Взаимоотношения с Висшето Аз

[Палечка]

При потапянето на Съзнанието в Материята за нейното изучаване, получаване на опит и повишаване нивото на нейните вибрации (тоест еволюирането й) Съзнанието губи своето самосъзнание и потъва в сън. В най-ниската точка на това потапяне Материята е много инертна, нейните вибрации „прихващат“ Съзнанието напълно и то е способно да реагира единствено на грубите външни въздействия. Този процес на потъване и сън протича в строго определени циклични рамки, след което започва процес на пробуждане и движение в обратна посока: към осъзнаване, към Източника. В този процес на пробуждане и издигане Съзнанието увлича най-подготвената, най-гъвкава и фина Материя, и в своето движение я издига, просветява я, прави я светоносна. Това е, което се случва при възнесението.

Съзнанието на животното – това е най-висшият Аспект на Съзнанието на Материята. Това също е Божествено Съзнание, но намиращо се на своето еволюционно равнище. Всяка форма на Материята има свое Съзнание, намиращо се на своето равнище.

Човекът има двойнствена природа и притежава както животинско съзнание, така и Съзнание много по-високо, влязло в тази форма на Материята и дало й способност за бого-само-познание, нарастващо и преобразяващо нейното съзнание в по-високо – съзнанието на личността. Така самото Висше Съзнание е получило възможност да се проявява в тази среда, да получава опит, да реализира своите Планове за опознаване на Божественото.

Съзнанието на нашата личност, това съзнание, имащо наченки на самосъзнание, е синтез на взаимодействието между Материята и Високото Съзнание. И именно личността като продукт, притежаващ двойнствена природа, се явява този инструмент на познанието за Висшето Съзнание, а заедно с това и продукт на трансформацията на животинското съзнание в по-високо и съвършено. Именно този универсален инструмент е способен не само да обслужва материалната природа на формата, но и да улавя, чувства и реагира на фините импулси на Висшето Съзнание. Именно тази двойнствена природа на съзнанието на личността я прави незаменим инструмент в процеса на познанието и еволюцията.

Взаимоотношенията между личността и Висшето Съзнание (Висшето Аз) на различни етапи от еволюцията имат различна форма и се променят от етап към етап. Да разгледаме етапа на максималното потапяне в Материята. На този етап Съзнанието е потънало в сън. Може да се наблюдават само проблясъци в резултат на грубото външно въздействие върху формата, като например реакция на болка в резултат на въздействието. Именно болката в нейните различни проявления (от физическа до по-фина – душевна) се явява двигател на прогреса и единствена реакция, на която е способно Съзнанието, потопено в грубите вибрации на Материята. Именно болката в началото, на нивото на „приятно-болезнено“, е този стимул, който успява да раздвижи спящото Съзнание и да го стимулира за пробуждане и растеж. Тази стимулация в нашия живот е повсеместна: физическа болка, болести, катастрофи, драми във взаимоотношенията, в работата, различни загуби – от имуществени до човешки – всичко това са примери за стимулиране на болката.

В този период на еволюция е бил нужен механизъм, осигуряващ на Висшето Съзнание получаването на опит, даже в безсъзнателно състояние. Нали в Материята се потапя само част от това Съзнание, другата негова част търпеливо събира трошица по трошица Светлината на Знанията, получавана чрез опита. Такъв механизъм, позволяващ буквално да се изтегли еволюцията на спящото Съзнание, се явява зодиакалното влияние на планетите.

Законът за причините и следствията, всецяло господстващ на този етап от еволюцията, позволявал на Висшето Аз на всеки човек точно да разчете необходимото време за въплъщение на част от своето Съзнание за получаване на определения заплануван опит. Времето в очакване на въплъщение може да варира от няколко месеца до няколкостотин години и дори хиляда години, но нашето земно време е твърде относително за състоянието на „безвремие“, в което пребивава Висшето Съзнание. За него не съществува „дълго очакване“, само необходимост, диктувана от Плана на познанието. А и то няма за къде да бърза: има на разположение цяла Вечност и може без да бърза да пробва различни варианти за развитие на събитията.

