Въпреки, че в наше време изследването на звездите е разделено на различни клонове – астрология и астрономия – проучването на небесните феномени и интерпретацията на тяхната пророческа значимост са близко родствени науки, водещи началото си от едни и същи школи. Древните идеи за природата и живота се характеризират с факта, че те свързват вярата в боговете с наблюдението на небето. По този начин най-ранните учени са свещенослужители, следователно, вярващи, че божествеността се разкрива чрез езика на космоса. Общият сбор от тези древни традиции представлява колективна книга на мъдростта, извлечена от звездите – форма на небесно ръководство, което указва посоката на живота на Земята.
Наистина, Астрологията, както я определя Оксфордският речник на английския език, е „изкуството да се изследва окултното влияние на звездите върху човешките дела”. Тази проста дефиниция обобщава духа на класическата традиция, която оцелява хиляди години. В своята същност астрологията свързва езотеричната наука с езотеричното изкуство да се проследи специфичното значение на това движение и да се приложи то към човешките дела.
Ученикът на Юнг – Джеймс Хилман описва астрологията като „ архетипов феномен, който е широко разпространен, вечен и емоционално завладяващ. По този начин, ако тя е архетипова, астрологията е тук, за да остане такава; тя няма да се промени, тя трябва да бъде архетипова”
Една от причините за този вечен апел към астролозите може да е кръвното родство между числените астрономически наблюдения и херметическото изкуство или интерпретацията. Дори когато революционното откритие на Коперник премества древния център на Космоса от Земята към Слънцето, това не променя фундаменталните астрологически предпоставки за разчитане на символичния смисъл и изпълнен със значения строеж на видимите модели, създадени от движението на звездите и планетите.
Според лекарят – астролог Уйлям Кийпин астрологията свързва цялата еволюция на мисълта пряко с физическото развитие на космическия процес под формата на планети.
И в действителност, ако търсим система, която да обединява многопластовата природа на битието, то астрологията, според Ричард Тарнас, е това в много по-голяма степен, отколкото която и да е друга дисциплина, тъй като „разкрива космоса, изпълнен със значения, с душа и с интелигентност, толкова могъщи, че синхронизират модела на небето с модела на човешкия опит”
Астрологията вероятно няма равна на себе си и като лупа, през която се разглеждат архетипите, скрити в живота и природата. Днес тя може да бъде разглеждана като архив на древната мъдрост, чиито корени лежат дълбоко в златната епоха, когато материалният свят не бил разделен от духовния.
Астрологията бива разглеждана като даваща духовна и психологическа проницателност за човешката природа, като помага на хората да се свържат с основната цел на живота си. През ХХ век Карл Юнг, швейцарски психолог, обогатил астрологията с интелектуална рамка, подходяща за духовния светоглед на новата епоха.
От инструмент за предсказване на бъдещето или за тълкуване на волята на боговете астрологическата карта днес се превръща в помощник за обясняване на същността на психиката. В резултата от дейността на астролозите от ХХ-ХХІ век, като например Дейн Ръдиар, Марк Едмунд Джонс и Лиз Грийн, израства изцяло нов клон на хуманистичната астрология, основан на психологическото развитие на характера на индивидуалността. В тази система астрологическата карта може да бъде разчитана с цел да извади наяве вродените качества и склонности на личността.
След триумфа на християнството през ІV-V век, езическите практики на астрологията, магията и предсказанието станали наказуеми престъпления. На християните било забранено да се молят на Слънцето, Луната или звездите. Император Константин нарежда в Теодосиевия кодекс, че „любопитството на хората към предсказване на бъдещето ще се прекрати завинаги”, обаче астрологията продължила да съществува през средните векове като мощна подземна сила.
Борбата с астрологията в християнската традиция има малко общо с въпроса дали тя е правилна или погрешна, а много повече – с конфликта между астрологическите вярвания в предопределеността и съдбата и църковния акцент върху свободната воля на вярващите.
Вярата в неизбежната съдба прави съмнителна необходимостта от църковните служби и молитви и затова се водел спор за това дали звездите са причина за събитията или знаци, които ги предсказват. Макар и категорично против астрологичната практика, Ориген пишел за звездите като за духовни същности, създадени от Бог като знаци - посредници за неговата воля, а не като причина сами по себе си.
