УЧЕНИКЪТ ХЕРКУЛЕС - МИТЪТ

[Мортиша]

"Искам да позная себе си вътре в себе и чрез себе си"​

стоял пред своя Учител и смътно разбирал, че преживява криза, водеща до промени в неговия го­вор, възгледи и планове. Учителят го погледнал и останал до­волен от него.

- Как е твоето име? - попитал той и зачакал отговор.

- Херакъл - прозвучало в отговор, - или Херкулес. Казват, че това означава славата на Хера, сиянието и лъчезарността на душата. Кажи ми какво е душа, Учителю? Кажи ми истината.

- Тази душа е твоята и ти ще я откриеш, когато изпъл­ниш задачата си като откриеш и използваш своето естество. Кои са твоите родители? Разкажи ми, сине мой.

- Моят баща е божествен. Не го познавам, но съм дъл­боко убеден, че съм негов син. Майка ми е земна жена. Позна­вам я добре и именно тя ме е направила такъв, какъвто ме виждаш сега. Освен това, о, Учителю на моя живот, аз съм единият от близнаците. Има още един, който много прилича на мен. Него също го познавам добре и все пак не го познавам. Единият е от земята, т. е. земен, а другият е син Божий.

- На какво са те обучили Херкулесе, сине мой? Какво умееш и как са те учили?

- Изучавал съм всички предмети, добре съм образован, добре тренирай, послушен съм и мнозина ме познават. Позна­вам всички книги, всички изкуства и науки. Опитен съм в полската работа, но владея и изкуството на онези, които могат да си позволят да пътешестват и да опознават хората. Смятам себе си за човек, способен да мисли, чувства и живее.

Но има едно нещо, о, Учителю мой, което съм длъжен да ти кажа, за да не те въвеждам в заблуда. И то е, че съвсем наскоро убих всички, които ме обучаваха в миналото. Убих своите учители и в търсене на свободата вече не съм свързан с нищо. Искам да позная себе си вътре в себе и чрез себе си.

- Сине мой, това е мъдра постъпка и вече си свободен. Започни сега да се трудиш, като в същото време помниш, че с последното завъртане на колелото ще се появи тайната на смъртта. Не забравяй това. Каква е твоята възраст, сине мой?

- Бях на осемнадесет години, когато убих един лъв и оттогава нося негова кожа. На двадесет и една срещнах своята невяста. Сега стоя пред теб тройно свободен: свободен от предишните ми учитело, свободен от страховете си и истински свободен от всякакви желания.

- Не се хвали, сине мой, а ми докажи природата на сво­бода, която усещаш. В знака на Лъва ти отново ще се срещнеш с лъва. Каква ще направиш? В знака на Близнаците учителите, които си убил, отново ще пресекат твоя път. Наистина ли си ги оставил зад гърба си? Какво ще направиш? В знака на Скорпи­она отново ще се бориш с желанието. Ще бъдеш ли свободен или змията ще те обвие в своята хватка и ще те повали на земя­та? Какво ще направиш? Приготви се да потвърдиш думите се и да докажеш, че си свободен. Не се хвали, сине мой, а ми докажи свободата си и твоето дълбоко желание да служиш.

Учителят потънал в мълчание, а Херкулес се оттеглил и застанал пред първите велики Порти. Тогава Председателс­тващият в Съвещателната палата на Господ се обърнал към Учителя и му наредил да призове боговете за свидели на този опит и на първата крачка на новия ученик по Пътя. Учителят ги призовал. Боговете откликнали. Те дошли и донесли на Херкулес своите дарове, като освен това му дали и много мъд­ри съвети, тъй като знаели какви са предстоящите задачи и опасности по Пътя.

- Минерва му подала рядко красива дреха, изтъкана от самата нея. Тя много му отивала и Херкулес я наметнал тър­жествено и гордо, с младежки жар. Той трябвало да изпита себе си.

Вулкан изковал за Херкулес златни доспехи, за да пред­пази сърцето му - източника на живота и силата. Този златен дар бил поставен върху тялото и новият ученик, защитен от него, се почувствал уверен. Но на него все така му предстояло да докаже своята сила. Появил се Нептун с два коня и подал поводите им в ръцете на Херкулес. Тези коне пристигали направо от Страната на водите и се славели с рядка красота и не­обикновена сила. Херкулес бил много доволен, защото тряб­вало да докаже умението си да управлява два коня.

Меркурий се появил с изискани думи и изключително остроумие. Той носел меч с рядка изработка, поставен в сре­бърна ножница, и го подал на Херкулес. След това Меркурий пристегнал меча върху бедрото на Херкулес с поръката да го поддържа остър и блестящ. "Той трябва да разделя и отсича -казал Меркурий, - с него трябва да се борави точно и изкус­но". Херкулес изразил благодарност с радостни думи . На него все така му предстояло да докаже уменията си.

Под звуците на фанфари и тропот на подкови, озарявай­ки всичко наоколо със светлина, се появила и колесницата на Бога-Слънце. От нея слязъл Аполон и с присъщото си величие и очарование дарил Херкулес с лък, сияещ от светлина. Преди да придобие достатъчно сила, за да го опъне, ученикът тряб­вало да премине през девет широко отворени Порти. Цялото това време щяло да му е необходимо, за да стане Стрелец с лък. Въпреки това, когато този дар му бил предложен, Херку­лес го поел в ръце, уверен в своята все още недоказана сила.

И така той се изправил в пълно снаряжение. Боговете стояли до неговия Учител и наблюдавали радостната възбуда на Херкулес. Той играел пред боговете, показвайки своите придобивки и хвалейки се със силата си. Неочаквано той се умълчал и дълго се замислил; после подал юздите на един приятел да задържи конете, на друг дал меча, на трети - лъка. След това тичешком се скрил в близката гора.

Боговете чакали завръщането му, като се учудвали от странното му поведение, което не разбирали. Скоро той се върнал от гората, размахвайки дебела тояга, отрязана от здра­во и силно дърво.

