Хуасаут

[Гласи]

Може би сте забелязали,че се опитвам да създам един вид „мрежа“ от понятия,които НЕ се срещат в „обикновенните“ ни източници за езотирика,извънземни цивилизации,„скритата“ история на Земята,паранормалното,окултизъм,конспирации,мистерии,духовност,митология,религия и т.н.,дори и когато са „намекнати“ в тях.Това е напълно ВЯРНО! 

Само,че вече си мисля,че ще трябва да направя и дено малко „уточненийце“ за Вас-моите потенциални читатели,за което мисля,че вече е крайно време да бъде направено.Става дума за „източника“ на тези „странни думи“,които често виждате м заглавията на темите ми,а също така и се срещат „тук-там“ в самите тях.Може би сте започнали да „подозирате“,че това не са просто някакви „измислици“,а са твърде добре „подредени“ и смислово „организирани“ за да са продукт на „случайно подреждане на звуците или буквите“.Да това също е напълно ВЯРНО!

Тези думи не са продъкт на „случайност“,а са част от език!При това много мнооооого древен!  8)  И мисля,че идва времето,в което би трябвало да Ви запозная „накратко“ с него за да можете да имате по-добра представа за правилното произношение на думите,които използвам,а от там и за тяхното смислово значение!Ако имате дори и елементарни познания за този език,то съм напълно сигурен,че пред вашите очи ще се отворят нови хоризонти и ще можете да поставите отделните елементи от „речника“ ми в една много по-организирана и стройна,а и най-важното-смислена система,която да Ви служи като „компас“ в разбирането на Вселената по начин,който просто го НЯМА в който и да е било друг информационен източник съществуващ ДНЕС на планетата-било то книжен,устен или виртуален.Надявам се пътешествието да Ви хареса!   

 

[Гласи]

И така,започваме с „името“ на езика,защото въпреки,че той „официално“ няма такова, за име е много лесно да се използва една дума-фраза(от тук нататък свиквайте с положението,че тук думите,изреченията и фразите НЕ могат да бъдат ясно разграничени една от друга),която може да се приеме да означава „речинк“,но не и речник като книга плъна с думи и значенията им или като някакъв „лист хартия“,на който са написани думи и е обяснено значението им,а като мисълта за една организирана система от думи,която може да се използва за описанието на нещо,което съществува в реалния свят.Това е и значението на думата хуасаут!  8)

Хуасаут означава система от думи(последователни звуци),които  се свързват с мисълта(това уточнение е много важно,защото те НЕ се свързват със самите обекти като такивау,например кат НЕ означава камък,а МИСЪЛта за камък,съответно и за каменен-тоест на ниво мисъл НЯМА разлика между съществутелно и пролагателно-има само „знание“,„значение“,„определение“ или по-точно-СПОМЕН,за това нещо,което ние възприемаме като камък)за даден обект и са смислово свързани по между си.Така например,ако искаме да опишем един обект,то в рамките на неговия хуасаут включваме такива думи(звуци),които,ако бъдат подредени заедно в смислова цялост помежду си да ни дадат възможност да си представим този обект,а НЕ да „наизустим“ някаква дума,която да ни напомня за някакъв обект за който тя се използва.Тук се и крие „ключът“ към разбирането а истинското значение на хуасаута като понятие.Той НЕ е просто дума за „език“ или „речник“ от думи(които съставляват езика),а той е понятие за това какви звуци с какви правила за последователното им изговаряне трябва да се свързват за да може еда представа/мисъл просто да „изниква“ в съзнанието ни,а от нея пък-възможността за комуникация между хората.Има и още „не“ортодоксални „аспекти“ в значението на тази дума,които ще трябва да бъдат разяснени,но смятам,че за това ще трябвата още много много други обяснения,които са излишни на този етап,защото тяхното значение ще започне да се проявява САМО в течение на по-подробното разглеждане на хуасаут-а,неговата „граматика“ и „организация“ на фонетиката и значението на смисловите единци в него.

Затова на този етап нека се задоволим с „дефиницията“ за хуасаут като „език“ и като „речник“ едновременно.Но с това уточнение,че под речник НЕ разбираме някакъв физически обект(книгата речник),а самата абстрактна мисъл за понятието речник-сбор от думи,които са ни необходими за да ОПИШЕМ нещо.Като обекта на описанието на хуасаут-а в контекста на тази тема ще представлява цялата Вселена(тоест думата се използва едновременно и като език,и като речник,въпреки че на практика мисълта,която хуасаут „извиква“ в съзнанието е таи за набор от звуци необходими ни да предадем значение,а не само в конкретния случай,когато значението й е еквивалентно на значението на думата език на български,тоест думата хуасаут на езика хуасаут има много ПО-широко значение от „простото“ наименование на езика).Сегурен съм,че ако направите „по една мидатация“  върху казаното току що ще можете да Осъзнанаете истинското значение на хуасаута и как в нашия български,а и в повечето индоевропейски езици,мисълта всъщност е РАЗделена от езика чрез използването на различни думи,които всъщност означават различни аспекти на едно и също нещо,но също така и създават „илюзията“,че то е различни неща.В този пост показах разликата между думите за език и речник на български и как те могат да бъдат „приведени“ да означават едно и също нещо,но ако се замислим съществуват много пример за подобно отграничаване и в други езици(ако разбира се имате богата езикова култура и знаете достатъчно езици за да можете да ме разберете   ).В английския например също съществува разграничението между-dictionary(речник) и vocabulary(набор от използвани думи),в китайския съществува разликата между ян 言-реч,думите,които са предемт на разговора и жи 字-конкретките използвани думи или йероглифи за изписването им,а в нашия,както и други славянски езици,съществуват думите реч и език,които могат да означават както различни неща,така и едно и също нещо!Но хуасаут означава и двете и пак е едно и също 

Може би най-много до значението му се приближава немската дума sprache,която на немски значи реч,но също така може да се преведе и като език,а също така може и „да се приеме“ като като речник(но само като набор от думи използван в конкретен случай,а не като самата книга речник или нейното съдържание организирано по този начин).Е добре дошли в „света“ на хуасаут-а,където ще се опитваме да се учим да говорим НАново!      8)

 

[Гласи]

Хуасаут-ът има 2 главни „правила“ вярността на които е НЕотменна дори и когато изглежда,че те се нарушават!Ако сте достатъчно наблюдателни с течението на тази тема,че разберете защо тяхното изпълнение има толкова голямо значение,но за сега нека просто „налеем основите“ заразбирането на „езикът“.И те са:

1.Хуасаут-ът използва речеви единици съставени от един или повече последователни звука речево и смислово свързани заедно.Това е ОСНОВНИЯТ „елемент“ на езика и НЯМА изключения в използването му.Нарича се нота и всяко значение предавано чрез хуасаут-а се извършва чрез тези „елементи“ и абсолютно всяка речева или смислова единица в него е изградена от тях.Хуасаут-ът е „език на нотите“.
2.Всяка нота(и съответно всеки звук)в хуасаут-а има само 1 уникално значение.НЕвъзможно е една нота да има повече от едно значение.

Тези 2 правила дефинират „основата“на хуасаут-а и тяхното приложение е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО без значение каква промяна претърпяват речевите и смисловите единици в езика или какво слушателят „разбира“ под тях.Ако на един слушател му се „струва“,че 2 или повече ноти „изчезват“ при произношението на дадена езикова конструкция или че една и съща нота има повече от едно значение,то проблема НЕ е в хуасаут-а,а в ушите на слушателя(или някъде „по-нагоре“ в сетивната му система    ).Именно това е и причината когато въвеждам нови понятия да Уточнявам тяхното произношение и МНОГОкратно да Ви повтарям как нещо се изговаря или какво ТОЧНО имам предвид когато пиша дадена дума,защото за разлика от българския(както и повечето езици говорещи се в момента на Земята)в хуасаут-а НЯМА място за ДВУсмислици или за погрешни „интерпретации“ на това,което се чува.Има място „само“ за умишлени недочувания и недоразбирания,които хората допускат когато НЕ искат да разберат нещо.Тоест благодарение на тези 2 правила се „строи“ език,който предава информация БЕЗ загуби на значение и който(разбира се,ако се ИЗПОЛЗВА правилно)може да изказва ВСЯКО едно твърдение в смисъла,който то наистина носи.Естествено това изисква много висока ДИСЦИПЛИНА на ума и сетивата и хуасаут-а НЕ е език,който се разбира лесно,но за сметка на това е такъв,на който НЕ може да се лъже,ако се следват нормите му!Да,точно така,това НЕ е език като „сегашните“ развил се в рамките на общество свикнало членовете му непрекъснато да се боричкат,мамят,прецакват и лъжат едни с други.Това е език за буквално СВЪБРЗВАНЕ С БОГА и затова правилата му са толкова стриктни и напроменими.Не може да се използват никакви други смислови единици освен нотите,които на свой ред трябва да бъдат произнасяни абсолютно правилно и ответната страна да ги възприема в тази им цялст.Ако това условие е изпълнено при комуникацията става обмен на информация БЕЗ загуби или двусмислия и така и двете страни свършват Обогатени една от друга и с достатъчно „храна за размисъл“ за да могат да подпомагат своето Духовно развитие,дори и чрез злободневни разговори.Затова и хуасаут-ът НЕ е език на клюките или „дребните разговори“ и когато се говори на него се говори кратко,ясно и точно!Може би вече се досещате,че това е език,който проявява МНОГО високи изисквания към говорещия го и като такъв е способен да ИЗменя съзнанията на използващите го и да увеличава „капацитета“ на умът и сетивата им.Но това не става „автоматично“ заради това,че мисълта тече на хуасаут,а са нужни време,усилия и най-вече-дисциплина!Хуасаут-а е „език на дисциплинираните съзнания“ и като такъв наистина изисква МНОГО от използващия го,особено от неговата способност да СЛУША.



Хуасаут-ът е СЛУХАРСКИ език!


Както вече казах първото правило на хуасаут-а е че основната единица за ВСИЧКО в него е нотата.Тя стои както в основата на речта,така и за пренасянето на смисъл между говорещите.Тя може да е и един единствен звук,но може да стигне и до 5,а дори и повече звука свързани в единно ЦЯЛО при произнасянето си.Това е и основният „показател“ за различаването на една нота от друга.ВИНАГИ има разлика в поизношението на една нота,която я отделя от следващата и предходната при говорене,дори и когато ухото не може да я улови.Затова казвам,че хуасаут-а е МНОГО „слухарски“ език,защото трябва да се слуша много внимателно какво се казва и трябва да се развие „ухо“ за него иначе слушателят започва да бърка нотите една с друга и НЕ може да разбере кога една свършва и започва друга.И това е едни(от многото)„ключови момента“ при използването на хуасаут-а,който го отличава от болшинството други езици съществуващи днес на планетата.За разлика от българския например където основен речев и смислов елемент е думата,а една дума оже да има и 100 здначения подобно поведение при хуасаут-а е абсолютно забранено!Ако използвате българското „ухо“ и „възприятие“ към хуасаут-а много скоро ще започнете да бъркате нотите една с друга и ще се получи ПЪЛНА КАША във възприятията Ви!(Поне с мен става така,ако се опитвам да „превключвам“ между езиците.    )Затова е необходимо да започнем с тези правила за да няма после-НЕ чули и НЕ разбрали. 

Всяка нота има уникален начин на произнасяне и също толкова уникално значение.Това е и ключът към хуасаут-а!Тук е НЕъзможно да се сбърка една нота с друга,ако слушателят има „ухо“ за езика и може да усети добре вибрацията на всяка нота.Така се избягва двусмислието и използването на твърде много думи за да се назове нещо.Целта на хуасаут-а е ВСЯКА мисъл да може да бъде свързана със специфична нота,която има само едно единствено произношение и при възприемането й в съзнанието на слушателя да изниква една единствена специфична и НЕпогрешима мисъл.Така се гарантира,че това за което разказвача говори е ИМЕННО това,за което слушателя си мисли.Тоест да НЕ възникват „странични мисли“ и обърквания у слушателя в процеса на говоренето.В това се изразява и дисциплината на съзнанието към която хуасаут-а подтиква.За да се постигне това всяка нота е съставена от строго определен брой звуци подредени по строго определен ред и се произнася със строго определена интонация и разлики в силата на звука между отделните звуци.Тоест,може да има ноти които да имат едни същи звуци подредени по един и същи начин,но да звучат различно.Например в хуасаут-а има стотици ноти за кат.На кирилица можем да напишем само тези 3 букви една след друга и да оставим на читателя да си въобрази произношението им,но на хуасаут това е НЕвъзможно(или по-точно противоречи на възможността езика да се използва).На него трябва ВИНАГИ да уточняваме произношението(затова в темие ми толкова често пиша как дадено нещо се произнася).Например

к-а-т с к започващо твърдо и силно,а произнесено с по-ниска но постоянна сила на звука и т с повишаване на силата звука,но не с толкова,колкото е к-то в началото означава мъж,индивид от мъжки пол в зряла възраст.

Ако произнасяме к-а-т по същия начин,но при а-то намалим силата на звука до минимум а след това я увеличаваме в т-то ще означава човек,дума за неопределен човек,който не познаваме.

Ако пък повишим силата на звука в к-а-т,така че к и т да достигнат една и съща сила на звука,но запазим произношението от първия пример,то това ще значи момче,индивид от мъжки пол в незряла възраст.

Ако пък произнесем к-к-а-т-т,тоест скъсим а-то за сметка на повишаване на продължителността на звуците к и т това ще озачава твърд и вече няма да е съществително,а прилагателно.

А ако кажем к-а-т с една и съща непроменлива сила на звука,то това ще значи камък,скала.

Ето ви един нагледен пример за „слухарщината“ на хуасаут-а и ЗАЩО е толкова важно да се помни,че всяка нота е УНИКАЛНА и като произношение,и като значение.Ако ухото е НЕтренирано горните ноти може и да му прозвучат еднакво,но както виждате значението им е различно.Допълнителен „проблем“ представлява и факта,че много често срещана „практика“ в хуасаут-а е неща,които имат близко значение(като в горния пример-мъж-човек-момче)да имат ноти,които са също толкова и близки като звучение,въпреки че НИКОГА не са еднакви!За тренираното ухо разликата е съвсем ясна и значението се предава БЕЗ загуби,но ако съзнанието не може да „свикне“ с хуасаут-а и неговия начин на изразяване,то и не може да възприеме какво точно му се казва.И ето как стават объркванията.Затова и аз в темите си където използвам понятия произхождащи от хуасаут-а ВИНАГИ казвам как нещо се произнася и го уточнявам максимално подробно,защото иначе Вие сами можете да видите колко ЛЕСНО е да се обърка човек.

Хусаут-а е език,който на практика НЕ използва думи по начина по който сме свикнали да ги виждаме в нашия и в другите индоевропейски езици и затова значението на използваните в него „речеви конструкции“ се придава много по-трудно от „простото“ превеждане едно към едно на това,което е казано.Проблема е,че целта на нотата НЕ е просто да придаде някакво значение на звуците в нея,а да „извика“ определена мисъл в съзнанието на слушателя и тя да бъде същата като тази в съзнанието на разказвача.Тоест,нямаме възможност за „свободен превод“ на понятията,а те трябва да бъдат разбрани с абсолютна точност.Ако говорим за думи като камък,вода,поле,звезда и т.н. това не представлява особен проблем,но я се опитайте да убедите 100 човека да стигнат до една и съща мисъл когато използват думата Дух или сърце,или право,или чувство или дори Аз.А понятията които аз разкривам НЕ са лесни за обяснение.Сега разбирате ли колко е трудно да се превежда от хуасаут на български?

 

[Гласи]

Проблемът е всъщност,че в хуасаут-а няма дума за дума и като цяло самата идея за думи НЕ съществува!  ???

Да,точно така,можете ли да си представите език БЕЗ думи?


В хуасаут-а има 2 и само 2 смислови единици,в които могат да се организират нотите-каноти и аноти.ка- е хуасаут-ската представка за множествено число на броими съществителни имена и всъщност означава буквално много ноти,а в действителност форма на езика,която има самостоятелно значение(тоест,значение различно от това на нотите в нея),изградена от повече от една нота(докато в повечето индоевропейски езици,сред които и българския,множественото число се образува като се прибавя надставка към съответното съществително,то в хуасаут-а числото се дава чрез ПРЕД ставка към съответната нота или канота включваща нотата означаваща това съществително),а анота е „специална категория“ ноти или свързани по 2-3ноти,които придават уточняващо значение на канотите.На практика ВСИЧКИ езикови конструкции на хуасаут(тоест еквивалентите на изреченията в съвременните езици)са изградени от отделни ноти със самостоятелното им смислово значение,каноти или аноти.В хуасаута няма други части на речта освен тях.Тоест,анотите играят ролята на предлозите и наречията в българския език,а нотите и канотите-на съществителните,прилагателните и глаголите.В хуасаут-а съюзи въобвще няма!

Затова и става „доста трудно“ да се използва „начина на мислене“ с който съзнанието отраснало с индоевропейските езици е свикнало.Защото в хуасаут-а ВСИЧКО е ноти!Просто те се ;склоняват“ една с друга по различен начин и образуват нови значения,които може както да са формирани от значенията на техните ноти и канотата да явява един вид „надграждане“ на значението на отделна нейна нота,така и да носят ново коренно различно значение от съставящите ги ноти.А още по-трудно става когато повече от една каноти се организират в каноти съставени от каноти,които също могат да носят свой собствен смисъл различен от този на отделните каноти.И тогава става още по-трудно възприемането им като нови смислови единици и „проследяването“ на значението на отделните ноти в тях.Тоест,значението си остава първоначално „интегрирано“ с отделните ноти и свързаните помежду си ноти,а НЕ с конкретната езикова конструкция използвана в изречението.Да,в хуасаута има изречения както във всички останали езици-повествованието е разделено на смислови единици,които си имат свои собствени правила на организация и са същински изречения-фонетично,морфологично и синтактично отделени една от друга единици,които могат да се разпознаят много лесно,НО не може да се каже същото за думите!Дори бих казал,че в хуасаут-а думата дума се изпразва от съдържание    ,защото носителите на смисъл са нотите и канотите,които на свой ред могат да бъдат смислово свързани с нотите си,а НЕ самите „организации“ от ноти-канотите.Тоест може да има канота изградена от каноти с различен смисъл,които да останат като отделни компоненти смислово на тази канота,но да останат фонетично свързани в нея.Знам,че на български,както и в индоевропейските езици такова нещо просто НЯМА затова е трудно за възприемане,но в хуасаут-а канотата НЕ е само смислова единца за предаването на информация,а преди всичко граматичска такава!Ето какво имам предвид.

В хуасаут-а изреченията са „разбити“ на отделни ноти за да може да се дефинират „основните им части“-подлог,сказуемо,допълнения,определния и т.н.,но НЕ и за да могат те да носят определн смислов еквивалент.Смисълът ес носи от САМИТЕ ноти или комбинациите от тях,а НЕ от частите на изречението по правило.Да двете могат да съвпадат,но не е задължително.Например на български,ако искаме да използваме няколко прилагателни в едно изречение,то ние можем да сложим допълнение в него,където да ги използваме за да дадем още информация в изрението.Например:

Водата бе студена,както и прозрачна,и дълбока.

е изречение,в което сме използвали две прилагателни в допълнението му.В хуасаута НЕ може да има такава езикова конструкция,тъй като нотите за прозрачна,дълбока,студена,прясна,синя или каквито и там да са качесвата на водата ще са ЧАСТ от канотата която я описва макар и да носят допълнителна информация за нея.В общи линии една канота се „организира“ около един неин „основен елемент“ нота или канота със самостоятелен смисъл и всички останали ноти в канотата служат за да дадат допълнителна информация за тази нота.А анотите стоят пред канотата,за която дават допълнителна информация и синтактично изпълняват тази роля,която в българския език се изпълнява от допълненията и определенията-тоезс показват лицето,мястото,времето,посоката и други характеристики на обекта,на който е „посветена“ канотата.Въпреки,че МОЖЕ да има и изключения от това правило,защото може да има каноти „посветени“ на повече от един обект(но ВИНАГИ в някаква смислова връзка помежду си),както и изречения съдържащи повече от една канота „посветена“ на един и същи обект.Тоест канотите обозначават смисловите обекти,за които се говори в изречението и броят им е толкова голям колкото е броят на тези обекти,но те самите НЕ носят „изискването“ да са отделни смислови единици сами по себе си!

