• 👋 Добре дошъл в Дзенкс! В момента разглеждаш форума като гост.
    Истинската стойност идва, когато се включиш – тук всеки може да сподели своя опит, въпроси и прозрения.

    • Разговори от сърце, не готови рецепти
    • Общност от търсещи, не публика
    • Хора със сходен път и ценности

    ➡ Присъедини се към Пътешествието

За Мъжете, Жените и Истинската Любов

Власти

Духовен Търсач
Здравейте, пиша тази тема по повод това, че виждам едни и същи, едни и същи, едни и същи въпроси, които тормозят хората и от двата пола. Без всякакви претенции за изчерпателност или правота реших да споделя моите размишления по темата. Важно уточнение, е че всеки човек е индивидуален и не всеки би се вписал в рамките описани в тази тема, те са дадени за най-обща представа и с цел провокиране на собствени размишления.

Различия при половете:
И мъжете и жените спадат под общото понятие хора, но има някои съществени различия както на физическо ниво, така и на психическо. Това е много важно да бъде осъзнато и от двата пола ако искат да имат пълноценно разбиране при взаимодействието си един с друг.

Примери за физически разлики (освен половите органи) са:
- Средно 10% по-голям мозък при мъжете, което не значи, че са по-умни.
- Мъжете имат по-дебела кожа, съответно са по издържливи на студ и външни влияния. От там и изразът "Много си дебелокож", който поне аз не съм чувал да се използва към жена.
- Мъжете имат тунелно виждане, докато жените могат да виждат в много по широк спектър. И съответно виждат, когато им гледаме гърдите!!! макар да си мислим, че гледат в друга посока и не забелязват.

Има и много други физически разлики, които не са предмет на настоящата тема - на който му е интересно съм дал линкове към различни статии в краят на темата.
Аз лично смятам, че и двата пола имат свойте предимства в различни отношения, по никакъв начин не казвам, че единият пол е нещо повече от другият. Просто сме различни и се допълваме взаимно.

След като има физически разлики, то би следвало да има и разлики в начинът ни на мислене и възприемане на света около нас.
Примери за разлики в начините ни на мислене:

- жените възприемат света по интуитивно и емоционално докато мъжете го възприемат по рационално и логичеки.
- мъжете са по агресивни, докато жените са по състрадателни.
- мъжете не са толкова разговорливи и им е по трудно да говорят за емоциите си.

Например ако този текст беше написан от жена, то би бил написан много по красиво и чувствено, а не като листовка с инструкции към миялна машина.

За мен лично една от "по-важните" разлики е начинът ни на ежедневно мислене и възприятие. Понеже жените мислят интуитивно, при тях е много по-лесно да правят няколко неща едновременно, докато логическото мислене при мъжете е предпоставка за линейно мислене, което пък предполага да има някакъв План. Съответно когато има някаква промяна в този План, един мъж се изнервя защото това му коства допълнителни ресурси/енергия да си промени цялата логическа подредба/линия.
Например при пазаруване един мъж би си направил ментален списък кое след кое да закупи - лютеницата защото е най отпред, после хлябът защото е на следващият рафт, после макарони защото са зад хляба... и ако жена му се обади и каже: купи и зелка! то това би накарало мъжът да пренареди целият списък в главата си, за да не си прецака последователноста (логиката на поведение), която вече си е планирал. Съответно би се изнервил страшно много и би й казал: "Не можа ли да ми кажеш преди да излезна, че трябва да купя и зеле!", жената понеже не знае, че мъжът се е изнервил заради нарушението на Плана Му би приела тази забележка лично и емоционално "той вече не ме обича щом така се отнася към мен".. и почва скандала, драми и раздели. А всичко това би могло да бъде избегнато ако и двамата бяха инвестирали повече време в себеопознаването си и/или наблюдения и осмисляне в ралният живот.

