М
Мортиша
Гост
Цвят на храната и багрила
Почти всеки човек е чувствителен към цвета на храната. Увеличаването или намаляването на апетита е почти пряко свързано с реакцията спрямо цвета. Червеното е най-привлекателно – една червена ябълка или череша винаги изпълва устата със слюнка. Жълто-зеленото ни привлича по-малко за разлика от оранжевото. В средата на спектъра има леко увеличение на привличането, тъй като винаги асоциираме зеленото със свежестта на природата. Синьото невинаги е привлекателно като цвят на храна, също и лилавото. Въпреки че синият цвят не ни изглежда подходящ за нещо, което трябва да изядем, от него става чудесен фон и то хармонично би представило ястието. Прасковеното, оранжевото, кафявото, топложълтото и яркозеленото са истински апетитни цветове. Розовото и нюансите на синьото са сладки. Бледо оцветените храни се свързват с по-изтънчен и рафиниран вкус. Гъбите, аспержите и млякото имат силен аромат, както и рафинираните храни – белия ориз, белия хляб и бялата захар.
Цветът и храната са толкова тясно свързани в съзнанието ни, че очакванията ни са, че една червена ябълка непременно е сладка, че златистожълтата риба има приятен пушен вкус и че червеното месо е много по-крехко. Ето защо блюдото, което има добре балансирани цветове, изглежда апетитно и изпълва устата ни със слюнка. Трябва обаче винаги да имаме предвид, че идеите ни за храната не бива да се определят само от цвета є. Яденето на ярко обагрени продукти може да изпълва устата ни със слюнка, но никой не знае какъв ще е резултатът. Само когато храната е прясна и цветът є е естествен, ние получаваме цялата необходима енергия, за да поддържаме здравето си.
Въпреки че често можем да познаем по цвета дали продуктът е пресен или стар, с приятен или неприятен аромат и дали съдържа определени съставки, в наши дни трудно може да се разчита само на цвета като показател за свежестта – особено ако храната е пакетирана. Когато използваме цвета като указание, не бива да забравяме, че богатото разнообразие е резултат от вноса на продукти, които са стояли в студени складове. Плодовете и зеленчуците са били откъснати преждевременно и са съзрели изкуствено. В тях не е уловена благодатта на слънчевата енергия, а цветът често е добавен допълнително. Отпечатаната дата помага, но не е указание за хормоните, консервантите и оцветителите.
Багрила
Добавянето на цвят има съвсем определена цел – храната да ни изкуши. По-рано оцветяването на храната беше токсично, а в по-нови времена някои от използваните бои бяха набедени, че предизвикват рак у животните. В наши дни багрилата, които се добавят към храната, са от естествен произход или синтетични. Естествените багрила са извлечени от растителни продукти и са безвредни за консумация. Пример за естествен оцветител е сокът от цвекло, който се използва за получаване на червено или розово. Синтетичните хранителни багрила се произвеждат от химикали, за много от които се знае, че имат странични ефекти и могат да имат отрицателно въздействие върху здравето. Тартразинът (Е102) е широко използвано синтетично жълто багрило, но се свързва с алергични реакции от обриви и отоци до астма, и възможни отклонения в поведението.
Дори ако специално се опитваме да отбягваме определени оцветители, понякога пренебрегваме факта, че те се съдържат и в лекарствата. Много бои са извлечени от растения и естествени материали и цветовете им варират от яркочервено да мътнокафяво. Червеното е цветът на огъня и яда, както и на червената люта чушка, карамфила, муска и балсама, от които се извличат много лекарства. Често ни се предписват медикаменти, съдържащи кондензирана енергия от лъч, който е вреден за нас, затова е важно да не ги приемаме несъзнателно. Желателно е винаги да проверяваме опаковката за цялостното съдържание, включително и за багрилата.
Цветотерапията се основава на тезата, че пигментите на храните не са случайни, а съдържат група химични вещества и други основни субстанции.
Всички вещества в зеленчуците, както и всички неорганични материи имат характерен цвят. Във Въведението разгледахме трите основни групи цветни храни. Едно бързо припомняне: хлорофилът е пигмент, който дава на зелените плодове и зеленчуци техния цвят; каротиноидите дават червен, оранжев и жълт цвят; антоцианидините обагрят в розово или пурпурно. Червените, оранжевите и жълтите храни са богати на бета-каротин и са по-киселинни, отколкото алкалните и успокояващи сини и индигови храни. Лилавото съдържа едновременно червено и синьо, затова, въпреки че енергизира, не прегрява тялото. Зелените храни са неутрални и подпомагат поддържането на киселинно-алкалния баланс.
