хора се гледат с неодобрение в едно общество, в което властва скептицизмът и всякакви проявления на Духът биват изчиствани като плод на "болни" умове. В действителност обаче йерархиите са тук и ни наблюдават (внимателно) просто времнният "баланс" на силите е поставен в точка, която уравновесява взаимното им действие и поради тази причина те не се показват тук и сега. Въпреки, че не може да се посочи някакво "веществено" доказателство за това понякога липсата на доказателства може да бъде доказателство само по себе си особено тогава когато Духът лесно стига до заключения, които Разумът просто е неспособен да постигне. Така например въпроси като "Има ли живот след смъртта?", "Има ли Бог?" или "Защо в живота ми се случват нещата, които ми се случват?" представляват "детска игра" за Духът, докато разумът не може да се справи стъх колкото и време и енергия да им отдава. В отговорите на подобни въпроси е заключен и Пътят към йерархиите и техните наставления към Земята. Не е случайно, че само на някой им се "дава" да знаят отговорите докато за останалите Пътят е заключен (най-вече за да не правят "бели") със знание, което не им е по "капацитета". Или за да обощим "писанията" до тук-йерархиите действащи хад този свят сами са блокирали Пътят до себе си за да може само онези, които могат да се справят с товарът, което познанието за тях носи да достигнат до тях, докато на останалите са дадени по-"прости" и "ясни" наставления под формата на широкоразпространените религии и някой друг култ или "писание" спуснато отгоре. Това се прави целенасочено и умишлено за да може да се отсее зърното от плявата и в техните очи ние не сме нищо повече от ресурс, който да бъде "използван" по един или друг начин. Безгласни букви, които могат да бъдат "похарчени" във всеки един момент от времето. Ако тази перспектива ви се струва твърде жестока или унизителна, то издигнете се духовно и ще видите как със всяка една успешно положена стъпка ще ставате все по-близо до тях и доказателствата за присъствието им ще се появяват в живота Ви. Но ако просто мрънкате и скимтите за доказателства без да сте положили никакви усилия за да ги получите, то тогава нищо няма да ви се даде и има голяма вероятност самите Вие да бъдете "похарчени" някъде и някога от някоя и друга йерархия за назидание.

Иначе йерархиите не са оставяли, не оставят и няма да оставят този свят на произвол каквото и да правим ние хората. Разберете, че нашия живот винаги се е направлявал "свише" и каквото и да правим най-добрият избор, който ни остава е просто да изберем на коя страна да застанем, а от там нататък си има йерархии, които да ни наставляват какво се случва по-нататък. Те могат и да са невидими за очи, но резултатът от техните действия се чувства съвсем съзнателно в триизмерния свят. Просто нивото на проявата им изисква достатъчно вътрешна сила, и вяра преди всичко, за да може да се усети. А иначе за онези, които не вярват си има карма и закони, които именно действат на нивото на разума. Просто хората не осъзнават, че именно йерархиите са преките изпълнители на тези закони и те служат като посредниците между Бог-а и Творението му. Нищо никъде из Творението не излиза извън обхвата на йерархиите и независимо дали те ще се покажат или не от тях зависи какво ще се случи с по-долустоящите от тях съществава. Както вече казах на няколко пъти те не са всесилни, но това въобвще не означава, че са твърде слаби за да се проявят в материалния свят. Именно тази проявя е обекта на интерес, който искам да наблегна най-силно в настоящите параграфи. Ако си мислите, че йерархиите просто ще "дойдат" за вас като се отвори някоя дупка в небето или по някакъв начин те ще се проявят физически за да можете да ги видите или усетите, то много силно грешите относно методите на действието им. Не че те не са способни, по принцип, да го направят, но това което вие трябва да направите за да предизвикате подобен отговор трябва многократно да надвишава определен праг на допустимите действия, че да ги предизвикате да се проявят по този начин. От един определен момент на развитие на тази цивилизация нататък съм сигурен, че йерархиите ще направят присъствието си осезаемо и напълно физически, но това време още не е дошло. Засега им стига действието на кармичния закон, появата на "неопределени" летящи обекти тук и там и някое и друго чудо за да направят достатъчно за онези, които имат пряка нужда от тях. И не мисля, че скоро ще им е нужно да се разкриват. Този план не изисква тяхното пряко вмешателство, освен при крайна необходимост, а дори и тогава си има начини да "замажат" положението така, че да изглежда така все едно, че никога не са били там.

По принцип йерархиите се съревновават една с друга именно чрез изборите, които подопечните им души правят, а кармичния закон се явява крайния носител на присъдата коя какво е свършила и хад какво заслужава бласт, но тези "игри" се играят на такова високо ниво, че повечето от вас няма как да ги проумеят. Затова на по-долните нива от съществуването се проявява идеята за свободния избор. Игрите на йерархиите се материализират като пътища на свободен избор по които всеки може да поеме със съответните последици. Зад всеки един от тези пътища стои съответната йерархия, която има ресурса да защити поелите по този път Души от действията на други йерархии. Тази защита се проявява по множество различни начини, но най-силния и гарантиращ най-голяма свобода за Душите поели по съответния път е упованието в Бог-а, което се развива в по-"ниските" светове чрез онзи "аспект" на Твореца, чиито носител е съответната йерархия. По този начин се и осъществява най-пълния пренос на информация от Първоизточника до по-ниските светове включително и нашия. Затова не бива никак да ви изненадва, че именно вярата в Бог-а и съответните "ритуали" за нейното канализиране са залегнали в основата на всяка една водеща религия в съвременния свят. На практика зад всяка една от големите световни религии стои по една или друга йерархия, която се грижи за "добруването" на "подопечните" си Души. И те ще се грижат за тях с всички средства, които позицията им и съревнованието им с другите йерархии им позволяват.

