• 👋 Добре дошъл в Дзенкс! В момента разглеждаш форума като гост.
    Истинската стойност идва, когато се включиш – тук всеки може да сподели своя опит, въпроси и прозрения.

    • Разговори от сърце, не готови рецепти
    • Общност от търсещи, не публика
    • Хора със сходен път и ценности

    ➡ Присъедини се към Пътешествието

За 5 дни в Германия - разказ

turist

Светлоносец
Наскоро се върнах от Германия. Бях там за кратко – има няма 4 дена и половина.
Пътувах до летище Хаан (Hahn). То се намира между град Mainz и Люксенбург. Малкоизвестно е дори и за германците, преди е било военно летище, а сега се използва най-вече от нискотарифните летателни компании.
Бързо преминахме през митническия контрол, просто си показваш личната европейска карта, изчакваш 30 секунди и продължаваш нататък да си чакаш багажа да дойде от поточната линия. Аз бях обкатинарчил отвсякъде моят неголям сак с дрехи, щото бях чул, че не само могат да ти вземат нещо от него, но могат и да ти сложат нещо... например наркотици..., после върви доказвай, че не са твои...
Излязохме от летището и зачакахме автобуса. Всъщност аз пътувах сам, но се запознах с две три българки в самолета и до някъде пътувахме все още заедно.
Автобуса дойде и познайте коя нация се проявяваше с най-цигански качества – италиянците. Вдигаха такъв шум и правиха такова задръстване на вратата на автобуса, че шофьора (културен германец) се изнерви и както беше пуснал половината италиянска група, така спря притока на останалите италиянци, докато не се качат другите по-търпеливо чакащи нации. Е, аз естествено не издържах в един момент и се провикнах къде на майтап, къде по бай ганьовски недоволно “Es ist kaaalt” и част от тълпата отвън се разхили (в превод – студено е).
Повечето народ си остави багажа в багажното отделение на автобуса, ама ние нали сме си недоверчиви българи си влязохме с тежките сакове – сакън някой да не ни открадне ценностите от тях :)

След два часа пристигнах във Frankfurt на Майн. Беше вече 22:00ч. Тъй като бях направил предварителна резервация на билет за влак от 06:00ч. ме очакваше едно дълго мотаене в и около Франкфуртската ЖП гара. Нагледах се на съмнителни типове, раздърпани просяци (както местни така и чужди, една възрастна американка). На 2 пъти излизах за по 2 часа и се разхождах из улиците на Франкфурт, влязох дори в една бирария и си поръчах и пих Билково чайче. Запазих си касовото бонче за спомен от първата ми покупка в Германцко :)
Тежка нощ беше. Не очаквах че западноевропейска гара ще бъде толкова неотоплена нощем. Между 01 и 04ч. пък изгонват всички от чакалнята, понеже пускат една машина да почиства пода. Викам си я да вляза в някой хотел да питам колко е нощувката. Администратора усмихнато отвърна – 65 евро. Вървя по нататък, гледам друг хотел – там пише 50 евро. Ако някоя нощувка в хотел в България ви се стори скъпа – сравнете я с тези цени ;) Не ми казвайте, че заплатите им са по-големи, щото и цените на стоките и услугите им не са малки и не... нашите стоки по цени още не са догонили европейските...
 
Пътувам във влака. Междуградски, бърз, ама не спира на всяка гара като нашите бързи. Пътувам от Франкфурт до Нюрнберг. Може би е спрял общо 6 пъти за двата часа пътуване. Има едно табло където от време на време показват скоростта – единия път като погледнах беше 116, а другия път 200км в час. И ги няма тия шумове и тракания, дето се чуват в бг влаковете. На друго място слушах отвън как се чува влака. Все едно минава модерен автобус покрай теб....

В 10:00 вече бях дремнал за малко в дома на баща ми и седнахме в колата му, за да пътуваме към градчето на сестра ми (кво градче е това, тва си е баш село за мен, щом няма градски транспорт и е такава тишина, че птичките се чува как пеят, гори, нивя и зелени поляни го обграждат отвсякъде, а в него само хубави къщички с дворчета и гараж).

Баща ми знае, аз обичам гората. Тръгваме петимата със сестра ми и синчето й на 10 годинки през баирите отатък покрай реката и излязохме на друга махала на това селце за 2 часа. Седнахме в едно рибно ресторантче и хапнах рибка с картофи и някакви червени боровинки за подправка – вкусно беше. Артур съпругът на сестра ми също беше дошъл, за да похапне с нас и да ни върне с колата си....

Ден втори: Обикновено аз ставах в 07:45ч., съпругата на баща ми преди това, за да направи закуската и към 08:15ч. всички сядахме да закусваме. Веднъж попитах паща ми винаги ли Жена му става толкова рано, и когато е ходил на работа ли. Той каза, че дори и като е ставал в 01:30ч. да кара трамвая и тогава е ставала да му прави кафе. И разбирам, че това не е от някакво насилствено подчинение, а е своего рода уважение към него.... Може би е свързано с дисциплината на германиците.
На закуска и на вечеря обикновено е мрачно в стаята и нормално би трябвало да се запали лампата – няма такова нещо (в смисъл, че лампа си има де, но не се ползва за тази цел в такъв момент). Палят се 4 свещички от един свещник. В крайна сметка не разбрах добре, дали е за да се щади Земята, като не се използват енергоизточниците за щяло и нещяло или е сързано с една предколедна немска традиция да се палят свещи от 1 до 25 декември.

