Проблемът е всъщност,че в хуасаут-а няма дума за дума и като цяло самата
идея за думи
НЕ съществува
! ???
Да,
точно така,можете ли да си представите език
БЕЗ думи
?
В хуасаут-а има 2 и само 2 смислови единици,в които могат да се организират нотите-каноти и аноти.
ка- е хуасаут-ската представка за множествено число на броими съществителни имена и всъщност означава буквално много ноти,а в действителност форма на езика,която има
самостоятелно значение(тоест,значение различно от това на нотите в нея),изградена от повече от една нота(докато в повечето индоевропейски езици,сред които и българския,множественото число се образува като се прибавя надставка към съответното съществително,то в хуасаут-а числото се дава чрез
ПРЕД ставка към съответната нота или канота включваща нотата означаваща това съществително),а анота е „специална категория“ ноти или свързани по 2-3ноти,които придават
уточняващо значение на канотите.На практика
ВСИЧКИ езикови конструкции на хуасаут(тоест еквивалентите на изреченията в съвременните езици)са изградени от отделни ноти със самостоятелното им смислово значение,каноти или аноти.В хуасаута
няма други части на речта освен тях.Тоест,анотите играят ролята на предлозите и наречията в българския език,а нотите и канотите-на съществителните,прилагателните и глаголите.В хуасаут-а съюзи въобвще
няма!
Затова и става „доста трудно“ да се използва „начина на мислене“ с който съзнанието отраснало с индоевропейските езици е свикнало.Защото в хуасаут-а ВСИЧКО е
ноти!Просто те се ;склоняват“ една с друга по различен начин и образуват нови значения,които може както да са формирани от значенията на техните ноти и канотата да явява един вид „надграждане“ на значението на отделна нейна нота,така и да носят ново
коренно различно значение от съставящите ги ноти.А още по-трудно става когато повече от една каноти се организират в каноти съставени от каноти,които също могат да носят свой собствен смисъл различен от този на отделните каноти.И тогава става още по-трудно възприемането им като нови смислови единици и „проследяването“ на значението на отделните ноти в тях.Тоест,значението си остава първоначално „интегрирано“ с отделните ноти и свързаните помежду си ноти,а
НЕ с конкретната езикова конструкция използвана в изречението.Да,в хуасаута има изречения както във всички останали езици-повествованието е разделено на смислови единици,които си имат свои собствени правила на организация и са същински изречения-фонетично,морфологично и синтактично отделени една от друга единици,които могат да се разпознаят много лесно,
НО не може да се каже същото за думите
!Дори бих казал,че в хуасаут-а думата дума се
изпразва от съдържание

,защото носителите на смисъл са нотите и канотите,които на свой ред могат да бъдат смислово свързани с нотите си,а НЕ самите „организации“ от ноти-канотите.Тоест може да има канота изградена от каноти с различен смисъл,които да останат като отделни компоненти смислово на тази канота,но да останат фонетично свързани в нея.Знам,че на български,както и в индоевропейските езици такова нещо просто
НЯМА затова е трудно за възприемане,но в хуасаут-а канотата НЕ е само смислова единца за предаването на информация,а
преди всичко
граматичска такава
!Ето какво имам предвид.
В хуасаут-а изреченията са „разбити“ на отделни ноти за да може да се дефинират „основните им части“-подлог,сказуемо,допълнения,определния и т.н.,но
НЕ и за да могат те да носят определн смислов еквивалент.Смисълът ес носи от САМИТЕ ноти или комбинациите от тях,а НЕ от частите на изречението по правило.Да двете могат да съвпадат,но не е задължително.Например на български,ако искаме да използваме няколко прилагателни в едно изречение,то ние можем да сложим допълнение в него,където да ги използваме за да дадем още информация в изрението.Например:
Водата бе студена,както и прозрачна,и дълбока.
е изречение,в което сме използвали две прилагателни в допълнението му.В хуасаута
НЕ може да има такава езикова конструкция,тъй като нотите за прозрачна,дълбока,студена,прясна,синя или каквито и там да са качесвата на водата ще са
ЧАСТ от канотата която я описва макар и да носят допълнителна информация за нея.В общи линии една канота се „организира“ около един неин „основен елемент“ нота или канота със самостоятелен смисъл и всички останали ноти в канотата служат за да дадат
допълнителна информация за тази нота.А анотите стоят
пред канотата,за която дават допълнителна информация и синтактично изпълняват тази роля,която в българския език се изпълнява от допълненията и определенията-тоезс показват лицето,мястото,времето,посоката и други характеристики на обекта,на който е „посветена“ канотата.Въпреки,че МОЖЕ да има и изключения от това правило,защото може да има каноти „посветени“ на повече от един обект(но ВИНАГИ в някаква
смислова връзка помежду си),както и изречения съдържащи повече от една канота „посветена“ на един и същи обект.Тоест канотите обозначават
смисловите обекти,за които се говори в изречението и броят им е толкова голям колкото е броят на тези обекти,но те самите
НЕ носят „изискването“ да са отделни смислови единици
сами по себе си!