И така, механизъм за реализацията на индивидуалния План на познанието на всеки човек станало зодиакалното влияние. Именно това влияние спомагало формирането на определени събития и именно това влияние позволявало да се създават възможности за Висшето Аз. Разнообразното съчетаване на енергиите на планетите и звездните системи предоставяло безкрайно разнообразие от възможности да се моделират нужните за определен опит декори, но в същото време правело този процес цикличен и предсказуем.

Именно това влияние на планетите върху човека забелязали и най-пълно изучили индусите и оформили тези знания в наука като астрологията…..

Това били първите опити на човека  осъзнато да влияе на събитията в своя живот. За отделни индивиди те се увенчали с успех. Но за достигане на тази цел в масов порядък било нужно преди всичко да се натрупа необходимия опит, да се изработят високи качества и да се дочака подходящия цикъл от еволюцията.

В този еволюционен период взаимоотношенията на човешката личност със своето Висше Съзнание били несъзнателни и смътно се усещали във вид на непонятно, едва доловимо шесто чувство, чувство за интуиция. Най-развитите съзнания били способни да се вслушват и да реагират на този импулс, неизменно получавайки награда под формата на успешно решение на сложен въпрос. Но болшинството представители на човечеството игнорирали този импулс, тъй като били привикнали към по-разбираемите, конкретни и отчетливи сигнали на Материята.

За Висшето Аз оставало само да чака пробуждането, изкусно и изобретателно създавайки за човека ситуации, преминавайки през които той по един или друг начин достигал поставената от Висшето Аз цел и, макар безсъзнателно, получавал необходимия опит. И колкото по-безсъзнателно било състоянието на съзнанието на човека, толкова по-болезнени условия се предоставяли за този опит, тъй като его-съзнанието било способно да усети единствено такива груби въздействия. Полученият опит се събирал в „Чашата на Живота“, разглеждал се, сумирал се, изучавал се, обобщавал се от Висшето Съзнание в моментите на освобождаване на Съзнанието от формата, тоест в промеждутъците между въплъщенията. Да променя нещо по „хода на въплъщението“ или да ръководи някак събитията Висшето Аз нямало никаква възможност, тъй като механизмът (личността), възприемащ неговите импулси, бил все още несъвършен и неготов. Затова Висшето Аз в този период се задоволявало единствено с констатациите на факта на придобиването на опит и, ако искало да промени нещо в сценария на опознаването, се налагало да го залага в нов план в ново въплъщение, дочаквайки астрологически подходящото за този план време, отново гмурвайки някаква част от себе си в бездната на въплъщенията. Механизмът бил дълъг, тромав, но единствено възможния.

Така стояли нещата до този еволюционен момент, в който се намираме ние сега. В настоящия еволюционен период човечеството се намира на стадия на постепенното пробуждане на Съзнанието от съня, от пълното потапяне в Материята. Процесът на това пробуждане протича постепенно и външно е едва забележим, но резултатите от него кардинално променят човека, неговия поглед върху нещата, неговото самосъзнание, неговия подход към живота, способностите и възможностите му. Когато идва съответният еволюционен момент, започва да се променя вибрацията на постъпващите на планетата енергии. Тя носи послание към пробуждане. В тези енергии е по-леко да се въплъщават Съзнания, избрали да бъдат в дадения момент проводници на тези изменения. Тези Съзнания започват да се въплъщават с определени настройки в съзнанието и в ДНК (като проводник на това съзнание) и различията в такива индивиди са доста значителни. Наричат ги Аватари. Тяхна особеност е, че в съзнанието им липсват ограничения и те са напълно осъзнати. Ако новите енергии започват изменението на хората отвътре, то Аватарите разтърсват спящите съзнания отвън, от страната на Материята. Те представляват резонатори и излъчватели на нови енергии, на високи качества и чувства. Все по-голямо и по-голямо количество Души с изменения в ДНК започват да се въплъщават в такова време. Те усилват резонанса на новите енергии, привнасяни от Аватарите. Започват изменения в настройките на ДНК на хората. Тези изменения се инициират от тяхното Висше Съзнание, а се произвеждат ог група същества, специализирани в тази област.  Висшето Аз настройва своя проводник (ДНК) така, че да има възможност да променя текущите събития от живота в момента на тяхното проявяване в реалността, да променя миналото и бъдещето, а не да чака момента на освобождаване от формата. Всички тези фактори създават благоприятна среда за пробуждане на Съзнанието в масов порядък. Планът и сценарият на пробуждането се разработват и подготвят от Висшето Аз за всеки човек отрано, още преди въплъщението. Относно самият процес на пробуждането се разказва в статията „Изменение ролята на ума“: за „съзряването и утихването на ума“, за забавянето на работата на париеталния дял и за активизирането на челния отдел на мозъка. Тук бих искала да се спра на въпроса за новите взаимоотношения между личността и Висшето Аз. Както вече се каза, Душата вече е подготвила най-подходящия сценарий за пробуждане: било то намерение, дикша, помощ за пробудения човек или ситуация, преобръщаща човека из основи. За всеки е подготвен собствен план, най-добрият от всички възможни. Обикновено това е сложна или трагична ситуация, която изтръгва човека от обичайното му поведение и мислене.

