Телепатията (от гръцки: τηλε – далече и πάθεια – чувство) е парапсихологическо явление, според което може да се пренасят мисли и чувства между хора на далечни разстояния без използването на традиционните средства на техниката и технологията. Тоест, телепатията може да се опише като способност за четене на мисли. Според съвременна дефиниция, дадена от парапсихолога Светослав Иванов: Телепатията е (пара)психичен процес на екстрасензорното енерго-информационно възприятие и въздействие, при който едно живо същество предава и/или приема от/на друго информация за своя психичен и биологичен живот – емоции, усещания, представи, мисли, метаболизъм, здравословно състояние и др.
Терминът влиза в употреба през 1882 г. от Фредерик Майерс, основател на Обществото за психически изследвания. Считана за форма на свръхсетивно възприятие, телепатията често е свързана с други паранормални авления като предчувствията, телеестезията (ясновидство) и телекинезата (местене на предмети с мисъл). По света над телепатията работят учени, военни, парапсихолози. Надпреварата продължава и до ден днешен. Телепатията е напълно естествен процес за културите, които още не са влезли в цивилизацията. Кахуни, хавайските шамани, с помощта на мисълта контактуват със своите умрели близки. Аборигените контактуват не само помежду си, но и с дърветата и камъните. Много от психолозите и психиатрите започват да наблюдават явлението при техни пациенти. Зигмунд Фройд го наблюдава толкова често, че му се налага да потърси обяснение. Той определя телепатията като регресивно примитивно свойство на човека, което се е изгубило в хода на еволюцията, но все още се наблюдава при определени условия. Карл Юнг отсъжда доста по-важно място на телепатията. Той я смята за функция на синхронността. (Това е термин използван от Юнг за да обозначава значими съвпадения и равнозначието на психични състояния или събития, които нямат причинно-следствена връзка помежду си. Такъв феномен за него бил, когато вътрешно изживяно събитие (сън, видение…) има отражение във външната реалност. Освен това той е използвал този термин и за обозначаване на подобни или еднакви мисли, сънища или видения, случващи се по едно и също време на различни места.
източник: Ивомир
Терминът влиза в употреба през 1882 г. от Фредерик Майерс, основател на Обществото за психически изследвания. Считана за форма на свръхсетивно възприятие, телепатията често е свързана с други паранормални авления като предчувствията, телеестезията (ясновидство) и телекинезата (местене на предмети с мисъл). По света над телепатията работят учени, военни, парапсихолози. Надпреварата продължава и до ден днешен. Телепатията е напълно естествен процес за културите, които още не са влезли в цивилизацията. Кахуни, хавайските шамани, с помощта на мисълта контактуват със своите умрели близки. Аборигените контактуват не само помежду си, но и с дърветата и камъните. Много от психолозите и психиатрите започват да наблюдават явлението при техни пациенти. Зигмунд Фройд го наблюдава толкова често, че му се налага да потърси обяснение. Той определя телепатията като регресивно примитивно свойство на човека, което се е изгубило в хода на еволюцията, но все още се наблюдава при определени условия. Карл Юнг отсъжда доста по-важно място на телепатията. Той я смята за функция на синхронността. (Това е термин използван от Юнг за да обозначава значими съвпадения и равнозначието на психични състояния или събития, които нямат причинно-следствена връзка помежду си. Такъв феномен за него бил, когато вътрешно изживяно събитие (сън, видение…) има отражение във външната реалност. Освен това той е използвал този термин и за обозначаване на подобни или еднакви мисли, сънища или видения, случващи се по едно и също време на различни места.
източник: Ивомир