Пресните зеленчуци са заредени със светлинна енергия от слънцето, както и с магнитна земна енергия. Растенията поглъщат определени цветни лъчи в зависимост от цвета на техните листа, стъбла, цветове и плодове. Тези вибрации се преобразуват във форма, която можем лесно да абсорбираме. След като храната бъде погълната, тялото я разгражда и я превръща във физически и енергийни питателни вещества. Енергията, освободена от различните цветни вибрации, се привлича от сходните енергийни центрове и ги зарежда. Всички храни имат вибрации, хармонични със седемте основни чакри, както и с жлезите, органите и нервните центрове, свързани с чакрата. Всяка храна енергизира, пречиства и лекува определена чакра.
За да бъдат здрави, хората се нуждаят от баланс на всеки цвят. Когато постигнем равновесие, жизнените ни системи стават стабилни и хармонични. При състояние на цветови дисбаланс организмът губи стабилността си. Когато на един или повече от енергийните ни центрове не достига енергия, другите са претоварени. Ако дисбалансът не се коригира, може да предизвика болести. Цветната жизнена диета работи на принципа на възстановяване и поддържане на равновесие на всички цветове на спектъра чрез храните и напитките.
Повечето естествени храни вибрират на честоти, съотносими със седемте лъча. Цветът на обвивката на храната обикновено показва каква вибрация съдържа и въздействието, което този цвят има върху системите ни. Храните, които имат няколко цветови вибрации енергизират повече от един център: розовият грейпфрут има кора, която е жълто-зелена, докато вътрешността му е розова; затова грейпфрутът ще въздейства върху двата центъра. Някои храни трудно се класифицират по обвивката. В такъв случай може да използвате източния принцип на ин и ян (положителна и отрицателна енергия), за да създадете хармонични пропорции на цветната енергия, от която се нуждаете за балансирана диета.
Ин и ян и дължината
на цветните вълни на храните
Както вече видяхме, всичко във Вселената е поляризирано, създадено от различни количества ин и ян. Няма абсолютен ин или ян, но някои неща имат склонност да отразяват енергия от единия или другия край на скалата. Тази скала е свързана с цветовете на дъгата и е част от електромагнитния спектър, който идва до Земята под формата на бяла слънчева светлина, въпреки че човешкото око вижда само около 40 процента от тези вибрации.
В следващата глава съм подредила цветовете на дъгата от най-дългия до най-късия. Включила съм също две невидими вибрации, инфрачервена и ултравиолетова, за да ви напомня, че съществуват много невидими вълни, като радиовълните, рентгеновите лъчи и микровълните.
В диаграмата по-долу е представена връзката между различните типове храна и цветовете на спектъра, както и съдържанието на повече ин или ян. Ултравиолетовите лъчи съдържат най-много ин и са свързани с рафинираната захар. Инфрачервените са на другия край на спектъра с най-много ян и се отнасят към солта.
Между тези два края са видимите цветове на спектъра – червен, оранжев, жълт, зелен, син, индиго и лилав.
Червената кръв циркулира през всички животински вени, затова тази енергия е първична в организма ни. От друга страна, хлорофилът дава на растенията тяхното обагряне. Така че зеленото е първичният цвят на растителния свят.
Животинският свят по природа е основно ян, т. е. в животинските системи има сериозно количество червена енергия. Ето защо храната с такъв произход клони към ян. Това включва червеното месо, яйцата, твърдите сирена, които имат високо съдържание на сол. На Запад консумираме голям обем ян храна. Червените плодове и зеленчуци също съдържат ян енергия, но в по-малки количества.
Растителният свят е представен от средните цветове на спектъра – оранжев, жълт и зелен. Тези храни съдържат трансформирана светлинна енергия от слънчевите лъчи, които засищат не само телата, но и умовете и духа. Кореноплодните култури имат повече ян, тъй като получават вторична енергия от земното магнитно поле. Ние я приемаме под формата на минерали и витамини. Храните, които растат над земята, се влияят от разпръскваната във въздуха ин енергия, докато на кореноплодните култури въздейства превъзхождащата ян енергия, която ги тегли надолу.
