B
BaDBluEeYeS
Гост
Историята на Винг Чун Кунг Фу "Бокс на слънчевата пролет" е свързана чрез легендите с монахинята Нг Муй, която заедно с още 4 монаси успява да избяга от манастира Шаолин при едно от опожаряванията му . След падането на династия Мин на власт идва манджурска династия Цин (1644 - 1911г.).Завладяването на Китай от маджурите не става отведнъж, а бавно и се проточва във времето. Преследвани от маджурите, много бегълци от императорския двор - висши сановници и военни бягат на юг и голяма част от тях се укриват в големите манастири- като Шаолин .В Шаолин-люлка на бойните изкуства тече усилена работа по изграждането и обучаването на способни и умели бойци, които да бъдат гръбнак на съпротивителното движение срущу нашественика . Съзирайки опасност в изучаването на древните бойни изкуства централната власт, която още не е укрепнала и стабилна се стреми да ги ограничава и забранява. През 1729г. императорът издава декрет за забрана обучението по У-Шу, но шаолинските монаси пренебрегват декрета и тайно продължават да обучават бойци. В крайна сметка това води до обсадата на манастира през 1768 година.манастирът бива превзет и опожарен. Много от защитниците му биват избити и едва няколко д уши успяват да избягат. Сред тях е и Нг Муй. Монахинята отишла в "Храма на Белия Жерав" в планината Тай Люн (Чай Ха) намираща се между южните провинции Съчуан и Юннан.
Съзнавайки, че традиционното обучение в бийните изкуства е твърде дълъг и сложен процес Нг Муй се заема със задачата да създаде стил, който да е максимално опростен, да се усвоява за кратко време, а като концепция да е в състояние да противодейства на всякаква техника независимо от кой стил е тя.Така се ражда бойното искуство Винг Чун Кунг Фу.Има легенда, която гласи, че идеята за новото бойно изкуство дошла на Нг Муй след като наблюдавала една битка между лисица и жерав. Лисицата тичала в кръг около жерава и се опитвала да го захапе, разчитайки на бързината и хитростта си. Обратно на това жеравът стоял спокойно в центъра на кръга и движенията му били много пестеливи и икономични. При всеки опит на лисицата да го захапе, той отбивал нападението с крилото си и моментално нападал с острия си клюн напред. Така той се бранел и атакувал едновременно.
Веднъж монахинята срещнала девойка на име Им Винг Чун. Девойката имала големи неприятности с местен бабаит, който непрекъснато я задявал. За да и помогне по-някакъв начин Нг Муй се заела да я обучава в новосъздадения стил. Не след дълго Им Винг Чун се изправила срещу бабаита в двубой и го победила с лекота. От там насетне стилът носи името на девойката. След време та се омъжва за Люн Бок Чо на когото предава своите знания.
Техниките с "пеперудовите ножове" (барт-чам-дао) са включени в стила когато Люн Бок Чо се среща с Мяо Цуй Хуа (дъщеря на монаха Мяо Хин - един от четиримата монаси успели да избягат заедно с Нг Муй от Шаолин).
Ученик на Люн Бок Чо станал Вонг Ва Бо - член на една оперна трупа пътуваща с лодка (сампан) по реката и известна като (Червената Джонка). В трупата имало един актьор Люн Ии Тии (Люн Ии Тей), който пък бил изучил техниките на дългата тояга от монаха Джии Син (друг от избягалите монаси). Вонг Ва Бо и Люн Ии Тии обменят своя опит в У-Шу и така стилът Винг Чун бива завършен.
Наследник на Люн Ии Тии в изкуството става Люн Джан- лекар от град Фошан (Фатшан - пров. Гуандун). Неговите бойни умения били легендарни в тази област на Китай. Люн Джан участвал в множество двубои с други майстори на бойните изкуства и нито веднъж не загубил.
Ученик на Люн Джан станал Чан Ва Шун-сменителя на пари.Чан Ва Шун имал една дузина ученици, като в края на живота си при него дошъл на обучение и Ип Ман. Обучен от своите по-големи кунг фу братя, Ип Ман заминава да учи в колеж в Хонг-Конг. Там той среща Люн Бик-син на Люн Джан. Слек като завършва обучението си Ип Ман се връща във Фошан и без проблеми побеждава по-старшите си кунг фу братя(от които е учил преди това).
На 52 години Ип Ман за първи път се захваща със сериозното преподаване на Винг Чун. За съвременното развитие на този стил най-голям принос имат неговите ученици-един от които е и Вонг Шун Люн.
Съзнавайки, че традиционното обучение в бийните изкуства е твърде дълъг и сложен процес Нг Муй се заема със задачата да създаде стил, който да е максимално опростен, да се усвоява за кратко време, а като концепция да е в състояние да противодейства на всякаква техника независимо от кой стил е тя.Така се ражда бойното искуство Винг Чун Кунг Фу.Има легенда, която гласи, че идеята за новото бойно изкуство дошла на Нг Муй след като наблюдавала една битка между лисица и жерав. Лисицата тичала в кръг около жерава и се опитвала да го захапе, разчитайки на бързината и хитростта си. Обратно на това жеравът стоял спокойно в центъра на кръга и движенията му били много пестеливи и икономични. При всеки опит на лисицата да го захапе, той отбивал нападението с крилото си и моментално нападал с острия си клюн напред. Така той се бранел и атакувал едновременно.
Веднъж монахинята срещнала девойка на име Им Винг Чун. Девойката имала големи неприятности с местен бабаит, който непрекъснато я задявал. За да и помогне по-някакъв начин Нг Муй се заела да я обучава в новосъздадения стил. Не след дълго Им Винг Чун се изправила срещу бабаита в двубой и го победила с лекота. От там насетне стилът носи името на девойката. След време та се омъжва за Люн Бок Чо на когото предава своите знания.
Техниките с "пеперудовите ножове" (барт-чам-дао) са включени в стила когато Люн Бок Чо се среща с Мяо Цуй Хуа (дъщеря на монаха Мяо Хин - един от четиримата монаси успели да избягат заедно с Нг Муй от Шаолин).
Ученик на Люн Бок Чо станал Вонг Ва Бо - член на една оперна трупа пътуваща с лодка (сампан) по реката и известна като (Червената Джонка). В трупата имало един актьор Люн Ии Тии (Люн Ии Тей), който пък бил изучил техниките на дългата тояга от монаха Джии Син (друг от избягалите монаси). Вонг Ва Бо и Люн Ии Тии обменят своя опит в У-Шу и така стилът Винг Чун бива завършен.
Наследник на Люн Ии Тии в изкуството става Люн Джан- лекар от град Фошан (Фатшан - пров. Гуандун). Неговите бойни умения били легендарни в тази област на Китай. Люн Джан участвал в множество двубои с други майстори на бойните изкуства и нито веднъж не загубил.
Ученик на Люн Джан станал Чан Ва Шун-сменителя на пари.Чан Ва Шун имал една дузина ученици, като в края на живота си при него дошъл на обучение и Ип Ман. Обучен от своите по-големи кунг фу братя, Ип Ман заминава да учи в колеж в Хонг-Конг. Там той среща Люн Бик-син на Люн Джан. Слек като завършва обучението си Ип Ман се връща във Фошан и без проблеми побеждава по-старшите си кунг фу братя(от които е учил преди това).
На 52 години Ип Ман за първи път се захваща със сериозното преподаване на Винг Чун. За съвременното развитие на този стил най-голям принос имат неговите ученици-един от които е и Вонг Шун Люн.