Статия на Мария Паншина, Аномальные новости 50,2007
"Ние сме свикнали да възприемаме съня като най-безобидното и полезно занятие, За нас сънищата са комфортно и безопасно време за почивка. Ния си лягаме, спим, понякога имаме сънища, а после се събуждаме... Сънят отминава в миналото и постепенно се забравя. Някои придават значение на съня, някои дори не ги забелязват. Но най-главното е – това, което се случва насън, ние не го приемаме насериозно. След поредният странен или страшен сън, ние си казваме: Това беше просто сън!"
Но много други световни религии, казват, че сънят –това е нещо повече. Защо будистките лами, толтеки, шамани така настойчиво изисквали от своите ученици и адепти да усвоят умението да контролират своите сънища? Защо са настоявали те да бъдат подробно запомнени и осъзнати? Защо са считали простият сън не само за безполезно, но и за вредно занимание?
През април 2007 година от Тибет се върна изследователска група на наши (руски) учени-лингвисти. В търсенето на редки текстове, те посещавали изоставени след китайската окупация манастири. Те стигнали далеко в планините, където вече нямало признаци на човешки живот. Но какво било удивлението им, когато в дълбините на северните планини, те намерили малко селище на лами, съвсем различно от манастир. Там живеят само пет човека: учител и четери адепта. Техният начин на живот може да се нарече крайно аскетичен: хранят се само с треви треви , спят на тънки постелни от треви, обличат се съвсем бедно. Но учените били поразени от вътрешната им сила, поразителната яснота на погледа и жизнерадост. Тези будистки монаси съхраняват обаче небудистки знания. Техните текстове са дошли още от шаманите Бон-По — мъдри магове, които живяли в земите на Тибет, още до идването на будизма. Не по-малко удивление в тях предизвикало и сговорчивостта на монасите. Учителят, стар тибетец, казал, че е дошло времето тези знания да видят бял свят. Преводачът с удивление превеждал странните разкази на учителя. От дългите беседи на учените се отдало да разберат няколко интересни факта.
* * *
Накога процесът на съня бил съвършенно осъзнат процес. Животът на човека се делял на две съвършeнно равнозначни живота. В единият той удовлетворявал земните си потребности: добивал храна, създавал семейство, получавал плътско удоволствие, наслаждавал се на общуването с природата. А в съня той удовлетворявал духовните си потребности: общувал с духове и предците си, пътешествал в други светове, постигал нови знания, възстановявал своята сила. И всички хора правели това с лекота. До определено време....
Няколко хиляди години назад на Земята се спуснали странни завоеватели. Старият монах ги нарече «сенки», а след това учените намерили аналог в учението на Кастанеда – толтеките ги наричали «летачи». Пришълците не се интересували от нашата храна и нашите тела. Те се интересували от нашата психическа енергия. Силата на разума на човека се оказала много лакома плячка. Свободата и способността за пътешествие бил предмет на огромна завист (от тяхна страна). И тогава станало страшното завоевание. Те нападнали нашите сънища.
Постепенно поробвайки съзнанието, те се внедрявали в пространството на сънищата. Тъй като хората не очаквали такава намеса, те просто не се защитавали. Нападението се провеждало много ласкаво – в обмен за психическа енергия, те ни давали сладки измами, красиви празни сънища. Тези, които разбрали какво се случва и започнали да се съпротивляват, пришълщите просто убивали. Сложността се състояла и в това, че в обичайното време пръшълците не са били видими, техните смътни сенки е било възможно да се различат само на заздрачаване ( и разсъмване). Те страняли от хората, обитавайки основно планините и горите. Един от младите монаси показал на членовете на експедицията древна рисунка на летачите – на извехтялото парче плат било изобразено същество, приличащо на прилеп с тъмни очи, огромни разпокъсани (нарязани) крила и множество малки нокти по краищата на тези крила. От рисунката лъхало сила и страх.
Постепенно загадъчните пришълци създали пространство в човешките сънища – измислена и обработена до подробности система, поробила човечеството. В краен резултат пространството на сънищата се оказало за хората неподвластно. Вие опитвали ли сте да се осъзнаете насън и да правите това, което искате?
"Веднага наум идва филмът Матрицата. Изглежда авторите на филма съвсем не са далеко от истината: нас действително ни използват на принципа на батерията. Само дето този филм също се възприема като сън— гледал, възхитил се и забравил. И страшната реалност на робството и контрола се игнорира от нас. Нашата енергия, дадена ни за осъвършенстване , за пълноценен и щастлив цивот, бива просто изяждана."
"Старият учител казал и друга страшна истина: ето вече след хиляди години на тези пришълци им е малко енергията от сънищата. Сега вече пространството на сънищата започва да контролира и нашия живот, с помощта на съня сенките управляват нашите повседневни желания и постъпки. Те искат да създадат едно напълно подконтролно общество, макар че засега човечеството все още има възможност да им противоотстои, защото в живота ние осъзнаваме себе си напълно. Но ние трудно управляваме нашето подсъзнание - а това е и царството на съня."
* * *
По време на експедицията учените имали възможност да надблюдават странни феномени. Монасите умеели да се разтварят във въздуха, подобно на облак. При това тази способност не била странност за надблюдателя. Монахът стои на склон на планината, минава момент и – него го няма. Като че ли е станал странна опическа измама. След известно време монахът се появявал на съвършенно друго място. Точно това те могли да правят и с предметите. Старият монах на наколко пъти демонстрирал подобен фокус: преминавал с ръка над предмета и той изчезвал. Тези монаси също така не спали както обикновените хора, а по няколко пъти на ден, в определено време. Един от учените твърдял, че се е опитал да се прокрадне до спящия монах, но не е успял да преодолее някаква невидима защита и чувал странно жужукане около спящия.
Както казал старият учител, тези фокуси не се явяват тяхното главно приимущество. С помощта на съня те могат лесно да общуват с другите, които се намират на хиляди километри от тях, да възстановяват сили и напълно да контролират тялото си. Като пример, той заявил, че е на около 200 години ( учените се усъмнили в този факт), въпреки че на вид изглеждал на около 50. С помощта на съня може да се променя външността, да се поддържа идеално здраве и да се получават необходимите знания. Междувпрочем още нещо потресло учените до дълбините душата. В пълна изолация от света, без интернет и телефон, монасите били осведомени за произходящите на земята събития. Учителят казал, че цялата информация получават чрез сънищата. Той казал още, че ако преди способността да се управлява съня била естествена и лека, то сега за възстановяването на тази способност е необходимо да жертват много от радостите на живота. С това и обяснил аскетичният начин на живот.
Учените се заинтересували как може да се избавим от сънното робство. Рекомендациите на монаха били едновременно много прости и много сложни.
За да се излезе от контрола на невидимите експлоататори, е необходимо да се отнасяме много внимателно към сънищата. Необходимо е да се стараем да ги запомним, да ги запишем, осъзнаем и контролираме. Но, както предупредил старият монах, трябва да сме нащрек! Агресорите не обичат тези, които се противят на волята им. Чрез опита си човек да контролира своя сън , той вдига въстание против «сенките». И могат да започнат неприятности: кошмари, болести, неприятности в реалният живот. Затова възстановяването на контрола върху съня трябва да става постепенно и много внимателно. Година след година...Дълго, ще кажете вие, а ако цената е свободата?
източник
http://anomalia.kulichki.net/text9/494.htm
"Ние сме свикнали да възприемаме съня като най-безобидното и полезно занятие, За нас сънищата са комфортно и безопасно време за почивка. Ния си лягаме, спим, понякога имаме сънища, а после се събуждаме... Сънят отминава в миналото и постепенно се забравя. Някои придават значение на съня, някои дори не ги забелязват. Но най-главното е – това, което се случва насън, ние не го приемаме насериозно. След поредният странен или страшен сън, ние си казваме: Това беше просто сън!"
Но много други световни религии, казват, че сънят –това е нещо повече. Защо будистките лами, толтеки, шамани така настойчиво изисквали от своите ученици и адепти да усвоят умението да контролират своите сънища? Защо са настоявали те да бъдат подробно запомнени и осъзнати? Защо са считали простият сън не само за безполезно, но и за вредно занимание?
През април 2007 година от Тибет се върна изследователска група на наши (руски) учени-лингвисти. В търсенето на редки текстове, те посещавали изоставени след китайската окупация манастири. Те стигнали далеко в планините, където вече нямало признаци на човешки живот. Но какво било удивлението им, когато в дълбините на северните планини, те намерили малко селище на лами, съвсем различно от манастир. Там живеят само пет човека: учител и четери адепта. Техният начин на живот може да се нарече крайно аскетичен: хранят се само с треви треви , спят на тънки постелни от треви, обличат се съвсем бедно. Но учените били поразени от вътрешната им сила, поразителната яснота на погледа и жизнерадост. Тези будистки монаси съхраняват обаче небудистки знания. Техните текстове са дошли още от шаманите Бон-По — мъдри магове, които живяли в земите на Тибет, още до идването на будизма. Не по-малко удивление в тях предизвикало и сговорчивостта на монасите. Учителят, стар тибетец, казал, че е дошло времето тези знания да видят бял свят. Преводачът с удивление превеждал странните разкази на учителя. От дългите беседи на учените се отдало да разберат няколко интересни факта.
* * *
Накога процесът на съня бил съвършенно осъзнат процес. Животът на човека се делял на две съвършeнно равнозначни живота. В единият той удовлетворявал земните си потребности: добивал храна, създавал семейство, получавал плътско удоволствие, наслаждавал се на общуването с природата. А в съня той удовлетворявал духовните си потребности: общувал с духове и предците си, пътешествал в други светове, постигал нови знания, възстановявал своята сила. И всички хора правели това с лекота. До определено време....
Няколко хиляди години назад на Земята се спуснали странни завоеватели. Старият монах ги нарече «сенки», а след това учените намерили аналог в учението на Кастанеда – толтеките ги наричали «летачи». Пришълците не се интересували от нашата храна и нашите тела. Те се интересували от нашата психическа енергия. Силата на разума на човека се оказала много лакома плячка. Свободата и способността за пътешествие бил предмет на огромна завист (от тяхна страна). И тогава станало страшното завоевание. Те нападнали нашите сънища.
Постепенно поробвайки съзнанието, те се внедрявали в пространството на сънищата. Тъй като хората не очаквали такава намеса, те просто не се защитавали. Нападението се провеждало много ласкаво – в обмен за психическа енергия, те ни давали сладки измами, красиви празни сънища. Тези, които разбрали какво се случва и започнали да се съпротивляват, пришълщите просто убивали. Сложността се състояла и в това, че в обичайното време пръшълците не са били видими, техните смътни сенки е било възможно да се различат само на заздрачаване ( и разсъмване). Те страняли от хората, обитавайки основно планините и горите. Един от младите монаси показал на членовете на експедицията древна рисунка на летачите – на извехтялото парче плат било изобразено същество, приличащо на прилеп с тъмни очи, огромни разпокъсани (нарязани) крила и множество малки нокти по краищата на тези крила. От рисунката лъхало сила и страх.
Постепенно загадъчните пришълци създали пространство в човешките сънища – измислена и обработена до подробности система, поробила човечеството. В краен резултат пространството на сънищата се оказало за хората неподвластно. Вие опитвали ли сте да се осъзнаете насън и да правите това, което искате?
"Веднага наум идва филмът Матрицата. Изглежда авторите на филма съвсем не са далеко от истината: нас действително ни използват на принципа на батерията. Само дето този филм също се възприема като сън— гледал, възхитил се и забравил. И страшната реалност на робството и контрола се игнорира от нас. Нашата енергия, дадена ни за осъвършенстване , за пълноценен и щастлив цивот, бива просто изяждана."
"Старият учител казал и друга страшна истина: ето вече след хиляди години на тези пришълци им е малко енергията от сънищата. Сега вече пространството на сънищата започва да контролира и нашия живот, с помощта на съня сенките управляват нашите повседневни желания и постъпки. Те искат да създадат едно напълно подконтролно общество, макар че засега човечеството все още има възможност да им противоотстои, защото в живота ние осъзнаваме себе си напълно. Но ние трудно управляваме нашето подсъзнание - а това е и царството на съня."
* * *
По време на експедицията учените имали възможност да надблюдават странни феномени. Монасите умеели да се разтварят във въздуха, подобно на облак. При това тази способност не била странност за надблюдателя. Монахът стои на склон на планината, минава момент и – него го няма. Като че ли е станал странна опическа измама. След известно време монахът се появявал на съвършенно друго място. Точно това те могли да правят и с предметите. Старият монах на наколко пъти демонстрирал подобен фокус: преминавал с ръка над предмета и той изчезвал. Тези монаси също така не спали както обикновените хора, а по няколко пъти на ден, в определено време. Един от учените твърдял, че се е опитал да се прокрадне до спящия монах, но не е успял да преодолее някаква невидима защита и чувал странно жужукане около спящия.
Както казал старият учител, тези фокуси не се явяват тяхното главно приимущество. С помощта на съня те могат лесно да общуват с другите, които се намират на хиляди километри от тях, да възстановяват сили и напълно да контролират тялото си. Като пример, той заявил, че е на около 200 години ( учените се усъмнили в този факт), въпреки че на вид изглеждал на около 50. С помощта на съня може да се променя външността, да се поддържа идеално здраве и да се получават необходимите знания. Междувпрочем още нещо потресло учените до дълбините душата. В пълна изолация от света, без интернет и телефон, монасите били осведомени за произходящите на земята събития. Учителят казал, че цялата информация получават чрез сънищата. Той казал още, че ако преди способността да се управлява съня била естествена и лека, то сега за възстановяването на тази способност е необходимо да жертват много от радостите на живота. С това и обяснил аскетичният начин на живот.
Учените се заинтересували как може да се избавим от сънното робство. Рекомендациите на монаха били едновременно много прости и много сложни.
За да се излезе от контрола на невидимите експлоататори, е необходимо да се отнасяме много внимателно към сънищата. Необходимо е да се стараем да ги запомним, да ги запишем, осъзнаем и контролираме. Но, както предупредил старият монах, трябва да сме нащрек! Агресорите не обичат тези, които се противят на волята им. Чрез опита си човек да контролира своя сън , той вдига въстание против «сенките». И могат да започнат неприятности: кошмари, болести, неприятности в реалният живот. Затова възстановяването на контрола върху съня трябва да става постепенно и много внимателно. Година след година...Дълго, ще кажете вие, а ако цената е свободата?
източник
http://anomalia.kulichki.net/text9/494.htm