• 👋 Добре дошъл в Дзенкс! В момента разглеждаш форума като гост.
    Истинската стойност идва, когато се включиш – тук всеки може да сподели своя опит, въпроси и прозрения.

    • Разговори от сърце, не готови рецепти
    • Общност от търсещи, не публика
    • Хора със сходен път и ценности

    ➡ Присъедини се към Пътешествието

Авторегресията-Пътят към същността на Душата от миналото към бъдещето

Гласът на истината

Когато ти живееш в Безкрая, Безкрая живее в теб.
Здравейте, аз съм Гласът на истината и из този форум, а и на други места, съм известен с това, че помня в детайли свои предишни инкарнации, а и имам "препратки" към бъдещи такива, и лесно извличам информация от предходните си животи. Започвам тази тема с идеята да разкажа повече за собствените си "способи" да достигна до нея и да "разбуня духовете" относно цялата тема за реинкарнациите и способността на съзнанието ни да открива информация за нас самите, а и за Вселената като цяло на базата на това, което можем да извлечем като спомени от предишни животи, а и като видения от бъдещи такива. Бях помолен в една друга тема да споделя опита си и точно това и смятам да направя тук, в тази тема. Ще разкажа за собствените си методи на "медитация"-въпреки, че това надали е точната дума в момента за да опиша какво точно правя-с които достигам до тази информация и ще се опитам да направя паралели с това което се казва и моя личен опит в полето за да покажа различията между теория и практика. Също така ще разкажа за лични спомени, които съм събирал по време на "пътешествията" си и ще Ви предупредя за опасностите, които можете да срещнете по пътя-както от страна на собствената Ви заблуда, така и от страна на недобронамерени същностти, които биха искали да Ви попречат да достигнете до информацията, която искате да знаете. Моля, нека ме последвате в това необикновенно пътешествие из лимитите на собственото ми, а и на човешкото въобвще, съзнание за да Ви покажа един личен пример за възможностите на авторегресията.
 
Видео описващо популярни твърдения за авторегресията

Бих искал да започна пътешествието си през духовния си свят с едно видео описващо популярни твърдения за авторегресията и да сравня своя собствен личен опит с това, което е описано в него. Преди да се науча да достигам до собствените си спомени аз бях гледал доста такива видеа и от малък се интересувах живо от духовна тематика. Тоест, не е като да съм влязъл в небрано лозе без да съм имал абсолютно никаква представа какво правя. Но преди просто не ми се получаваше. Истината е, че за да се направи успешна авторегресия, поне в моя скромен личен житейски опит, е необходим някакъв "духовен" заряд. Трябва просто нещо което да те тласне към Духа когато имаш нуждата от него и да успее да те развълнува до такава степен, че да минеш отвъд граница охранявана от пазители преди това. Да, ще спомена и за пазителите, и за своята лична теория защо не помним миналите си животи в детайли, поне тези от нас, които ги помнят, но за това по нататък. Та, да се върнем в началото и към популярните твърдения как се прави авторегресия и какаво можем да си спомним от нея. Според тях авторегресия се прави едва ли не като разходка в парка-отиваш на някое усамотено място, концентрираш се, потапяш се в светлина...и хоп, започваш да си спомняш! Да ама не и при мен. За да направя първата си успешна авторегресия ми бяха необходими години опитване напразно да се потопя във вътрешния си свят и много пот и труд. Накрая успеха дойде едва когато бях в един труден за мен период покрай завършването ми на университета и бях подложен на много силно напрежение. Тогава най-малко исках авторегресии и какво ли не духовно, но точно тогава...хоп, като че ли от нищото се появи и първия ми истински спомен от предишен живот. Не мога все още да забравя чувството-то беше като да изкачиш Еверест! След една доста бурна нощ. когато все си мислех, че няма да успея навреме с изпитите и след като по едно време се бях отказал да уча повече, защото така или иначе няма да успея навреме и имах неотложна нужда от почивка, точно след период на върхова концентрация (за изпитите) реших просто да се концентрирам върху себе си, да оставя всичко останало и да си направя една медитация. Но така и не направих медитацията. Вместо това реших да се гмурна дълбоко в подсъзнанието си докато си почивам и на онази граница между съня и будното състояние, да знам, че сега ще ме обвините, че просто съм спал и това е било един живописен сън, но не беше-просто чувството беше коренно различно-та, на тази граница между съня и будното състояние за пръв път се видях в предишен живот-усетих различно тяло, различни мисли, различен език, на който говорех и най-вече коренно различни спомени, от тези които имах преди. Спомени които нямаше как просто да бъдат част от сън или да съм натрупал през сегашния си живот. Бързо се събудих и чувството беше толкова дълбоко, толкова непостижимо за мен от всичко, което бях усещал през досегашния си живот, че така и не можах да заспя онази нощ, нито пък да се върна обратно към ученето. Просто бях запленен от факта, че съм пробил някаква невидима барирера в ума си, която винаги ме е притискала и ограничавала-нещо, което винаги ми е пречело да достигна до самото знание за това кой съм и каква е моята цел тук на този свят. Та, да се върна обратно към популярните твърдения и тяхната роля в успешните авторегресии-да възможно е и да направите успешна авторегресия следвайки правилата и процедурите описани в клипчета като това, което съм цитирал. Възможно е и да видите неща, които въобвще няма да Ви се харесат и така да поискате да прекратите авторегресията скоро след като е започнала. Но моя личен опит, както и собственото ми съзнание, ме съветва, че без труд няма награда, тоест, без да срещнете някаква съпротива, някакво напрежение, поне нещо което да Ви затрудни и Вие да трябва активно да го преодолеете в процеса на авторегресията няма как да постигнете резултат. Това поне е моето лично мнение по въпроса достигнато на базата на личния ми опит. Ако искате да знаете повече за себе си-ще трябва да се потрудите!
 
