Стихотворения от Ясен Ведрин

[Палечка]

Не оставай в душата самичък
ако тъмен светът те гнети.
Даже в нищото - пак си обичан
и искрица през мрака блести.

Има порта, която е скрита
зад предела от слух или взор,
а след нея сърцето полита
по следите на лъч-метеор.

Кой и как би те лъгал до време -
все едно е за вечния път.
Там крадецът не ще ти отнеме
на копнежите звездния кът.

Ничий крясък не ще те намери
и обида не ще ти люти.
Ако вяра крилата разпери
вижда смисъл, когато лети.

Тя намира, докосва, открива
чудесата в небесната вис.
А светът като точка се свива
с недовършен до гроб летопис.

Не оставай в душата самичък.
Всички птици намират ята.
Полетели за смисъл едничък,
че животът е зов след смъртта.

(Птицата в теб)

 

[Палечка]

Нощен зов. Копнеж за двама.
Лъч, загърнат от искри.
Разгориш ли ме до пламък -
няма да ти кажа, спри...

Две загадъчни звездици
трепкат тихо в своя плен.
Сенките плетат шевици
за мига неозарен.

Хлопва се врата сънливо.
Дъх до дъх. И тишина.
Грейва в приказно огниво
споделена топлина.

(Сбъдната вселена)

 

[Палечка]

Все така те обичам. Не си променена.
Твоят поглед е моя мечта.
Светят въглени. Топло е вътре във мене.
Огнен порив извиква жарта.

Все така те докосвам. И меките длани
се превръщат в гнездо на мечти.
В него малки врабчета се сгушват събрани.
Чуруликат. И радост трепти.

Все така те целувам. И в мен се разлива
буйно вино от млада лоза.
Боже мой! Колко искам да бъдеш щастлива!
Моя радост и моя сълза!

Все така съм до теб. Облегни се, любима!
Силни още са мойте ръце!
Нека изгрева срещнем, понеже ни има -
дъх до дъх, и сърце до сърце!

(Шарена палитра)

=========================================================