Шеста чакра (Аджна)

[Мортиша]

Функция на Шеста чакра - Интуиция
Интуицията е несъзнателно разпознаване на модел. Тя е една от четирите функции в типологията на Юнг (другите са усещането и чувството, отнасящи се до първите две чакри, и мисленето, което се отнася към седмата чакра). Интуицията, подобно на енергията в долните чакри, е по принцип пасивна. Онези, които се опитват да принудят интуицията, добре знаят, че тя не действа според волята, а по-скоро чрез един процес на отвореност и възприемчивост.

Развитието на интуицията засилва нашите психични способности и е централна функция на шестата чакра. Ако сме откъснати от своя несъзнателен процес и живеем почти изцяло в своя съзнателен ум, тогава нашата интуиция ще бъде неразвита и ще стане онова, което Юнг нарича нисша функция. Без интуиция не можем да схванем цялото или същността на дадено нещо. Не можем да се отдадем на резонанса на една по-непосредствена истина и разбиране, отколкото онази, която ни е достъпна чрез рационалния, съзнателен ум. Тъй като интуицията е пасивна, тя изисква отдаване, точно както отварянето към елементите земя и вода изисква отдаване на гравитацията и потока. Нуждаем се от интуиция, за да приемем мистерията, която ни отваря към по-големия, космически свят.

Ние живеем в култура, която подкрепя логиката за сметка на интуицията. Като деца не сме били научени да ценим своята интуиция и нашите предчувствия често биват пренебрегвани, ако не можем логически да защитим своето разсъждение. В резултат често пренебрегваме своите предчувствия, защото не вярваме, че действително бихме могли да познаваме нещата чрез нелогически средства. Това вътрешно анулиране потиска психичните ни способности.

Рационалният ум (от рацио, „броя, смятам") мисли на части. Една част следва другата, водейки ни логически от една мисъл към следващата. Докато рационалният ум може да синтезира цялото от неговите индивидуални части, той е слабо пригоден да схваща по-големи цялости на едно непосредствено емпирично равнище. За да схванем идеи на космическото и трансцендентното съзнание - сферите, свързани е горните чакри, - трябва да имаме по-преки средства за възприятие. Това е задачата на интуицията.

Шри Ауробиндо описва интуицията като просветване на кибрит в тъмнината.4 За един кратък миг цялата стая се осветява. Можем да видим нейните размери и форма, и мебелите и предметите в нея като непосредствен цялостен опит. Проблясъкът на интуицията е мигновено просветление на психиката, което разкрива лежащата в основата й цялост. Растейки в осъзнаването (особено чрез практиките на медитацията), ние се учим да задържаме тези мигове на просветленост за по-продължителни периоди.

 

[Мортиша]

Шестата чакра е също така известна като Ajna (Ajna = възприемане). Тя се намира в челото, точно между веждите и се нарича чакра на Третото око. Шеста чакра се свързва с елемента Светлина.

Тук започваме да пътуваме до по-високите части на физическото тяло. Тук започваме да изпитаме безформеноте съзнание, интуитивните сетива, чувствата и докосването и да виждаме отвъд петте сетива. Това е нашето духовно око. Често то се нарича третото око.

Елемент на тази чакра е светлината, една по-висока и по-бърза вибрация от тази на звука в долната чакра. Чрез светлината сме надарени със способността да виждаме, да приемаме от разстояние очертанието и формата на нещата около нас. Това удивително дело на виждането е основната функция на тази чакра, но тя включва далеч повече неща, отколкото виждането с нашите физически очи. Физическото възприятие ни казва, че нещо съществува, но само вътрешното зрение може да ни каже какво е то.

Санскритско име Аджна.
Значение Знание, възприемане, командване.
Разположение В центъра на главата на нивото на очите или малко по-нагоре.
Елемент Светлина.
Основна форма Образ.
Функция Виждане, интуиция.
Жлези Епифиза.
Други части на тялото Очи.
Нарушени функции Слепота, главоболие, нощни кошмари, преумора на очите, замъглено зрение.
Цвят Индиго.
Зародишен звук Ом.
Гласен звук (в този случай в действителност не е гласен) ммммм или нннн.
Листенца Две.
Сефирот Бина, Хохма.
Планети Юпитер.
Метал Сребро.
Храна Вещества, променящи ума.
Съответстващ глагол Виждам.
Път на йога Янтра йога.
Благовонни Див пелин, акация, жълт минзуха (шафран).
Скъпоценни камъни Лазурит, кварц.
Животни Бухал
Гуна Саттва.
Символи Две бели листенца около кръг, в който е разположен златен триъгълник с обърнат надолу връх (трикуна), съдържащ лингам и зародишния звук Ом; в околоплодника - Шакти Хакини, с шест червени лица и шест ръце, седнала в бял лотос; над нея - полумесец, над него точката на проявяването Бинду, Шива във формата на светкавица.
Божества Индуистки: Шакти Хакини, Парамашива (форма на Шива), Кришна
Други: Темида, Хеката, Тара, Изида, Ирис, Морфей, Беленос, Аполон.