Благодаря! Много интересно ...
С интерес очаквам следващите описания.
 
@Amaya Благодаря ти за приветливия коментар. В близките няколко дни ще гледам да "понапълня" малко темата с още спомени и практики, но трябва да знаеш, че по принцип съм доста зает затова ще го карам по-накратко и парче по парче. Затова следи темата редовно. :)
 
  • Харесване
Дзенкс Отзвук: Amaya
В клипа, който линкнах по-горе се твърди, че за успешна авторегресия е необходимо да си в отпуснато състояние на тялото, на тъмно, но приятно място, обгърнат в светлина и прочее как да се изразя-"положителни" условия за да може съзнанието ти да влезе в успешна авторегресия и ти да имаш достъп до спомените си от предишен живот. Честно казано, на мене това никога, ама никога не ми се е получавало. Аз мога (но трябва да поясня, че го мога сега-след десетилетия практика) да си влизам в авторегресия на всяко място по всяко време (стига да не съм заспал разбира се-сънищата казах, че са нещо коренно различно) стига да достигна определено състояние на ума и в мен да могат да се появят (че и още много по-важното-да се задържат) правилните мисли. Като под мисли имам предвид именно онова за което съм тръгнал да си правя авторегресията и целта на "вглъбяването" ми. Толкова развих тази форма на "упражнение на ума", че вече далеч не ми е необходима тъмна стая или пък да си представям коридори или че съм обгърнат от светлина. Даже обратното при мен се получава авторегресията най-добре именно когато се фиксирам върху някоя мисъл, особено нещо от предишен живот, което ми трябва да знам тук и сега в настоящето, и просто пусна съзнанието си напред. Сегашната ми работа изисква концентрация и мисловна дейност, така че вече не мога да си позволя да си правя регресии толкова често колкото искам, но преди работех доста "бачкаторски" работи като неща от сорта на работник на поточна линия или общ работник в производство. Е, тогава редовно си правех авторегресия като просто се вглъбявах в работата, която върша с тялото си, но оставям ума си да се рее свободно. След това си поставям някаква цел, нещо, което наистина бих искал да зная, и то силно и освобождавам съзнанието си върху него. Това бяха и едни от най-дълбоките, силни и успешни авторегресии, които някога съм постигал. Наистина, ако има нещо, което да държи тялото ти заето, но ума ти свободен-като някакво последователно и механизирано действие, което ти просто трябва да изпълняваш с ръце, но без да влагаш особена мисъл в него, то от там тръгват едни от най-силните и успешни аворегресии. Поне така ми се е получавало на мене през годините. Е, с течение на времето се научих как да "впрягам" ума си все по-лесно и по-лесно и сега мога да си направя авторегресия почти на всяко място и по всяко време стига умът ми да не трябва да се заангажира с нещо, но в началото беше много много по-трудно и наистина се изискваше специална подготовка и тъмна стая. Просто с годините и опитът ти става все по-лесно и по-лесно да преодолееш онази невидима бариера която скрива познанието, което искаш от сегашното ти аз. Не че твърдя, че съм получил достъп до цялото знание, което искам-далеч съм от тази мисъл, но поне знам доста повече за себе си от преди и мога да впрягам ума си много по-лесно. Честото практикуване на авторегресия наистина си има своите предимства-чувстваш се далеч по-спокоен и облекчен, виждаш действията, които са те довели до тоя хал на който сега се намираш, и най-важното-в едно си със себе си. Затова бих препоръчал авторегресия на всеки, който се интересува от това как и защо е стигнал до положението в което се намира и за да получи "откровение" за това как може да се измъкне от "простотиите", в които е затънал. Ето отново се различавам от клипа, но просто трябва да свикнете с мисълта, че някой път само с "положителни емоции" не става и си трябва мощна концентрация и силна воля за да Ви се получат нещата. Както обичам да казвам-трябва си здраво бачкане за да ти се получи.
 
