Страх

[Wolfgar]

О въздух, тъй желан и сладък,
доскоро поемах те с гърди широки,
бягах волен на нозе свободни,
а ето стана век откак гориш ме!

Чакам с трепет всеки миг да ме погалиш,
очакването е болезнено и тихо,
навява мисли, тежки, сиви!

О плам, о студ и мраз!
Сърцето свива ме, трепери!
Радост от очите ми сълзи!
Дишам и отнова бягам,
но този път към тебе!

 

[Wolfgar]

Сърце? Що си ти?
Вещ тъй непотребна!
Всеки те гледа, никой не вижда!
Всеки те стиска, никой не чува.
Често крещиш ни – Недей!
А ний ти се смейм!

Често разправят ... Било си боляло!
Често казват – Разбито си!
Често ресуват – Червени следи!
Често повтарят – Любовта си ти!

А така лесно е ...
Хващаш и стискаш с ръце!
Дърпаш рязко, леко завърташ!
И ето ... вече те няма!
Няма болка, няма следи!

А празнината ...
С щипка Вяра,
Мисъл Надежа,
И капка Любов
Запълни!

 

[Мортиша]

:levitation: