СВРЪХ ЧОВЕКА, ГЕНИЯТ
или какво е това нещо, което прави човека гениален
или какво е това нещо, което прави човека гениален
Груби сте, защото нямате вътрешна светлина. Вечер камъните са студени. Когато има вътрешна светлина, човек е мек, топъл, нежен. Щом загуби тази светлина, става студен и груб.
Един ден Мехер Баба попитал учениците си следното:
- Защо хората викат, когато са ядосани?
Учениците помислили известно време и започнали да отговарят:
- Защото губим спокойствие - казал един - за това викаме.
- Но защо трябва да крещим, когато другият човек е съвсем близко до нас? Не е ли възможно да говорим по – тихо, защо трябва да викаме, когато сме ядосани? – отново питал Мехер Баба.
Учениците давали всякакви отговори, но нито един от тях не задоволил Мехер Баба.
Накрая той започнал да обяснява:
Когато двама души са ядосани, сърцата им се раздалечават. За да преодолеят това разстояние трябва да крещят, за да се чуят. Колкото по-ядосани са, толкова по-силно ще трябва да викат, за да преодолеят това огромно разстояние между тях.
А какво става с хората, които се обичат? Какво се случва, когато двама души попадат в любовта?
- Те не викат, внимателно си говорят... Защо? Тъй като сърцата им са много близко. Разстоянието между тях е много малко.
Какво се случва, когато любовта между тях се задълбочи още повече?
- Те не говорят, само си шепнат и се потапят все по-надълбоко в любовта. Накрая идва момент, в който няма нужда да си говорят, те се разбират само с поглед и това е всичко. Така е, когато двама души са близки и се обичат!
След това Мехер Баба казвал:
Когато спорите помежду си, не позволявайте вашите сърца да се раздалечават, не казвайте думи, които ще ви отдалечат един от друг, защото ще дойде ден, когато разстоянието между вас ще стане толкова голямо, че няма да можете да намерите обратният път.
Бъдете уверени, че няма да ви се случи нищо повече от това, което е определено. Вашата карма е стимулирана, тя е назряла и вие трябва да я изплатите. Това не може да се отлага. Ако се отложи, ще се спънете.
Кармически студът произлиза от лошите мисли. Отрицателните сили в Природата поглъщат всичката топлина, всичките блага, всичко, което е хубаво.
За да ти се даде онова, което искаш, трябва да има мнозина, които да мислят добре за теб и да те обичат.
За всички болести причините са кармични. Например мразиш един човек. Ако е умрял, ще дойде от невидимия свят и ще ти направи пакости. Може да те събори, да паднеш, да си счупиш крак или ръка. Затова ти трябва да се примириш с този враг.
Вие се молите на Бога, не искате да страдате, искате да избягате от изпитанията. Най-многото, което може да стане, е да се отложат страданията за известно време, но не и да се отменят. Всеки трябва да си плати за това, което е ял и пил, или трябва да сърба това, което е дробил.
Човек, който владее своите чувствени влечения, увеличава умствените си способности. Бог му дава светлина, пропорционална на неговите достойнства, и го поставя в условия постепенно да проникне в най-дълбоките мистерии на битието.
Всички искате светът вън от вас да се оправи. Светът вътре у вас трябва да се оправи.Тогава и външния свят ще се оправи.
Някой казал нещо лошо по ваш адрес - не се тревожете, вашият мир струва много повече от това, което е казал някой. Изреченото от него е за негова сметка.
В света съществува закон на периодичността, според който това, което човек прави по отношение на другите, след известен период от време ще се върне към него.
Бедни сте - страдате. Болни сте - страдате. Нямате жилище - страдате. Според мен, ако нямате ум и разум, тогава трябва да страдате. Ако нямате ръце, крака, уши, нос, очи - тогава трябва да страдате. Ушите, главата, стомахът, дробовете ви са намясто, всичко имате, но при това сте недоволни, защото нямате представа за неоценимите богатства, които са вложени във вас.
Човек, който може да загуби свободата си, не е умен. Човек, който може да загуби ума си, парите си, уважението на хората, не е умен.
Колкото по-често се вслушвате в обещанията и ласкателствата на хората, толкова по-често ще се подхлъзвате.
Роптаеш против живота, против света. Но ти какво си дал на света? Може ли да каже някой: “Аз това съм дал безкористно, без да ми се плати. С любов и от любов.
*** Избрано от ''900 МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ''