• 👋 Добре дошъл в Дзенкс! В момента разглеждаш форума като гост.
    Истинската стойност идва, когато се включиш – тук всеки може да сподели своя опит, въпроси и прозрения.

    • Разговори от сърце, не готови рецепти
    • Общност от търсещи, не публика
    • Хора със сходен път и ценности

    ➡ Присъедини се към Пътешествието

Среща със Смъртта

turist

Светлоносец
На мен винаги ми е бил интересен процеса на умирането. Два пъти съм наблюдавал умиране (на роднини). Преди 2 дни се спомина майката на една позната от южна България. Тя боледуваше от рак на панкреаса май беше. Снощи ми описа някой неща. Реших без да я питам да ги постна тук

====================



turist-Мартин: много ли се мъчи в последните часове. моля кажи ми

Събеседник: да беше ужасно и страшно

Събеседник: имаше ужасна физиономия, но след като издъхна направи страхотно усмихната и радостна физиономия

turist-Мартин: Браво. страхотно; радвам се че си го забелязала!!!

Събеседник: защо така не мога да си го обясня

turist-Мартин: видяла е светлината вероятно и се е освободила от мъките, които й е причинявало тялото

напуснала го е

Събеседник: да ти кажа аз не останах когато тя е издъхнала защото се прибрах до малката че имаше температура,но тя е била като вампир,дигала се е от леглото и като дявол е тръгвала с напред ръцете,на татко му се е изправила косата

Събеседник: и всичко това за една седмица, страшно бързо

turist-Мартин: има и по-бързо според мен. за 2-3 дни; а ти се струват вечност... като виждаш човека неадекватен

Събеседник: билките на Мария Требен

turist-Мартин: По- съм склонен да вярвам, че ако човек пожелае истински да се излекува. Тялото му самО може да изхвърли злото. програмата за самоунищожение

Събеседник: тя вярваше,но нищо; а аз толкова се молих; вече не вярвам и в бог; толкова молитви; нямаш си на представа

turist-Мартин: Има неща, които не можем да обясним с човешките си мозъци. можем само да се досещаме за тях без да сме много сигурни. когато загубим близък ни боли. понякога ни боли заради нас самите, заради това, което той е представлявал за ас. Дори и да знаем, че той е на по-добро място - на нас не ни става по-леко... Куриоза е че рано или късно и ние преминаваме през този етап и тогава на едно друго ниво го разбираме...

Събеседник: нищо няма обяснение,толкова четох божието слово,толкова вярвах в думите на Исус Христос,и защо нищо не се случи,моята вяра беше страшно силна,сънувах бог че ми се усмихва на небето,сънувах Исус Христос ; и никой не ми помогна; а тя умря в мъки

Събеседник: беше толкова добра жена, а заслужаваше ли това? не мога да си го обясня

turist-Мартин: ще можеш, но не сега...

Събеседник: интересното е,че се събудих точно преди да ми звънне брат ми за да ми каже,че е издъхнала и започнах да искам божия милосст; това беше много интересното

Събеседник: казах си господи моля те за божия милост и той ми звъни по телехона

turist-Мартин: мда... искам само да те посъветвам да не плачеш за нея. сълзите пречат на душата на покойника да си замине от този свят...

Събеседник: ти вярваш ли

turist-Мартин: за това което казах ли; да, вярвам че е така...

Събеседник: и как вярваш след като никой нищо не е доказал за отвъдния свят

turist-Мартин: Вярата няма нужда от доказателства; Ума има нужда. Системата ни е научила да вярваме на ума си. защото на системата така й е изгодно; инак тя ще се срине. повечето от нас като чуят за вяра и сравняват нещата с онова което знаят от Църквата, а църквата отдавна е изгубила своята духовно просветителска роля. тя обслужва държавни интереси

Събеседник: как тогава да си мислим за другия живот; единственото което много ме изуми е нейната физиономия след като е издъхнала; а до преди това беше като дявол; грозна и намръщена физиономия; не се усмихваше

turist-Мартин: обикновено отговорите са вътре в нас. всеки се изумява от различни неща. онова, което не разбираш е онова, което ще те води към познанието. ако пожелаеш да се занимаваш с изследването на такива въпроси за по-дълго време естествено... инак ще си продължиш по стария начин, докато не ти се случи отново някаква голяма беда... и пак да те тресне по главата...