Докато църквата се стремяла да консолидира своята власт, тя става още по-нетолерантна към съперниците си; Такива критици като свети Августин привнасят „нова жестокост” към преследването на астролозите като еретици. Когато Западът се спуска в мрачното Средновековие, науката, астрономията и философията били засенчени от едноличния авторитет на Църквата. Без текстовете и трактатите на класическа Гърция и Рим, преведени на латински, интелектуалните основи на астрологията започнали да отслабват и дори напълно да изчезват.
Около VІІІ – ІХ век като част от едно голямо предаване на научни и литературни трудове на класическа Гърция, на арабски били преведени и астрологични текстове. Вдъхновени от знанието на персийските астролози, както и от това, как астрологията служи за връзка между човечеството и космическата му природа, арабските учени с ентусиазъм прегръщат астрологическата практика. Астрологът и философ от ІХ век Абу-Машар, докато преподавал в къщата на мъдростта, поставил началото на традицията на светската астрология, изследваща ефекта от планетните цикли върху световната история.
Когато през ХІІ век отворили врати първите европейски университети и се разпространил интересът към класическото обучение, латински преводи на арабските преводи на гръцката астрология се пробудили за живот. Ранните възгледи на Ориген за звездите като представители на Божественото, придобили огромно одобрение сред християните. „В този период – пише Петер Уитфилд, звездите били разглеждани като „естествен механизъм, създаден от Бог, за да управлява Неговото творение”. Въпреки, че дебатът за свободната воля срещу предопределеността продължил, астрологията сега можела да бъде изучавана безопасно, като част от класическата традиция, редом с философията на Аристотел и поезията на Вергилий”.
Почти толкова бързо, колкото спечелила творческо възраждане, астрологията започнала стремително и опасно да изпада в немилост. „Ренесансовото преоткриване на езичеството и окултните мистерии, включително и астрологията – пише Петер Уидфилд, - предлагало една по-древна и по-вълнуваща визия, което започнало да накърнява авторитета на Църквата”. Със създаването на Инквизицията през ХVІ век старият конфликт между свободната воля на човека и силите на съдбата възникнал отново; „единствено Бог”, казвали църковните авторитети, „би могъл да знае бъдещето”, така хороскопите били анатемосани. Астрологията била заклеймена като ерес и подложена на репресии в Италия. Преподаваната в университетите и приеманата с уважение от учени и изследователи практика на астрологията попаднала в сянката на официалното общество. Като оставим настрани изключенията като практикуващия през ХVІІ век английски лекар Уйлям Лили- един от знаменитите английски астролози и окултисти на своето време,, автор на класическия трактат „Християнска астрология” /1647/, астрологическата практика през следващите няколко столетия се превърнала от религиозно и владетелско изкуство на философи и крале, в панаирджийско комерсиално забавление за тълпата.
Но не Църквата, а научната революция през ХVІІ век отнела последните следи от авторитетност на астрологията. С откриването на гравитационните сили, въртенето на Земята около Слънцето и безкрайността на Космоса, в разрез със схващането, че той е съставен от определен брой сфери, повечето от астрономическите теории, на чиято основа се изграждала астрологията с хилядолетия, рухнали. От научна гледна точка, съзвездията не били нищо повече от модели, появяващи се на небето от земна гледна точка. През телескопите планетите се виждали по-скоро като обекти от прах и скали, а не като небесни богове. А и в безбрежния Космос, без явно начало или край, без връх или дъно, какво точно значение би могла да има астрологичната аксиома „Каквото горе, такова и долу”. Когато обаянието на новите граници на дълбокия космос привлякло новите поколения изследователи, пропастта между астрономията и астрологията се разширила, прекъсвайки връзката между тях вероятно завинаги.
Астрологията вероятно няма равна на себе си и като лупа, през която се разглеждат архетипите, скрити в живота и природата. Днес тя може да бъде разглеждана като архив на древната мъдрост, чиито корени лежат дълбоко в златната епоха, когато материалният свят не бил разделен от духовния
Когато астрологическата традиция разкрива отново своето минало и подобрява своето академично акредитиране чрез навлизане в колежите и университетите и когато астролозите се превръщат във философи, учени и критици на културата в добавка към тълкуване на индивидуалните хороскопи, тя поставя началото на нова ера.
И наистина, основите на астрологията и в материалната сфера, и в невидимите измерения на Духа я превръщат в безценно средство за възстановяване на прекъснатата връзка между минало и настояще, между човешкия дух и духа на природата. Като символичен компас тя може да бъде използвана, за да ни помогне да намерим своето място във Вселената.
Автор: Стоянка Димова
Използвана литература: Ретроградният Меркурий на Пития Пий, изд. ШАМБАЛА, 2006