Зад разберете по-добре смъсълът на по-горното си представете на български да трябва да „натрупате“ ВСИЧКИ характеристики на една дума в нея-така както има дума земя има и дума-чернозем,както лице,така и бледолик,както стоящ,така и правостоящ.Това са думи с по два корена в думата на български,което им позволява да носят допълнителна информация за обекта,който дефинират.Само че сега си прадставете ЦЯЛАТА допълнителна информация за този обект,която се съдържа в изречението да се съдържа в САМАТА ДУМА.Ето това представляват канотите като синтактични единици-те включват ВСИЧКИ корени,тоест ноти,които могат да носят някаква допълнителна информация за една нота,която е „обекта на посвещението“ й и като такива „събират“ ВСИЧКИ смилови единици,които са обвързани с този обект(изключение правят само някой,и то САМО НЯКОЙ наречия и предлози),на които са „посветени“ аноти,така че като цяло една канота да може да събере ПЪЛНОТО значение на един от обектите,за които се говори в изречението,а НЕ просто да има значението на отделна дума.Затова и повтарям толкова много,че хуасаут-ът е език на
НОТИТЕ,
а НЕ на
канотите!

Единственото което отделя една канота от друга такава в изречението е крака пауза в гласът на говорещия,а НЕ някакво смислово различие като в нашия език.Затова и в хуасаут-а е НЕвъзможно да се говори за думи,падежи,времена или лица ащото просто НЯМА разлика между отделните думи,на които да бъдат приложени тези граматически категории.В изреченията на хуасаут една канота носи цялата необходима информация за един обект и НЕ е необходимо да се дават допълнителни граматически категории за нея.Тя представлява „информационен сбор“ за даден обект на разговора,а НЕ самостоятелна смислова единица както е в индоевропейските езици.Затова и хаусаут-а е език на нотите-те СА носителите на смисъл и именно между тах става разграничаването на един обект от друг,а НЕ чрез съставните части на изречението-канотите.Въпреки,че е възможно сама нота да бъде част от изречение и като такава да носи смисъл в него,то това е възможно само за много прости изречения лишени от допълнителна информация за обекта описван от тази нота и представлява повече изключение,отколкото правило.Поради тези „особености“ на синтаксиса и морфологията в хуасаут-а освен че е невъзможно да говорим за ясно разграничени една от друга думи,то е и невъзможно да говорим и за ЯСНА разлика между глаголи,съществителни и прилагателни имена.Най-често една и съща канота съдържа както нотите определящи дадени характеристики на един обект(тоест това,което в български съставляват прилагателните имена),така и нотата означаваща самия обект(тоест съществителното).Поради това в хаусаут-а НЯМА прилагателни като такива.Може да има сама нота означаваща някаква характеристика в изречението,но това става САМО когато тази характеристика сама по себе си е обект на изложението на разказвача и като такава това не е „типично прилагателно“,а по скоро може да се приведе като съществителното описващо тази характеристика.Също така може да се случи в една и съща канота да попаднат и нотата означаваща съществителното име в българския език,и нотата отнасяща се за глагола действащ върху него(отделен въпрос е че чисто и просто смислово е МНОГО ТРУДНО в рамките на хуасаут-а да се прави разлика  между съществително и глагол в различните „нюанси“ на значението на една дума),така че канотата сама по себе си може да служи И като изречение!Коет всъщност доста често се и случва в хуасаут-а-една „дума“ е и едно изречение.Нещо което на български просто няма как да стане и съзнанието свикнало да работа на него може много ТРУДНО да се „включи“ на хуасаут.