Събеседник: ами сега ще се позоинтересувам за живота след смъртта

turist-Мартин: не навлизай в дълбочина. защото сега си жива. трябва да научиш каква е твоята мисия. какви са качествата и способностите, които трябва да развиеш в сегашния си живот. какви са нещаа които си искала да правиш, но по една или друга причина не си си позволявала... нищо не е задължително. прави се тогава, когато си осъзнал нуждата от това.
 
Тая тема ме оставя потресен.. Марто не се ли научи да не споделяш личните си разговори публично.. грозно е.. Поне да си беше направил труда да изтриеш/промениш ника на момичето..
Edit: промених й ника..
 
Реших да променя заглавието,т.к. според мен идеята на Туриста е била, по-скоро какво представлява смъртта , като процес, отколкото разговорът му с опечалената дама. Макар, че не е бил прав да публикува този личен разговор без съгласието й, мисля, че темата е интересна, макар и малко плашеща. Та би ми било интересно да видя мнения на хора, които са се сблъсквали от близо със Смъртта. Какво според Вас представлява тя? Как си я представяте? И защо толкова се плашим от нея?
 
Единственото нещо, което искам да кажа е, че това е безумно извратено и няма какво повече да добавя
 
Gayatri said:
Единственото нещо, което искам да кажа е, че това е безумно извратено и няма какво повече да добавя
Извинявай, от поста ти не става ясно кое е извратеното - Смъртта или разговорът, който Турист е публикувал?
 
Модератор said:
Gayatri said:
Единственото нещо, което искам да кажа е, че това е безумно извратено и няма какво повече да добавя
Извинявай, от поста ти не става ясно кое е извратеното - Смъртта или разговорът, който Турист е публикувал?

Това, което турист е публикувал.
 
Май ще я триеме, все пак няма право (морално) да пуска подобни лични разговори, още повече .. такива.
 
Админ said:
Май ще я триеме, все пак няма право (морално) да пуска подобни лични разговори, още повече .. такива.
Нужно ли е да изтрием, цялата тема, нека просто изтрием частта с разговора.
 
Оставяме я, но е време май да напишеме правилата на форума, че Явно иначе имаме различни разбирания за нормално поведение..
 
Админ said:
все пак няма право (морално) да пуска ............
:49: :49: :49:
Обичам го този морал... човешкия
И не - за съжаление още не съм се научил да не споделям лично инфо - и затуй ше си трупам негативна карма, докат се науча. хак да ми е.
Без извинение...

Ако осъзнатия грях е половин
дали неосъзнатия е двоен...?!
 
И все пак, оставам малко разочарована. Никой не коментира нищо за срещи със Смъртта...
 
Въпрос на личен избор - как да реагира новобранеца, Тодо.
Всеки си носи глава на раменете. Ако се литва тъй лесно по разни "врели-некипели" и той ще си научи урока някой ден ;)


Човешкия морал е много изкривен. Много навици и постъпки на човека са се изкривили с времето... я налагани от църква, я от партия или някой друга измислена доктрина... Има по-висш морал от човешкия. Блажен онзи, който го познае...
Пу, не съм аз ;)
 
Темата наистина е меко казано изкривена и безсмислена като съдържание но кой знае,може пък и да спомогне за да се види и другата страна на човешкия ''морал'' ... :-\
 
Темата може и да не беше започната по най- градивния начин, но пък защо да не се използва като място за споделяне на опитности- например ако някой е имал състояния близки до смъртта или пък е имал видения за близки, които напускат този свят.

Е, ако някой има какво да сподели, нека да се съсредоточи върху това :)
 
Gayatri said:
Темата може и да не беше започната по най- градивния начин, но пък защо да не се използва като място за споделяне на опитности- например ако някой е имал състояния близки до смъртта или пък е имал видения за близки, които напускат този свят.