Какъвто и сценарий на пробуждане да е избран, той винаги води до промяна на възгледа за себе си, за истинското положение на нещата. Тази оголена правда принуждава човека да приложи усилие над себе си, принуждава го да направи крачка към новата форма. Човекът се приповдига над своето обичайно мислене и е способен да разшири своето съзнание. Това разширение на съзнанието води до пробуждане на вътрешното осъзнаващо съзнание, съзнанието на Буда или, както го наричат още, на вътрешния Наблюдател, Антарямин. Това е началото на пробуждането и проявяването в човека на неговото Висше Аз. Това е пасивна, безстрастна, засега безмълвна, независима, единствено наблюдаваща и съзерцаваща част на съзнанието на личността. Това е нова функция, ново състояние, ново равнище на съзнанието на личността, което се появява, а по-вярно е да се каже активизира, в процеса на пробуждането. Това именно е състоянието на съзнанието „над“ ситуациите, извън емоциите, извън съжденията, способно да гледа на ситуацията „отстрани“, където все по-често и по-често започва да се издига активната част на съзнанието на човека, за да погледне истински на нещата. Вътрешният Наблюдател – това е този представител на Висшето Аз, това острие на Душата, което се явява първото осъзнаване на Бога в човека. Това е проявено мигновение на Безкрайното в крайното, на Безвремието във времето, на Огромното в малкото, на Безграничното в ограниченото, на Безформеното във формата, на Междупространственото в пространството. Това е мястото, от където се излива вътрешната сила, тишина, покой, мъдрост. Това е мястото, където се формират нашите Намерения. Това е единственото мигновение на осъзнато внимание, чрез което се проявява Висшето Аз. Което като лъчезарен лъч концентрира в себе си цялата вътрешна сила на Духа. Това е единственото мигновение на проявление на Живота.

Сега вече Висшето Аз е способно да наблюдава през нова точка на съзнанието. Макар това състояние на съзнанието да не е непрекъснато активно, то съществува, има го, от него човека може да се възползва в определен момент. И човек го използва в моменти на медитация, молитви, съзерцание, вътрешно съсредоточаване, визуализации, фантазиране, мечтание. Това състояние на съзнанието е все по-активно и често започва да се проявява не само в минутите на покой или вътрешна работа, но и в житейски ситуации, в критични или решаващи моменти. Сега Висшето Аз придобива възможност да участва по-активно в процеса на живота и придобиването на опит. Но, докато неговото присъствие е безмълвно, то не винаги се осъзнава. Условности, навици на мислене, шаблони на поведение, постановки, убеждения, травми, нереализирани желания, неизживян опит, чувства или действия, обети и клетви, обиди, страхове, болка – всичко това и много друго, залегнало в пещерата на подсъзнанието, зловонно еманира от там и пречи на човека да види, да почувства, да чуе тихия глас на своята Душа. Но Висшето Аз е изобретателно и е способно всеки минус да превърне в плюс, всяка сложност – във възможност за усъвършенстване, всеки негатив – в позитив и основа за растеж. И така, след пробуждането съзнанието на личността прави първата крачка – очистване от вехториите, пречещи й ясно да осъзнава своето Висше Аз, да го чува, да му се доверява, да вярва, че това взаимодействие е възможно, че тези взаимоотношения са реални и да реагира на неговите импулси. На този (втори) етап се налага Висшето Аз да общува с  човека със знаци и символи. За друго все още няма възможности, нали човекът е глух.