Гласът на истината · 4 Май 2024

Йерархиите се намират в постоянен конфликт, или поне спор, помежду си за разнообразни "ресурси"-от участъци от пространството над които да доминират (и познатото ни триизмерно, и по-тънките измерения) през Души, които да им се обрекат във вярност, та чак до индивидуални избори, които да направляват по един или друг начин. Може би се чудите как става така, че едновременно самите йерархии са в конфликт помежду си, но това не се отразява на нашия ежедневен живот. Той просто си върви както винаги си е вървял, а ние не чувстваме конфликтите между йерархиите в ежедневието си, нали? Да, ама не. На практика всеки един избор, който ни е дадено да направим зависи по един или друг начин от конфигурацията на йерархиите около нас. Именно те, и по-точно конфликтите и споровете между тях правят възможно съществуването на многоликия свят, в който ние живеем. Точно тези "търкания" създават възможностите за свободен избор от най-сложните проблеми на битието, та чак до най-обикновенните житейски избори. Чрез несъгласието на йерархиите една с друга Творецът ни е дал възможността да избираме, и по този начин да изразяваме себе си и да растем, пътят по който искаме да поемем с бвички последствия-желани и нежелани от нас, за това. Така че Творецът не изразявя волята си директно като да е направил така, че ние да имаме само една йерархия и да трябва да я следваме неотлъчно, иначе лошо ни се пише, а е вложил във всяка една йерархия по една частица от себе си, по един свой аспект последствията от който тази йерархия защитава. По този начин се проявяват два на пръв поглед взаумнопротивоположни аспекта на Творението-едновременно всеки разполага със своя собствена независима свободна воля и всичко е планирнао, защото бива вписано по един или друг начин в плана на някоя йерархия. И именно така се извършва контролът над по-плътните нива на съществуването от тези с по-ниска плътност.

Съществуват безброй много йерархии, но никога всички те не действат едновременно. Изборите, които се налага да правим ежедневно се обуславят от граници в действието на две или повече йерархии, но те никога не могат да прерастнат в събития включващи всички йерархии, защото това би означавало пълното себеизлеяние на Твореца в рамките на Творението му, а това е невъзможно без цялото Творение да изчезне. Взаимодействие с всички йерархии може да има само в най-тънките измерения съвсем близо до самия Първоизточник и то само в случая когато Душа се насочва по пътеката за сливане с Първоизточника или се готви да премине през него за да започне тя самата да твори като нов Първоизточник. Само и единствено тогава и при тези условия на една Душа може да й се открие пълния план на Творението, защото след този момент на върховно откровение тази Душа е "обречена" да изчезне от рамките на Творението. Иначе с колкото и йерархии да е свързана една Душа всички те, които са ограничен брой, ще представляват само един малък отрязък от цялото богатсво на Творението и като такива ще бъдат представителни само за отделни аспекти на Творението, но никога неговото богатство като цялост. А и не би могло да бъде иначе, защото именно ограничаването на безкрайния брой аспекти на Твореца в един или няколко осезаеми пътя "снижава" плана му достатъчно, че да може да бъде осъзнат от по-нисши форми на разум каквито сме и ние, хората, съществуващи на тези по-плътни нева на битието. Естествено, ако една Душа успее да се издигне достатъчно тя може да прозре извън ограниченията поставени от една или друга йерархия и да схване по-голяма част от Творението и повече от аспектите на Бог-а, но това се постига заедно с промана в положението на Душата, която постепено се превръща от наставлявана в наставник и следователно в основа за своя собствена йерархия, така че просто няма начин да се избегне от йерархичния модел на организация. Искат или не Душите са обречени да се превръщат или в наславлявани, или в наставници само затвърждавайки йерархичния модел.

Когато една йерархия установи определена степен на контрол над даден участък от Творението, то това си проличава по властовите структури доминиращи над този участък. Те винаги са в унисон с йерархията и законите, които се налагат изразяват нейния път към достигане до Първоизточника. Това може и да не е очевидно на пръв поглед, но йерахиите са устроени така, че винаги има поне една Душа, която постига своя път към Първоизточника в резултат на действията на йерархията в участъците на Творението където доминира. Това разбира се далеч не означава че всички Души подопечни на дадената йерархия достигат до пътя водещ към Първоизточника като е напълно възможно самата йерархия да ги "сваля" надолу в замяна на издигането на Душите направляващи тази йерархия. Както казах има безброй много йерархии и всички те действат по различен начин. Това също така означава, че и понятията за добро и зло се размиват що се отнася до йерахиите и е напълно възможно една и съща йерархия да "твори" добро за едни души и зло за други. Но при всички случаи винаги ще има поне по една Душа свързана с йерархията, която се облагодетелства от нея и чиито път към Първоизточника се отваря именно чрез действията на йерархията. Също така е важно да се отбележи, че тъй като, поне от нашата ограничена плътна триизмерна представа за време, Душите стоящи в основата на йерархиите се сливат с Първоизточника или излизат извън рамките на Творението в ограничено земно време, то и тяхната власт съшо е ограничена от тези събития. Както вече бе споменато тук източника на власт на една йерархия е/са именно онази/онези много силно напреднал/и Дух/Души, който/които е/са нарпреднал/и най-близо до Първоизточника. Така че когато такава/такива Душа/Души излизат от рамките на Творението, то със загубата/загубите й/им съответната йерархия губи и силата си и следователно способността си да доминира. Затова при йерархиите всичко е до време и както вече бе казано неколкократно просто няма вечнодоминираща йерархия, особено при това ниво на плътност, в което се намираме тук и сега. Тук всичко е до време и именно изборите ни предопределят пътят към йерархията в която ще свършим. В точките на избор йерархиите се неутрализират една с друга, защото Духовете, които стоят в основата на различните йерархии се изравняват по сила. А когато изборите са колективни е възможно преминаването от полето на влияние на една йерархия към това на друга за цели групи от хора. Така и самите йерархии печелят нови участъци от световете над които да доминират. Тоест, за тях е от изключително голямо значение в какво точно ще вярват разумните същества населяващи даден участък от Творението за да могат да доминират над него. Обратното също е вярно-ако разумните същества на даден участък от Творението искат, и то със цялата си налична вяра, да отхвърлят властта на дадена йерархия над тях, то няма сила, която да я задържи там и тя е обречена да падне-рано или късно.

Гласът на истината · 29 Май 2025

Смятам, че досега успях достатъчно добре да опиша взаимоотношенията между йерархиите и начина по който те дават възможност на Душата да се самоизлеяе като избира една или друга йерархия на съответен етап на развитието си, но бих искал да направя и уточнение за това как това, което ние тук, на по-ниските нива на плътност, наричаме съдба се получава в резултат на "безкрайната игра" на йерархиите. Или по-точно бих искал да обясня как те си взаимодействат една с друга за да родят "безкрайния кристал", който може да се нарече съдбата и защо използвам именно тази аналогия за да я опиша.