- Това е моето собствено оръжие - провикнал се той. -Никой не ми го е давал, а аз мога да го използвам с голямо майсторство. О, богове, наблюдавайте моите велики дела!

Тогава и едва тогава Учителят казал: - Тръгни напред към своите подвизи!


Разработване на Мита

Сега пристъпваме към разглеждането на самия Херку­лес. Това е много интересна история, интерпретирана от мно­го писатели. Дискусията за детайлите от неговия живот или за последователността на събитията не влизат в нашата задача. При различните преразкази има разминавания в детайлите в зависимост от пристрастията на всеки историк. Те могат да бъдат научени от многото класически истории и речници. Тук ние ще се занимаем единствено с дванадесетте знаменити подвизи, за които четем следното:

"По волята на Юпитер, Херкулес бил предаден във вла­стта на Евристей и трябвало да се подчинява на всичките му изисквания. Той помолил за съвет оракула на Аполон и полу­чил отговор, че ще му се наложи дванадесет години да бъде в подчинение на Евристей, както е заповядал Юпитер; по-късно, след като извърши славните си подвизи, той ще се присъедини към боговете".

Така, той се впуска в своето начинание и като ученик, ръководен от своята душа, извършва дванадесет подвига, все­ки от които в един от знаците на зодиака. По този начин той става олицетворение на всеки ученик, стремящ се да измине своя собствен път и да покаже, че е постигнал контрол над силите на своята природа. Освен това той изразява етапа, на който сега се намира човечеството.

Първоначално той се наричал Алкеид, но името му било променено на Херкулес след като преживял един необикновен опит още преди да започне своите подвизи. Името Херкулес означава "славата на Хера", а Хера олицетворява Психея, или душата, така че в неговото ново име е въплътена мисията му, а именно чрез активна работа на физически план да прояви сла­вата и могъществото на своята вътрешна божественост.

В един от древните индийски ръкописи се казва: "Овла­дяването на живота, затворен във форма, носи просветле­ние"; именно това изкуство на обуздаване на формата е слав­ният завършек на подвизите на Херкулес. Казват ни, че той имал божествен баща и земна майка; така, както и при всички синове на Бога, ние виждаме същата основна символика. Като индивидуалност те са прототип на проявената двойственост на Бога: живот във форма, душа в тяло, а също и дух в материя. В тази двойственост е славата на човечеството, но с нея е свър­зан и проблемът, който всеки човек трябва да реши. В човека се срещат Отецът-Дух и Майката-Материя и задачата на уче­ника е да се освободи от веригите на Материята и да откликне на любовта на Отеца.

Тази двойственост се проявява и във факта, че Херкулес е единият от двама близнаци. Четем, че единият близнак е ро­ден от земен баща, а вторият е син на Зевс. До това велико прозрение достига всяко развито и самоосъзнато човешко съ­щество. То започва да осъзнава, че в неговата природа си да­ват среща два аспекта. Такъв човек обикновено проявява себе си чрез добре развита и високоорганизирана (ментално, емо­ционално и физически) личност, трите съставни части на коя­то са отлично координирани в единно цяло. В него заговорва и духовната природа с нейните импулси и прозрения, с неотк­лонния й стремеж към жизненоважните и божествени неща; наблюдава се и постоянна вътрешна борба в резултат от така осъзнатата двойственост. Херкулес е ученик във физическо тяло, но понякога е способен, подобно на Св. Павел, "да се въздига до третото небе" и да влиза в контакт с божествените същества. В това състояние той виждал Плана, разбирал какво трябва да извърши и прониквал в реалността на духовния живот.

В историята на неговия живот има един малък, но инте­ресен факт, отразяващ същата истина. Казват, че още като де­те Херкулес убива своя брат-близнак. Така той престава да е разделено цяло, или двойственост, тъй като душата и тялото му вече образували единно цяло. Това винаги е характерно за етапа на ученичеството. Той осъществява единението и позна­ва себе си като душа в тяло, а не като душа и тяло, и това раз­биране оттук нататък оцветява всичките му действия. Според преданието още в люлката жизнерадостният младенец убива две змии, с което отново се подчертава двойствеността. В това негово действие прозира предусещане на бъдещето, където той ще покаже, че физическата природа вече няма власт над него, че успява да удуши змията на материята и че великата илюзия повече не го държи в своя плен. Той убива както змията на материята така и змията на илюзията. В символиката на змиите се говори за три змии: едната олицетворява материята, другата - илюзията, а третата - мъдростта. Последната змия се открива само тогава, когато са убити първите две.

Това усещане за двойственост е характерно за първия етап от духовния опит. То оцветява мислите на всички велики световни стремящи се и мистици. Спомнете си какво възклик­ва Св. Павел, борейки се с този проблем:

"Тогава открих закона, че когато извърша добро, злото остава в мен.

Аз се наслаждавам на Божия закон, следвайки вътреш­ния човек, но виждам и друг закон в моето тяло, който воюва със закона на моя ум и ме държи в плен на закона на греха, който е в моето тяло.

Благодаря на Бог чрез нашия Господ Иисус Христос. Така че с ума си да служа на божия Закон, но с плътта си - на закона на греха. " (Към Римляните, VII, 21 -25)

Според преданието, докато Херкулес растял, на негово­то образование било отделяно голямо внимание. Той бил обу­чен на всички възможни науки, а всяко негово умение било добре развито и организирано. Какъв урок можем да извлечем от това? Трябва да се разбере, че всеки ученик, ако действи­телно цени това звание, на всяка цена трябва да бъде високо­развит член на човешкото семейство. Всичките три части на неговата природа трябва да бъдат проявени; неговият ум тряб­ва да бъде правилно запълнен и функциониращ и той трябва да умее да го използва; чувствената и емоционалната му при­рода трябва да откликва на всички видове контакти; а физиче­ското му тяло трябва да бъде подходящ посредник за проявле­ние на обитаващата в него душа и да бъде подготвено за из­пълнение на задачите, които човек си поставя.

От векове сред стремящите се съществува тенденция да принизяват ролята на ума. Те са склонни смело да заявят: "Умът е убиец на реалността" и благодарение на своята нео­съзната умствена леност и инертност смятат че най-важно е да развиват природата на сърцето. Те възприемат ума с неговата способност да анализира и различава като клопка и заблуда. Това обаче е груба грешка. Знанието за Бога е също толкова важно и необходимо, колкото и любовта към Бога и това със сигурност ще стане ясно през новата епоха с нейния нов тип стремящи се. Светостта, благостта и любящото благоразполо­жение имат своето място в общата характеристика на стремя­щия се, но съчетани с глупост и с неразвити умствени способ­ности те не могат да принесат такава полза, каквато биха мог­ли, ако бъдат подкрепени с интелект. Ако взаимно се допълват с високо развит интелект и умствени способности, ориентира­ни към божественото знание, те ще формират знаещ Бога чо­век със световно влияние, който ще може както да обича, така и да учи своите събратя.

И така, Херкулес бил подготвен във всички области на знанието и е можел да получи място сред мислителите на сво­ето време. Казват ни също така, че неговия ръст е бил четири лакти (древна мярка за дължина, равна на 45 см - бел. ред.), символичен израз на това, че той е достигнал цялостно разви­тие на всички елементи на четирисъставната си личност. Спо­ред едно определение човекът е куб, "град, стоящ четириъгъл­ник". Херкулес е бил развит физически, емоционално и умс­твено, а към тези три фактора се добавя и четвърти — душата, която съзнателно владее своя механизъм, развитата личност.

По-нататък се казва, че достигайки зрелостта и бидейки обучен на всичко, което светът може да му предложи, Херку­лес унищожил своите учители. Той ги убил всичките и така се избавил от тях. Защо? Защото е достигнал до равнище, при което може да стои на собствените си крака и да прави собс­твени заключения, ръководейки живота си и вършейки своята работа. Така той е трябвало да се освободи от всички, които искат да го ръководят, да се избави от авторитетите и да тръг­не да търси свой собствен Път, за да може сам да осъществи контакт с живота. Именно на този етап на развитие днес се намират много стремящи се. Те притежават голям обем теоре­тични знания, имат относително широки технически познания за природата на Пътя и за онова, което трябва да извършат на него, но все още не стоят здраво върху своите крака и не вър­вят по Пътя. Те са сами, лишени от подкрепа, нуждаят се от напътствие и търсят някой, които да им подскаже какво да правят и в какво да вярват. В третия подвиг, извършен от Херкулес в знака Близнаци, виждаме как той преминава изпита­ние в този смисъл и доказва, че е имал право да предприеме такава крачка. Тогава той прави интересното откритие, че да­леч не е толкова свободен и силен, както си е въобразявал в своя юношески ентусиазъм.

 

[Мортиша]

В мита се разказва, че когато Херкулес станал на осем­надесет години, той убил лъва, който вилнеел из околностите, и започнал да прави и други неща в полза на обществото, така че постепенно името му станало известно. Числото осемнаде­сет винаги е символично. В него се съдържа числото десет -символът на личното съвършенство, плюс числото осем, което според някои номеролози е числото на Христовата сила. В новия цикъл на ученичеството именно силата на Христос, тър­сейки своето проявление, предизвиква обърканост и труднос­ти, характерни за този етап. Тук може би е важно да отбеле­жим следното:

"Числото осем е кръг, съдържащ всички възможности, от които Светлината ще извлече Съвършенството, но в случая той е усукан или превъртян. Змията сега не захапва своята опашка в края на цикъла, а се извива и пресуква в пространс­твото и чрез това изкривяване създава погрешен образ за себе си... но в числото осемнадесет виждаме Прав и Преплетен Път: Точката се разгръща и превръщайки се в единица тя ста­ва ос, около която се върти нашият живот. На този етап Пос­ветеният се сблъсква с божествената истина и чувства могъ­щия зов на Единия Живот. Затова той се старае да подчини пресуканата линия (8) на правата линия (1)." (Тhe Key of Destiny /Ключът на Съдбата/, Х.А. аnd F.Н. Curtiss, стр. 246-247).

Интересно е да се отбележи и казаното в Кавала:

"Осемнадесетият път се нарича Дом на Влиянието... и по пътя на проучването се изследва тайната и скритият сми­съл, които живеят в неговата сянка и които проникват в него от причината на всички причини". (Сефер Йецира, № 30).

Именно това започва да прави Херкулес на осемнадесет години. Той трябва да тръгне по Пътя, където всичко скрито може да излезе на светло; той достига до точката, в която мо­же да познае самия себе си и да започне да изследва скритите сили на природата. Това е проблемът, с който се сблъскват всички ученици.

Следващият епизод от неговия жизнен път е женитбата му и раждането на трите му деца - символичен израз на исти­ната, че той се е слял с Психея, душата. От този съюз се раж­дат или започват да се проявяват трите аспекта на душата. Той се научава да познава природата на духовната воля и да я из­ползва в управлението на своя живот. Херкулес изпитва въз­действието на духовната любов и осъзнава потребността от служене. Духовният ум започва да му разкрива истината и той вижда основополагащата цел. Това са висшите съответствия на трите аспекта на неговата личност - на ума, на емоционал­ната природа и на физическото тяло.