До момента на пробуждането Висшето Аз би трябвало да се е погрижило за това, човекът да получи (чрез хора или литература), макар и някакви, достъпни в дадения момент от историята, теоретични знания за основните и очевидни Закони на живота, като: „Закона за Причините и следствията“, „Външното – отражение на вътрешното“, Подобното се привлича от подобно“ и т.н. И едва след това се предоставя възможност за проверка на тези Закони в живота! Как? Ще отговорим на този въпрос малко по-късно, нека сега да се ориентираме как се натрупва тази мръсотия в подсъзнанието на човека с пример. Този механизъм вече е открит от психолозите, а ние мимоходом сме споменавали за него в статията за ума, когато разглеждахме примера с реакцията на неприятен разговор с началника!

Живяла девойка в семейство, където бащата пиел и вдигал скандали на майката, а тя плачела и търпяла заради дъщеря си всички унижения. Естествената реакция на детето в подобна ситуация е страхът, неприемането на такова поведение от бащата, жалост към майката. „Пиянството – това е лошо, страшно, опасно!!!“ – ражда се мисъл в ума на девойката. В момент на страх, човек несъзнателно се напряга физически и психически, настръхва, от което енергията на страха се блокира в нервите в момент, когато мускулите са се напрегнали, стегнали и са притиснали нервите, не позволявайки на импулса на емоцията да премине по нервните окончания към периферията на тялото и да се прояви физически. Ето ви блок! Енергията на емоцията на страха се натрупва в течение на живота на тази девойка, неосезаемо и засега невидимо. А в подсъзнанието залягат многократно повтарящите се мисли, прераснали в убеждения: „Пиянството – това е лошо, страшно, опасно!“, „Мъжете са тирани, пияници, носят опасност!“, „Жените са клети мъченици, жертви, трябва да търпят!“. Девойката пораства и става жена. Досещате ли се вече каква ще е съдбата й? Да, тя ще срещне мъж, който ще ЗАПОЧНЕ да пие, да вдига скандали, да унижава и бие. А тя ще плаче, но ще търпи. Тя ще бъде идеалната жертва! А в допълнение, тя едва ще свързва двата края през цялото време, макар и да работи на три места! Майката е предала своята нещастна женска съдба – ще каже тесногръдият. Тя е приела маниера на поведение на майка си в ролята на жертва – ще каже психологът. Това е тяхна семейна „карма“ и проклятие – ще каже целителят. Но истинският езитерик ще види механизма на „предаване на съдбата на жертва по карма“ и ще може да стигне до корена на проблема! Къде се корени проблемът? В менталното и емоционалното тяло. В резултат на страха и неприемането на бащата в детството, и болезнената ситуация в детето са се формирали определени устойчиви убеждения в подсъзнателния ум. Убежденията – това са постановки, правила за конкретния човек, описващи неговата реалност. При тази жена реалността по този въпрос ще бъде следната: мъжете са пияници, тирани; жените са жертви. За Вселената това е Закон! И Вселената старателно и акуратно, по установените от тази жена правила, ще започне да създава за тази жена нейната реалност! В тази реалност ще бъдат привлечени единствено такива мъже, които са заявени в постановката! А тя ще реагира на тяхното поведение точно така, както майката, тъй като тя знае и приема само този модел на поведение. И така, коренът е устойчиво подсъзнателно убеждение (мисълформа в менталното тяло), оцветено от силния непреживян емоционален заряд (енергоблок в тялото на чувствата). Именно това е магнитът, който привлича проблеми в живота на тази жена. Във физическото тяло това може да се проявява под формата на болка в гръбначния стълб (сколиоза, остеохондроза, дископатия, притискане на прешлени, радикулит и т.н.), тъй като постоянното притискане на нервните разклонения  по гръбначния стълб постепенно води до болезнени усещания в нервите, лошото им снабдяване с кръв и отмиране. В психологически аспект това ще се изразява в загуба на опора в живота, във физически аспект – болести на гръбначния стълб, в битов – проблеми с парите и мъжете заради неправилно изградени отношения с бащата. Нали бащата олицетворява не само Мъжкото Начало, но и опората в живота, основата, външния свят. Ако има проблеми с бащата – неприемане, недоверие, боязън, обида или озлобление, то това се пренася към всички мъже и външния свят, който носи храна, поддръжка, енергия на изобилието. А ако човек  е затворен за външния свят, бои се от него, не го приема, то външният свят му отговаря със същото! Ето ви финансови проблеми! И така, необходимо е да изкорените проблема, тоест да се избавите от менталната постановка и да се освободите, да изцелите емоционалния блок. Ако човек е „в тъмнина“ и е  озадачен от този въпрос, може да се възползва от помощта на психолог, а може и самостоятелно (ако придобие някои навици) да успее да се освободи и изцели от подобна мръсотия в подсъзнанието.

 

[Палечка]

Но, ако човек не е „в тъмнина“, освобождаването протича по друг начин, естествено, но болезнено. Нали мръсотията в подсъзнанието – това не са просто убеждения, травми, желания, обиди, страхове, болка – това е заловена, блокирана енергия, за която е неестествено да се намира в недвижение, в стагнация. Всяка енергия се движи. И ако тя е заловена, се стреми да се освободи от задържащия я блок. Тази блокирана енергия еманира във външното пространство и по Закона „Подобното привлича подобно“ ФИЗИЧЕСКИ създава и привлича проблемна ситуация, аналогична на тази, в която е бил създаден този блок. При ИЗЖИВЯВАНЕТО докрай (до нивото на физическия план: усещания, действия, думи) на подобна ситуация човек получава възможност да се освободи от блока, да освободи енергията, да получи опит. Всички проблеми в живота си ние притегляме със своето подсъзнание, с това, което е скрито там. Висшето Аз е заинтересовано не само от освобождаването, очистването на претрупаната с мръсотия пещера на подсъзнанието (нали тогава неговият глас става по-силен, а действията по-очевидни), но преди всичко от получаването на опит. И в този случай не е важно колко болезнено или на каква цена ще бъде получен този опит, главното е, че целта е постигната. Цената на опита се определя от гОлямата или малка осъзнатост на човека. Колкото по-малко е осъзнат човек, толкова по-болезнено получава той своя опит, как иначе да се изтръгне неговото внимание от безсъзнателния сън и погълнатостта от външното. Проблемите – те са, които заставят човека да се сепне и да обърне внимание на проблемния, изискващ решение въпрос. Затова проблемните ситуации са първото средство за обучение и получаване на търсения опит от Висшето Аз, а също и средство за достигане на по-гОляма осъзнатост.

Затрупан от растящите проблеми, човек започва да се бъхти с решаването им, започва да си задава въпроси: „защо и за какво се случва това с мен?“, да си припомня всичко, което му е известно, да прилага всичко, което умее, и рано или късно се сблъсква с единствено приемливия отговор и обяснение: „Външното е отражение на вътрешното“, всичко, което се случва с него, е негово дело и ако той е породил тази ситуация, то да я поправи може единствено той самият. Цялата ситуация го води към този важен отговор. Човекът обезателно ще започне да се ориентира и да търси универсално решение и това търсене ще го доведе до необходимостта да се свърже със своето Висше Аз. И тук започва общуването с Висшето Аз чрез знаци и символи. Човекът вече е стигнал до разбирането, че всичко се случва неслучайно и ще търси „бутона“ за достъп до Висшето Аз, а добрал се до него, ще се постарае да установи съзнателни отношения със своето Висше Аз.

Общуването със знаци прилича на едностранна връзка, когато едната страна вижда и чува всичко, а другата само се досеща за това, което й се съобщава отсреща. Обикновено общуването протича на фона на все по-изострящите се проблеми, но те се изострят и изплуват неслучайно. В тяхното възникване има дълбок смисъл, водещ към осъзнаването на това, какво иска да каже на човека неговото Висше Съзнание. Да се върнем към нашия пример с девойката. Какъв е смисълът, целта и посланието за нея от нейното Висше Аз? Да се освободи от страха, от виждането за себе си като жертва, а най-главното, да се научи да приема ВСЯКАКЪВ избор на човека, да се отнася към него с любов. В конкретния случай тя трябва ВЪТРЕШНО да приеме решението на баща си да излезе от ситуацията именно така, а по-вярно е да се каже, да излезе от решението на проблема. Има някакви причини и мотиви за неговото поведение, слаби черти на характера, нерешени вътрешни въпроси, за да избере точно този изход. Нека допуснем, че вътрешната задача на бащата е нарастване на вътрешната сила и устойчивост. И в неговия живот ще се създават сложни ситуации, в които той трябва да прояви желаните качества. Но не успява да се справи с поставената задача или засега не успява и трупа човекът вътрешен резерв за пробива, който близкият човек – жената, ще му помогне да направи. ВСЯКО решение на човека, всяко преминаване или непреминаване от него на урока трябва да се УВАЖАВА. Ако той и по-нататък не успее да наработи желания опит, животът бързо ще изразходва последния останал запас от издръжливост на организма и той ще напусне физическия план, когато изчезне и последният шанс за Висшето Аз да промени личността.

В тази ситуация е заложен огромен потенциал за вътрешен растеж и придобиване на сила, както за бащата, така и за майката. Тя може да стане този вдъхновител, тласкащ го към вътрешно движение, но за начало тя самата трябва да се избави от обичайната си роля на жертва (възможно, придобита в друг живот), тя самата трябва да придобие вътрешна сила, за да я насочи в помощ на мъжа си. Като правило двете страни преминават през аналогичен опит. Ако тя предпочете да остави този човек и да се омъжи повторно, то нейният вътрешен магнит (страх или постановка, подобни на тези, които са се появили при дъщерята) ще притегли точно такава ситуация, човек точно с такива проблеми, само че ситуацията ще бъде вече по-сложна. Да не забравяме за стимулацията на болката! Ако тя не е успяла да потърси вътрешния си резерв първия път, то по-сложната ситуация ще я накара да го направи! О т ситуация към ситуация тя ще бъде принудена да направи това! Всяка проиграна ситуация ще й дава вътрешен импулс за решаване на главната задача: търсене на вътрешните сили.

Да се върнем към девойката. Разбира се в детството тя няма да може да осъзнае всичко това и ще влезе в зрелостта си с вътрешна травма. И именно тази травма ще й помогне да реши поставената пред нея задача: преминавайки през подобен опит, тя ще може да почувства ситуацията на майката и бащата, ще може да разбере колко тежко им е било да се справят с подобна ситуация и ще разбере защо те не са успели да направят това (или да оцени тяхната вътрешна сила, ако родителите са преминали своя урок). Във всеки случай тя ще разбере, ще ги приеме и обикне такива, каквито те са! А това вече е пример за безусловна любов, приемане, разбиране, уважаване на техния избор! Ето я целта на Висшето Аз! Може би тази девойка няма да реши този въпрос, а така и ще си тръгне, с обида и разочарование от родителите си. Тогава тази задача ще премине с нея в следващото й въплъщение. Но, ако тази ситуация й помогне да се събуди и тя, разбирайки че „вътрешното е отражение на външното“, започне осъзнато да си задава въпроси: „защо съм поставена в такава ситуация?;  какво трябва да извлека от нея?; на какво да се науча?“, то ще бъде възможно ситуацията да се реши бързо и ефективно, а опитът да се придобие осъзнато. Тези въпроси ще обърнат нейното съзнание от концентрирането върху външното към концентриране върху вътрешното. Тя ще започне да вижда, че ситуацията не е дошла отвън, а се явява вътрешен резултат, това ще се превърне във възможност за придобиване на духовен опит. Просто ще бъде нужно да се разбере какъв именно. Как да се разбере? По ситуациите. Те ще я водят като флагчета към целта.