Е, ако някой има какво да сподели, нека да се съсредоточи върху това :)
Гая, най-накрая някой да каже, нещо съществено по темата! Благодаря ти :)
 
  Имала съм  странни, неприятни  усещания за  смъртта  на мои близки хора и при инциденти с много жертви  .  Мога да ви споделя  един  от най- тежките за мен . Изпитвах силна тревожност, страх , паника без обяснима причина . Сякаш сърцето ми спираше , след миг  получавах сърцебиене и така в продължение на часове..... Плачех си безутешно  и не можех да спра ... Опитвах се да се успокоя,  да заспя , да спра да усещам....  (винаги се опитвам да избягам  в такива моменти )  .....  След около 2 часа чух по новините за тежък инцидент с  6 жертви ......  ТОГАВА ТАЗИ БОЛКА СТАНА ДВОЙНО ПО СИЛНА
 
popi said:
  Имала съм  странни, неприятни  усещания за  смъртта  на мои близки хора и при инциденти с много жертви  .  Мога да ви споделя  един  от най- тежките за мен . Изпитвах силна тревожност, страх , паника без обяснима причина . Сякаш сърцето ми спираше , след миг  получавах сърцебиене и така в продължение на часове..... Плачех си безутешно  и не можех да спра ... Опитвах се да се успокоя,  да заспя , да спра да усещам....  (винаги се опитвам да избягам  в такива моменти )  .....  След около 2 часа чух по новините за тежък инцидент с  6 жертви ......  ТОГАВА ТАЗИ БОЛКА СТАНА ДВОЙНО ПО СИЛНА
Странно, Попи, на мен ми се е случвало нещо подобно, преди много години. Беше през пролетта на 2004-та година. Прибирах се от гр. Русе с автобус. По някое време съм се унесла, макар че не си спомням да съм заспивала. Бях в едно такова състояние на ръба м/у съня и будността. Тогава изведнъж около мен стана тъмно навсякъде виждах ръце, които ме дърпаха и молеха за помощ. Имах усещане , че се задушавам. После секунди преди на излезна от това състояние видях как нашия автобус полита към една пропаст. Стреснах се и до края на пътуването не можах да заспя. Прибрах се и същата нощ почти не мигнах. Беше ме страх, мислех постоянно за падащия автобус. Представях си, че можеше да е нашия. На другия ден рано, рано сутринта чух по новините за автобус пълен с деца, прибиращи се от екзкурзия; който паднал в р. Лим. Имаше 11 удавени деца и изчезнали. Стоях така пред телевизора като попарена. Не знаех какво се случва, по-скоро какво се случва с мен. Същата вечер сънувах себе си в стая с 13 бели ковчега. Стаята беше черна и нищо не се виждаше, само ковчезите, но те бяха празни. После в стаята дойде едно момче, представи се за Юли. Интересното е, че едно от момчетата, които се удавиха се казваше Юлиян. След този случай още няколко пъти сънувах Юли, но този сън с ковчезите, най-ярко съм запомнила.
 
В ДЕНЯ В КОИТО МОЯТ ДЯДО ПОЧИНА ,СУТРИНТА СЕ СЪБУДИХ С МИСЪЛТА ЧЕ Е УМРЯЛ_/ТОВА СЕ СЛУЧИ ПРЕДИ 2 ГОД/И ТОГАВА МАЙКА МИ СЕ ОБАДИ ЧЕ ДЯДО Е В БОЛНИЦАТА А АЗ Я УСПОКОИХ ЧЕ ЩЕ СЕ ОПРАВИ НО ЗНАЕХ ,ЧЕ НЯМА,,,А ДОРИ НЕЗНАЕХ ОТКЪДЕ ЗНАМ,,, :'(
А ПРЕЗ 1997 УСЕТИХ ,КАК ВТОРИЯТ МИ БАЩА УМИРА /БЕШЕ ВЕЧЕРТА/А НА СУТРИНТА КАТО ОТИДОХМЕ В БОЛНИЦАТА БЕШЕ УМРЯЛ,,
СЪЩАТА ГОДИНА УСЕТИХ 12 ДЕНА ПРЕДИ ДА УМРЕ ВТОРИЯТ МИ БАЩА ,УСЕТИХ КАК ДРУГИЯТ МИ ДЯДО ПОЧИНА ,,,
ВСЕ ЕДНО ЗНАЕХ ,,ДО ДЕН ДНЕШЕН НЕ МОГА ДА СИ ОБЯСНЯ ОТКЪДЕ ЗНАЕХ?
НО МИ СЕ СЛУЧВА ДА ГИ СЪНУВАМ КАТО ,,ЧЕ ЛИ ВСИЧКО Е БИЛО  ТЯХНА ЛЪЖА И ЧЕ ВСЪЩНОСТ Е ТРЯБВАЛО ДА СЕ ПРЕСТОРЯТ НА УМРЕЛИ,,,,,,,,ЛЕЛЛЕ СТИГА,,,,НАПРАВО НАСТРАХВАМ :42:
 
Back
Top