Съответно за един мъж е истински ментален ад, когато жената е в своят менструален период и е тотално нерационална и криволинейна, защото тогава поведението й не може да се вмести в праволинейният му План. Ако мъжът е достатъчно зрял и разбиращ или дори и да не е, ако е достатъчно Подкрепящ то той приема, че такъв е периода и не би се кахърил на една жена, че е себе си (Жена).

"Завладей им ума и те сами ще ти дадат парите си!"
Има хора които осъзнавайки тези разлики във възприятията на двата ни пола се възползват много умело за да получат внимание и секс от противоположният(въпрос на вкус)пол. Като под "възползване" нямам предвид, че това винаги е нещо отрицателно, но има случаи когато обектът на такава "атака" е използван само за да задоволи временно нагонът за внимание/секс и после бива рязко изоставен и чудещ се какво и защо му се е случило.
В тази връзка си позволявам да споделя мой наблюдения как действат двата пола за да атакуват, защото това знание може да се използва и за защита.
При мъжете нещата са горе-долу елементарни за да се постигне тяхното внимание. Те приемат света най-вече чрез очите си, без да задълбават много в емоциите, бъдещето и прочее "излишни" мисли. Да не забравяме, че мъжете не забременяват. Те мислят рационално и си правят План който си има своята си логика. За това една жена освен да изглежда привлекателно за окото е нужно само да направи ясен, подчертавам ясен и явен намек за сексуално влечение. Понеже ако не е достатъчно ясен знак, не всеки мъж би загрял, че му се прави намек.. ще кажа малко по късно защо е така. След като е направен ясен намек, то това е достатъчно за да се активира планиращата функция в съзнанието на мъжът. Общо взето това е..
При жените е по-особенна ситуацията защото те действат емоционално и един мъж трябва да ги подготви за да имат интерес към физически контакт. Интересното е, че за разлика от мъжете при жените не е чак толкова нужно един мъж да изглежда добре за да са склонни да легнат с него, наблягам на "не ЧАК толкова" важно. В повечето случаи мъжете които атакуват по този начин започват да подлагат на атаки майчинското и протекционистко чувство на една жена, по един много лесен начин: оплакват се колко са наранени от други жени. С течение на времето и разговорите жената започва да иска да обгърне и защити този емоционално страдащ мъж.
Също така жените са склонни да смесват/бъркат емоциите с желанията си, за това когато една жена е превъзбудена например от прилив на адреналин, тя може да си мисли, че е възбудена по друга причина..

Най-общо казано това е положението, като разбира се тук говоря за масовият случай, когато един индивид е в ясно съзнание, а не е например пиян или емоционално нестабилен поради някаква причина.

"Жените се раждат жени, мъжете стават мъже"
Много е важно да се знае, че жените почти от раждането си се усещат като жени и си дават сметка за това какво са, докато при мъжете е нужен процес на съзряване и осъзнаване за да станат реално мъже.
Точно поради тази причина в минали времена момчетата са били подлагани на различни ритуали в тинейджърските си години - ритуали в които един мъж или е съзрявал ментално или не е. Най-общо казано хвърляли са ги в пустинята за две седмици, като са им давали една пръчка и две листа от зеле и от там нататък да се оправят както могат. Ако превъзмогнат изпитанието значи са преодоляли и надраснали детето в себе си и вече биват приемани от останалите като Мъже.
Процес който не винаги се случва и в нашето съвремие може ясно да се видят резултатите от липсата му и често се чува, че вече няма "истински мъже" защото реално това са порастнали и брадясали деца, а не мъже в истинският смисъл на думата.