После виждаме как Херкулес преминава през един дос­та особен етап. В древния разказ четем, че Хера (Психея, или душата) го направила безумен. От ревност тя му изпратила безумие и в това състояние той убил своите деца, приятели и въобще всички, с които бил свързан. Можем да предположим в тази връзка, че той преминава през едно нездраво състояние, общо за всички начинаещи, стъпили по Пътя на Ученичество­то, при което болезнената им съзнателност изисква жертване на всеки и всичко заради разкритието на индивидуалната ду­ша? Това е най-разпространената грешка на стремящите се. Тяхното чувство за пропорция често отслабва и съотношение­то на ценностите се изкривява. Уравновесеният и разумен жи­вот, която е идеал за Сина на Бога, се принася в жертва на фа­натичния стремеж за достигане на духовен прогрес. Духовни­те амбиции увличат стремящия се, той приема разрушително поведение, става неуравновесен и по правило с него е трудно да се живее. В библейския текст срещаме следната мъдра ми­съл: "Не бъди прекалено правилен, иначе от какво ще ум­реш?" В широк смисъл този етап може да се илюстрира с примери за фанатичните жертви в източните религии, при ин­квизицията и протестантите (борци на Завета), както и при всички, които тълкуват истината срещу убежденията на друга група вярващи.

Казват, че когато Херкулес се излекувал (за щастие) от безумието си, му било дадено ново име, посочено му било ново място за живеене и му били предречени за изпълнение два­надесет подвига. Твърди се също, че му било казано: "От този ден твоето име вече няма да е Алкеид, а Херкулес. Ще устро­иш своя дом в Тиринт и там, служейки, ще извършиш двана­десет подвига. Когато успееш в това, ти ще станеш един от Безсмъртните". (Гръцка и Римска митология, том 1, Фокс)

След като възстановява душевното си здраве, Херкулес изцяло променя посоката на своя живот. Той никога повече не се връща да живее на предишното място. Името на душата става и негово име и това винаги му напомня, че мисията му вече е да прослави душата. Предначертани му били дванадесет велики подвизи, които трябвало да поставят печата за завър­шека върху неговия живот и да докажат правото му да се влее в голямата група на Безсмъртните - така той стъпва на Пътя.

Казват, че неговата личност символизира Фиксирания Кръст на небесата, образуван от четирите съзвездия - Телец, Лъв, Скорпион и Водолей. Според преданието той бил изклю­чително силен физически, много упорит психически и готов да атакува всяка преграда и сляпо да се втурне във всяко на­чинание. Нищо не можело да го отклони от целта му и изуча­вайки неговите подвизи ще се убедим, че той се хвърля в тях решително. Нищо не го разсейва, нищо не го плаши и той це­ленасочено върви по своя път. Той приема като свой древния девиз, насочващ действията на всички активни ученици, а не­гова душа го подтиква да развие "способността да прави, спо­собността да дерзае, способността да мълчи и способността да знае". "Да можеш да правиш" е девиз на Телеца и това умение е проявено в дванадесетте подвига на Херкулес. Той символи­зира Лъва, тъй като винаги е носел лъвска кожа като доказа­телство за своето мъжество и в съответствие с девиза на този знак - "способността да дерзаеш"; никаква опасност не го е плашила и не е имало трудности, които да го принудят да отс­тъпи.

Възможно е неговото най-голямо постижение да е оно­ва, което извършва в знака Скорпион, защото да се преодолее илюзията е изключително трудно. Това Херкулес успява да извърши в знака Скорпион, чиито девиз е мълчанието. В Ко­зирог той става Посветен, а това равнище е невъзможно докато не бъде победена илюзията и човек не придобие способно­стта да мълчи. Ето защо като безсловесен младенец в люлката той символизира висшето постижение като удушава двете змии. Впоследствие, вече като зрял мъж, той символизира Човека-Водолей, чийто девиз е "Знание". Той развива своя ум и използва интелекта си за активна работа и служене. Така, като действа и дерзае, като мълчи и знае, той преодолява всички препятствия и неотклонно напредва от Овен към Риби, започ­вайки в Овен като скромен стремящ се и завършвайки в Риби като всезнаещ и победоносен Спасител на Света.

Трябва да отбележим, че в историята за Херкулес никъ­де не се съобщава той нещо да е твърдял, а се посочва само какво е правил. В историята за още по-великия Син Божи Иисус Христос се разказва не само за това, което е правил, но и за онова, което е говорил. В мълчанието на Херкулес, в него­вото неотклонно движение напред, независимо от неуспехите и срещаните трудности, в неговата сила да издържи на всичко ние виждаме качествата на ученика. В историята на Иисус Христос, в демонстрираните от него сили и в изречените на­пътствия откриваме свидетелство за това, че той е Посветен.

И сега, когато Херкулес е съзрял и е придобил качества­та, необходими за неговата мисия, ние четем, че боговете и богините направили всичко възможно, за да го екипират за онова, което му предстои. Той получил всичко, което е било възможно да получи от света. Предоставени са му били и си­лите на душата, които той е трябвало да се научи да използва. Според преданието Минерва му дала красива дреха, но докол­кото никъде не се казва, че той впоследствие я е носил, може да се предположи, че става дума за символ. Историята познава много случаи на подаряване на дреха: Йосиф получава от ба­ща си многоцветна дреха, плащът на Илия се предава впос­ледствие на Елисей, а одеждите на Христос били разделени и оспорени от войниците по време на разпятието. По общо мне­ние дрехата е символ на призванието. Така, призванието на Илия преминава към Елисей, а призванието на Христос, Спа­сителя на Света, завършва с разпятието, след което той пре­минава към по-велика и важна работа.

