Ти остана там в спомените прашни,
Впит в нощния мрак на мислите ми будни.
Всред паяжината любовна,
Разтворена е в мен ласката греховна.
Пеперудата е жадна за нектар
Сладък като етера божествен,
Смелост е да прежалиш този дар
За сметка на своя ум мъжествен.
За вино устните ми твърде са трезви
В тиха целувка отдавна загробили са се
И хладни думи все още белезникави
Трептят в сиви гънки нейсе.
В бездънен леден мрак да се удавиш е трудно
За душата ти леден кладенец е нужен
В бездънни огледала да се удавиш безнадеждно
А океанът от тъга си остава безбрежен.
Впит в нощния мрак на мислите ми будни.
Всред паяжината любовна,
Разтворена е в мен ласката греховна.
Пеперудата е жадна за нектар
Сладък като етера божествен,
Смелост е да прежалиш този дар
За сметка на своя ум мъжествен.
За вино устните ми твърде са трезви
В тиха целувка отдавна загробили са се
И хладни думи все още белезникави
Трептят в сиви гънки нейсе.
В бездънен леден мрак да се удавиш е трудно
За душата ти леден кладенец е нужен
В бездънни огледала да се удавиш безнадеждно
А океанът от тъга си остава безбрежен.