 

[Мортиша]

Фунцкия на Шеста чакра - Виждане
Финалният резултат от работата чрез шестата чакра - с нейните архетипове и образи, сънища и фантазии, символи и илюзии - е появата на лично виждане. Тъй като виждаме все повече и повече себе си, ние виждаме по-дълбоко в хората и ситуациите около нас. Разширявайки своята вътрешна картина в един по-голям, по-обхватен възглед за света, ние неизбежно започваме да създаваме виждане. Това виждане може да е насочено към световни проблеми и тяхната промяна към по-добро или може да е насочено към нещо вътре в собствения ни живот. Може да е голямо като виждането как да се създаде ново общество или да е фокусирано върху един въпрос, например как да се отнасяме по различен начин към своя съпруг. Не мащабът или обхватът са важни, а способността да виждаме един нов начин на съществуване.

Виждането използва въображението, за да създаде нещо, което не е било виждано никога преди. Неговият образ, който носим в ума си, става проект за нашето конструиране на действителността. Той става новата картина, новият цветен прозорец, през който ще огрее светлината на нашето съзнание. Вътрешното виждане е странният притегател, който дава форма на хаотичните течения на нашия живот.

Виждането е съответствието на илюзията и следователно на трансформацията. Виждането се различава от илюзията по това, че знаем, че то е само една възможност - насока, даваща форма на проявяващия принцип. Илюзията бива смятана за сигурност и бива принудена да бъде статична. Виждането се държи свободно, постоянно трансформиращо, променящо. Виждането се подкрепя от енергията на творческата сила под него. Илюзията връзва енергията към една неподвижна форма. Виждането е флуидно и живо.

За да изградим отново своя Мост на дъгата, за да водим живот, богат на смисъл и цел, е необходимо виждане. За да променим множеството дисфункционални аспекти на своя свят, които ни държат впримчени, хванати в капан и разединени, е необходимо виждане - както личностно, така и колективно. Виждането е жизнено важна част от терапевтичния процес.

Независимо колко абстрактно или специфично е нашето виждане, то може да започне само с промени, които извършваме в своя собствен живот. За да създадем промяна, е необходимо да бъдем способни да си я представим. Нуждаем се от образ, символ или знак, който може да насочи психическата енергия на съзнанието и активността към ново проявление. Нуждаем се от оформител на реалността - цел за бъдещето, която извлича необходимото си от настоящето. С този образ в съзнанието безформеният хаос на нашия живот добива форма.

С излекуването на шестата чакра ние сме способни да създаваме виждане. Способни сме да формираме съзнателно пътя си към бъдещето и да се освободим от гнета на миналото. Нашето виждане създава разликата.

 

[Мортиша]

Функция на Шеста чакра - Трансцендиране
На този етап е важно да погледнем структурата на чакрите от друг ъгъл и да видим къде сме. Когато минем през врата и навлезем в главата, ние трансцендираме физическия свят на времето и пространството и навлизаме в нефизическата, символната сфера на ума. Шестата и седмата чакра заедно отговарят на областите, които Юнг нарича свръхсъзнателно или които други наричат трансцендентно, трансперсонално или космическо съзнание.

Най-долните две чакри бяха сферата на инстинктите и несъзнателния ум, течащи с тежест според собствената им природа. В третата чакра се събудихме за едно еготично съзнание - едно чувство за отделно Аз с воля да устоява или направлява потока на инстинктите. Третата, четвъртата и петата чакра се движат в голяма степен от онова еготично съзнание, при което то взаимодейства с външния свят и обединява опита на вътрешните равнища.

Сферата на трансперсоналното съзнание е сфера, която се намира и отвъд егото, и отвъд инстинктите, но отразява и съчетава и двете. В това отразяване можем да видим, че шестата и седмата чакра са менталните огледала съответно на долните и средните области. Шестата чакра символически отразява несъзнателното, докато седмата чакра е сферата на съзнателното разбиране. Седмата чакра е централната обработваща единица, която открива смисъл в образите, които шестата чакра извежда от по-долните области, и ги включва в едно все по-нарастващо тяло на разбиране.