Ако порасналата наша девойка допусне, че правилото „външното е отражение на вътрешното“ е истина и гледа на всички събития в живота през тази призма, то тя скоро ще се убеди в това. Единствената възможност за Висшето Аз някак да се прояви в живота на човека е да действа чрез някаква ситуация или събитие. Това е т.нар. синхроничност. Все още няма възможност да се общува пряко чрез мисълта, тъй като тази способност не е потърсена от човека, но да създаде обучаващо събитие, подсказка чрез ситуация, чрез действия на други хора – това е възможно за Висшето Аз. Някаква фраза, доловена от разговор между двама човека или достигнала до нас от телевизионна програма и привлякла вниманието ни, фраза от приятел, точната книга, попаднала „случайно“ пред очите ни и отворила се на нужната страница, незначително обаждане по телефона, събитие, предотвратило някакво действие или решение, думи или действия на хора в обкръжението ни, случващи се събития – значителни и незначителни – всичко това се превръща в инструменти за общуване на Висшето Аз с нас. Чрез всички тези действия Висшето Аз ще се старае да ни съобщи своето послание, ще ни навежда на определени мисли и догадки. Наставниците са способни да разпръснат до 100 знака на ден, но само незначителна частица ще види, забележи и ще разбере правилно осъзнатият човек, а най-често ще пропусне, ще остави без внимание или няма да успее вярно да изтълкува подобни знаци на Душата. Човекът в началото ще бъде пасивен участник в това общуване. Неговото Висше Аз ще води и ще бъде в ролята на диригент на това взаимодействие. Но с времето човекът ще разбере, че по този начин той може да получава потвърждение на своите догадки или отговори на поставени въпроси. Например, човекът иска да получи отговор на свой въпрос или подсказка за решаването на своя задача. Той може да озвучи този въпрос или задача и да помоли Висшето си Аз и наставниците да му дадат знак или подсказка и да обещае в течение на три дни (или седмици) да бъде бдителен и да чака тези знаци.Ако в течение на всички тези дни човекът ги търси, то Висшето Аз ще намери възможност и ще формира достатъчно синхронични действия на хора в обкръжението, за да може човекът да ги види и правилно да разбере отговора. Това може да бъде както готово решение, така и подсказка за направлението, в което трябва да се движи, за да намери търсеното. Във всеки случай знакът или подсказката ще бъдат разбираеми за този човек, тъй като Висшето Аз ще използва разбираема за човека система от знаци, символи и неговият понятиен апарат. За друг човек да види и разбере подобен знак ще бъде сложно. Но дори човекът да е видял знака, а не го е разбрал, не е успял да го интерпретира, то той може да каже точно това на своите наставници и Висшето Аз: „виждам знак, но не мога да го разбера. Подайте ми още един, но така, че да го разбера!“. И ситуация след ситуация ще водят човека към верния извод или решение.

В процеса на своето развитие човекът ще се научи осъзнато да общува със своето Висше Аз. За това Висшето Аз ще създава най-подходящите възможности и човекът по някакъв начин ще получи информация как да общува пряко, чрез мисъл (по пътя на ченълинга) със своето Висше Съзнание. Това е естествен процес, изискващ само желание, вяра и настойчивост. Ченълингите със своето Висше Съзнание приличат на разговор със  самите себе си. Информацията може да бъде неочаквана, нова, но винаги позитивна и нужна на човека. Общуването ще стане по-просто. Няма да има нужда във времето и пространството да се разиграват цели спектакли, за да се сведе до човека желаното. Достатъчно ще бъде в специално отреденото за това общуване време да се зададат интересуващите ни въпроси и да се получи отговор. Наличието на въпроси е важно, тъй като те свидетелстват за степен на готовност да се приеме една или друга информация. Постепенно човекът ще усвои това съзнателно взаимодействие със своето Висше Съзнание и ще може осъзнато да управлява събитията в своя живот, тъй като ще може оперативно да открива и отстранява причините за проблемите, без да ги довежда до реализация на физическия план. А, използвайки новите инструменти – намерение и визуализация – да формира желаните събития в живота.

От опита с общуването с хората и тяхното Висше Съзнание аз видях, че съществуват три вида задачи на Висшето Аз. Тези задачи се преплитат, комбинират, реализират едновременно или поотделно. Първата – това е „очистване от кармични плевели“, тоест решаване на тези въпроси, които лежат в подсъзнанието и пречат на непосредствената и чиста връзка с Висшето Аз. Това е очистване от причините и страховете, обидите, озлоблението, завистта, ревността, изцеление на вътрешните травми и болка и т.н. За това ние вече говорихме по-горе.