Като цяло хуасаут-а НЕ прилича „много-много“ на българския или на който е да е било от познатите ни близки до нашия индоевропейски езици и според мен ЛИЧНО се доближава повече до азиатските езици-китайски,тайландски,корейски и японски,отколкото до индоевропейските такива,но истината е,че всъщност НЕ знам днес на Земята да съществува език с подобна морфология или синтаксис(може би разбирам твърде малко от лингвистика-    ),което го и прави толкова УНИКАЛЕН като език!Някак си на мен(отново ЛИЧНО мнение на НЕспециалист)на мен хуасаут-ът най-много ми прилича на немския с неговите лесно обазуващи се сложни думи и падежи,които предоставят на думата да дава допълнителната информация за корена си вместо да са необходими и други части на речта,но пък там все има род и много ясна разлика между съществително,прилагателно и глагол,каквато в хуасаут-а отсъства,затова единственото заключение до което съм стигнал от години изследвания на различни езици досега е,че хуасаут-ът представлява един вид „самотен клон“ на дървото на езиците,ако ли не и САМО дърво само по себе си,който НЕ е свързан с нито един съвременен език и си има своите ХАРАКТЕРНИ особеностти,които го отличават от който и да е било друг говорим днес н Земята език.

Вие как мислите?  ???

 

[Гласи]

Друга важна идея в хуасаут-а е тази за разликата между схуасномат-ът и суаьокон-ът.Схуасномат-ът може да се преведе изключително грубо(тоест,обърнете внимание на това,че се използва думата „превод“ тук в своето изключително НЕ точно значение като начин да се въведе някаква концепция с думи близки до езика,който използваме,а НЕ като буквален превод изпълващ значението й на български)като „това,което СЕ ЧУВА“,а суаьокон-ът като „това,което се РАЗБИРА“,въпреки че в значението на тези понятия има много повече нюанси,отколкото тези български определения могат да покрият.На практика,както казах хуасаут-ът е изключително „СЛУХАРСКИ“ език и при него от ПЪРВОСТЕПЕННО значение е този който разбера да може да възприеме всяка една вибрация в гласа на говорещия,това означава,че съвпадението на двете е равносилно на съвпадение на значението на това,което говорещия кавза и на това което слушащия чува и това е КРАЙНАТА цел на хуасаут-а около която целият език е „конструиран“!

Както обаче много добре знаем от практиката това е състояние,което се среща твърдерядко в реалния свят,защото хората имат тенденцията да пропускат различна информация „покрай ушите си“ или направо да я игнорират следвайки своите собствени вярвания и разбирания поради което хуасаут-а е органициран фонетично,граматичски и смислово по начина по която е-за да ОСИГУРИ 100% СЪВПАДЕНИЕ на суаьокон-ът и схуасномат-ът.Това е и „разковничето“ в хуасаут-а и разбирането на тази просто идея ще ви „отвори пътя“ и към разбирането на целия хуасаут!

Проблема обаче възниква когато на хората им се НАЛАГА да разберат концепции,които са НЕ желани от ТЯХ САМИТЕ да разберат!Например,налагало ли ви се е да обяснявате на дете защо не е полезно да се яде шоколад,ако това е любимата му храна?Или да се разправяте с ревнив/а приятел/ка?Или пък да трябва да се изправяте срещу бюрократ?Ит.н.В нашия свят има буквално милиони случаи когато хората чисто и просто ОТКАЗВАТ дори да възприемат определена информация,ако тя НЕ отговаря на техните желания каква трябва да е тя.Но това не е характерно само за нашето време.Всъщност е нещо,което винаги е съществувало и човечеството винаги е било изправено срещу лъжи,глупост и откровенни илюзии подхранвани от ВЯРВАНИЯТА на определени хора и групи от хора в една или друга „реалност“ само и само защото те са искали нещо да бъде вярно,а НЕ защото то Е ВЯРНО!