Придобитата от Херкулес мъдрост в резултат от слива­нето му с душата си утвърждава у него съзнанието за собстве­ното му призвание. Той бил устремен към духовния живот и нищо не било в състояние да го откаже. Вулкан му дал магне­тични и предпазващи златни доспехи (символ на енергиите, произтичащи от висшите източници на духовната сила), които биха позволили на стремящия се да извърши дванадесетте подвига и да върви напред без страх. От Нептун, бога на Во­дите, той получил коне. Символиката на този дар е много ин­тересна. Конете, както и самият Нептун - богът на водите (или на емоционалната природа), олицетворяват способността на човека да се носи по руслото както на мисълта, така и на емо­ционалната реакция. Подвижната емоционална природа с ней­ната възприемчивост и способност да чувства, ако бъде пра­вилно използвана и подчинена на божествените цели, е една от най-големите ценности, които ученикът владее. С помощта на Нептун и неговите бързи коне Херкулес би могъл да е във връзка и с най-отдалечената област, в която евентуално ще извършва своите подвизи. Чрез емоционалната чувствител­ност и отклик ние също можем да се намираме във връзка със света, в който се борим. След като получава по този начин призвание, духовна енергия и чувствителност, Херкулес полу­чава и меч от Меркурий, вестителя на боговете. Този дар има дълбоко значение, защото мечът е символ на ума, който дели на части, разединява и разсича. Това умение прибавя Мерку­рий към останалите подаръци, дадени на Херкулес - ментален анализ и умение да различава. Преданието разказва, че и Апо­лон, самият бог-слънце, се заинтересован от Херкулес и раз­мислял какво точно да му даде, така че да е от полза. Накрая му дал лък и стрела като символ на способността да се върви право към целта. Това е символ и на всепроникващрто озаре­ние, на лъча Светлина, който при необходимост би могъл да освети неговия път.

Екипирай по този начин, Херкулес бил готов за велико­то си изпитание. И когато всички подаръци били му дадени и той се изправил в цялото си божествено снаряжение, научава­ме една много интригуваща подробност: захвърляйки всичко, той отишъл и си отсякъл проста здрава тояга. Всички тези божествени дарове били необикновени и прекрасни, но Херку­лес все още не знаел как да ги ползва. Той чувствал своето призвание, вярвал в духовната енергия, разбирал че може да има контакт чрез конете и че разполага с лъка и стрелите на Просветлението, но на него му трябвала привичната, собстве­норъчно издялана тояга. Той по-скоро би си проправял път с помощта на това, което добре владеел, отколкото да използва непознати и подарени оръжия. И така, Херкулес грабнал в ръ­це своята тояга и тръгнал на среща с подвизите.

http://evaandadam.blogspot.com

 

[Мортиша]

Ученикът Херкулес- подвизи по пътят на ученичеството и посвещението
"Човеко, опознай себе си"​