Втория вид задачи – получаване на желания и планиран опит. Например, Висшето Аз иска да почувства и преживее какво е това справедливост или свобода. Това е сложно да се разбере с човешката логика, нали за нас нашето Висше Съзнание и така пребивава в тази „свобода“ и „справедливост“. Но тук ключовите думи се явяват „да почувства и преживее“. Пребивавайки в условията на тотална Любов, Светлина и възприятие, е много трудно да се ОЦЕНЯТ тези качества и състояния. Това може да се сравни с нашето дишане. Навсякъде около нас съществува въздух. Ние пребиваваме в него тотално, използваме го без да забелязваме и да му обръщаме внимание. За нас е естествено и обичайно да дишаме. Затова за нас въздухът, като че ли, не съществува. Той дотолкова естествено присъства в нашия живот, че да го оценим, а често дори да го забележим, ние невинаги можем. И, за да узнаем „какво е това въздух“, е необходимо да останем без него! Едва тогава ние истински не просто ще оценим значението на въздуха, а с всички клетки на тялото си ще почувстваме какво е той за нас! Така е и с Любовта, и с всяко друго качество или състояние. За да го опознаем е нужно да се окажем без него. В условия, в които всичко е пропито от Любов и Светлина, това познание е невъзможно. Затова са нужни условия, при които съществото ще остане откъснато от това качество, енергия или състояние, което иска да почувства. А това е възможно в нашите земни условия. Тук могат да бъдат създадени всякакви декори, всякакви „ами, ако…“, всякакви условия за познание. Просто от човешка гледна точка това често изглежда странно. Например, човек се ражда в семейство, където бащата е тиранин и деспот. Цялото детство на детето е ограничено от условностите, изискванията на бащата, от неговите претенции, недоволство, раздразнителност, гняв, то постоянно изпитва подтиснатост и страх. Майката се старае да изпълнява всички изисквания и прищевки на съпруга, за да не предизвиква гнева му, винаги се старае да изглажда острите ръбове между него и бащата. Лицемерие, фалш и унижение царят в отношенията в семейството. Стръхът се прикрива с мнима загриженост и уважение. Израствайки тинейджър, човекът все по-ясно започва да вижда цялото лицемерие в семейството. Започва да му става дълбоко противно подобно положение на нещата и той започва да се бунтува! Започва да жадува за свобода, става неин трубадур и борец за нея! Свободата се превръща в най-желаното нещо! Той вече знае какво е да се окажеш без нея! Сега той усеща цялата прелест и ценност на свободата! И не е важно дали външно, както преди, ще бъде окован в несвобода, вътрешно той ще я отвоюва с цената на собствената си болка, собствения си страх и унижение. Ето какво означава „да получиш опит и да го преживееш“.

И третият вид задачи на Висшето Аз – това е пълно овладяване на своите инструменти за познание, тялото. Пълно потапяне и проявяване в тази реалност, така че да влияе върху нея, така че да има пълна свобода в своите изследвания. При тази задача човекът ще бъде поставян в такива условия и пред такива задачи, които ще изискват осъзнаване на своето вътрешно Достойнство, вътрешна Сила и Величие, тоест ще изискват само-осъзнаване (от предходното обяснение става ясно, че тези условия ще бъдат: ситуации на унижение, безсилие, подтиснатост и т.н.). За начало човекът ще трябва да приеме себе си такъв, какъвто е, а приемайки се такъв, да обикне себе си! И едва след това ще бъде възможно търсенето на вътрешните Сила и Величие. Осъзнаването на себе си като Творец прави човека този Творец, а Творецът е способен да ходи по Земята и да върши чудеса! Това е то  „Идването на Бога на Земята“. Но не във вид на някакъв конкретен човек, а в телата на всички хора!

И така, правейки равносметка на нашето повествование, нека ясно да отделим стъпалата във взаимоотношенията на човека с Висшето Съзнание, водещи към Бого-осъзнаването.

Първо – това е пробуждането от съня.

Второ – това е очистването от това, което пречи на личността да наработва и заостря възприятията за фините импулси от нейното Висше Аз.

Трето – начало на общуване чрез знаци и символи  с личността за наработване и заостряне на възприятията за фините импулси от нейното Висше Аз.

Четвърто – установяване на осъзнато взаимодействие с Висшето Аз и съ-творяване на своята реалност.

Пето – Пълно сливане на човека с неговото Висше Съзнание във физическото тяло и изменение на дадената реалност.

Всичко това е само условно деление на стъпки и стъпала. Това е само опит на автора да обобщи някякъв конкретен опит. Тези стъпала при различните хора могат да варират и да се отличават, и когато вие, читатели, се издигнете по своите стъпала към Бого-познанието, то възможно е и вие да споделите своя опит с нас.

Успех по този Път!

Олеся
www.y-kostra.ru