Смърт

[Wolfgar]

Лежа в пръстта и чакам,
Усещам че над мен вали,
Вода и въздух ме обвиват,
Поемам аз с отворени гърди.

Пръсти към небето съм отправил,
Вятър брули ме студен,
Слънце грее ме, а луната къпи ме,
Ръста на воля, освободен.

Голям съм и могъщ, грамаден,
Ръцете ми стотици и дебели,
Пръстите неизброими към слънцето стърчат,
Вятър не усещам, слънцето тъмней!

С последни сили, с последният живот!
Слагам те във малка топка,
Къс надежда, подарено време.
Отделям те, захвърлям те!
Падни в краката ми, там сред мойта кожа,
РАСТИ!

 

[slavena]

Направо съм... впечатлена.

 

[Wolfgar]

Сега ако успееш да отгатнеш замисъла

 

[slavena]

Много благоговеещо е... свързващо небето и земята, природните сили... има и библейски мотив тук. Много яко.

 

[slavena]

Еми то самото е обвързано със силна енергийност... силата на чувствата... много откъсъчно говоря, но не съм много съсредоточена.

 

[slavena]

Интересувам се на коя дата и в кой час си роден, говоря сериозно.