Посетихме различни места, някакъв подобен на Техномаркет магазин на три нива, после 2 Мола, Коледни базари, състоящи се от къщурки, във всяка от които се продаваха разни лакомства, украшения, разни влакчета се движеха във витрини. Все неща, които лично мен не ме впечалиха особено. Много хора, градски шум (добре де, европейския не е толкова силен като Балканския градски шум... :) )

Втория ден го завършихме с посещение в къщата на братовчедката – в един от кварталите на Нюрнберг. На 50 метра преди да стигнем до входа й имаше някакви дървени постройки, чийто дъски не бяха сковани плътно една до друга и видях всъщност че вътре се съхраняват кофите за боклук. Видях и че всяка е надписана с номер, а всеки номер отговаря на адреса, на който живее този, който си хвърля боклука в нея.
Къщата на братовчедката не е отделна постройка, а е залепена за други къщи. На външен вид представляват едно двуетажно блокче с 7-8 входа. На първия етаж (приземен) е голяма всекиднвена с кухненски бокс (дневен тракт май му се викаше). На втория етаж са спалните на двете й деца и тази на родителите им (3 спални). Хлапетата са на 3 и на 5 годинки и от сега си имат самостоятелни стаи. Съпругът на брадчедката е мюсулманин от Босна и Херцоговина и като го поздравих с Добър вечер на немски бях застрелян от следния отговор: „Здрасти! Как си?” . Много неочаквано ми дойде... В смисъл, че аз знаех че е чужденец и незнаех от коя държава е... :)
 
Третата вечер прекарах с брат ми в едно заведение. Седнахме на по една салатка и някакво безалкохолно. Много харчат там едно Шпеци. Някакво газирано сокче е май. Незнам какво точно съдържа, не го пробвах... За съжаление само тази вечер ми се случи да съм без баща ми след 20:00ч. навън, липсваше ми млада местна компания, с която да бродим по улици, заведения и нощни забавления, ама пък не се знае, когато губи човек – какво печели ;)

Ден четвърти: Бяхме в съседно на Нюрнберг градче – Fuerth (Фюрт). Съвсем за кратко. Беше по-тихо, отколкото в Нюрнберг. От градинката до ЖП гарата на това градче взех 3 камъчета за една позната от Варна – демек изпълних си едно от поръченията, които ми дадоха. Същия ден изпълних и още 2 поръчения. Изядох му главата на баща ми да намерим Пощенски картички с изглед на Нюрнберг – а то само коледни картички се продаваха, но намерихме накрая де. Другото поръчение беше магнитче за хладилник – и такова намерихме, пак със зор. Човека иска по Молове да ме води подаръци да купувам, а аз му казвам НЕ, първо тия неща искам да намеря... И накрая влязохме в някакъв магазин за подаръци, гледах, гледах, ми квото го има в България, същото е и в Германия. Прехвалената чужбина... Незнам дали съм гледал със заслепен от патриотизма ми поглед, но нищо не си харесах. Купих само 2 портмонета: едното за майка ми, другото си търси собственик – ей тъй да има нещо от Германия. И една тениска си купих за 15 евро със снимки на забележителности в Нюрнберг на лицевата й част.

Ден пети: Сутринта хванах сам автобус от спирка в квартала на баща ми и след 4 спирки слязох на последната. Така бях планирал от вечерта. Видях едно зелено петно на картата ми наблизо и си казах „Ха, ще го видя този парк какво представлява”. Бях въоражен и с GPSa на тате. Намерих една неасвалтирана пътечка и тръгнах по нея на север. Вървях през иглолистна негъста гора. Беше тихо и извънградско, доста безлюдно. Видях един възрастен мъж само да си разхожда кучето на една полянка, след като бях вървял 10мин между дърветата. После пътеката стана асвалтова алея, после пак хванах друга пътечка и излязох на Зоологическата градина, но нямах време да я разглеждам, понеже след 3 чАса ми беше влака за към Франкфурт и трябваше да се прибирам, да стягам багажа, да обядвам и да тръгваме да ме изпращат.

И така, не можах да си го направя достатъчно забавен престоя ми в Германия, ама и това, което ми се случи не е съвсем нищо, та можем да кажем, че не съм си изгубил цялото време там... ;)
Дали ще ми трябват още 5 години да се наканя отново да отида там – незнам. Просто не видях нищо, което да ме впечатли чак толкоз много..., а болшинството от връщащите се от там сипят такива суперлативи, че чистота, че подредено, в сравнение с тука. Ами тъй ще е..., ама ние тук не щем да ни е така. Харесва си ни сегашната обстановка. Или поне за болшинството от нас е така, щом до сега не се е променило. Как беше” „Никоя капка не смята, че е виновна за потопа” ;)

Хайде със здраве
И благодаря, че съпреживяхте с мен, прочитайки горното...
Прощавайте, ако на места съм ви подразнил с може би ограничения ми поглед върху нещата ;)
 
Тъкмо щях да кажа, че бяха започнали да ми липсват твоите очерци( мн.ч-ло на очерк). Благодаря ти , че сподели твоите преживявания с нас :)
 
Back
Top