Ние се нуждаем от хармония на ин и ян храните, точно както се нуждаем от балансираната диета на седемте цветни лъча. Също така трябва да включваме в храната си и кореноплодни и надземни растения. Например, когато избираме червени храни, трябва да ядем ягоди и череши (над земята), както и сладки картофи и цвекло (под земята). Ако искаме да сме в хармония с естествения ритъм на Земята, през деня трябва да консумираме кореноплодни растения, които са повече ян, докато храните ин, които растат над земята, да се предпочитат вечер. Смяната на сезоните ни предлага повече кореноплодни през зимата, като така ни дава повече загряваща ян енергия.
Хората се нуждаят от по-малко количество червени и оранжеви храни, за да осигурят гориво за физическа сила и енергия. Червените храни трябва да са пресни, непреработени и за предпочитане от растителен произход. Не че трябва да пренебрегваме духовната си страна, но трябва да се убедим, че духът ни поема питателни вещества от храни, богати на светлинна енергия – особено от цветя, плодове и листа в синьо или лилаво.
Точно както се привличат противоположните полюси на магнита, ян привлича ин. Животинският ян има нужда от ин в сладките неща и газираните напитки. Ако скалата е преакцентирана и ние прекалим с ин, започваме да изпитваме влечение към другия край на спектъра. Можете да си го докажете сами следващият път, когато ядете нещо солено като например пакет чипс. Много вероятно е след това да пожелаете някоя сладка напитка. Така прекарваме целия си живот в търсене на равновесие между двете противоположни и привличащи се сили. Зеленото е балансиращата енергия, която може да ни спаси от това постоянно колебание. Ето защо пресните плодове, зеленчуци и треви са основата на Цветната жизнена диета. Трябва да ги включваме във всекидневното си меню.
Когато използваме графиката на ин и ян, ще открием, че синтетичните продукти, както и рафинираната захар вибрират с ултравиолетова честота. Когато консумираме храни от този край на спектъра, може да се появи дисбаланс, определян като маниакално поведение придружено от хранителни смущения и резки промени в настроението. За нещастие прекалено често губим хармонията като страничен ефект от приемането на лекарства. Ако в организма ви е натрупана много ултравиолетова енергия, тя може да бъде уравновесена с витамин В, който се съдържа в бобовите растения, соята, ядките, пълнозърнестите храни, житните растения, маята и особено в зелените зеленчуци.
http://www.maxima.bg
Почти всеки човек е чувствителен към цвета на храната. Увеличаването или намаляването на апетита е почти пряко свързано с реакцията спрямо цвета. Червеното е най-привлекателно – една червена ябълка или череша винаги изпълва устата със слюнка. Жълто-зеленото ни привлича по-малко за разлика от оранжевото. В средата на спектъра има леко увеличение на привличането, тъй като винаги асоциираме зеленото със свежестта на природата. Синьото невинаги е привлекателно като цвят на храна, също и лилавото. Въпреки че синият цвят не ни изглежда подходящ за нещо, което трябва да изядем, от него става чудесен фон и то хармонично би представило ястието. Прасковеното, оранжевото, кафявото, топложълтото и яркозеленото са истински апетитни цветове. Розовото и нюансите на синьото са сладки. Бледо оцветените храни се свързват с по-изтънчен и рафиниран вкус. Гъбите, аспержите и млякото имат силен аромат, както и рафинираните храни – белия ориз, белия хляб и бялата захар.
Цветът и храната са толкова тясно свързани в съзнанието ни, че очакванията ни са, че една червена ябълка непременно е сладка, че златистожълтата риба има приятен пушен вкус и че червеното месо е много по-крехко. Ето защо блюдото, което има добре балансирани цветове, изглежда апетитно и изпълва устата ни със слюнка. Трябва обаче винаги да имаме предвид, че идеите ни за храната не бива да се определят само от цвета є. Яденето на ярко обагрени продукти може да изпълва устата ни със слюнка, но никой не знае какъв ще е резултатът. Само когато храната е прясна и цветът є е естествен, ние получаваме цялата необходима енергия, за да поддържаме здравето си.
Въпреки че често можем да познаем по цвета дали продуктът е пресен или стар, с приятен или неприятен аромат и дали съдържа определени съставки, в наши дни трудно може да се разчита само на цвета като показател за свежестта – особено ако храната е пакетирана. Когато използваме цвета като указание, не бива да забравяме, че богатото разнообразие е резултат от вноса на продукти, които са стояли в студени складове. Плодовете и зеленчуците са били откъснати преждевременно и са съзрели изкуствено. В тях не е уловена благодатта на слънчевата енергия, а цветът често е добавен допълнително. Отпечатаната дата помага, но не е указание за хормоните, консервантите и оцветителите.