И точно за да се ПРЕдотврати това хуасаут-а е съставен от ноти със СТРОГО СПЕЦИФИЧНО значение и произношение-за да може в съзнанието на чуващия да възникне АБСОЛЮТНО СЪЩАТА мисъл,идея,образ или каквото се предава като този,който съзнанието на говорещия иска да предаде.Да няма НИКАКВИ отклонения или загуби на ИНФОРМАЦИЯ-суаьокон-ът и схуасномат-а да са ЕДНО И СЪЩО НЕЩО!Защото,ако дори и един звук се сбърка може да станат отклонения,заблуждения и дори откровенни ЛЪЖИ.Накратко,хуасаут-а е „организиран“ около идеята,че предаването на информация между хората трябва да бъде поставено първо и основно в служба на ИСТИНАТА каквато и да е тя,а НЕ на това какво хората искат да чуат и начина по който искат да възпримт информацията-това е и „крайната цел“ на езика-съзнанието на бъде Вкарано в състояние,в което на практика да бъде ПРИНУДЕНО да се ИЗЧИСТИ от ВСИЧКИ свои вярвания,цели,желания,предразсъдъци и изобщо от ВСИЧКО,което чисто и просто му ПРЕЧИ да осъзнава ИСТИНАТА така каквато Е!Поради това и използването на хуасаут е всъщност доста ТРУДНО начинание за самият УМ на използващия го-защото това означава ПРЕМАХВАНЕТО на всички онези „малки ограничение“,които ние САМИТЕ всеки ден въвеждаме в живота си за да направим свята „по-харесван“ от НАС САМИТЕ.Защото изисква голяма доза вътрешна КОНЦЕНТРАЦИЯ и не малко СИЛА да се изправим срещу това,което чисто и просто НЕ искаме да възприемаме и да погледнем истината в ОЧИТЕ!

Когато използваме хуасаут всяка една мисъл,образ,форма или каквото и да ев съзнанието се възприема като СТРОГО СПЕЦИФИЧНА нота или кнота,която един вед „определя“ този „образ“.Нотите се подреждат в каноти,а те-в изречения които следват „хода“ на съзнанието едно към едно без излишни междуметия,съюзи или паразитни думи,които да отклоняват потока на мислите и да предразполагат към неразбиране,така че използващия хуасаут един вид „се тренита“ да има мисъл течаща като БИРНА РЕКА през бързеи и негота мисъл да „подскача“ така през въртележката на реалността като риба в тази река,да може да „плува“ дори в най-бързите води и да поддържа концентрацията си дори в най-бурното движение.Това и именно означава „владеенето“ на хуасаут-а-изкуство на което твърде малко съзнания са способни и умение равносилно на разбирането на велика тайна на Природата само по себе си!Това означава идеята,която възниква в съзнанието-суа-тът,да може да бъде „вписан“ в съотевтната нота,а тя в канота,а конотата-в изречение което така да следва „пътят на мисълтта“,че продуктът от възприемането й да бъде абсолютно СЪЩИЯТ като „импулсът“ на съзерцаването или откритието,което самата СЪЩНОСТ на Духът на говорещия е достигнал в своето НАЙ-вътрешно същинсто Аз-в (К)ху-то си.От там идва и идеята,че суа-та-тоест,състоянието на СЪЗНАНИЕТО(с други думи-на възприятието)трябва да се изравни със състоянието на (К)ху-то-и от там-на с-(К)ху-а-с.номат-ът.С-то пред (К)ху-то означава един вид спиране на движението или по-точно привеждане в покой,равносилно на което състоянието на дълбоката концентрация съпътстваща изпразването на умът практикувана от редица древни култури,а а-то е звук,който в този случай се използва като преход или продължение на процеса на привеждане на съзнанието в това състояние.Тоест,като цяло можем да „преведем“ схуас като процес на привеждане на съзнанието в състояние на покой или пълно НЕдвижение в който ЗАПОЧВА (К)ху-то,после постепенно ИЗЛИЗА от него,от там и сричката ху,и след това чрез а-с отново се привежда в него.Тоест,на един „мисловен цикъл“ от покой-мисъл-покой през който преминава (к)ху-то,а схуасномат означава въприемането на тази концепция като процес протичащ отоново и отново във времето,а не като отделен акт на възникване и изчезване на мисъл.И съотвотно когато този процес се изравни с процеса на възприемане в нашето съзнание,а той пък-с това,което ние предаваме на околните чрез езика ни,то тогава възниква възможността и техните съзнания,а от там-техните (К)ху-та един вид НЕ просто да ни „разберат“ в смисъла в който разбираме нечия чужда идея,а буквално да се ИЗравнят с нашето (К)ху в тяхното съдържение!Какво по-голямо постижение от това?

И именно това е крайната ЦЕЛ на хуасаут-а!