Редактирано:
Искрено благодаря за споделеният опит! Няма нищо по ценно и истинско от това.
Благодаря и на теб за положителния коментар @Власти . Аз просто искам хората да знаят, че реалността на постигането на духовни резултати като например израстването до там да си спомняш миналите инкарнации не става толкова бързо и лесно колкото някакви клипчета из Интернет могат да показват, а си трябва яко бачкане докато се стигне до там. А и също винаги съм искал да споделя своя собствен личен опит в полето. Затова и започнах тази тема и се радвам, че ти е харесала. :)
 
Нека задам няколко въпроса свързани с реинкарнациите.
След като си спомни предишен живот, ти в тяло на мъж ли беше или на жена?
Къде се намираше в предишният си живот - на територията на България,, или в друга страна?
В кой век се намираше и какъв беше животът ти, работеше ли нещо, занимаваше ли се с нещо?
Тези спомени кратки ли бяха, или достатъчно дълги за да можеш да отговориш на горните въпроси?
 
И все пак най-важното, което трябва да се поддържа за да може да се стигне до "извличането" на спомените от предишни животи е концентрацията, тоест да поддържаш съзнанието си отворено за всяка мисъл, която може да премине през него докато си фиксиран върху определени мисли. То, това не е нещо ново, разбира се. Почти всяка техника на медитация казва, че най-важното е да се поддържа съзнанието отворено докато умът се концентрира върху нещо. Това е и същината на всяка медитация, поне според моето скромно мнение. Но това, което аз лично смятам, че е "по-особеното" при концентрацията да си спомниш минали животи, и изобщо при моя собствен метод на медитация, е нуждата да се фиксираш върху една единствена мисъл, която буквално да превземе ума ти до такава степен, че да не забелязваш околния свят и заедно с това да си готов да приемеш на практика всичко, което може да ти се покаже. Тоест, хем умът ти трябва да се концентрира много добре върху това, което правиш, хем трябва да му позволиш да преминава без да взима отношение през всичко, което вижда, но и да го вижда през това време. А това всъщност е доста трудно. Ако се концентрираш само върху умът си и просто искаш да разбереш откъде идва кармата, която сега изплащаш, има голяма опасност да си "пропуснеш" спомените. Тоест, умът ти просто ще "регистрира" някаква мисъл, която е спомен от предишен живот, но желанието ти да останеш в концентрация ще е по-силно от желанието ти да проучиш спомена. Ти просто ще искаш да се освободиш от натрупаната карма и преминаването през спомена ще е средство към това, но не и крайната цел. За теб това ще е път през, който трябва да преминеш, но изобщо не и място на което би искал да останеш. В такъв случай съзнанието ти просто ще регистрира спомена, ще получиш някаква информация за това какъв си бил за да можеш да си обясниш какво си сега и просто ще "отпраши" към следващия спомен и следващата информация и те така докато не се освободиш от натрупаното веднъж и завинаги (Препратка: Никой не ти гарантира, че това освобождаване ще се случи тук и сега в този ти живот. Може да ти отнеме десетки и стотици животи опит и практика по освобождаването от карма, както и доста дела, които трябва да свършиш докато накрая се окажеш в онова състояние на Духа, когато си готов за същинското си Освобождение от целия кръг на преражданията и си позициониран да вървиш по Пътя към Нирвана/Бог-а.). Това е онова, което древните източни религии като хиндуизъм и будизъм препоръчват за да може