М
Мортиша
Гост
Каменният Буда на Нан Джуан
Първоначалният текст на настоящия труд е бил написан и публикуван през 1783 година от Генро, Майстор на Дзен-школата Сото в Япония. Всяка от историите представлява коан, придружен от коментар на автора и негово стихотворение. Фугаи, последовател на Генро е направил някои бележки по книгата на Учителя. Аз ще превеждам историите или техните основни теми, а също в по-голямата си част коментарите на Генро и бележките на Фугаи. В някои случаи за поощряване на изучаването ще бъдат дадени и стихотворенията. Понеже повечето от тълкуванията на Генро и Фугаи са свързани с древни истории и обичаи, които на Запад не са известни, ще ги обяснявам в свои коментари.
С изключение на няколко индийски, в текста основно фигурират китайски имена от епохите на династиите Тан (620–905 г, от н.е.) и Сун (930–1278 г.) — Златният Век на Дзен.
„Теттеки тосуи“ е наименованието на първоначалния текст. „Теттеки“ означава „Желязна флейта“. Обикновено флейтата се прави от бамбук, с мундщук и отвори за пръстите. Флейтата представлява плътна желязна пръчка, която няма нито мундщук, нито отвори за пръстите. „Тосуи“ означава „да се свири от обратната страна“. Музикант, който трудно разчита нотите, не може да свири на този дзенски инструмент, но който свири на арфа без струни, може да свири и на тази флейта без мундщук.
Лао Дзъ казва: „Необходимо е много време, за да се направят съдове с невиждана красота. Великите характери не се създават за няколко години. Великият Звук е звук, който превъзхожда обикновените звуци“.
Сега знаете защо тази книга се нарича „Теттеки тосуи“ или „Свирене с плътна желязна флейта, обърната наопаки“. Това е книга на „звука от една длан“. Това всъщност е ежедневният живот в Дзен.
Луната плува над боровете,
и нощната веранда е студена.
Когато древният, прозрачен звук изтича изпод пръстите,
сълзи се появяват в очите на тези, които слушат
тази старинна мелодия.
Но на музиката на Дзен не е присъща сантименталността,
и никога не започвай да свириш, ако не те
съпровожда Великият Звук.
Лао Дзъ
Сюедзу (980–1052), китайски Майстор на Дзен
Каменният Буда на Нан Джуан
Веднъж упасака Локен казал на Нан Джуан: „В къщи имам камък, който седи и лежи. Възнамерявам да извая от него Буда. Мога ли да го направя?“ Нан Джуан отговорил: „Да, можеш“. „А мога ли да не го направя?“ — продължавал упасака Локен. „Не, ти не можеш да го направиш“. — отговорил Нан Джуан.
Ньоген:
Този човек е искал да знае дали може да стане Буда. Ако не може, той е подобен на камъка. Надявал се е неговият учител Нан Джуан да го похвали за добрите му намерения, но той само казал: „Да, можеш“. Когато Лоен попитал: „А мога ли да не го направя?“ — той искал още веднъж да се убеди, очаквайки, че Нан Джуан ще му вдъхне още увереност.
Дзенът на Нан Джуан използва идеализма като въведение. Този, който иска да извая от камък Буда, трябва да го направи сам, независимо от това дали другите ще одобрят постъпката му. Ако му се иска да изпитва малко съмнение, не ще го направи. Това, което е той сега, е резултат от мислите му в миналото, а от това, което мисли сега, зависи какъв ще бъде в бъдеще. Нито Майстор, нито не-Майстор може да се меси в закона за причинноследствената връзка. Локен имал хубав камък, но решимостта му не била твърда, след като го е забелязал Нан Джуан. Това прилича на древната история за жеравчетата и селянина. Те съвсем не се уплашили, когато чули, че селянинът ще коси житото с помощта на съседа си. Но когато разбрали, че селянинът възнамерява да я коси сам, без чужда помощ, те напуснали гнездото и отлетели. По-късно Локен станал много добър ученик.
Генро:
Видях камька, който донесе един човек в манастира. Видях също и друг камък, който Нан Джуан пазел в залата за медитация. Всички чукове в Китай не биха могли да разрушат тези два камъка.