Високият интерес, проявяван в наши дни към въпро­сите на духовния живот, сам по себе си изисква та­къв вид изследвания, каквато е тази поредица от статии. Въп­реки факта, че академичната и теологична религия е загубила някогашното си влияние и независимо от бунта срещу органи­зираната религия, стремежът към духовните реалности никога не е бил толкова силен, както сега. Настъпи времето на прак­тическия опит в широкия смисъл на думата: хората по света отказват сляпо да приемат каквото и да било, защото искат да знаят. Послушното приемане на натрапени догми отстъпва място на експеримента, а сляпата вяра и суеверието се измест­ват от божественото самоопределение, градено върху ясното разбиране за единството с Живота, в Който ние живеем, дви­жим се и имаме битие.
Задачата на всеки учител днес е да открива нови начини за изразяване на старите истини и да представя древните фор­мули за духовно развитие по такъв начин, че те да заживеят нов и ярък живот. По темата за Пътя на Ученичеството, Пътя на Светостта и Пътя на Просветлението са написани много книги по целия свят. Няма смисъл отново да се поставя проб­лемът за този универсален Път и присъщите му трудности, ако подходът към него не стане по-осъвременен и практичен. Той трябва да показва всички съставни елементи на целта след преодоляването на трудностите, като се избягва уморителното повторение на основното правило на живота, което може да се изрази с две думи "Бъдете добри". Отново и отново ни се по­втаря, че трябва да преодолеем съблазните на света, на плътта и на дявола. Именно това води западния стремящ се до преду­беждението, че Пътят задължително предполага нищета, самоограничение и безкрайни страдания. Той се настройва за активно търпение дотогава, докато по тайнствен и чудодеен начин не попадне в царството на мира и благоденствието, където свършват всички беди, плътта престава да го безпокои, а дяволът е унищожен завинаги. И в това се търси предполагае­ма награда за човека, който кротко се е подчинил на волята на непостижимия Творец.
В човешкото съзнание обаче вече се прокрадва разбира­нето за вътрешната божественост, за това, че по своята същ­ност човек е създаден по образа на Бога, че има еднаква при­рода с тази на Небесния си Отец. Като възприема идеята за божествения замисъл и план, стремящият се бързо променя отношението си към живота. Нима сега е трудно да се осмис­ли цялостната картина на усъвършенстването на душата от невежеството към мъдростта, от материалните желания към духовните стремежи, така че още в началото да се вижда кра­ят, а разумното сътрудничество с душата за постигане на ней­ната цел да измести сляпото търпение? Когато това се случи, поклонникът ще може да върви по своя път, обърнал лице към Светлината и озарен от радостта.
Историята на драматичния опит на великия и древен Син на Бога - Херкулес, или Херакъл, - ни показва именно тази многостранна картина. Тя не пропуска нито една фаза от живота на стремящия се и в същото време го свързва с косми­ческия порядък. Тази тема се оказва толкова всеобхватна, че всички ние, борещи се в нашия днешен живот, можем да при­ложим спрямо себе си трудностите и изпитанията, неуспехите и постиженията на тази героична фигура, която преди много векове е вървяла към същата цел, към която се стремим и ние днес. Благодарение на тази история в ума на объркания стре­мящ се може да се зароди нов интерес и да се изгради такава представа за всеобщото съгласувано развитие и съдба, че той да тръгне напред с нов запас от смелост.
Ние ще проследим историята на Херкулес и ще се опи­таме да покажем как той, извършвайки своите дванадесет под­вига, се намира в ролята на стремящ се по пътя на Ученичест­вото. По този Път той се нагърбва с определени задачи, които по своята природа имат символно значение, и преминава през определени епизоди и събития, които във всички времена по­казват природата на обучението и постиженията, характерни за човека, приближаващ се към освобождение. Херкулес по своята същност е въплътен, но все още несъвършен Син Божи, който решително поема в ръце нисшата си природа и съзна­телно я подчинява на дисциплината; това след време води до проява на божествеността. Спасителят на Света израства от едно заблудено, но искрено стремящо се човешко същество, правилно осъзнаващо работата, която трябва да бъде извър­шена.
В течение на векове в полезрението на хората постоянно се намират две велики и драматични истории. В дванадесетте подвига на Херкулес е описан Пътят на ученичеството. Този опит, който ни подготвя за великия заключителен кръг на По­свещението, предизвиква жив отклик у всеки стремящ се чо­век. В живота и работата на Иисус Христос, лъчезарният и съвършен Син Божий, който "заради нас проникна зад завеса­та, оставяйки ни пример, за да можем да го следваме по стъп­ките Му" са описани петте етапа от Пътя на Посвещението, петте висши точки, за които ученикът се е подготвял чрез два­надесетте си подвига.
Оракулът е казал и думите му са звучали през вековете: "Човеко, опознай себе си". Това знание е най-великото пос­тижение по Пътя на Ученичеството, а също и награда за цяла­та работа, извършена от Херкулес.
Природата на Ученичеството
Тук може би ще е полезно накратко да осветлим приро­дата на ученичеството. Това понятие постоянно се използва както от стремящите се в християнските страни, така и от тези в източните религии. Ученичеството може да се определи като заключителен етап от пътя на еволюцията и като период от опита на човека, в който той определено постига самосъзна­ние. На този етап човекът съзнателно се стреми да подчини нисшата си природа на волята на душата (която по същество е Волята Божия). Вървейки по този път той се подлага на уско­рен процес, за да може цветчето на душата да се разтвори по-бързо. Неизбежността на човешкото съвършенство стои в ос­новата на неговия стремеж да извърви Пътя. Това съвършенс­тво може да се постигне по два начина. То може да бъде ре­зултат от бавния и неотклонен еволюционен растеж, който цикъл след цикъл следва законите на Природата, докато скри­тият Бог постепенно стане видим както в човека, така и във вселената. Това може да се случи и в резултат от системното старание, прилежност и дисциплина на стремящия се, които водят до по-бързо разкриване на силата и живота на душата.
В един анализ за ученичеството този процес е опреде­лен като "психичен разтворител, който поглъща всички шлаки и оставя само чистото злато". Този процес на усъвършенства­не, сублимация и преобразуване се разгръща упорито и неотк­лонно, докато не бъде покорен Върхът на Преображението и Просветлението. Скритите тайни и силите, дремещи в човеш­ките същества, трябва да бъдат разкрити и насочени за изпол­зване по божествен образец и в съответствие с правилно осъз­натата божествена цел. Използвайки ги по този начин, учени­кът открива, че е свързан с универсални, подобни на божест­вените енергии и сили, стоящи в основата на функциониране­то на природата. По този начин той започва да работи на Пла­на на Еволюцията и да си сътрудничи с великия "облак на свидетелите", които със силата на своето наблюдение и в ре­зултат от постиженията си формират Престолите, Началата и Могъществата, чрез които Единият Живот води творението напред към славен висш завършек.
Такава е целта, за която е работил Херкулес и която стои пред цялото човечество, чието висше групово постиже­ние ще бъде резултат от многото индивидуални усъвършенс­твания.
Астрологични значения
Втората цел на това изследване е да представи един нов аспект на астрологията, който се отличава от обичайния и об­щоприетия. Ние ще проследим как Херкулес преминава през дванадесетте знака на Зодиака. Във всеки от тях той проявява неговите характерни особености и придобива ново знание за себе си, като по този начин демонстрира силата на знака и приема даровете, които знакът е могъл да му предложи. Ще видим как във всеки знак Херкулес преодолява своите при­родни наклонности, учи се да контролира и да управлява съд­бата си, като доказва, че звездите предполагат, но не решават.