Първо, всяка Душа си има неизмерима свободна воля без значение на обстоятелствата, това дали вярва или не в нея и дори на йерархиите които действат над нея. Наличието на свободна воля е просто неизменим факт, но тази воля не е безкрайна. Именно заради това в по-предното изречение използвах думата неизмерима за да охарактеризирам свободната воля на Душата, но не я нарекох безкрайна. Защото това просто не е вярно! Харесва ли ни или не всяка Душа-без значение на нивото й в йерархията в която участва (или на която е подчинена)-има граници на излеяние на свободната си воля, които трябва да може да прецени. Тези граници се определят от безкраен брой фактори, но по-значимите от тях са буквално очевидни. Те са положението на Душата в Творението, нейните силни и слаби страни, другите Души, с коите е свързана и връзките между тях и т.н. фактори, които могат лесно да се установят. Но дори и най-властимащите Души и моментите когато йерархиите изглеждат най-силни имат своите ограничения-просто колкото по-напред е една Душа (тоест по-близко е до Първоизточника), толкова повече нейните ограничения не зависят от волята на другите Души, а само от нейната собствена. Самият Творец също е ограничена Душа макар и че е много трудно ние да можем да го осъзнаем от равнището на което сме-но неговите ограничения идват не от волята на Душите, които Той е сътворил-тоет от всички нас-а от това, което законите на логиката позволяват да бъде сътворено. Тоест, дори и над най-силния и способен Дух, който съществува в това Творение-самият Творец-действат неизменни закони, които той не може да нарушава и така те "задържат" волята му. За нас-Душите от далеч по-нисък ранг в която и да е било йерархия-границите се определят в много по-голяма степен от волята на други Души отколкото от неизменните закони на логиката, но когато започне израстването на една Душа, в която и да е било йерархия, то степента от която нейния път зависи от волята на околните й Души спрямо въздействието на неизменните закони на логиката се променя като колкото повече се доближава тя до Първоизточника, толкова повече волеизлеянието й зависи от неизменните закони на логиката отколкото от волята на останалите Души. И те така чак до сливането й с Първоизточника или превръщането й в независим Творец. Така, че в крайна сметка "пътят на Душата" се определя от сблъсъка на нейната воля с тази на околните Души и растежът й към разбирането на неизменните закони на логиката, които властват над всички Души-дори и тази на Твореца. Душата никога не губи свободната си воля, защото винаги ще се намери йерархия, която да се противопостави на действащата-просто такава е самата финна структура на Творението-иначе не би имало възможност свободната воля да се себеизлеява, но също така и тя никога не може да "насили" свободната си воля над останалите-защото това пък би противоречало на неизменните закони на логиката чрез разбирането на които това Творение е сътворено. Така че това което остава на всяка Душа е да осъзнае своето място както по отношение на другите Души, така и по това на Първоизточника, а и най-вече-на неизменните закони на логиката и да открие своя път към Първоизточника в рамките на дадена йерархия-или ако такава не съществува в нейна близост да положи основите на такава за да може да си проправи път към Първоизточника. И толкова по напред към него е една Душа, но не задължително и толкова високо в йерархия, колкото повече тя се съобразява с вечните закони на логиката отколкото с волите на други Души.

Това, което може да се определи като съдба се получава именно когато "пътят на Душата" си взаимодейства с неизбежните конфликти и съюзи на йерархиите една с друга. Няма две йерархии, които да искат едно и също нещо-иначе те биха били част от една и съща йерархия, а не две отделни. Но също така за да могат да победят трети йерархии две отделни такива могат да влязат в съюз помежду си. А тъй като йерархиите са безкраен брой такива действащи над едно безкрайно Творение ства невъзможно проследяването им през времето и пространството навсякъде, над всички и по всяко време. Невъзможно за която и да е отделна Душа или дори йерархия с изключение на една Душа-тази на самия Творец. Само Той може да проследи всички връзки. Само той може да знае намеренията на всички. Само той знае резултатите от техните взаимодействия. Само Той може да разбере всички. И това му дава власт над цялото Творение, защото само този който знае всичко може да предвиди всеки ход на всеки участник в "играта" и да изпипа правилата и началните й условия така, че тя да достигне резултата, който той е предвиждал по пътя, по който е искал с участниците, които е заложил. Само Той има пълната информация, и от там-пълната власт над "играта" така, че неговата воля да може да проникне през цялото Творение и да определи всяко едно събитие в него. За него цялото Творение изглежда като един "безкраен кристал" през който Той може да види всяко едно събитие което е било, е или ще бъде, тъй като за него цялата тази информация прави "про"глеждането през пространството и времето напълно възможно и той може да действа върху всяко едно събитие като съвсем леко промени пътищата, които водят от и към него. Затова дори не му се налага да "влиза" пряко в Творението си, а му е напълно достатъчно да го манипулира чрез промяна в ситуацията около Душите най-близо до Първоизточника (които са и най-напред в йерархиите) и от там, като вълнички, резултатите на неговите действия да успяват да достигнат до всяко едно събитие, което е било, се случва или предстои да се случи. Това означава, че за Твореца такова нещо като свободна воля на Душите "преплетени" в Творението му не съществува, а неговите избори са неотменни и вечни. Но нека си припомним от казаното до тук, че дори Твореца е подвластен на неизменните закони на логиката и дори Той не може да създава каквото си иска, а само това което е възможно да съществува. Тоест, Той може да избира от определен брой, бил той е безкраен, от "пре"начертани пътища и да превръща в реалност само един от тях, но не и да волеизлеява "свободно" всяка една мисъл, която би могла да му хрумне. Това пък е олицетворението на неизменните закони на логиката над самия Творец. Така че неговата свобода е просто кой от многобройните "кристали" на събитията да превърне в реалност, но не и да изпълни всяко свое желание. Дори и най-висшия Дух в това Твоерение е ограничен! От гледна точка на подвластните Души обаче, тоест на всички онези намиращи се в "кристала" на Творението, свободната воля е реална, защото никоя от тях няма пълната информация за това, което е било, е или ще бъде. Някой, особено напреднали. Души могат да получат доста от тази информация и така да се доближат по обхват до това, което прави Твореца, но пълна информация няма никой! Само Твореца, а какво Той ще реши си знае само Той и е недостъпно за всички останали Души. Така че те са принудени да живеят в рамите на свободата определена от сблъсъка на йерархиите една с друга и да просъществуват като използват свободните си воли. Тоест, за тях не е илюзия съществуването на свободна воля, а тяхната воля идва право от Първоизточника, но трябва да се сблъска с ограниченията на заобикалящия я свят за да може да се превърне в онзи двигател на индивида, който ще го изведе от мракът на собствените си желания до разбирането на Вечната истина на неизменните закони на логиката. Дори и ако свободната воля не съществува за самия Творец, то влиянието й за Душите вплетени в Творението е неизменно, защото тя определя какво Душата получава за сметка на това, което е дала. И факта, че Душата може да превърне в могъщ Творец самата себе си е най-голямото доказателство за това влияние!