Зад разберете по-добре смъсълът на по-горното си представете на български да трябва да „натрупате“ ВСИЧКИ характеристики на една дума в нея-така както има дума земя има и дума-чернозем,както лице,така и бледолик,както стоящ,така и правостоящ.Това са думи с по два корена в думата на български,което им позволява да носят допълнителна информация за обекта,който дефинират.Само че сега си прадставете
ЦЯЛАТА допълнителна информация за този обект,която се съдържа в изречението да се съдържа в САМАТА ДУМА.Ето
това представляват канотите като
синтактични единици-те включват ВСИЧКИ корени,тоест ноти,които могат да носят някаква допълнителна информация за една нота,която е „обекта на посвещението“ й и като такива „събират“ ВСИЧКИ смилови единици,които са обвързани с този обект(изключение правят само някой,и то САМО НЯКОЙ наречия и предлози),на които са „посветени“ аноти,така че като цяло една канота да може да събере
ПЪЛНОТО значение на един от обектите,за които се говори в изречението,а НЕ просто да има значението на отделна дума.Затова и повтарям толкова много,че хуасаут-ът е език на
НОТИТЕ,
а
НЕ на
канотите!
Единственото което отделя една канота от друга такава в изречението е крака
пауза в гласът на говорещия,а НЕ някакво смислово различие като в нашия език.Затова и в хуасаут-а е
НЕвъзможно да се говори за думи,падежи,времена или лица ащото просто НЯМА разлика между отделните думи,на които да бъдат приложени тези граматически категории.В изреченията на хуасаут една канота носи цялата необходима информация за един обект и НЕ е необходимо да се дават допълнителни граматически категории за нея.Тя представлява „информационен сбор“ за даден обект на разговора,а НЕ самостоятелна смислова единица както е в индоевропейските езици.Затова и хаусаут-а е език на нотите-те СА носителите на смисъл и именно между тах става разграничаването на един обект от друг,а НЕ чрез съставните части на изречението-канотите.Въпреки,че е възможно сама нота да бъде част от изречение и като такава да носи смисъл в него,то това е възможно само за много прости изречения лишени от допълнителна информация за обекта описван от тази нота и представлява повече изключение,отколкото правило.Поради тези „особености“ на синтаксиса и морфологията в хуасаут-а освен че е невъзможно да говорим за ясно разграничени една от друга думи,то е и невъзможно да говорим и за ЯСНА разлика между
глаголи,съществителни и
прилагателни имена.Най-често една и съща канота съдържа както нотите определящи дадени характеристики на един обект(тоест това,което в български съставляват прилагателните имена),така и нотата означаваща самия обект(тоест съществителното).Поради това в хаусаут-а
НЯМА прилагателни като такива.Може да има сама нота означаваща някаква характеристика в изречението,но това става САМО когато тази характеристика сама по себе си е обект на изложението на разказвача и като такава това не е „типично прилагателно“,а по скоро може да се приведе като съществителното описващо тази характеристика.Също така може да се случи в
една и съща канота да попаднат и нотата означаваща съществителното име в българския език,и нотата отнасяща се за глагола действащ върху него(отделен въпрос е че чисто и просто смислово е МНОГО ТРУДНО в рамките на хуасаут-а да се прави разлика между съществително и глагол в различните „нюанси“ на значението на една дума),така че канотата сама по себе си може да служи И като изречение!Коет всъщност доста често се и случва в хуасаут-а-една „дума“ е и едно изречение.Нещо което на български просто няма как да стане и съзнанието свикнало да работа на него може много ТРУДНО да се „включи“ на хуасаут.
Като цяло хуасаут-а
НЕ прилича „много-много“ на българския или на който е да е било от познатите ни близки до нашия индоевропейски езици и според мен
ЛИЧНО се доближава повече до азиатските езици-китайски,тайландски,корейски и японски,отколкото до индоевропейските такива,но истината е,че всъщност НЕ знам днес на Земята да съществува език с подобна морфология или синтаксис(може би разбирам твърде малко от лингвистика-

),което го и прави толкова
УНИКАЛЕН като език
!Някак си на мен(отново ЛИЧНО мнение на
НЕспециалист)на мен хуасаут-ът най-много ми прилича на немския с неговите лесно обазуващи се сложни думи и падежи,които предоставят на думата да дава допълнителната информация за корена си вместо да са необходими и други части на речта,но пък там все има род и много ясна разлика между съществително,прилагателно и глагол,каквато в хуасаут-а
отсъства,затова единственото заключение до което съм стигнал от години изследвания на различни езици досега е,че хуасаут-ът представлява един вид „самотен клон“ на дървото на езиците,ако ли не и САМО дърво само по себе си,който НЕ е свързан с
нито един съвременен език и си има своите ХАРАКТЕРНИ особеностти,които го отличават от който и да е било друг говорим днес н Земята език.
Вие
как мислите? ???