РАЗСЕЙВАНЕ НА СЛЕДИ ОТ ТРАВМИ. НЕВРОВАСКУЛАРНИ ТОЧКИ
Подобно на мини, оставени в земята след война, защитните реакции, които мобилизирате по време на травматична ситуация, трябва да се разсеят и изчистят, за да може животът да се възстанови изцяло. Често наблюдавам, че някаква ранна травма е причина за задръжка в полето на навиците. Травмата може да бъде физическа или емоционална. Всички сме били наранявани по един или друг начин и в стремежа си да ни предпазят хипоталамусът и тройният енергетизатор често се заключват в остарели защитни стратегии и така сковават цялото поле. Това положение продължава да ни ограничава, макар че ние още преди десетилетия може да сме намерили пътя за излизане от дадената травмираща ситуация. Разговорът със самия себе си не е достатъчен да промени толкова основна реакция, но съществуват редица методи, които мобилизират енергиите на хипоталамуса и тройния енергетизатор за отваряне и препрограмиране на полето на навиците. В момента може да не си спомняте за подобна травма от миналото, която да задържа развитието ви, а възможно е сега да не е времето за това, но когато то дойде, обърнете се към следващата техника.
Това е една от най-силните техники за промяна на нефункционалните реакции, поддържани от полето на навиците. Не можете да мислите ясно, ако кръвта се е оттеглила от предния мозък и е отишла в крайниците за съпротива и бягство. Винаги обаче, когато сте в стресова ситуация и успеете да задържите кръвта в предния мозък, вие демонстрирате на мозъка нова стратегия - колкото повече тялото се приучва да толерира увеличаващи се стресове преди да реагира мобилизирано за съпротива и бягство, толкова повече ще се подобрява и емоционалното ви състояние.
Моя приятелка имаше много тежко детство и гневът й срещу родителите беше много силен. Всяка вечер във ваната тя държеше невроваскуларните си точки, за да разпръсва различни спомени. Правеше го всяка вечер, защото помагаше - мъчението й намаляваше. Накрая тя откри, че вече не мобилизира енергиите си, за да излива ежедневно гняв върху родителите си, а беше в състояние да се концентрира върху настоящето, вместо постоянно да се връща в миналото.
Спомнете си ситуация от миналото или настоящето, която е болезнена за вас или ви въздейства емоционално. Хванете невроваскуларните си точки (не забравяйте, че това е и много ефикасна техника, която можете да използвате винаги, когато загубите почва). Изберете някой от следните начини за държане на точките. И трите са подходящи, но може за вас някой да се окаже по-добър от останалите. (Време: 3-5 минути):
* Поставете двете си ръце на челото върху невроваскуларните точки и опънете съвсем леко кожата.
* Използвайки същите точки като скръстите ръце една върху друга. Кръстосването на ръцете помага на енергиите ви да се кръстосат от едната страна на тялото към другата. С кръстосани ръце поемете дълбоко дъх и се отпуснете.
* Поставете едната си ръка върху челото, а другата отзад, на тила. Поляритетът между ръцете ви създава енергийна връзка между предната и задната част на мозъка, провежда енергията през хипоталамуса и успокоява страховите точки на бъбречния меридиан.
Разбира се, можете да помолите свой приятел да хване невроваскуларните ви точки по някой от изброените начини, а вие ще можете да се отпуснете напълно.
Разиграйте отново неприятния спомен на въображаем киноекран или го разкажете като история, докато държите точките. Не се опитвайте да променяте историята, не се настройвайте позитивно към нея. Потънете в нея. Накрая кръвта ще се върне към мозъка, реакцията за съпротива или бягство няма да се задейства, а емоционалната травма от историята ви ще намалее. Техниката не само премахва емоционалното въздействие на спомена, но също така прекъсва веригата спомен - чувство - защитна реакция във вашето поле на навиците.
Следващия път, когато си спомните случката, вероятно ще установите, че тя има много по-слабо въздействие върху вас. Тялото ви няма да реагира автоматично, както преди. Ако споменът все пак продължава да предизвиква травмиращи реакции или вие имате някакви останали негативни чувства, повторете още веднъж стъпките. По този начин в крайна сметка ще стигнете до момент, когато споменът вече няма да бъде мъчителен за вас.