Гласът на истината · 5 Юни 2025

Може би възниква въпросът след като всичко е предначертано за Източника, това какъв изобщо е смисълът да се "играят" плановете вече замислени от него и дали изобщо съществува такова нешо като последствия от действията на когото и да е било на тази "равнина на съществуването" след като Източника вече е решил какви ще са плановете и кой на кого ще бъде противопоставен, или обратното-подпомогнат, благодарение на йерархиите, които вече са избрани да участват в съответния план? Отговорът на този въпрос е, че йерархиите са поставени на места по такъв начин, че техния контрол позволява както неотклонение от Плана, така и възникването и поддържането на свободна воля у индивидите пряко поставени под техния контрол. Самите участници в йерархиите също не знаят какъв е плана-те са толкова участници в него, колкото и всички други. Само най-извисените Души сред тях-тоест тези, които са най-близко до Първоизточника, имат пряко знание за Плана, който се разгръща. Но дори и те или не са способни по никакъв начин да му се противопоставят, или са в съглашение с Първоизточника, че точно това трябва да се случи и то по начина по който то се случва. И това се предава все по надолу по йерархията чак до нашето ниво на плътност и нашата "игра" в която се получават последствията за решенията, които се вземат. Така всяко действие хем си има последтствията, които то трябва да предизвика, хем те вече са предвидени, планирани и приети от Твореца на целия План. И като сумата от тези последствия ние можем да означим с (не много точното, но все пак полезното понятие) карма. Кармата не е само това което сме заслужили за това, което сме извършили, а предварително планираното за нас преживяване, което ние просто не можем да избегнем, но все пак всичко, което сме преживели, преживяваме и ще преживеем е избрано съвсем свободно от нас самите в моментите когато сме се докосвали до Извора на нашата свободна воля-а именно самия Първоизточник такъв какъвто е. И никой не може да ни отнеме тези моменти на върховна хармония с него дори когато Той е действал съзнателно против нас. И именно този баланс между свързване и разделяне от Първоизточника оформя "Пътя на Душата" през "безкрайния кристал", който ние наричаме просто съдба.

Както вече беше коментирано по-рано в тази тема йерархиите едновременно играят двояка роля в Плана на това Творение-те едновременно ограничават възможните ни действия чрез способността им да предвиждат и властват над нашите действия като упражняват натиск върху подопечните им Души, но също така и именно поради "игрите" между йерархиите за власт и контрол и техните вътрешни дилеми и двубои помежду си ние, Душите на по-ниските нива на Творението, получаваме правото да избираме онези от тях, които смятаме за най-подходящи за нас (или просто сме били притиснати от обстоятелствата да направим изборите, които сме направили). Тоест, йерархиите по природата им не са нито приятели, нито врагове на самите Души, които се появяват в Плана-те са само неговите стожери без които всичко в това Творение би се разпаднало. Те са силни точно толкова колкото им се налага да бъдат и могъщи точно толкова колкото им е позволено да бъдат само и само за да изпълнят ролята си в Плана-да се съобразят с желанията и възможностите на подопечните им Души и да им позволят да изберат точно тази пътека, която е едновременно предначертаната за тях, но заедно с това и плода на свободния им избор-тоест, на сливането на волята на Твореца с тази на сътвореното от него. И за да могат да го направят те имат нуждата, а и възможността, да раздават на всеки му точно толкова-нито йота повече, нито йота по-малко-колкото е заслужил. Следователно цялото Творение е така планирано, че всеки да има възможност да извърши точно толкова колкото му е възможно да издържи да получи в резултат на извършеното. И това важи както в положителен, така и в отрицателен план. Всяка Душа-независимо от мястото и статута й в йерархия е отредена да "играе" по план, който може да издържи, тоест-да завърши. Дори и когато Душата страда, било то и неимоверно, тя винаги е в рамките на поносимото. И това е основен аспект от Плана-той никога няма да ти предложи нещо, което не можеш да понесеш, но и обратното е вярно-не можеш да поискаш повече от това което е възможно да причиниш. И въпреки, че на нас обикновените "играчи" ни се струва, че някой получават повече отколкото заслужават всичко е предвидено така, че да се получи еквивалента на заслуженото. И стожерите за това са не други, а йерархиите и това което им се позволява (или не) те да извършат на подопечните им. Именно чрез зададените на съответните йерархии пространство, време и ресурси се регулира кой какво ще получи на индивидуално ниво. Тоест и отделните Души, и йерархиите като цяло са подчинени на едни и същи закони и спазването им придава на отделните индивиди именно онези последствия, които те заслужават да получат. Като на една йерархия се дават определени ресурси и простор-било то във времето и/или пространството-който да бъде оползотворен за "изиграването" на определен план се очаква тя да материализира точно това, което е било предвидено от нея, но то също така е онова което е било предвидено да се случи с нея по своя собствена воля такава каквато е била тя планирана от Твореца-тоест, има момент на сливане на двете воли-тази на Твореца и на творението му и в резултат и двете воли получават това, което заслужават-Твореца с това, което той изпълнява сам на себе си, а сътворената Душа чрез кармата, която си създава. А каквото е долу, такова е и горе-йерархиите, подобно на индивидите в обществото, си причиняват точно това, което искат и могат да понесат в съответствие с върховния план.

