Разкажи му ветре за мен,
разкажи му, макар да го знае,
че без него е тъжен всеки мой ден,
дори и на рози душата ми да ухае.
Занеси му ветре от мен,
част от тази любов подарена,
от мига в звездна нощ споделен,
със свидетел Луната красива.
Погали го ветре от мен,
че студени са моите длани,
дори и сърцето ми с пулс учестен,
негови ласки до днес не познали.
Целуни го ветре от мен,
че далече от него са моите устни,
дъхът ми сега е студен, вледенен,
а преди го даряваха с целувки изкусни.
Прегърни го ветре вместо мен,
за прегръдка обична копнее,
кадифения допир в сивия ден,
любовта ми по него ще разлее.
разкажи му, макар да го знае,
че без него е тъжен всеки мой ден,
дори и на рози душата ми да ухае.
Занеси му ветре от мен,
част от тази любов подарена,
от мига в звездна нощ споделен,
със свидетел Луната красива.
Погали го ветре от мен,
че студени са моите длани,
дори и сърцето ми с пулс учестен,
негови ласки до днес не познали.
Целуни го ветре от мен,
че далече от него са моите устни,
дъхът ми сега е студен, вледенен,
а преди го даряваха с целувки изкусни.
Прегърни го ветре вместо мен,
за прегръдка обична копнее,
кадифения допир в сивия ден,
любовта ми по него ще разлее.