Духът ти да се освободи от натрупана карма-спомняш си, поглеждаш, ако трябва да свършиш някое дело в настоящия си живот за да поправиш тази карма го вършиш, напускаш това състояние на Духа и отминаваш към следващия спомен. Да задържиш тази концентрация през целия си живот и да продължиш по Пътя е по-важното от това да знаеш какъв си бил в предишен живот и твоето съзнание трябва да бъде подчинено на тази мисъл независимо какво вижда по Пътя и колко много му се иска да остане в определено състояние, да запази определен спомен или да повтори някое действие отново и отново. Просто по Пътя не ти е позволено да взимаш каквото и да е било-можеш само да се приведеш в съответното състояние на Духа, да погледнеш и да поправиш, но след това трябва да изоставиш спомена да избледнее и да изчезне за да можеш отново да се върнеш към Пътя. Ако освобождаването от Самсара е вашата цел и искате да достигнете Нирвана, което Е и сливането с Бога Творец и Създател на тази Вселена, то този Път ще трябва да следвате и Вие.

Аз обаче трябва да си призная, че не това е онова което аз практикувам. Не че не съм вървял по Пътя и не съм се освобождавал от кармична обремененост-даже напротив-и аз съм имал много моменти когато това, което виждам въобвще не ми е харесвало, но е трябвало да го преживея за да мога да стигна до момента в който да открия верния Път и да се освободя от него. Така че съм добре запознат с Пътя и силно уважавам онези, които са избрали да вървят по него. Но истината е, че за да вървиш по Пътя ти трябва да приемеш определено условие-не можеш да задържаш спомените си след като те вече веднъж са изпълнили кармичното си предназначение. След като веднъж вече знаеш защо си поставен ситуациите, в които сега си поставен и вече веднъж съзнането ти е преминало през кармата, която си натрупал, свършил си това, което е трябвало да свършиш през сегашния си живот за да го компенсираш и като цяло си успял да се "отървеш" от последствията от действията си в миналото, то настъпва мига когато ще трябва и да се освободиш от спомена си който досега те е водил по пътя ти към изкуплението. Така действа "системата". НО, ако искаш да задържиш, че и да натрупаш, спомени, ако искаш наистина да разбереш ВСИЧКО за съзнанието си и да пораснеш колкото се може повече в рамките на този си живот, то тогава ти трябва да се отречеш от Пътя и да си намериш сам свой собствен. Пред този избор бях изправен и аз преди години и много добре осъзнах какво стои пред мен и по какви правила ще ме съдят. Но аз избрах не да се опитвам да вървя по добре утъпкания Път към Бога, който знам, че свършва с "разтварянето" на Душата ти в Безкрая, а да си избера своя собствена посока към Бог-а ВЪТРЕ в мен, към Бог-а в който мога да се превърна, а не в онзи който ме е създал.
 
Редактирано:
Нека задам няколко въпроса свързани с реинкарнациите.
След като си спомни предишен живот, ти в тяло на мъж ли беше или на жена?
Къде се намираше в предишният си живот - на територията на България,, или в друга страна?
В кой век се намираше и какъв беше животът ти, работеше ли нещо, занимаваше ли се с нещо?
Тези спомени кратки ли бяха, или достатъчно дълги за да можеш да отговориш на горните въпроси?
С течение на постовете ми @Amaya ще се постарая да дам отговори на всичките ти въпроси, но ще трябва да имаш търпение, така става ли? Или предпочиташ бързи и лесни отговори тук и сега за да може да се задоволи любопитството ти, а по-дълбоките неща да ги оставим за по-късно?
 
