Времето и вечността
Времето, както го усещате в границите на 3-измерната действителност, е напълно изкуствена рамка. Т.е., представата ви за времето се основава на линейна конструкция за някакво неясно минало, илюзорно, неопределено настояще и бъдеще на проектиран развой, които често ви карат да изпитвате страх и несигурност в живота. Всъщност, повечето от трудностите ви произтичат от погрешния начин, по който възприемате времето, особено сега, при смяната на хилядолетието. Започвате да придобивате съзнателно усещане за "сегашния" момент, да го изживявате, но повечето от вас са твърде далече от истината, че нищо друго не съществува. Това е разбираемо, защото усещането за безвремие е от висшите светове отвъд настоящите ви способности, макар да се докосвате до него в състоянията на сънуване и извънтелесни пътувания - там, където бягате от сетивния свят.
...
От перпективата отвъд настоящите ви възможности, времето не е фактор; т.е., ние усещаме вашата цялостност като мисъл с материален облик, като всяка единица съзнание допринася за цялото на вашето материално съществуване. Имаме достъп до Акашовите хроники, за да бъдем свидетели на обединяването на тази материалва яйцеклетка (морето от екзистенциална материя) със сперматозоида (активизираната воля на Първосъздателя), а от този съюз се ражда материалната Вселена. От нашето измрение виждаме цялата продължителност на живота - раждането и смъртта на материалното, което се изкачва по космическата спирала към следващото си проявление. Не можем да предвидим или да разберем собствените си действителности във висшите измерения, защото такава е природата на пътуването; но усещаме вашия свят и физическо съществуване като Същество, като едно цяло, чиито отделни части съзнание (като клетките на телата ви) живеят под формата на материя за определен пероид от време и умират, за да преминат в по-висши, не толкова плътни нива на съзнание.
...
От 4-тото измерение навлизате във висшите светове, където всички неща и същества са напълно наясно, че заемат едно и също пространство в безкрайността като енергийни обмени, които постоянно мутират и променят вида си в съответствие с мисията на душата. Нашата форма е вибрация и всичко е постоянно състояние на движение и видоизменяне. Следователно взаимосвързаността на всички съзнателни същества в материалната вселена създава непрекъснато всяка форма и резултат, а , времето, както го възприемате сега, изобщо не е фиксирана мярка.
...
Всяка мисъл и еманация, изпратени от вас в морето, стават вечни и важни, резонират чрез Космоса завинаги... защото ако съществува само сега, винаги има завинаги. Някъде на нивата, които все още не разбирате, груповият глас на вашата планета пътува към неразгърнати цивилизации и прониква в много нива на съществуване. Този момент от земната действителност - конвулсивната коренна промяна и неминуем възход - се пренася по вълните, защото Гея е комуникативният център на мрежата от чакри на нашето Слънчево Божество, и всички, които могат да чуват, слушат.
Ще наречем метаморфозата, която преживява вашата планета, аспект от смяната на измеренията, която ще се усети в цялата Вселена, изключителен момент във всевремието за човечеството, както и за останалите съзнателни същества в Космоса. Затова толкова много представители на неизброими измерения търсят пряк контакт, защото разбираме, че правите скок в съзнанието си, който ще ви позволи да приемате и обработвате информацията, тъй като сега трябва да се приготвите като цивилизация за преминаване в 4-тото измерение - свят отвъд времето, отвъд илюзиите.
Ще се съсредоточим върху нулевото време, което за мнозина е идването на христос, за други раждането на Просветления - два момента в историята на човечеството, които са спрели хода на часовника.
...
Времето спряло хода си и се върнало на нула... пауза в линейната времева рамка, където чавечеството в своята цялост разбрало значението на "сегашния момент". Светлината на тези Въздигнати Учители била толкова силна и всеобхватна, че голяма част от човечеството моментално прескочило времевата бариера и познало 4-измерното съзнание през периода, когато те били на Земята.
Маите са дали следващата точка на нулево време, защото техният галактически календар поставя края на времето на 21.12.2012 г. Като физически същества в линеъното време вие се страхувате от тази злокобна дата, защото за мнозина от вас "краят на времето" е синоним на края на живота, и усещаме как страхът свива сърцата ви заедно с тиктакането на часовника.
...
Затварянето на календара,
краят на времето,
ще бъде едно връщане отново на нулева точка...
еволюцията отвъд принудите
на 3-измерната реалност.
Сигурно усещате с удивление, че ще се случи нещо забележително, но страховете ви и катаклизмите на Гея ви карат да се чувствувате обречени. Затова сега правим паралел с други моменти в историята ви, когато нулевата точка във времето е провъзгласявала огряването на светлината върху планетата ви, и ви подканваме да вдигнете чаши за раждането на новата зора. Противно на ужаса и страха си, вие не само сте готови за нея, нуждаете се от нея... но и сте я създали, защото махалото е стегнало до крайностите на полюсите и Гея се връща към центъра през 2012, което е толкова миналото и бъдещето, колкото и сегашното на вашето съществуване.