Тази форма на астрологията, която според мен ще изме­сти обикновената, работеща с хороскопи астрология, предста­вя в синтезна форма космичните събития, които влияят върху живота на нашата планета, на човечеството като цяло и на ин­дивида, който е микрокосмос в макрокосмоса. Този тип астро­логия насочва вниманието си преди всичко към разкриване на извечния план; всъщност историята разкрива онази малка част от него, която засяга човечеството, докато едно по-широко изучаване на епохите и периодите може да ни даде по-мащабно разбиране на Божествените цели. Човечеството има зад себе си необятно минало; едни са идвали и са отминавали по своя ред; колелото на съществуванието постоянно се върти, свитъкът на живота непрекъснато се разгръща и ние се дви­жим напред, подбуждани от стремителния импулс на извечната направляваща Сила - напред към нови аспекти на целта, към по-широко разбиране и реализация. Съсредоточаването върху личния хороскоп и повишеният интерес на индивида към неговите собствени дребни дела е естествено и нормално, но това е късоглед подход. Съзнанието че сме съставна част от великото Цяло и познанието за божествената Цялост само по себе си може да разкрие пред нас по-широките цели. Тези идеи в крайна сметка трябва завинаги да изместят нашата със­редоточеност върху личното. Малките ни жизнени истории трябва да избледнеят в по-голямата картина на случващото се. Херкулес астрологически въплъщава историята на живота на всеки стремящ се и показва ролята, която отделната единица играе във вечната Инициатива.
Във връзка със зодиака и астрологията един велик източен Учител изказва следната насочваща мисъл:
"Наистина, астрологията е наука, при това наука на бъ­дещето. Истина е и това, че астрологията в нейния висш ас­пект и правдиво тълкувание в крайна сметка ще позволи на човека да фокусира своето разбиране и да действа правилно. Също толкова вярно е, че откритията на бъдещата астрология ще разбулят тайната на истинската координация между душа­та и формата. Тази астрология обаче все още не е открита. Прекалено много неща остават без внимание и твърде малко се знае, за да може астрологията действително да стане точна наука, както мнозина претендират. Тя ще стане такава в бъде­щето, но това време все още не е дошло...
Практикуваната сега астрология е обречена да изчезне поради бързината, с която душите се научават да контролират своята личност. Създаването на хороскоп на душата няма да се базира върху нашето триизмерно знание, тъй като законите на времето и пространството нямат власт над душата." (Езотерична астрология)
Следователно, в това изследване ние ще работим с една нематематическа астрология, която няма отношение към пра­венето на хороскопи. Тя разглежда дванадесетте типа енергии, чрез които съзнанието на божествената Реалност проявява себе си във форма. Херкулес усвоява това знание не на далеч­ните небеса и не в субективните сфери. Той натрупва позна­ние за божествената си същност в своето физическо тяло, зат­руднявано и ограничавано от тенденциите, свойствени за зна­ка, в който извършва всеки свой подвиг. Картината на про­буждащото се божествено самосъзнание ни е показана чрез преодоляването на формата и подчиняването на материята. По този  начин,  опознавайки  Херкулес-ученика  и  Христос-Спасителя на Света, ние получаваме цялостна картинна пред­става за заключителните етапи от развитието, което предстои за всеки от нас. Тук няма да говорим за петте велики Посве­щения, описани за нас в историята на Иисус Христос - те са предмет на друга книга. (От Витлеем до Голгота)
Като изучаваме историята на Херкулес, преминавайки заедно с него през дванадесетте му подвига по великия небе­сен Зодиак, ние ще го разглеждаме от две гледни точки: като индивидуален стремящ се и като олицетворение на човечест­вото в неговата цялост. На човечеството вече може да се гледа като на достигнало е общата си маса етапа на стремящия се, етапа на разумния търсещ, етапа на човека, който е развил и координирал своите умствени, емоционални и физически спо­собности и така е приключил с интереса си към света на явле­нията, търсейки път в една още по-широка сфера на осведоменост и още по-важна област на активност. В историята на чо­вечеството винаги е имало напредничави индивиди, които са достигали до този етап в своя живот, но човешката раса като цяло никога досега не се е издигала до въпросното равнище. На това се базира чудото на предишните постижения, в него е и основанието за сегашната благоприятна възможност.
Световният ученик днес
Изпитанията, на които Херкулес доброволно се полага и подвизите, към които понякога безразсъдно се устремява, днес са достъпни за хиляди хора. Може да се види как съвременни­те условия точно се напасват към различните детайли на дра­матичния и често забавен разказ за неговите усилия по стръм­ната пътеката на изкачването. Всеки от нас е Херкулес в заро­диш и всеки от нас се сблъсква със същите проблеми, стреми се към същата цел и върви по същия кръг на зодиака. Първото, което трябва да се направи, е преодоляването на всякакъв страх и постигане на контрол над естествените сили на чове­шката природа. С тази задача Херкулес се сблъсква при най-различни комбинации от обстоятелства преди да се изкачи на върха на посвещението в Козирог и да стане служител на чо­вечеството.
Съперничеството и егоистичните цели трябва напълно да се прогонят и отстранят и в тази връзка ние наблюдаваме как Херкулес научава урока, че присвояването на каквото и да било за отделния "аз" по никакъв начин не е мисия на сина на Бога. На Херкулес му се налага да осъзнае себе си като лич­ност единствено за да разбере, че индивидуализмът съзнател­но трябва да се принесе в жертва за благото на групата. Той открива също така. че личностната алчност няма място в жи­вота на стремящия се, който търси освобождаване от непрекъ­снатия цикъл на съществуването и постоянното разпъване върху кръста на материята. Главната характеристика на чове­ка, потопен в живота на формата и управляван от законите на материята, всъщност е страхът, индивидуализмът, съперниче­ството и алчността. Те трябва да отстъпят място на духовната смелост, сътрудничеството, груповото съзнание и безкористността. Това е урокът, който ни дава Херкулес, а също и де­монстрация на Божествения живот, който се утвърждава в творческия  процес  на  съзиданието  и  разцъфтява  все  по-прекрасно всеки път, когато животът направи своя кръг по зодиака за около 25 000 години, според изчисленията на аст­рономите.
Това е разказ за космичния Христос, разпънат върху Фиксирания Кръст на небесата; това е пътят и на историчес­кия Христос, описан в библейските предания, извървян от Не­го в Палестина преди две хиляди години; това е историята също и на Индивидуалния Христос, разпънат върху кръста на материята и въплътен във всяко човешко същество, т. е. на Бога, въплътен в материя. Това е история за нашата Слънчева система, за нашата планета и за човешкото същество. По този начин, гледайки към небесните висини, ние виждаме великата драма, завинаги запечатана там за нас, а разказът за Херкулес я разяснява на стремящия се с всичките й подробности.
Ключови мисли
Тук ще формулираме четири ключови мисли, които из­разяват целта, стояща в основата на съзидателния процес, и към която се стреми както Космичният Христос, така и инди­видуалният стремящ се. Те ни дават ключ към разбирането на Плана. А взети заедно те олицетворяват цялата история на взаимоотношенията между духа и материята, между живота и формата, между душата и тялото.
Първа мисъл: "Природата проявява невидимите си енергии чрез видими форми". Зад обективния свят на явлени­ята, човешки или слънчеви, малки или големи, органични или неорганични, стои субективният свят на силите, които отгова­рят за външната форма. Под външната материална обвивка се простира империята на същинското БИТИЕ и днес религията и науката проникват именно в този свят на живи енергии. Всичко външно и осезаемо е само символ на вътрешните съ­зидателни сили и именно тази идея лежи в основата на символогията. Символът е външната и видима форма на вътрешната и духовна реалност.
Борбата на Херкулес е именно за овладяване на взаимо­действието между външната форма и вътрешния живот. Той осъзнава, че е форма и символ, тъй като продължилото векове господство на нисшата материална природа лесно ни дава ос­нование да чувстваме именно това. В същото време Херкулес разбира, че неговата задача е да прояви духовното битие и енергия. Той трябва да научи на практика и чрез опита си, че е иманентен по природата си Бог и че неговият "Аз" е тясно свързано с "не-Аз-а". Трябвало е да експериментира със Зако­на за причината и следствието, бидейки инициатор на причи­ни, които да предизвикат разумни последствия. Той премина­ва през дванадесетте знака на зодиака като се стреми да дейст­ва субективно и се опитва да отхвърли съблазните и притега­телната сила на външната осезаема форма.