  • Харесване
Дзенкс Отзвук: Amaya
С течение на постовете ми @Amaya ще се постарая да дам отговори на всичките ти въпроси, но ще трябва да имаш търпение, така става ли? Или предпочиташ бързи и лесни отговори тук и сега за да може да се задоволи любопитството ти, а по-дълбоките неща да ги оставим за по-късно?
Ще чакам с нетърпение!:)
 
За да се върна към попредния си пост бих искал да поясня, че както вече казах, моят Път не е Пътя, който източните религии и учения занимаващи се с природата на прераждането препоръчват. При тях Пътят е по-важен от спомена, и ако спомена по някакъв начин ти пречи да продължаваш по Пътя, който те обуславят за Душата-а именно сливане с Бога-Творец, то този спомен трябва да бъде отпуснат и забравен. За тях спомените от предишни животи са просто средство за да се оправи кармата в сегашния живот, а не цел сама по себе си, което и изисква малко по-"особена" медитация при "извличането" им. Именно такава е медитацията основана на душевното спокойствие и по-"положителните" условия, за която и аз говорих по-рано. Но това не е онова, което аз практикувам! Единственото общо между тази практика и моята собствена е, че се опитвам да поддържам концентрацията си-тоест, фиксирането върху определена мисъл постоянно и това е жизненоважно за постигането на резултати. Но аз не целя спомена да ми служи просто като един показател за това какво трябва да направя през този си живот за да мога да се отърва от кармата си от предходните животи. За мен спомена е нещо дале по-важно-той е част от мен, неизменно съдържание на моята памет, което ми служи за да виждам бъдещето си, а не само миналото си. И като такъв аз не искам да го пускам за да достигна до Бога. Заради това и моята практика е коренно различна, от това което източните религии и философии препоръчват като при мене целта не е просто съзнанието да достигне до спомена, да си свърши кармичната работа по него и да го пусне, а да го задържи и по възможност надгради над него и да го прибави към паметта ми с чиято помощ определям посоката на живота си в момента. За тази цел при "извличането" на спомена се използват не само "положителни" стимули като състоянието на съзнанието, отпуснатост или обезопасителен коридор с врата, която можеш да затръшнеш, а и множество доста тежки и натоварващи практики-като например физическо натоварване по време на работа за което говорих, поставяне на тялото в неблагоприятно положение (най-често чрез липса на сън), концентриране върху негативните аспекти на мислите си, а не отбягването им както източната традиция повелява и други. Най-общо казано целта ми не е да създам "благоприятна" за себе си обстановка, при която мисълта просто да "плува" задвижвана от концентрацията на съзнанието, а да се приведа в съсътояние при което спомена е принуден да излезе на повърхността от собствената ми воля. Да, точната дума е именно принуден, защото практиката цели така да фиксира Духа върху спомена, че той да няма друг път освен да излезе. Това се постига чрез постоянното задаване на едни и същи въпроси от умът към Духа и същевременно отваряне на съзнанието за да могат техните отговори да "изпълзят" от подсъзнанието към паметта докато траят "изпитанията" за Духа, а и за тялото. Тоест аз лично комбинирам напрежение с много чисто и отворено съзнание за да достигна до спомените си. Най-точното сравнение което мога да използвам е да се опиташ да поддържаш водата в един съд спокойна докато този съд се намира на кораб, който е попаднал в буря. Тежестта на физическите и/или психическите изпитания, които изпълняваш трябва така да се компенсират от спокойствието на ума ти при напълно отворено съзнание, че просто споменът да няма друг изход освен на излезне на повърхоността. Да, знам, че звучи доста объркано и обещавам, че пак ше се върна на темата в бъдещи постове, но важното, което казах до тук е, че тези медитации с контролирано натоварване не са същите като това, което източните традиции повеляват и са направени не просто да накарат спомена да излезе, а да го задържат в съзнанието максимално лесно. И това е начин на медитация характерен само за мен, който аз буквално изпълнявам по спомени за достигането на нови спомени, защото някога така съм бил научен в миналото и сега просто си припомням как да си припомнямам.