Истинския източник на карма се оказва самия Творец, който залага така всички "постановки" в плана си, че да се уравновесят една с друга накрая и всяка Душа да може да постигне в рамките на Творението само това, което тя самата може да си позволи да понесе. Дам, да понесе, но не и да пожелае, Съвсем възможно е Душите да поискат преживявания, които просто противоречат на законите на логиката и като такива не могат да бъдат "платени" от преживяванията на Душата колкото и да си мисли тя, че може да понесе. В такива случаи се дава правото на Душата сама да се превърне в Творец, който да изгради собственото си Творение и да може собственоръчно да се сблъска с вечните закони на логиката, които ограничават всяко едно Творение и го поставят на "мястото" му като еквилизират това, което се иска с това, което е възможно. И когато Душата сама изпита това, което е на Създателя тя или се отказва от собствените си желания осъзнавайки невъзможността им, или се уравновесява с това което е възможно отказвайки се от онези желания, които са в противовес на вечните закони на логиката и се превръща в Творец сама по себе си. Това е и единствения напълно свободен избор в рамките на това Творение-или се превръщаш в Творец, който сам определя формата на своя вечен "безкраен кристал" или се подчиняваш на отредената ти роля, изиграваш "картите" си достойно и приемаш волята на друг Дух-този, който те е сътворил, над своята собствена за да сложиш собственоръчно край на своето съществуване. И в двата случая последствията от действията ти вече са били предварително притеглени и техните тежести са били приети от Създателя ти-просто в единия случай ти приемаш неговата роля и се нагърбваш с неговите отговорностти, а в другия се оставяш той да те води до края на пътя ти. Тоест, цялата карма, която може да се получи вече е била проверена, притеглена и описана в рамките на всички превъплъщения, които Душата ти е могла, може и ще може да заема. И това, което е валидно за самостоятелния Дух е също така истина и за йерархиите като цяло. Те също имат своята карма, която се отразява по Пътя им към Твореца така както и обществото си има своята карма когато е взето като цяло. Йерархиите могат да избират пътя по който поемат, но не и последствията от него-това е в ръцете само на единствения Творец, който от своя ръка така е заложил Плана в безкрайния си кристал, че действията, които йерархиите извършват през престоя си в него се уравновеяват с други действия, които се извършват върху тях докато кристала не достигне пълно съвършенство. И това което е валидно за йерархията като цяло важи и за индивида поотделно-просто колективната воля на индивидите се среща със същите закони като индивидуалната воля на йерархиите и обратно докато двете не се уравновесят действаики си една на друга. И именно това уравновесяване е онова, което се разбира като последствята от действията както на индивидите, така и на колективите. Йерархията среща индивида когато неговите дела се опитат да навлязат в посока, която е подвластна на нея, но също така и тя го ограничава само в "коловоза", който ѝ е от изгода. И така двете се уравновесяват "произвеждайки" това, което се явява реалността в която живеем. Нито твърде подвластна на собствения избор, нито ограничаваща го до изчезване. И тази реалност е именно това, което дава както свободата така и оковите, както на отделните индивиди, така и на обществата като цяло. Именно в баланса между двете се крие и самата воля на Твореца!

Гласът на истината · 16 Юни 2025

Мисля, че за да довърша темата за кармата в контекста на йерархиите трябва да доуточня нещо. Йерархиите сами по себе си изграждат карма за подвластните им индивиди-просто тази карма никога не може да бъде толкова точна и уравновесена, колкото накрая я прави Творецът. Той винаги е бил, е и ще бъде над всички йеарархии. Но те се опитват поне да му подражават като се отнасят към подопечните им Души по правила, които се стремят да дадат карма на Душите по подобие на тази, която дава Твореца. Тоест, отделните йерархии, особено на по-високите нива, имат достъп до достатъчно информация за да могат сами да профилират подопечените им Души и да се стремят да им дават това което те, според законите обуславящи съответната йерархия, заслужават. Но разликата с Твореца е в това, че техните закони не са абсолютни като неговите-нито една йерархия не може да разполага, та камо ли и да осъзнае и използва цялата налична информация за дори и една Душа по начин идентичен с методите на Твореца и като резултат йерархиите са принудени само да наподобяват кармичните закони за поддържането на които те играят централна роля, но не и да могат да поемат контрола над цялата карма на съответния Дух сами по себе си. Именно заради това съществувт множество йерархии-за да могат те взаимно да компенсират силните и слабите си страни и по този начин да позволяват на отделните Духове да "изваят" пътя си през това Творение докато цялата карма, която произвеждат се уравновеси и те или излязат от него или постигнат вечна хармония с Твореца. Но тъй като в много отношения йерархиите са като междинно ниво между Духът на Твореца и всеки един от Духовете на Творението, то и кармата която те могат да дадат, а и да получат, е просто междинно състояние между безгрешността на Твореца и ограничеността на съда на който всяка сътворена Душа е способна. Тоест, имаме ясна градация между съденето, което всяка Душа е способна да извърши към всяка друга, същотото съдене, но от страна на йерархия и вечния, честен и непреодолим съд, който Твореца нанася на всички ни. Йерархията е помежду двете съдилища с дела, които са вдъхновени и санкционирани от Твореца, но с неспособността напълно да разбере и оцени следствията от собствените си дела. Така се получава, че съдът на йерархията е винаги справедлив, но никога не знае защо точно. И по този начин йерархиите биват използвани от Твореца за да изваят неговия безкраен кристал. Всяка една от тях си има свои собствени правила по които съди подопечните ѝ Души и си създава своя собствена концепция за карма-тоест какво заслужават да получат и какво трябва да дадат тези Души, но никоя не може да постигне обхвата или точността на Твореца. А и те не се и опитват-все пак всяка йерархия играе свой собствен план мотивирана от своите собствени цели и решения, които взима имайки предвид законите на това Творение. Просто така се случва, че резултатите от дейността на една йерархия точно съвпадат с плана на Твореца и системите от закони на всяка една йерархия точно съответстват със законите определени от един аспект на Творението. Но не е в "природата" на йерархиите да се опитват да достигнат Твореца, но също така не е и в тази "природа" да оставят дела без последствия, така че те са принудени хем да имитират Твореца, хем да останат настрана от него в крайна сметка. Това и изгражда поведение при което те се опитват да наложат на Души правила непривични за тях, но централни за функционирането на йерархията и така се опитват да "подбият" кармичната система в техен интерес. Естествено това няма как да успее и йерархиите също получват ответни действия заради опитите си да наложат своите планове над тези на Твореца, което път променя йерархиите, които действат над определени Души и така се завъртат множество цикли на натрупване и премахване на карма между отделните йерархии, които Душите търсещи именно това могат да използват за да подобрят собствените си карми. И така конфликтите и съюзите между йерархиите биват използвани от самите души за да направляват собствената им кармична съдба. Цикълът се върти отново и отново без никой да е напълно прав или напълно грешен и всички се возят на Колелото на съдбата докато всеки постигне очакваното, или поне заслуженото!

