B
BaDBluEeYeS
Гост
-Страхуваш ли се от мен?-гласът му беше изпълнен с толкова нежност,каквато едва ли някой някога би си представил,че може да притежава един демон.
Г-ца Синеока се притисна в него и с усети как сърцето му биеше в един ритъм с нейното.Нима той,можеше да бъде лош! Нима той бе пратен,за да убива!Та той повече от всеки друг обичаше живота и хората.Възхищаваше им се и тайно мечтаеше да бъде като тях.Не..той нямаше нищо общо с онова,което бе учила в Ангелската академия за Падналите.Демоните издигаха в култ мрака,а Той обожаваше светлината.Те бяха жестоки,а той бе изпълнен с толкова нежност.Трябваше да убива,а онзи ден,докато се разхождаха край брега на морето,Той спаси едно момценце,което се подхлъзна и падна във водата.Точно в този момент Синеока осъзна, че Го обича.Знаеше,че няма право и все пак не можеше да се бори с това чувство,което бе обсебило цялото й същество.Сега всичко имаше нов смисъл.Откакто го познаваше се чувстваше истинска и когато погледнеше в дълбоките му сини очи,знаеше че е открила щастието.Какво като тя бе Ангел,а той Дявол!Какво като идваха от два коренно различни свята,които от хиляди години воюваха!Тук..на Земята,сред простосмъртните те бяха открили онова,което хората наричаха ЛЮБОВ.Тя знаеше,че да го обича е грях,но за да защити тази любов бе готова да се изправи срещу своите,които никога не биха я разбрали...
-Не..не ме е страх от теб! Страх ме е,че няма да мога да живея без теб!-тя изрече думите толкова тихо,че той едва я чу.Не искаше да знае нищо повече.Сега Той знаеше,че Тя го обича.За пореден път се вгледа в очите й.В тези очи Той откриваше смисъла на съществуването . Те го караха да се чувства едновременно силен и слаб.Обичаше да се вглежда в тях-там откриваше себе си и това му бе достатъчно,за да е щастлив.
...Точно в този момент нищо друго нямаше значение,защото точно в този момент Тя и Той се ОБИЧАХА!
Г-ца Синеока се притисна в него и с усети как сърцето му биеше в един ритъм с нейното.Нима той,можеше да бъде лош! Нима той бе пратен,за да убива!Та той повече от всеки друг обичаше живота и хората.Възхищаваше им се и тайно мечтаеше да бъде като тях.Не..той нямаше нищо общо с онова,което бе учила в Ангелската академия за Падналите.Демоните издигаха в култ мрака,а Той обожаваше светлината.Те бяха жестоки,а той бе изпълнен с толкова нежност.Трябваше да убива,а онзи ден,докато се разхождаха край брега на морето,Той спаси едно момценце,което се подхлъзна и падна във водата.Точно в този момент Синеока осъзна, че Го обича.Знаеше,че няма право и все пак не можеше да се бори с това чувство,което бе обсебило цялото й същество.Сега всичко имаше нов смисъл.Откакто го познаваше се чувстваше истинска и когато погледнеше в дълбоките му сини очи,знаеше че е открила щастието.Какво като тя бе Ангел,а той Дявол!Какво като идваха от два коренно различни свята,които от хиляди години воюваха!Тук..на Земята,сред простосмъртните те бяха открили онова,което хората наричаха ЛЮБОВ.Тя знаеше,че да го обича е грях,но за да защити тази любов бе готова да се изправи срещу своите,които никога не биха я разбрали...
-Не..не ме е страх от теб! Страх ме е,че няма да мога да живея без теб!-тя изрече думите толкова тихо,че той едва я чу.Не искаше да знае нищо повече.Сега Той знаеше,че Тя го обича.За пореден път се вгледа в очите й.В тези очи Той откриваше смисъла на съществуването . Те го караха да се чувства едновременно силен и слаб.Обичаше да се вглежда в тях-там откриваше себе си и това му бе достатъчно,за да е щастлив.
...Точно в този момент нищо друго нямаше значение,защото точно в този момент Тя и Той се ОБИЧАХА!