Багрила
Добавянето на цвят има съвсем определена цел – храната да ни изкуши. По-рано оцветяването на храната беше токсично, а в по-нови времена някои от използваните бои бяха набедени, че предизвикват рак у животните. В наши дни багрилата, които се добавят към храната, са от естествен произход или синтетични. Естествените багрила са извлечени от растителни продукти и са безвредни за консумация. Пример за естествен оцветител е сокът от цвекло, който се използва за получаване на червено или розово. Синтетичните хранителни багрила се произвеждат от химикали, за много от които се знае, че имат странични ефекти и могат да имат отрицателно въздействие върху здравето. Тартразинът (Е102) е широко използвано синтетично жълто багрило, но се свързва с алергични реакции от обриви и отоци до астма, и възможни отклонения в поведението.
Дори ако специално се опитваме да отбягваме определени оцветители, понякога пренебрегваме факта, че те се съдържат и в лекарствата. Много бои са извлечени от растения и естествени материали и цветовете им варират от яркочервено да мътнокафяво. Червеното е цветът на огъня и яда, както и на червената люта чушка, карамфила, муска и балсама, от които се извличат много лекарства. Често ни се предписват медикаменти, съдържащи кондензирана енергия от лъч, който е вреден за нас, затова е важно да не ги приемаме несъзнателно. Желателно е винаги да проверяваме опаковката за цялостното съдържание, включително и за багрилата.
Цветотерапията се основава на тезата, че пигментите на храните не са случайни, а съдържат група химични вещества и други основни субстанции.
Всички вещества в зеленчуците, както и всички неорганични материи имат характерен цвят. Във Въведението разгледахме трите основни групи цветни храни. Едно бързо припомняне: хлорофилът е пигмент, който дава на зелените плодове и зеленчуци техния цвят; каротиноидите дават червен, оранжев и жълт цвят; антоцианидините обагрят в розово или пурпурно. Червените, оранжевите и жълтите храни са богати на бета-каротин и са по-киселинни, отколкото алкалните и успокояващи сини и индигови храни. Лилавото съдържа едновременно червено и синьо, затова, въпреки че енергизира, не прегрява тялото. Зелените храни са неутрални и подпомагат поддържането на киселинно-алкалния баланс.
Пресните зеленчуци са заредени със светлинна енергия от слънцето, както и с магнитна земна енергия. Растенията поглъщат определени цветни лъчи в зависимост от цвета на техните листа, стъбла, цветове и плодове. Тези вибрации се преобразуват във форма, която можем лесно да абсорбираме. След като храната бъде погълната, тялото я разгражда и я превръща във физически и енергийни питателни вещества. Енергията, освободена от различните цветни вибрации, се привлича от сходните енергийни центрове и ги зарежда. Всички храни имат вибрации, хармонични със седемте основни чакри, както и с жлезите, органите и нервните центрове, свързани с чакрата. Всяка храна енергизира, пречиства и лекува определена чакра.
За да бъдат здрави, хората се нуждаят от баланс на всеки цвят. Когато постигнем равновесие, жизнените ни системи стават стабилни и хармонични. При състояние на цветови дисбаланс организмът губи стабилността си. Когато на един или повече от енергийните ни центрове не достига енергия, другите са претоварени. Ако дисбалансът не се коригира, може да предизвика болести. Цветната жизнена диета работи на принципа на възстановяване и поддържане на равновесие на всички цветове на спектъра чрез храните и напитките.
Повечето естествени храни вибрират на честоти, съотносими със седемте лъча. Цветът на обвивката на храната обикновено показва каква вибрация съдържа и въздействието, което този цвят има върху системите ни. Храните, които имат няколко цветови вибрации енергизират повече от един център: розовият грейпфрут има кора, която е жълто-зелена, докато вътрешността му е розова; затова грейпфрутът ще въздейства върху двата центъра. Някои храни трудно се класифицират по обвивката. В такъв случай може да използвате източния принцип на ин и ян (положителна и отрицателна енергия), за да създадете хармонични пропорции на цветната енергия, от която се нуждаете за балансирана диета.