Това е практика, която идва от леви цивилизации и е доста по-тежка, а и опасна, от практиките идващи от съвременните източни учения. Тя е лява, зашото не цели простия "контакт" със спомените си с цел тяхното освобождаване или пък само научаването на кармични уроци, а цели превръщането на Душата в максималното, което тя може да бъде чрез практика довеждаща я до колкото се може повече информация за нея самата чрез контакт с предишните, а може би и с бъдещите си, инкарнации. Тоест, Духът се напряга максимално да си спомни всичко, което може за да израстне колкото се може по-голям, помнещ и прогледнал през булото на времето, а не просто ограничен в спомените си от желанието да се отърве от съществуването си. По това и левия подход към авторегресията се различава от десния.
 
Редактирано:
И все пак бих искал да допълня, че най-добрият ориентир при провеждането на авторегресии е собственото Ви Аз. И по-точно-начина по който се чувствате когато изпадате в такива състояния. Именно от чувството по време на самото преживяване се разбира и дълбочината на спомена, както и дали той ще остане в съзнанието или не. За да се получи една наистина достоверна авторегресия е необходимо преди всичко най-вече да може да се усети преминаването на съзнанието през времето и пространството, а това не става никак лесно. Но когато се постигне чувството не може лесно да се забрави. И именно то трябва да е водещото при извличането на спомените от подсъзнанието Ви. Тук бих искал да добавя, че според източните религиозни и философски традиции чувството трябва да бъде притъпено и отминавано за да се запази разума на практикуващия. Както вече казах според тях целта на спомените от предишните животи е просто да се разбере каква е кармата, която Душата носи, за да може тя да се изчисти в бъдеще. Затова и прекалената емоционалност по време на практиката се приема за вредна пораждаща само още карма практика, която следва да бъде изключена от нея. При моята практика обаче целта не е освобождаването от карма и преминаването в по-високо състояние на съзнанието по-близо до Бога, а превръщането на Духът в един нов Творец и създател на нови и нови Творения. И като такава за достигането на тази цел е необходимо именно приемането на колкото се може повече спомени, разширяването на капацитета на паметта до нейния максимум и по този начин израстването на Духа отвъд сегашните му граници. Тоест, необходимо е много знание и много добра памет. Така, че знанията придобити по време на авторегресия трябва да могат да се задържат, и дори увеличат, а не да бъдат подминавани щом като кармата вече е била уравновесена. И за тази цел се стимулира преживяването на все по-силни и по-силни чувства по ввреме на практиката, които да могат да се запечатат като емоции все по-дълбоко и по-дълбоко в съзнанието. Идеята е, че щом те се запечатат и асоциирания с тях спомен също ще се запечата по този начин "връзвайки" двете заедно. И така практикуващия може да си "събере един наръч спомени" само по различните чувства, които е изпитал по време на практиката. Така той (или тя) може да се самообучи как да разпознава истинските си спомени от фантазиите си-те просто се чувстват по различен начин. На базата на тези разлики в чувствата практикуващия може да се окаже във все по-дълбоки и по-дълбоки състояния на ума достигайки все повече и повече спомени по пътя си. Това е и идеята на тази практика-пусни чувствата си на воля и нека те да те доведат до истината за себе си. Недостатъците, или по-скоро главният недостатък е, са, че това натоварва съзнанието и може буквално да пречупи Духът ти, ако бъде оставено да излезе извън контрол. Именно заради това и може би в източните традиции се казва да се откажеш от спомена и асоциираните с него чувсва и просто да продължиш нататък. Прекомерно излагане на този натиск може да бъде силно умаломощаващо. Но това е цена, която трябва да бъде платена за да може спомените да бъдат запазени и колкото повече от този емоционален товар Душата е готова да приеме, толкова повече спомени ще може да задържи. Казвайки това аз оставам с чистото съзнание, че чрез тази практика може да умаломощи съзнанията Ви, ако се задълбаете наистина сериозно с нея, но отговорно Ви предупреждавам за това предварително. Резултати се постигат само с упорита работа. Съжалявам, ако сте очаквали някакъв по-лесен урок по авторегресия, но такава е действителността. Ще трябва или да рискувате да бъдете умаломощени или да приемете съвета на източните традиции и просто да не задържате спомена твърде дълго. Изборът си е Ваш.
 