...
Искаме да потвардим части от съвременната научна теория, която описва (от материална гледна точка) как се образуват вихрите на черните дупки, когато някой звезда еволюира до момента, когато просто се свива и гравитационната й сила повлича частиците към центъра й. За огромната шир на Универсалното Същество звездата е безкрайно малка, като клетката за вашето тяло, затова изхождайте от тази относителна пропорция, за да възприемете как Универсалното Същество усеща смъртта на звездата спрямо въздействието й върху всимки живи неща в нейната слънчева система. Свиващата се звезда става все по-плътна и всичко, което я заобикаля, се притегля в гравитационния й вихър, неспособно да избегне силата на тази гравитация, докато се всмуква в уплътняващото се звездно тяло. Материята (с която обозначаваме проявеното съзнание), времето и пространството около звездата се променят, като създават онова, което квантовата физика нарича "изкривяване на континуума време-пространство". Докато свиването набира скорост, гравитационната сила нараства, докато накрая става толкова мощна, че дори светлината не може да устои на притеглянето й. В този вихър светлината полита по-бързо от скоростта на светлината и затова целият тунел изглежда като най-черна дупка, ако го наблюдавате от отдалечена точка, докато преминаването като активна част от процеса е с такава непонятна за вас скорост, че няма "време" да усетите този мрак. Астрофизиците, които се придържат към общите положения на теорията на относителността на Айнщайн, са съгласни, че заобикалящото пространство започва да се огъва или изкривява, докато звездата се свива, като изопачава времето - и когато процесът достигне фазата на пълен колапс, времето въобще спира. Ние заявяваме, че там, където спира линейното време, започва многоизмерността, защото знаете, че всяка смърт е само преход към друго състояние на съществуване и всеки край е ново начало.
В нашия метафизичен подход към явлението черна дупка, което ви описахме като "процес, при който душевното съзнание на Универсалното същество се възкачва по астралните си нишки", се докоснахме до същото преживяване от гледна точка на многоизмерното познание и необятността на Универсалното Същество. Това, което вашите учени обявяват за рядко явление в Космоса, ние наричаме възход на Душата, който е безусловният принцип на всяко съществуване: Душата на всяко ниво на сътворение се стреми нагоре, като се изкачва по спиралата. Всичко е в състояние на постояннно превръщане, и е така с всяко одушевено тяло на всяко живо същество из целия Космос.
Времето, както го усещате в границите на 3-измерната действителност, е напълно изкуствена рамка. Т.е., представата ви за времето се основава на линейна конструкция за някакво неясно минало, илюзорно, неопределено настояще и бъдеще на проектиран развой, които често ви карат да изпитвате страх и несигурност в живота. Всъщност, повечето от трудностите ви произтичат от погрешния начин, по който възприемате времето, особено сега, при смяната на хилядолетието. Започвате да придобивате съзнателно усещане за "сегашния" момент, да го изживявате, но повечето от вас са твърде далече от истината, че нищо друго не съществува. Това е разбираемо, защото усещането за безвремие е от висшите светове отвъд настоящите ви способности, макар да се докосвате до него в състоянията на сънуване и извънтелесни пътувания - там, където бягате от сетивния свят.
...
От перпективата отвъд настоящите ви възможности, времето не е фактор; т.е., ние усещаме вашата цялостност като мисъл с материален облик, като всяка единица съзнание допринася за цялото на вашето материално съществуване. Имаме достъп до Акашовите хроники, за да бъдем свидетели на обединяването на тази материалва яйцеклетка (морето от екзистенциална материя) със сперматозоида (активизираната воля на Първосъздателя), а от този съюз се ражда материалната Вселена. От нашето измрение виждаме цялата продължителност на живота - раждането и смъртта на материалното, което се изкачва по космическата спирала към следващото си проявление. Не можем да предвидим или да разберем собствените си действителности във висшите измерения, защото такава е природата на пътуването; но усещаме вашия свят и физическо съществуване като Същество, като едно цяло, чиито отделни части съзнание (като клетките на телата ви) живеят под формата на материя за определен пероид от време и умират, за да преминат в по-висши, не толкова плътни нива на съзнание.
...
От 4-тото измерение навлизате във висшите светове, където всички неща и същества са напълно наясно, че заемат едно и също пространство в безкрайността като енергийни обмени, които постоянно мутират и променят вида си в съответствие с мисията на душата. Нашата форма е вибрация и всичко е постоянно състояние на движение и видоизменяне. Следователно взаимосвързаността на всички съзнателни същества в материалната вселена създава непрекъснато всяка форма и резултат, а , времето, както го възприемате сега, изобщо не е фиксирана мярка.
...