Древните тантристки текстове, които описват чакрите, показват техните главни нади (канали на енергията) като фигура от осем модела, които обгръщат чакрите. Двете нади Ида и Пингала - за които се казва, че са полярни противоположности, соларна и лунарна, мъжка и женска, - тръгват от първата чакра и се срещат отново в шестата, поляризирайки всяка чакра между тях и придавайки й нейното въртене (спин) . Фактът, че те се срещат в шестата чакра, ни показва, че двете дуалности са налични и обединени, преди енергията да се придвижи към трансцендентната, недуалистична природа на Седмата чакра. Следователно шестата чакра е основата, в която дуалностите се срещат и трансформират. Сред тях са дуалностите съзнателно и несъзнателно.

Тъй като горните две чакри са свързани със сферата на трансцендентното съзнание, те трансцендират ограниченията на времето и пространството (така важни за тялото) и тяхното поле на действие е насочено отвъд чисто личната към по-универсалната, космическа сфера, където осъзнатостга споява различни елементи на опит в една обединена цялост.

Трансцендентната функция е понятие, използвано от Юнг за описание на способността на психиката да примирява и синтезира противоположностите чрез използването на символи. Когато стане това, имаме трансформация на нагласата. Придвижваме се от едно по-малко място на или-или - в което има вътрешен конфликт, противоречие и потискане - до една по-голяма перспектива, която разширява виждането ни. Казано с технически понятия, цел на трансцендентната функция е „да реши тезата на чистата природа и нейната антитеза, противопоставящото се его, в синтеза на съзнателната природа".5 С други думи, ние решаваме битката между съзнателното его и потиснатите инстинкти чрез един синтез, който включва и двете. Щом се извърши решението, ние можем да използваме енергията на своите инстинкти съзнателно и хармонично и да престанем да бъдем използвани от тях. Трансцендентната функция следователно е не толкова функция на издигане над нашите конфликти, колкото на достигане до едно възприятие, в което тези конфликти се решават в допълнителните аспекти на нашата цялостност.

Трансцендентната функция съчетава несъзнателните аспекти на долните чакри с едно виждане на цялостност, което може да бъде прието от съзнателния ум и така от цялостното Аз. Това ни довежда до една напълно нова перспектива - до достигане на по-голяма сфера на разбиране. Това е финалната стъпка в процеса на индивидуацията (ако действително индивидуацията някога стига до финал). Това е нашата врата към финалната стъпка през моста - вратата към себерефлексията и себепознанието.

Точно както мантрите бяха фокусиращото средство на петата чакра, така символите са същото средство на шестата - особено символът на мандалата. Йогините понякога практикуват Янтра йога, йога на Медитирането върху символ или мандала като начин за фокусиране на ума и постигане на яснота. Юнг интерпретира появата на мандали в сънищата като решения на противоположностите и символи на целостността.

Когато съзнанието интегрира все повече и повече от своите елементи в един модел на цялостност, балансът на противоположностите в него се извършва по-скоро около Аза като център, отколкото около егото. Инстинктите са център на несъзнаваното, а егото е центърът на съзнателния ум, но Азът е архетиповата мистерия, която е центърът на цялото същество. Той не е точка, не е нещо, не е място - а е свързващата сила на целостността, обединяваща различните й важни части, точно както Слънцето държи планетите в техните орбити.



Повече на: http://chakra.bg

 

[Мортиша]

Демон на Шеста чакра - Илюзия
Във възприемането на модели често изпадаме в илюзия - демона на шестата чакра. Илюзията изкривява съзнанието ни от възприемането с отворен ум, фиксирайки го върху един замръзнал образ. Илюзията е статичен образ, разположен в потока на времето, и поради тази причина е нереална. Илюзията, която имам за това как трябва да бъде дадено нещо, е обикновено образ на това, което понастоящем не е. Моята привързаност към него ме отклонява от настоящото време, където бих могъл да виждам реалистично. Фиксирането ми върху образа на моето тяло, по-слабо с пет килограма, ми пречи да оценя тялото си такова, каквото е сега. Моята илюзия за това каква трябва да бъде една връзка ме кара да критикувам всички аспекти, в които моята връзка не оправдава очакванията ми, и аз не успявам да видя значението, което тези проблеми могат да имат за мен. И тримата души, описани в началото на тази глава, страдаха от илюзия, фиксирани върху един образ, който ги отдалечаваше от ясния и автентичен живот.