Първоначалният текст на настоящия труд е бил написан и публикуван през 1783 година от Генро, Майстор на Дзен-школата Сото в Япония. Всяка от историите представлява коан, придружен от коментар на автора и негово стихотворение. Фугаи, последовател на Генро е направил някои бележки по книгата на Учителя. Аз ще превеждам историите или техните основни теми, а също в по-голямата си част коментарите на Генро и бележките на Фугаи. В някои случаи за поощряване на изучаването ще бъдат дадени и стихотворенията. Понеже повечето от тълкуванията на Генро и Фугаи са свързани с древни истории и обичаи, които на Запад не са известни, ще ги обяснявам в свои коментари.
С изключение на няколко индийски, в текста основно фигурират китайски имена от епохите на династиите Тан (620–905 г, от н.е.) и Сун (930–1278 г.) — Златният Век на Дзен.
„Теттеки тосуи“ е наименованието на първоначалния текст. „Теттеки“ означава „Желязна флейта“. Обикновено флейтата се прави от бамбук, с мундщук и отвори за пръстите. Флейтата представлява плътна желязна пръчка, която няма нито мундщук, нито отвори за пръстите. „Тосуи“ означава „да се свири от обратната страна“. Музикант, който трудно разчита нотите, не може да свири на този дзенски инструмент, но който свири на арфа без струни, може да свири и на тази флейта без мундщук.
Лао Дзъ казва: „Необходимо е много време, за да се направят съдове с невиждана красота. Великите характери не се създават за няколко години. Великият Звук е звук, който превъзхожда обикновените звуци“.
Сега знаете защо тази книга се нарича „Теттеки тосуи“ или „Свирене с плътна желязна флейта, обърната наопаки“. Това е книга на „звука от една длан“. Това всъщност е ежедневният живот в Дзен.
Луната плува над боровете,
и нощната веранда е студена.
Когато древният, прозрачен звук изтича изпод пръстите,
сълзи се появяват в очите на тези, които слушат
тази старинна мелодия.
Но на музиката на Дзен не е присъща сантименталността,
и никога не започвай да свириш, ако не те
съпровожда Великият Звук.
Лао Дзъ
Сюедзу (980–1052), китайски Майстор на Дзен
Каменният Буда на Нан Джуан
Веднъж упасака Локен казал на Нан Джуан: „В къщи имам камък, който седи и лежи. Възнамерявам да извая от него Буда. Мога ли да го направя?“ Нан Джуан отговорил: „Да, можеш“. „А мога ли да не го направя?“ — продължавал упасака Локен. „Не, ти не можеш да го направиш“. — отговорил Нан Джуан.
Ньоген:
Този човек е искал да знае дали може да стане Буда. Ако не може, той е подобен на камъка. Надявал се е неговият учител Нан Джуан да го похвали за добрите му намерения, но той само казал: „Да, можеш“. Когато Лоен попитал: „А мога ли да не го направя?“ — той искал още веднъж да се убеди, очаквайки, че Нан Джуан ще му вдъхне още увереност.
Дзенът на Нан Джуан използва идеализма като въведение. Този, който иска да извая от камък Буда, трябва да го направи сам, независимо от това дали другите ще одобрят постъпката му. Ако му се иска да изпитва малко съмнение, не ще го направи. Това, което е той сега, е резултат от мислите му в миналото, а от това, което мисли сега, зависи какъв ще бъде в бъдеще. Нито Майстор, нито не-Майстор може да се меси в закона за причинноследствената връзка. Локен имал хубав камък, но решимостта му не била твърда, след като го е забелязал Нан Джуан. Това прилича на древната история за жеравчетата и селянина. Те съвсем не се уплашили, когато чули, че селянинът ще коси житото с помощта на съседа си. Но когато разбрали, че селянинът възнамерява да я коси сам, без чужда помощ, те напуснали гнездото и отлетели. По-късно Локен станал много добър ученик.
Генро:
Видях камька, който донесе един човек в манастира. Видях също и друг камък, който Нан Джуан пазел в залата за медитация. Всички чукове в Китай не биха могли да разрушат тези два камъка.