 

[Мортиша]

Втората ключова мисъл може да се изрази така: "В сър­цевината на всички религии е заложена концепцията за скритото Божество". Именно това мистично осъзнаване е предмет на човешките търсения в течение на вековете. Изра­зителите на световните религии са въплътили в своите учения един от аспектите на това търсене, приемайки факта за Бога като основна предпоставка, доказвайки реалността на негово­то Съществувание със своята сърдечна любов, преданост и почитание. Свидетелствата на мистиците от всички времена и народи са толкова многобройни, че сами по себе си формират база от доказани факти и не могат да бъдат отричани.
Изследователите в областта на науката се стремят да от­крият истината като изучават формата и действително са при­добили обширна информация, като заедно с това ни водят до разбиране за нашето дълбоко невежество. Благодарение на физиката, химията, биологията и другите науки ние сме нау­чили много за външния покров на Бога, но едва навлизаме в една друга област, където всичко изглежда само като хипотеза и предположение. Малкото, което със сигурност знаем е, че всички форми са аспекти на енергията; че съществува взаимо­действие между енергиите и че те влияят върху нашата плане­та; че самата планета е енергийна единица, съставена от мно­гобройни енергийни единици, и че самият човек също е съв­купност от сили и съществува в света на силите. Науката мно­го успешно ни е довела дотук, където се срещаме с астролога, окултиста, идеалиста и мистика, които свидетелстват за скри­тото Божество, за живата Същност, за универсалния Разум и за централната Енергия.
В разгръщащата се драма на небесата, в научните из­следвания, в математическите изчисления на астролозите и в свидетелствата на мистиците ние можем да наблюдаваме пос­тепенно разкриващото се проявление на тази скрита божест­веност. Малко по малко чрез изучаването на историята, фило­софията и сравнителната религия ние виждаме как планът на Божеството става все по-очевиден. В преминаването на слън­цето през дванадесетте знака на зодиака можем да наблюда­ваме забележителната организация на плана, фокусирането на енергията и растящото влечение към божественото. През XX век обективното и субективното най-сетне тясно се преплетоха и взаимопроникнаха, така че е почти невъзможно да се ка­же къде свършва едното и къде започва другото. Завесата, ко­ято скрива Божеството, все повече изтънява, а дейността на постигналите знание, програмата на Христос и неговата Църк­ва, плановете на скритите групи световни дейци, на Ришите и на окултната Йерархия на нашата планета са съсредоточени върху извеждането на човечеството към Пътя на Ученичество­то, както и за обучение на постигналите по-голямо развитие, така че да станат мислители и инициатори на новата епоха. Тогава хората ще преминат от Залата на Учението в Залата на Мъдростта, от сферите на нереалното към царството на Реал­ното, от външната тъма на телесното съществувание към свет­лината, която вечно сияе в царството на духа.
Третата мисъл ни дава ключ към метода. От дълбините на вековете долитат думите: "Аз съм този, ...който пробуж­да мълчаливия свидетел". Изследователите във всички обла­сти вече са наясно, че вътре във всички форми съществува стремеж към разумно проявление, както и определена жизне­ност, която наричаме съзнание и която при хората приема форма на самосъзнание. Когато това самосъзнание е истински развито, то прави човека способен да разбере, че скритата във вселената Божественост е идентична по природа със скритата в него Божественост, макар че първата е несравнимо по-висша по степен и съзнание. Тогава човекът ще може съзнателно да стане Наблюдател, Свидетел и Възприемащ. Той вече няма да се отъждествява с материалния аспект, а ще е Онзи, който го използва като средство на проявление.
След постигането на този етап идва ред на великите подвизи и борбата вече се води съзнателно. Човекът сякаш се разкъсва в две посоки. За него е привично да се отъждествява с формата, но новото му разбиране изисква идентифициране с Душата. В този момент настъпва преориентиране и човекът предприема нови усилия, насочени към самия себе си, както това е описано в разказа за Херкулес, Бога-Слънце. При пос­тигане на определена интелектуална висота "безмълвният Свидетел" се пробужда за действие. Херкулес започва своите подвизи. Въпреки че човешкото същество е все така подвласт­но на потребностите на еволюционното течение и се управля­ва от желанието за придобиване на опит и за материално при­тежание, то започва да се поставя и под контрола на божест­вения Обитател. Човекът се проявява като стремящ се, тръгва в обратната посока и започва да работи чрез дванадесетте зна­ка на зодиака, но вече се движи от Овен към Риби, минавайки през Телеца и останалите знаци (обратно на часовниковата стрелка), вместо да действа в обичайния за човека регресивен маниер - от Овен към Телец, през Риби и останалите знаци (по посока на часовниковата стрелка).
И накрая, промененият фокус на живот и настойчивото му старание в дванадесетте подвига, извършени съответно в дванадесетте знака на зодиака, ще позволят на ученика да тържествува с победа. Тогава той ще разбере значението на четвъртата ключова мисъл и да възкликне в съзвучие с Космичното Божество: "Чуйте тази велика тайна. Независимо че стоя над раждането и прераждането, или Закона, и като Властелин на всичко съществуващо, тъй като всич­ко произтича от Мен, Аз, както и досега изявявам воля да се проявя в Моята Вселена и затова се раждам със Своето Могъщество, и Мисъл, и Воля". (Бхагавад Гита, съставена и адаптирана от йога Рамачарака.)

Подвизите на Херкулес, Алис Бейли