Гласът на истината · 2 Юли 2025

След прочетеното до тук може би сте останали с впечатлението, че йерархиите са някакви студени и безпристрастни "съдии и съдилища", които съществуват някъде "нагоре"-из нивата на битието недостъпни нам от този триизмерен свят-и че тяхната власт е непоклатима и винаги справедлива. Е, истината е доста по-различна от това. В действителност всяка една йерархия има някакви "връзки" там горе-та чак до самия Творец, но далеч не е вярно, че йерархиите са безпристрастни съдници на делата в по-ниските плътностти. Даже обратното е по-вярно-всяка една йерархия си има своя собствен план и своя собствен "стил" на поведение, който върви с идеята за това как трябва да бъде организиран живота тук долу-сред по-ниските нива на плътност. И те не се страхуват да използват сила за да го налагат. И единственото, което може да ги спре са другите йерархии. Така те биват въвлечени в сложни игри на съюзи и вражди, които в крайна сметка и оформят света, който ние познаваме. Това означава, че йерахиите играят както положителна, така и отрицателна роля в общия план и че именно на нас-Душите обитаващи по-ниските нива на плътност на Творението, ни се налага да изпитваме несъвършенствата на йерархиите на свой собствен гръб. А Творението е така направено, че не може да съществува нито йерархия, която само да дава и да бъде с положителна полярност спрямо всички, нито пък да има такава, която само да взима и да бъде с отрицателна полярност спрямо всички. В реалния свят йерархиите както взимат, така и дават и това кое от двете ще доминира си зависи изцяло от ситуацията, замесените Души и т.н. прочее фактори, които е трудно да бъдат предугадани. Нещо повече-йерархиите могат да сменят местата си и ако за една Душа една йерархия е била с положителен оттенък в един момент и му е давала повече отколкото е взимала, то същата тази йерархия може да се превърне в такава с отрицателен оттенък в друг момент и да започне да взима повече отколкото е давала на същата Душа. Така състоянието и положението на йерархиите както една спрямо друга, така и спрямо подопечните им Души непрекъснато се промея в зависимост от контекста и никога не може да се каже, че дадена йерархия ще бъде само с положителен, или само с отрицателен оттенък за някоя Душа. Но все пак се знае, че всяка йерархия си има своите цели и план и съответно действа съгласно с тях, а от там и че нейното поведение може да бъде предвидено така че по-"умните" Души знаят как да използват както съюзите, така и търканията между йерархиите в свой интерес за да могат да постигнат целите си заложени в рамките на това Творение. Те дори могат и самоволно да избират към кои йерархии да се присъединяват за да изпълнят собствените си планове и по този начин да използват йерархиите като "возила", които да ги "откарат" до съответната цел, която са искали от самото начало. И тъй като има много йерархии и всички те са с различна цел и възможностти става възможно те да бъдат използвани за постигането на многообразни цели. Така се оформя широка мрежа от взаимодействия между Душите и йерархиите в която те взаимно си помагат и пречат едновременно и която те използват за да могат да очертаят пътищата си едни на други през времето и пространството докато накря всеки постигне съответните си цели. А всичко в края на краищата протича така, както го е запланувал самия Творец.

В така оформената мрежа представите за добро и зло избледняват, но никога не изчезват. Всяко едно действие може да се тълкува, какато в положителен, така и в отрицателен план за разлижните потърпевши от него, а сложността на това Творение гарантира, че последствията дори и от най-простите действия могат да имат толкова "финни" ефекти, че само самия Творец да може да ги осъзнае напълно. При такава обстановка действията, които водят до "изграждането" на едни Души могат да доведят по същотото време до "потъването" на други, но дори и в относителността има ясни критерии за възхода или упадъка на Душите. Те или се приближават до Първоизточника или се отдалечават от него. И докато "най-популярния" вид движение е на зиг-заг всяка йерархия си има своите препочитания към Душите, които иска да изгражда и тези, чиито упадък би искала да види. Предпочитания, които могат да се използват от съответните Души за техните собствени цели. Цели, които обаче могат да се различават от желанието за духовна еволюция. И именно тук идва ролята на различните йерархии в структурирането на Творението така че да се отвори възможност за всяка една Душа да пожелае (или поне да има възможността да пожелае) "охолен" живот или духовен напредък. В първия случай тя ще изгуби от "висините", които би могла да достигне, ако се отдаде на духовното, но може да получи много удоволствия, власт и сила в процеса на преследване на материални резултати и светски достижения. Във втория случай обаче тя няма да получи тези светски достижения, но ще се приближи до Твореца, а колкото е по-близо до Твореца една Душа, толкова по-силна е тя. Така Душите избрали втория път в крайна сметка ще имат силата да победят тези тръгнали по първия, но само след доста страдания и усилия вложени по този път. Ролята на йерархиите в този случай е да "подготвят почвата" за този сценарии и неотменно да дават на двете групи Души това, което те заслужават по пътя по който са поели. Така в крайна сметка няма добри и зли йерархии, а само сили с различни интереси. Подобно е положението във всички слоеве и плътностти на Творението, та чак до самия Творец. Развитието на една Душа е предопределено още преди тя да се е появила на този свят, но всичко става само и единствено по нейна воля. Това е и великата мистерия на битието, която може да бъде разбрана само от тези, които са достигнали директен контакт с Бог-а. По този път се развиват и самите йерархии, които неминуемо го достигат, макар и по различни начини и вдъхновени от различни цели. А накрая баланса между доброто и злото, което една Душа е получила и дала определя нейните "награди" по нейния собствен път. Така се е развивало, развива и ще се развива битието докато накрая собствения безкраен кристал на съдбата не се затвори сам със себе си!