Илюзиите се задържат на място чрез влагане на психическа енергия. Когато се фиксираме върху един образ, всичко става храна за неговото разкрасяване. Ако мислим, че някой не ни харесва, приемаме и най-малката дисхармония като доказателство за това. Хипохондрикът взема и най-слабата болка като доказателство за болест. Когато влагаме в илюзия, това връзва енергията ни и увековечава привързаността ни. Колкото по-привързани сме, толкова повече енергия трябва да вложим естествено, и тук изпадаме в опасността от натрапчиви идеи. Тъй като илюзията не захранва обратно енергията, която влагаме, тя не носи удовлетворение или завършеност и подобно на пристрастяване продължава да ни съблазнява с неверните си обещания.

Като подрастваща Аня се спасявала от неприятните сцени в семейството си, като четяла романтични новели. Без съзнателно да разбира това, тя беше приела илюзията за любовната връзка, която води до модела за брак, при който „и след това те заживели щастливо". Като възрастна влагаше цялото си време и енергия в своя съпруг и семейство, без никога да допуска, че бракът може да не е траен. Тъй като била вложила толкова много в този образ, тя не можела да си позволи да види сериозните недостатъци на своя брак. Отричала своето собствено малтретиране, както и това на децата си от страна на съпруга си, и това отричане я карало да влага дори още повече енергия в опита да му угоди, криейки малтретирането от своите приятели и запазвайки външния образ на щастливо семейство. Тъй като това инвестиране я откъсва от социалния й живот и финансова самостоятелност, става дори още по-важно да поддържа брака си и отричането се задълбочило. Била е непрекъснато обсебена от съпруга си, непрестанно мислела за неговите нужди за сметка на своите.

Мария била изоставена от баща си и останала с една гневна майка. За да влоши още повече положението, бащата се връщал и ги напускал няколко пъти, преди окончателно да изчезне завинаги. Като дете Мария може да си спомни времето, което прекарвала, гледайки през прозореца, наблюдавайки за неговата кола и чудейки се дали някога ще се върне. Разпознала модела и осъзнала, че дори ако се появи за малко, той си е отишъл по принцип. Така, като възрастна, Мария била обсебена от идеята, че приятелят й я изоставя. Независимо колко я уверявал той в своите намерения, тя тълкувала и най-лекото му отдръпване като знак, че „всичко свърши", налагайки един минал модел върху настоящата ситуация. Понякога се чувствала принудена да отиде до работата му просто за да види колата му, сякаш присъствието на колата й дава успокоение. И колата, и изоставянето са илюзии, чрез които тя се опитва да намери някаква хомеостаза.

Когато илюзията се подхранва от прекомерност на шестата чакра, тя става натрапчива идея или заблуда. Натрапчивостите фиксират необикновено количество енергия върху определен въпрос; заблудата събира изкусно измайсторени илюзии около една централна тема. Откъснати от заземената връзка на първата чакра, горните чакри се въртят бясно подобно на мотор с изключен амбреаж - много активност без никакво движение напред. Колкото повече инвестираме в една илюзия, толкова по-трудно е да я оставим. Инвестирането запечатва енергията в илюзията, придавайки й архетипови размери. Запечатани отвътре, ние падаме в капана на повтарящи се цикли, които ни откъсват от вярното разбиране.

 

[InTheGo]

Ей тва с илюзията го има при мен и е много смотано... все още се опитвам да разбера, защо точно се получава.
"Ако мислим, че някой не ни харесва, приемаме и най-малката дисхармония като доказателство за това."

А това е на подсъзнателна основа според мен... трябва да се препрограмирам  :27:

 

[Мортиша]

Шеста чакра - младежка възраст
Събуждането на тази чакра изисква способност за разпознаване на модели и тяхното прилагане към решения в живота. Това е етапът на възникване на формалните действия според теорията на Пиаже, когато въображението помага на детето да развие своето символно схващане на света.

За младежите това бележи един период на ново изследване на тяхната социална идентичност - като този път се прави по-съзнателен избор, докато социалната идентичност на четвъртата чакра е в голяма степен създадена в несъзнателна реакция на семейната динамика. Тук може да възникнат наченки на интерес към духовните въпроси, митологията или символизма било чрез музика, било чрез поезия, популярни образи от филми или последната мода в училище. Когато му се позволи да узрее, този интерес води до формиране на архетипова идентичност, интерес на която е себерефлексията. Ериксън нарича конфликта на младежката възраст идентичност или объркване на ролята.