Всяка мисъл и еманация, изпратени от вас в морето, стават вечни и важни, резонират чрез Космоса завинаги... защото ако съществува само сега, винаги има завинаги. Някъде на нивата, които все още не разбирате, груповият глас на вашата планета пътува към неразгърнати цивилизации и прониква в много нива на съществуване. Този момент от земната действителност - конвулсивната коренна промяна и неминуем възход - се пренася по вълните, защото Гея е комуникативният център на мрежата от чакри на нашето Слънчево Божество, и всички, които могат да чуват, слушат.
Ще наречем метаморфозата, която преживява вашата планета, аспект от смяната на измеренията, която ще се усети в цялата Вселена, изключителен момент във всевремието за човечеството, както и за останалите съзнателни същества в Космоса. Затова толкова много представители на неизброими измерения търсят пряк контакт, защото разбираме, че правите скок в съзнанието си, който ще ви позволи да приемате и обработвате информацията, тъй като сега трябва да се приготвите като цивилизация за преминаване в 4-тото измерение - свят отвъд времето, отвъд илюзиите.
Ще се съсредоточим върху нулевото време, което за мнозина е идването на христос, за други раждането на Просветления - два момента в историята на човечеството, които са спрели хода на часовника.
...
Времето спряло хода си и се върнало на нула... пауза в линейната времева рамка, където чавечеството в своята цялост разбрало значението на "сегашния момент". Светлината на тези Въздигнати Учители била толкова силна и всеобхватна, че голяма част от човечеството моментално прескочило времевата бариера и познало 4-измерното съзнание през периода, когато те били на Земята.
Маите са дали следващата точка на нулево време, защото техният галактически календар поставя края на времето на 21.12.2012 г. Като физически същества в линеъното време вие се страхувате от тази злокобна дата, защото за мнозина от вас "краят на времето" е синоним на края на живота, и усещаме как страхът свива сърцата ви заедно с тиктакането на часовника.
...
Затварянето на календара,
краят на времето,
ще бъде едно връщане отново на нулева точка...
еволюцията отвъд принудите
на 3-измерната реалност.
Сигурно усещате с удивление, че ще се случи нещо забележително, но страховете ви и катаклизмите на Гея ви карат да се чувствувате обречени. Затова сега правим паралел с други моменти в историята ви, когато нулевата точка във времето е провъзгласявала огряването на светлината върху планетата ви, и ви подканваме да вдигнете чаши за раждането на новата зора. Противно на ужаса и страха си, вие не само сте готови за нея, нуждаете се от нея... но и сте я създали, защото махалото е стегнало до крайностите на полюсите и Гея се връща към центъра през 2012, което е толкова миналото и бъдещето, колкото и сегашното на вашето съществуване.
...
Искаме да потвардим части от съвременната научна теория, която описва (от материална гледна точка) как се образуват вихрите на черните дупки, когато някой звезда еволюира до момента, когато просто се свива и гравитационната й сила повлича частиците към центъра й. За огромната шир на Универсалното Същество звездата е безкрайно малка, като клетката за вашето тяло, затова изхождайте от тази относителна пропорция, за да възприемете как Универсалното Същество усеща смъртта на звездата спрямо въздействието й върху всимки живи неща в нейната слънчева система. Свиващата се звезда става все по-плътна и всичко, което я заобикаля, се притегля в гравитационния й вихър, неспособно да избегне силата на тази гравитация, докато се всмуква в уплътняващото се звездно тяло. Материята (с която обозначаваме проявеното съзнание), времето и пространството около звездата се променят, като създават онова, което квантовата физика нарича "изкривяване на континуума време-пространство". Докато свиването набира скорост, гравитационната сила нараства, докато накрая става толкова мощна, че дори светлината не може да устои на притеглянето й. В този вихър светлината полита по-бързо от скоростта на светлината и затова целият тунел изглежда като най-черна дупка, ако го наблюдавате от отдалечена точка, докато преминаването като активна част от процеса е с такава непонятна за вас скорост, че няма "време" да усетите този мрак. Астрофизиците, които се придържат към общите положения на теорията на относителността на Айнщайн, са съгласни, че заобикалящото пространство започва да се огъва или изкривява, докато звездата се свива, като изопачава времето - и когато процесът достигне фазата на пълен колапс, времето въобще спира. Ние заявяваме, че там, където спира линейното време, започва многоизмерността, защото знаете, че всяка смърт е само преход към друго състояние на съществуване и всеки край е ново начало.
В нашия метафизичен подход към явлението черна дупка, което ви описахме като "процес, при който душевното съзнание на Универсалното същество се възкачва по астралните си нишки", се докоснахме до същото преживяване от гледна точка на многоизмерното познание и необятността на Универсалното Същество. Това, което вашите учени обявяват за рядко явление в Космоса, ние наричаме възход на Душата, който е безусловният принцип на всяко съществуване: Душата на всяко ниво на сътворение се стреми нагоре, като се изкачва по спиралата. Всичко е в състояние на постояннно превръщане, и е така с всяко одушевено тяло на всяко живо същество из целия Космос.