Гласът на истината · 17 Юли 2025

В хода на живота на една Душа, какато и в този на развитието на една култура, цивилизация, народ и прочее колективни форми на организация на индивидите, включително и на една йерархия, се развиват различни представи за това кое е допустимо и кое не е. Така се оформят и различни идеи за целите и средствата по пътя към крайното развитие на Духа. Цели и средства, които за едни Души играят положителна роля по пътя им към Първоизточника, а за други-негативна такава. Много е лесно да групираме Душите в широки категории, като добри и зли, и следователно това което им се случва по пътя им през времето като заслужено или незаслужено, но в това си начинание ние често можем да забравим, че за всичко си има план и в него е записана всяка подробност, която Душата е извършила-явно или неявно-и този план служи за да я напътства където и да отива, определя каквото и да ѝ се случва и не на последно място-дава и взема точно каквото е заслужено. В опитите си да водим "добър" (според нашите тесни тесни земни представи породени от нашата висока плътност) живот ние често забравяме кой, какво и най-вече-защо стои зад този Всеселенски план и се обричаме на грешка след грешка в опитите си да "усмирим" Вселената на собствените си желания. А именно те не винаги ни водят по правилната пътека! И така загубени в собственото си Аз се оказваме в положение на "смесено" добро и зло до такава степен, че не можем да ги различим едно с друго. Но не само ние се "увличаме" толкова силно в "играта", че можем да забравим правилата в наш ущърб. Това е толкова равносилно за йерархиите, които определят съдбините ни колкото и за отделните индивиди. Привлечени от възможността да удовлетворят желанията си както отделните Души, така и йерархиите от такива, се опитват да направят невъзможното-да наложат собствената си воля над реалността, над Творението, като измислят свои собствени правила и концепции за добро и зло и се опитват да ги налагат над всички останали за да се осъществи не волята на Твореца, а тяхната собствена такава докато те се преструвт, че тяхната воля е именно неговата. И после се учудват и проклинат когато нещата не се нареждат според плановете им. А истината е, че само волята на Твореца се съобразява с тази на всички останали и едновременно с това на вечните закони на логиката извайвайки това Творение от небитието. И никой не може да направи същото, защото, ако може той става Творец по своя собствена воля и излиза от рамките на това Творение. Но опитвайки се да се преструват на Твореца отделните Души и йерархиите като цяло допускат грешка след грешка, което може да доведе до собственото им падение.

Чрез "системата" на йерархиите Твореца поддържа Творението си под контрол, но цената за това е, че погрешни представи както за него, така и за вечните закони на логиката биват разпространявани от йерархиите сред подопечните им Души и в крайна сметка се получава една какафония от идеи как работи Вселената сред която отделната Душа трудно може да избере правилната. Затова Душите се отдават на "мъдростта" на йерархиите които властват над територята, която те населяват и се влкючват в "пототка" на историята, която се развива по това време. Но и самите йерархии могат да страдат от гордост причиняваща невежество и да поставят собствените си интереси над истината за Творението заблуждавайки подопечните си Души относно същността му. Как тогава се разбира истината за Творението, и защо изобщо Твореца допуска лъжи и манипулации по свой адрес? Отговорът на този въпрос е прост и се крие във възможността Душата да бъде оставена сама по себе си да прави избори, които наистина са напълно свободни както от намесата на другите Души, така и от тази на самия Творец. Истината за пътя на Духа трябва винаги да бъде предоставяна на търсещите я, и тя в действителност е, но не е задължително тя винаги да бъде насилвана на Душите, които просто не искат да я изберат. В това се състои и наличието на наистина свободен избор в рамките на това Творение. И това право на свободен избор е валидно както за отделните индивиди, така и за йерархиите като цяло. Именно наличието на наистина свободен избор, който може да бъде изплатен с кармична цена, вдъхва и живот на това Творение. Той е в основата както на пътя на отделната Душа, така и в потока на историята направляван от йерархиите като цяло и в стремежа на това Творение да съществува като такова изобщо. Свободата вдъхва живот на иначе чисто абстрактните божии мисли и превръща това, което е било помислено и измерено в реално и изпитваемо за сетивата. Затова нейната стойност не може да бъде измерена, но, както се вижда, тя има своята цена. И тя е наличието на заблуда. Постоянна заблуда идваща отвсякъде в която неподготвената Душа мъчно може да отсее правилното от грешното. А за да се подготви да го направи е необходимо да може да поставя не себе си, и собствените си желания, на първо място, а истината за това, което е. Само внимателния ум потопен в действителността, но здраво свързан със своята вътрешна цялост, със своята интуиция и онова "копие" на Твореца, което се намира у всеки нас, може да различи това което иска да види, от това което в действителност е и така да може да продължи по пътеката си към Твореца, на която всяка една Душа е способна. Но желанието, подкрепено от свободата неминуемо дадена на всяка една Душа сътворена в рамките на това Творение, да вижда само това, което иска подронва тази велика възможност и я заменя с илюзия подхранвана от собствените несъвършенства и недостатъци на Душата. Илюзия, която може да продължи да бъде поддържана само дотогава докато Твореца реши. И когато дойде моемнта тя да бъде разбита реалността стоварва тежката си дума на Душата избрала собствените си желания над обективната реалност, с която се сблъсква. И както вече казахме това важи не само за отделните Души като такива, но и за йерархиите като цяло. Много е лесно всъщност илюзията да увлече не само отделни Души, а цялото общество като такова и тогава срещата с действителността е още по-тежка. но и на това именно се дължат погрешните представи за битието, които се наслагват у Души предпочели комфорта на общоприетите лъжи пред изпитанието на самостоятелните истини. Но и това също е част от плана, който отсява душите достойни за духовно издигане от онези, които още не са гототви на тази стъпка, а просто искат да се насладят на "благата", които това Творение може да им предложи.

