Власти
Духовен Търсач
Реших да споделя една моя случка, която се води "необичайна", а и промени живота ми. Споделям я с ясната представа, че всяка случка и лична история, е едно лично и интимно преживяване между човек и Невидимото - няма как да бъде предадена с пълната й стойност... но все пак е вид Свидетелство:
Това се случи преди около 14-15 години - вече бях "тръгнал по Духовен Път" или поне така си се представях отстрани. Четях всякаква езотерична литература, гледах филми и клипчета на всякакви Гурута, контактьори, интересувах се дали аурата ми е виолетова, жълта, зелена, както и ми беше много важно да си мисля, че човек има 14 същности и всяка от тях живее в различно измерение и целта била да си ги събереш в едно измерение...
Общо взето всякакви ню ейдж заблуди, безСмислици и игри на Формата.
Накратко - все още се опитвах да достигна Бог/Дао чрез Интелекта, а не чрез Сърцето си. Което всеки с някакъв духовен опит знае, че е загубена кауза, но все пак си е (понякога) необходим Етап...
В цялата тази езотерична каша, в битието ми се появи един човек, който ме насочи към Лао Дзъ и то по точно към неговото творчество - книгата Тао Те Кинг (тази версия). Има няколко версии на книгата, но тази конкретно ми беше показана от моят тогавашен Учител, който ми каза да не се занимавам да чета другите версии на Тао Те Кинг.
Което аз приех с чисто сърце.
Вметка: С времето Тао Те Кинг ми даде една Основа от която вече можех да надграждам, но това е тема за друга тема. Тук исках да дам малко контекст за конкретната случка, която се развива преди да си намеря Основата.
И така - в този си период започнах да чета гореспоменатата книга, както и всякакви различни книги на тема Дзен - философии, интерпретации, както и да се опитвам да разгадавам и да вниквам в смисъла на коаните. Да вметна, че винаги ме е кефило в коаните - когато Ученикът започне да се вглежда във Формата и тогава Учителят му рязко го дзенксва с една дървена пръчка по главата
Случката: в конкретният ден си бях уговорил среща с една моя приятелка от гимназията - бяхме решили да разходим сина й в градинката зад блока, а ние да пием кафе и да обсъждаме нашите си битови вълниния, както и да клюкарим какво правят общите ни познати и съученици.
И така - седяхме си на пейката и говорихме по темите от живота, а през 2-3 пейки имаше групичка възрастни жени, над 70 годишна възраст, които извършваха сходна на нашата дейност - седяха и си говореха. Но една от тези възрастни дами, не седеше като другите на пейките, а седеше срещу тях на една маса за пинг-понг и не говореше, а само ги гледаше развеселена...
И те й казваха непрекъснато "Ела седни при нас, не се седи така на масата..." и прочее неща.
Погледнато острани това явно си беше тяхната "луда приятелка" и беше някаква ежедневно повтаряща се ситуация.
Аз лично не се впечатлих особенно от ситуацията имайки предвид какви хора познавах, а и мойте вътрешни "откачени" теми, които ме вълнуваха.
В един момент, както си седяхме и тази "лудата баба" дойде и застана срещу нас. Аз я усетих, че застава на около 2 метра пред нас, но в този момент гледах в друга посока и докато се обръщах да погледна какво е това "движение" моята приятелка каза "Не й обръщай внимание, тази е лудата".
Докато ги чувах тези думи аз вече гледах "лудата" в лицето, конкретно в очите... и видях... Лао Дзъ, който ме гледаше през тези две очи и... ми предаваше информация. (Вълнувам се докато пиша тези думи). На лицето й имаше широка усмивка, а погледа й ми казваше, че всичко е наред и съм на прав път. Както и много друга информация, които не осъзнах тогава на момента.
Гледахме се в очите, може би около 5 секунди, и тя просто ми обърна гръб и се върна при другите дами, които веднаха й наскачаха "да не ходи да плаши хората".
Тя разбира се пак си седна на масата и почна да им се хили в лицата...
Аз лично бях разтърсен и безкрайно Благодараен за това Откровение. За мен това беше едно Свидетелство, че не полудявам и не "си мисля глупости". Разбира се думите не могат да предадат добре този съкровенен момент. Това (както и Дао) може да бъде само усетено.
Не ме разбирайте погрешно - не казвам, че Лао Дзъ се е преродил конкретно в тази дама, просто в този момент енергията, духовната му информационна матрица се прояви чрез нея.
За мен тази среща беше голяма помощ и вдъхновение да продължа напред. Хората, които вървят по духовен път, но все още нямат (или не осъзнават, че са имали) духовни опитности, нямат Вярата и вътрешната убеденост, че "духовното" наистина съществува - Тук и Сега, а не е някаква измислена хипотеза.
....
Сега от разстоянието на времето си давам сметка, че точно така изглеждат нещата отстрани за материалните хора (робите на формата) - за тях хората тръгнали или вървящи по Пътя изглеждат напълно луди, не всписващи се в рамките на ежедневният (илюзиорен) ред и достойни най-много за подигравка.