Ин и ян и дължината
на цветните вълни на храните
Както вече видяхме, всичко във Вселената е поляризирано, създадено от различни количества ин и ян. Няма абсолютен ин или ян, но някои неща имат склонност да отразяват енергия от единия или другия край на скалата. Тази скала е свързана с цветовете на дъгата и е част от електромагнитния спектър, който идва до Земята под формата на бяла слънчева светлина, въпреки че човешкото око вижда само около 40 процента от тези вибрации.
В следващата глава съм подредила цветовете на дъгата от най-дългия до най-късия. Включила съм също две невидими вибрации, инфрачервена и ултравиолетова, за да ви напомня, че съществуват много невидими вълни, като радиовълните, рентгеновите лъчи и микровълните.
В диаграмата по-долу е представена връзката между различните типове храна и цветовете на спектъра, както и съдържанието на повече ин или ян. Ултравиолетовите лъчи съдържат най-много ин и са свързани с рафинираната захар. Инфрачервените са на другия край на спектъра с най-много ян и се отнасят към солта.
Между тези два края са видимите цветове на спектъра – червен, оранжев, жълт, зелен, син, индиго и лилав.
Червената кръв циркулира през всички животински вени, затова тази енергия е първична в организма ни. От друга страна, хлорофилът дава на растенията тяхното обагряне. Така че зеленото е първичният цвят на растителния свят.
Животинският свят по природа е основно ян, т. е. в животинските системи има сериозно количество червена енергия. Ето защо храната с такъв произход клони към ян. Това включва червеното месо, яйцата, твърдите сирена, които имат високо съдържание на сол. На Запад консумираме голям обем ян храна. Червените плодове и зеленчуци също съдържат ян енергия, но в по-малки количества.
Растителният свят е представен от средните цветове на спектъра – оранжев, жълт и зелен. Тези храни съдържат трансформирана светлинна енергия от слънчевите лъчи, които засищат не само телата, но и умовете и духа. Кореноплодните култури имат повече ян, тъй като получават вторична енергия от земното магнитно поле. Ние я приемаме под формата на минерали и витамини. Храните, които растат над земята, се влияят от разпръскваната във въздуха ин енергия, докато на кореноплодните култури въздейства превъзхождащата ян енергия, която ги тегли надолу.
Ние се нуждаем от хармония на ин и ян храните, точно както се нуждаем от балансираната диета на седемте цветни лъча. Също така трябва да включваме в храната си и кореноплодни и надземни растения. Например, когато избираме червени храни, трябва да ядем ягоди и череши (над земята), както и сладки картофи и цвекло (под земята). Ако искаме да сме в хармония с естествения ритъм на Земята, през деня трябва да консумираме кореноплодни растения, които са повече ян, докато храните ин, които растат над земята, да се предпочитат вечер. Смяната на сезоните ни предлага повече кореноплодни през зимата, като така ни дава повече загряваща ян енергия.
Хората се нуждаят от по-малко количество червени и оранжеви храни, за да осигурят гориво за физическа сила и енергия. Червените храни трябва да са пресни, непреработени и за предпочитане от растителен произход. Не че трябва да пренебрегваме духовната си страна, но трябва да се убедим, че духът ни поема питателни вещества от храни, богати на светлинна енергия – особено от цветя, плодове и листа в синьо или лилаво.
Точно както се привличат противоположните полюси на магнита, ян привлича ин. Животинският ян има нужда от ин в сладките неща и газираните напитки. Ако скалата е преакцентирана и ние прекалим с ин, започваме да изпитваме влечение към другия край на спектъра. Можете да си го докажете сами следващият път, когато ядете нещо солено като например пакет чипс. Много вероятно е след това да пожелаете някоя сладка напитка. Така прекарваме целия си живот в търсене на равновесие между двете противоположни и привличащи се сили. Зеленото е балансиращата енергия, която може да ни спаси от това постоянно колебание. Ето защо пресните плодове, зеленчуци и треви са основата на Цветната жизнена диета. Трябва да ги включваме във всекидневното си меню.
Когато използваме графиката на ин и ян, ще открием, че синтетичните продукти, както и рафинираната захар вибрират с ултравиолетова честота. Когато консумираме храни от този край на спектъра, може да се появи дисбаланс, определян като маниакално поведение придружено от хранителни смущения и резки промени в настроението. За нещастие прекалено често губим хармонията като страничен ефект от приемането на лекарства. Ако в организма ви е натрупана много ултравиолетова енергия, тя може да бъде уравновесена с витамин В, който се съдържа в бобовите растения, соята, ядките, пълнозърнестите храни, житните растения, маята и особено в зелените зеленчуци.
http://www.maxima.bg