В крайна сметка обаче всяка Душа получава това, което заслужава. Всеки избор е направен по свободна воля, но ограниченията за това какви избори могат да бъдат направени са отдавна поствени. Това Творение дава възможността за избор, но той винаги се свежда до една и съща дилема-да се избере по-труден, но изграждащ Духа път, който го възнаграждава впоследствие с това, което той най-силно желае, или да се избере привидно по-лесен и по-прост път, който води до по-малко възнаграждение, но в по-скорошен срок. Първият избор се отплаща по-късно и "калява" Духа чрез изпитанията през които той трябва да премине, докато втория-обратното "разваля" Духа като обещава на по-нисшите страсти възнаграждение в по-скорошен план, с по-малко усилия, но именно за сметка на духовното израстване. Условно първият път може да се убозначи като добрия, светлия или по-скоро правилния път, докато втория като злия, тъмния или по-точно неправилния път. Но избор винаги съществува. Ако на Душата не ѝ стигат само тези две възможностти може да ѝ се позволи дори да излезе от това Творение и да си направи свое собствено където ще важат повече от само тези две възможностти, но за целта тя трябва първо да изгради себе си и това означава безалтернативно следване на светлия път. Така винаги, без значение къде в рамките на това Творение се намира Духът, е задължително да има Избор да върви или по светлия, или по тъмния път. И това в действителност е така като йерархиите са принудени да пазят Изборът без значение от къде идва той. Именно запазването на Изборът е в центъра и на изискването за съществуването на много йерархии-едни пазят Изборът за един тип Души доволни от разпределението на задачите и отговорностите, типа цели и най-вече-възнагражденията по пътя на Духа предоставени от една йерархия, докато други харесват същите неща, но предоставени по съвсем различен начин от друга йерархия. И съответно си има йерархия за всяка една Душа независимо от "особеностите" ѝ. Проблема е, че тя не винаги може да "провиди" през заблудата обитаваща из това Творение за да може да намери онази йерархия където наистина ще принадлежи на мястото си. Но когато това стане тя наистина получава всичко, от което има нужда, за да достигне своята висша духовна цел. По пътя за достигане на тази "правилна" йерархия и най-подходяща за Душата цел тя се учи на вечните закони на логиката ограничаващи всяко Творение и когато научи достатъчно прави своя Избор, който оттеква из Безкрая. Такава е съдбата на всяка една Душа, дори и тази на Твореца, и по пътя си към Безкрая тя се научава на най-важното-умението да твори. Където и както и да свършва пътя ѝ това е най-важното на което Душата може да се научи. Но за да може този път да бъде завършен успешно е необходимо Душата да може да получи точно това, което е заслужила. С недостатъчно пълните закони на всяка йерархия поотделно това е невъзможно, защото винаги ще се намерят пролуки в тях, колкото и да се опитва тя да се приближи до Твореца. Тя сама по себе си винаги ще остане заслепена от собствените си желания и ще бъде обречена да повтаря едни и същи грешки...до срещата с друга йерархия способна да поправи тези грешки чрез собствените си силни черти. Но тази друга йерархия на свой ред също ще допуска грешки поради несъвършенствата си, за поправката на които ще е необходима още една йерахия, която пък ще е със собствените си грешки и те така докато Душата най-накря не се научи от грешките на предишните йерархии как да не допуска повече от собствените си такива и постепенно, следвайки безкрайния кристал на съдбата, не се озове в йерархията чиито грешки тя самата може да корегира, защото ще се окаже на правилното място и време за да въздигне собствения си Дух поправяйки грешките на йерахията където тя най-накрая ще се чувства на мястото си и откъдето ще може най-накрая да избяга от вечновъртящото се колело на съдбата. Затова и е толкова важно, накрая, Душата да попадне там където ще получи точно това, което заслужава.

Проправяйки пътя си към Безкрая Душата е обречена да получи както позитивни, така и негативни, преживявания. Тя не може да се предпази от лъжи, измами, болка или разочарование колкото и да се стреми да ги отбегне-колкото и силно настроена да е тя към само позитивните преживявания за всяка Душа настъпва момент, в който тя трябва да изтърпи и негативни такива. И именно в тези моменти се разбира зад какво наистина би застанала една Душа. Ако Душата е увлечена по светлата пътека то тя би избирала страдание в името на другите и по-висши (духовни) цели винаги когато това е възможно. Ако ли пък е силно привлечена към тъмната пътека, то тя би избирала страдание в името на себични и по-материални цели и дори би го прехвърляла другиму (ако може) за да останат повече позитиви за нея самата. И в двата случая обаче страданието няма да може да бъде избегнато-само отношението към него може да се промени. Не че това е малко, но просто това Творение е така устроено, че всеки получава порция от всичко и няма как да се оберат само позитивите или само негативите. Следователно и доброто, и злото, са така разпределени, че няма начин да се избяга от тях. А крайния стожер и разпределител и на двете са йерархиите, които свързват по-висшите измерения на Творението, начело с неговия Създател, с нашите доста по-плътни такива. Именно те разпределят позитивите и негативите по пътя на Духа към Безкрая и трябва задължително да се мине през тях за да може той да достигне крайната си цел. Изобщо всичко което съществува в рамките на това Творение се регулира от една или друга йерархия по един или друг начин. Затова и пътя на Духа се свежда до взаимодействието с йерархиите, които му отдават както позитиви, така и негативи. От това би могло да се заключи, че йерархиите се делят на добри и зли в зависимост от това, което отдават на различните Духове, но както видяхме от казаното по-рано в тази тема това би било голяма грешка. Една и съща йерархия може да действа и в двете посоки, дори и към една и съща Душа. Тогава в какво се корени истинското добро и зло и как йерархиите избират на кой какво да дадат? Разковничето е в отношението към съотношението творение/преживявания което всяка една Душа е принудена да избира. Ако Душата предпочете да поддържа творението, било то на Създателя или собствено, за сметка на позитивите, които биха могли да се родят от оставянето на грижата за сътвореното и отдаването на положителните емоции от преживявания които обаче изискват разрушаването на сътвореното по един или друг начин, то Душата е предпочела светлата пътека и ще се издига в бъдеще. Ако ли обаче положителните емоции от преживявания тук и сега са по-важни за нея от потенциала ѝ да твори в бъдещето, то тя е поела по тъмната пътека и е готова да "изтъргува" едно бъдещо духовно израстване за сметка на това, което може да получи тук и сега. В края на краищата именно отношението към творението, или дори самия потенциал нещо да бъде сътворено, е основната причина за възхода или падението на една Душа, а от там, по кармичен път, и за доброрто и злото, което тя "произвежда" и следователно докарва в живота си. Доброто не е само това, което носи позитиви на себе си и/или околните. То е това, което подхранва творението-било то собствено или на Създателя. Така и злото не е просто това, което причинява негативи-то е това, което изземва от Духа потенциала му да твори, но го заменя с положителни преживявания. Тоест, дава хубаво тук и сега, но по малко, за да изземе творческата енергия в бъдещето. Така "работи" това творение и горко му на всеки, който не се подчини на този дълговечен принцип, дори и на йерархиите. И те самиете са принудени да раздават позитиви и негативи базирайки се на този принцип иначе ще отпаднат от власт. И колкото и да се различават техните тактитки и стратегии, философия, или просто посока към Абсолюта в края на краищата те също раздават позитиви на този който реши да поддържа сътвореното от тях и негативи на този, който избира леснодостъпното удоволствие тук и сега за сметка на подпомагането на творението в бъдеще. Един и същи принцип управлява всичко сътворено и той е в сърцевината на "безкрайния кристал" на съдбата, с който всички трябва да се съобразяваме.

Що е то Йерархия?

Гласът на истината

Духовен Търсач

Гласът на истината

Духовен Търсач

Гласът на истината

Духовен Търсач

Гласът на истината

Духовен Търсач

Гласът на истината

Духовен Търсач

Гласът на истината

Духовен Търсач

Гласът на истината

Духовен Търсач

Гласът на истината

Духовен Търсач

Гласът на истината

Духовен Търсач

Гласът на истината

Духовен Търсач

Гласът на истината

Духовен Търсач

Гласът на истината

Духовен Търсач