За Любовта
След като се опитах така набързо да очертая разликите при двата пола бих искал да спомена и тяхната пресечна точка - Любовта. Да подчертая, че Сексът не означава Любов, колкото и да е хубав. Най-общо казано сексът активира най-вече първата ни чакра, докато истинската Любов активира всичките ни чакри.
Истинската междуполова любов е сравнително рядко срещана, най-чистата й проявяне форма е майчинската Любов, която макар и не винаги изразена в позитивна форма, винаги майката я изпитва някъде дълбоко в себе си и би простила всичко на своето дете, винаги би поставила животът на детето си пред своят живот. Разбира се има и изключения.
В Любовта извън отношенията майка-дете, разбирането на спецификите на другият пол много помага, но самото Разбиране не означава Любов. Безусловната, истинска Божествена Любов се постига много трудно, поради най-различни фактори, като Его, комплекси, вътрешни и външни страхове. За да може човек да дава Любов, то на първо място би трябвало да е преодолял или поне да е разбрал себе си. Но дори и да не го е направил все пак да дава колкото може без да изисква нещо в замяна.. забележете, че при Любовта винаги се говори за "даване", а не за "взимане".
Основна грешка в любовните взаимоотношения е да се гледа на тях, като на някакъв вид бизнес отношения "дай ми да ти дам" - "ти ми даваш малко любов, аз ти давам малко любов" или "аз ти давам секс, ти ми даваш 3 лева" или "АЗ ти дадох и направих това и това за теб, а ТИ не искаш да направиш това за мен" - това е бизнес, не е Любов.

Да бъдем реалисти
Важно е човек да няма очаквания, че задължително и обезателно ще изпита/получи Истинска Любов от някой друг индивид, по-големият процент от хората никога не се докосват до такава Любов в сегашната си инкарнация, а и не е нужно. Не е нужно защото реално истинската Любов е навсякъде около нас и най-вече вътре във нас макар, често да не я осъзнаваме. Перфектен синхрон между вибрациите.. Огледайте се.

Иска ми се да завърша темата с някаква мъдра мисъл, но не ми идва такава.

Връзки:
За психологическите разлики между мъжете и жените

Кои са шестте най-драстични разлики между мъжката и женската физика и на какво се дължат

Мъжът и жената - хиляди разлики
 
Прекрасно е написано!
Но... What if вече сме в нов етап от съществуването, в който представителите на двата пола могат свободно да боравят с характеристиките и на двете енергии? Тоест различията вече са само и единствено физиологични? Моето усещане е, че в момента сме в преходен етап точно към такъв начин на съществуване тук.
За Любовта - за да можем да я проявим навън, без значение М или Ж, първо трябва да съединим вътрешните ни мъж и жена.

И в кръга на шегата, ама като ще си говорим за характеристики, мъжете са готови да изпишат стотици хиляди думи, само и само да не излезе наяве срамната тайна, че имат чувства! No offense 😉
 
@Primrose забележката ти е на място и двата пола се променят и боравят "по-свободно" с характеристиките и на двете енергии. Това е част от еволюцията ни като индивиди, както и еволюцията ни като човечество. Аз лично съм много ЗА такова балансиране на енергиите защото то само ни обогатява като личности, както и улеснява нашият бит и ежедневие.

За Любовта и аз първо бях писал, че за да я проявим навън първо Трябва да балансираме вътре в себе си, но след кратък и въпреки това усилен размисъл стигнах до извода, че не е нужно да сме балансирани, а е по важно да познаваме и обичаме себе си.

Аз не съм си крил чувствата за да се крия зад думи :p
 
Хубава тема Власит, точно това ск мислих наскоро.
Точно така, Примроус, живеем с свят с двете характеристики. За кпо моя опит накрая се оказа че и 200 книги да прочета, както и проучвания, накрая се оказа, че е индивидуално всичко това.
Факт е че биохимически и физически има разлика в мозъците на мъжете и жените
а другото дали има ограничение... май в крайна сметка е строго индивидуални понякога някой проявява женски, понякога мъжки черти
- няма строго правило, важното е двамата да се обичат и ценят , а не да се ограничаваме по полове :)
 
Мнение от фейсбук, което смятам че обогатява темата:

Положих усилия да изчета цялата тази словесна еквилибристика само защото ми привлече вниманието думата "Страх" в анонса. Останах с впечатление, че е написана от представител на мъжкия пол и се оказах права. Зачудих се кога така са се обърнали нещата, че мъже да се страхуват да изложат мнението си, да се страхуват от жени и да приемат за епичен риск проявата на такава небивала смелост.
Няколко сериозни противоречия ми направиха впечатление.
1. Те мъжете не били разговорливи - изписано от мъж в 100 реда с непрекъснати лирически отклонения, вметки, опити за остроумие.
2. Майките обичали безусловно, бащите условно - подозирам, че авторът сериозно бърка обичта с търпението. Любовта на майката може и да е безусловна, на жената към мъжа също, но търпението не е безгранично и не е даденост, за да си позволяват деца, мъже, животни...да си играят непрекъснато с него. Спокойно мога да обичам почти без условия (единственото е да не се прекалява с търпението ми) и без да е задължително просъствието на така обичните ми хора в живота ми. Тук за протокола ще спомена, че съм майка( и то на момчета) и са много обгрижвани и обичани, но за мен мъжкото е да носят отговорност за постъпките си, да не се крият зад мама, зад "извинявай, аз съм си такъв, аз не исках", както и че е важно не какво говорят, а какво правят.
3. "Също така жените са склонни да смесват/бъркат емоциите с желанията си" - ей тук съм дълбооооко несъгласна. Жените като цяло имат доооста по-добро усещане и разпознаване на чувствата си, емоциите си и желанията си (нали малко по-горе се уточни, че са по-интуитивни). Няма да обръщам нещата срещу мъжете, защото ги харесвам като цяло, но си мисля, че е всеизвестен и доказан факта, че те имат склонност да се заблуждават от коя си точно част са ръководени при определени постъпки.
4. Какво означава, че е бизнес не Любов, ако човек иска да има баланс в отношенията му? Оставам с впечатление, че авторът дарява напълно безусловно любовта си, секса си, прави какво ли за хората, които обича и няма очаквания към тях. Това пък рязко ми контрастира с останалата част, от която лъха "аз съм мъж, жените обичат давайки и пренебрегвайки себе си, ние не". Единственото обяснение, което ми хрумва е, че въпросният автор се опитва йезуитски да пробута идеята "моето си е мое, чуждото е общо" - моята любов си е моя, женската трябва да е обща.
Накрая без абсолютно никакъв страх (явно имам доста мъжко в себе си) ще си позволя да характеризирам цялата "статия", макар че може да засегне автора (а може пък и да го накара да се замисли).
Трудно я изчетох с всичките тези остроумия. Прозвуча ми като реч на политик, която изобилства от "бла-бла" и на практика не казва нищо, говорене заради самото говорене. В моето усещане това е реч на човек, който само наблюдава и философства върху живота, а на практика не го живее и не го усеща в цялата му пълнота, скрил се е зад стройна подредба на факти и теории (възможно е да греша, дано е така).
Пожелавам успех на автора!

------
Моят отговор:

1. Ми нали в таа група сме полу мъже полу жени, защо да не изпиша 100 реда като женското ме е натиснало. Опитите за остроумие са ми забавни за мен си, следващият път ще гледам да пиша конкретно и точно като реч на Хитлер само за да се харесам на Хората с главно Х чието мнение е важно за мен, не.
2, тук за любовта на майката наистина не съм прав, осъзнах го след като много майки ми писаха, че не е така. Мога само да съм благодарен,че съм случил на любяща майка.
3. Така е, ще копирам коментарът ви във форума.
4. авторът няма такива претенции, извинявам се ако така е прозвучало. Всъщност чрез статията се опитвам да кажа, че и мъжете и жените си имаме свойте специфики и се балансираме.. а то аз даже съм го написал там ама някой сприхав, предполагам жена (ха ха) не е чел, а е бързал да нахейти. Мога да успокоя тази дамичка, че не гледам само философски на живота, а даже съм го живял веднъж.
Благодаря за мнението на анонимната авторка? То провокира размишления у мен и обогати дискусията. Пожелавам и на нея и на Виктория да намерят щастие и баланс в живота си.
 
Back
Top