Но все пак има една част, която някъде дълбоко в тях им шепти, че...
има нещо повече.
Това се случи преди около 14-15 години - вече бях "тръгнал по Духовен Път" или поне така си се представях отстрани. Четях всякаква езотерична литература, гледах филми и клипчета на всякакви Гурута, контактьори, интересувах се дали аурата ми е виолетова, жълта, зелена, както и ми беше много важно да си мисля, че човек има 14 същности и всяка от тях живее в различно измерение и целта била да си ги събереш в едно измерение...
Общо взето всякакви ню ейдж заблуди, безСмислици и игри на Формата.
Накратко - все още се опитвах да достигна Бог/Дао чрез Интелекта, а не чрез Сърцето си. Което всеки с някакъв духовен опит знае, че е загубена кауза, но все пак си е (понякога) необходим Етап...
В цялата тази езотерична каша, в битието ми се появи един човек, който ме насочи към Лао Дзъ и то по точно към неговото творчество - книгата Тао Те Кинг (тази версия). Има няколко версии на книгата, но тази конкретно ми беше показана от моят тогавашен Учител, който ми каза да не се занимавам да чета другите версии на Тао Те Кинг.
Което аз приех с чисто сърце.
Вметка: С времето Тао Те Кинг ми даде една Основа от която вече можех да надграждам, но това е тема за друга тема. Тук исках да дам малко контекст за конкретната случка, която се развива преди да си намеря Основата.
И така - в този си период започнах да чета гореспоменатата книга, както и всякакви различни книги на тема Дзен - философии, интерпретации, както и да се опитвам да разгадавам и да вниквам в смисъла на коаните. Да вметна, че винаги ме е кефило в коаните - когато Ученикът започне да се вглежда във Формата и тогава Учителят му рязко го дзенксва с една дървена пръчка по главата
Случката: в конкретният ден си бях уговорил среща с една моя приятелка от гимназията - бяхме решили да разходим сина й в градинката зад блока, а ние да пием кафе и да обсъждаме нашите си битови вълниния, както и да клюкарим какво правят общите ни познати и съученици.
И така - седяхме си на пейката и говорихме по темите от живота, а през 2-3 пейки имаше групичка възрастни жени, над 70 годишна възраст, които извършваха сходна на нашата дейност - седяха и си говореха. Но една от тези възрастни дами, не седеше като другите на пейките, а седеше срещу тях на една маса за пинг-понг и не говореше, а само ги гледаше развеселена...
И те й казваха непрекъснато "Ела седни при нас, не се седи така на масата..." и прочее неща.
Погледнато острани това явно си беше тяхната "луда приятелка" и беше някаква ежедневно повтаряща се ситуация.
Аз лично не се впечатлих особенно от ситуацията имайки предвид какви хора познавах, а и мойте вътрешни "откачени" теми, които ме вълнуваха.
В един момент, както си седяхме и тази "лудата баба" дойде и застана срещу нас. Аз я усетих, че застава на около 2 метра пред нас, но в този момент гледах в друга посока и докато се обръщах да погледна какво е това "движение" моята приятелка каза "Не й обръщай внимание, тази е лудата".
Докато ги чувах тези думи аз вече гледах "лудата" в лицето, конкретно в очите... и видях... Лао Дзъ, който ме гледаше през тези две очи и... ми предаваше информация. (Вълнувам се докато пиша тези думи). На лицето й имаше широка усмивка, а погледа й ми казваше, че всичко е наред и съм на прав път. Както и много друга информация, които не осъзнах тогава на момента.
Гледахме се в очите, може би около 5 секунди, и тя просто ми обърна гръб и се върна при другите дами, които веднаха й наскачаха "да не ходи да плаши хората".
Тя разбира се пак си седна на масата и почна да им се хили в лицата...
Аз лично бях разтърсен и безкрайно Благодараен за това Откровение. За мен това беше едно Свидетелство, че не полудявам и не "си мисля глупости". Разбира се думите не могат да предадат добре този съкровенен момент. Това (както и Дао) може да бъде само усетено.
Не ме разбирайте погрешно - не казвам, че Лао Дзъ се е преродил конкретно в тази дама, просто в този момент енергията, духовната му информационна матрица се прояви чрез нея.
За мен тази среща беше голяма помощ и вдъхновение да продължа напред. Хората, които вървят по духовен път, но все още нямат (или не осъзнават, че са имали) духовни опитности, нямат Вярата и вътрешната убеденост, че "духовното" наистина съществува - Тук и Сега, а не е някаква измислена хипотеза.
....
Сега от разстоянието на времето си давам сметка, че точно така изглеждат нещата отстрани за материалните хора (робите на формата) - за тях хората тръгнали или вървящи по Пътя изглеждат напълно луди, не всписващи се в рамките на ежедневният (илюзиорен) ред и достойни най-много за подигравка.
Но все пак има една част, която някъде дълбоко в тях им шепти, че...
има нещо повече.
Редактирано:
