Ноща преди Коледа - Клемент Мур
Беше ноща преди Коледа - тиха и бяла.
Къщата спеше.. И мишката беше заспала.
Само чорапките пъстри, грижливо строени,
чакаха гостенин драг с бързоноги елени.
Сгушени спяха отдавна децата щастливи
сладко в съня им танцуваха захрани сливи
спеше и майка им, сбрала в бонето косите
дрямката вече и на мен ми затвори очите.
Точно тогава навън разнесе се олелия.
В миг се събудих уплашен, защо да го крия?
Боже,от толкова хубост замря ми сърцето!
Месецът хвърляше сребърен пламък небесен,
всичко блестеше в снежеца–тъй пухкав и пресен
и като приказни сенки посред белотата
осем еленчета теглеха бързо шейната.
Сам Дядо Коледа - дребничък стар симпатяга
весело свиркаше,бързо подканяше впряга:
-Хайде,еленчета! Дашър
и Виксен ,и Прансър!
Бързайте,Дондъри Комет,
и Кюпид,и Дансър!
Блитцен ,светкавице моя,
Напред към комина!
Знаете всички,че трябва
през него да мина!
Както на есен летят
с урагана листата,
тъй и елените литнаха,
а след тях и шейната.
Пуснах пердето и тръгнах…
Пред мене стоеше ТОЙ:
Дядо Коледа.
С бяла брада
до гърдите ,
с кожени дрехи червени
бе чак до петите.
С пепел и сажди
изцапал си беше костюма…
Гледах го мълком –
загубил и ума,
и дума,
как пред камината ситни
със пъргави крачки,
как от гърба си стовари
торбата с играчки.
Имаше нос
като алена сочна черешка,
весели устни,
присвити във лека насмешка,
розови бузи
с дълбоки и смешни трапчинки,
сини очи и коси като чисти снежинки.
Точно каквито са елфите –
мъдри и стари,
щедро подготвяше гостът
за всички ни дари.
Аз се разсмях от сърце,
той обърна се живо,
махна с ръка и намигна
с око закачливо.
После за своята работа
пак се захвана –
сложи във всяко
чорапче играчка желана,
сръчно добави отгоре
и лакомства вкусни…
Пръст до носа си
опря: “Тихо!”.
Подсвирна със устни
и след това през
комина с торбата
изчезна. В миг полетя
със шейната в нощта
многозвездна.
Но чувах гласа му да буди простора:
- Весела Коледа! Весела Коледа хора!
Беше ноща преди Коледа - тиха и бяла.
Къщата спеше.. И мишката беше заспала.
Само чорапките пъстри, грижливо строени,
чакаха гостенин драг с бързоноги елени.
Сгушени спяха отдавна децата щастливи
сладко в съня им танцуваха захрани сливи
спеше и майка им, сбрала в бонето косите
дрямката вече и на мен ми затвори очите.
Точно тогава навън разнесе се олелия.
В миг се събудих уплашен, защо да го крия?
Боже,от толкова хубост замря ми сърцето!
Месецът хвърляше сребърен пламък небесен,
всичко блестеше в снежеца–тъй пухкав и пресен
и като приказни сенки посред белотата
осем еленчета теглеха бързо шейната.
Сам Дядо Коледа - дребничък стар симпатяга
весело свиркаше,бързо подканяше впряга:
-Хайде,еленчета! Дашър
и Виксен ,и Прансър!
Бързайте,Дондъри Комет,
и Кюпид,и Дансър!
Блитцен ,светкавице моя,
Напред към комина!
Знаете всички,че трябва
през него да мина!
Както на есен летят
с урагана листата,
тъй и елените литнаха,
а след тях и шейната.
Пуснах пердето и тръгнах…
Пред мене стоеше ТОЙ:
Дядо Коледа.
С бяла брада
до гърдите ,
с кожени дрехи червени
бе чак до петите.
С пепел и сажди
изцапал си беше костюма…
Гледах го мълком –
загубил и ума,
и дума,
как пред камината ситни
със пъргави крачки,
как от гърба си стовари
торбата с играчки.
Имаше нос
като алена сочна черешка,
весели устни,
присвити във лека насмешка,
розови бузи
с дълбоки и смешни трапчинки,
сини очи и коси като чисти снежинки.
Точно каквито са елфите –
мъдри и стари,
щедро подготвяше гостът
за всички ни дари.
Аз се разсмях от сърце,
той обърна се живо,
махна с ръка и намигна
с око закачливо.
После за своята работа
пак се захвана –
сложи във всяко
чорапче играчка желана,
сръчно добави отгоре
и лакомства вкусни…
Пръст до носа си
опря: “Тихо!”.
Подсвирна със устни
и след това през
комина с торбата
изчезна. В миг полетя
със шейната в нощта
многозвездна.
Но чувах гласа му да буди простора:
- Весела Коледа! Весела Коледа хора!