Тъй-като не видях отговор на моите въпроси, аз ги повтарям отново:
Нека задам няколко въпроса свързани с реинкарнациите.
След като си спомни предишен живот, ти в тяло на мъж ли беше или на жена?
Къде се намираше в предишният си живот - на територията на България,, или в друга страна?
В кой век се намираше и какъв беше животът ти, работеше ли нещо, занимаваше ли се с нещо?
Тези спомени кратки ли бяха, или достатъчно дълги за да можеш да отговориш на горните въпроси?
 
Първия ми спомен беше, че се намирам в тялото на мъж-по-нисък отколкото съм аз сега, но по-здрав и набит. Спомних си детайли от живота си, смъртта си и светът между живота и смъртта от който пристигнах в сегашната си инкарнация. Тоест, спомних си миналото до това си прераждане. Не се намирах на територията на Българиа, но бях в Европа, в Германия, през 20-ти век. През следващите няколко месеца успях да си направя още няколко регресии за да видя детайли от онзи живот и от животите преди това. Не успях да видя много, но колкото по-надълбоко копаех толкова повече откривах. Така стигнах до историята на Туатауаните и бадахуана ни. Бадахуана е специална система, която изградихме в Тиахуанопана за да можем да "увържем" душите си едни с други. Като част от бадахуана са практики, които позволяват на духа ти да помни реинкарнации по-лесно. Много по-лесно отколкото други реинкарнации и също така да изкарва информация свързана с цивилизацията Тиахуанопан. Прави се още на малки деца в много ранна възраст за да могат те да си спомнят предишните животи и да се причислят към обществото много по-лесно. Та, аз започнах да практикувам тази практика едва няколко месеца след първата си авторегресия и продължавам и до ден днешен. Благодарение именно на нея и успях да се сетя за знанията си от предишни животи и "изкарах" историята си от времето на Тиахуанопана.
 
  • Харесване
Дзенкс Отзвук: Amaya
След това отклонение бих искал да се върна върху темата за необходимите действия при практикуване на авторегресия. Особено бих искал да поговоря за разликата между авторегресия, сън и много ярка фантазия. Общо взето рзликата опира до две неща-първото е това как се чувствате по време на практиката, за което вече бе говорено по-горе, и второто е, че нещата при истинска регресия просто трябва да могат да Ви се "вързват". Тоест, не трябва да има противоречиви твърдения в хода на самата практика и получената информация трябва да има логически смисъл. Винаги! Това е и втория признак отличаващ истинката регресия от простото фантазиране-нещата са дълбоко смислово подредени. Няма завоалирани лъжи или "лепливи крайща". (Под "лепливи краища" тук разбирам особености при историята, които не се дават по време на практиката и практикуващия има тенденцията просто да си ги измисля като "попълва" липсващата информация с неща, които е гледал, чул, чел или просто си измисля на момента.) Просто информация се получава и остава в съзнанието под определена форма. Най-голямата грешка, която може да Ви сполети по време на практика на авторегресия е да тръгнете да излизате от състоянието на регресия и да започнете да си измисляте всякакви "истории" за да запълните липсващите празнини в даденото. Ето тогава се получават ярките фантазии, които носят толкова лоша слава на регресията. Просто трябва да се откажете от мисълта да "запълвате" пропуските в това, което сте видели. Знам, че разумът отчаяно иска всякакава информация и обича да "украсява" историите, но истината е, че това много силно вреди на практиката. Поддържането на висока концентрация е изключително важно за отстраняването на онези пориви на мисълтта Ви, които просто искат да получат готова история без значение на това как ще стане това. Трябва съзнанието Ви да остане чисто и на фокус, иначе рискувате просто да си измислите някаква история съдържаща зрънца истина. А тези зрънца се разпознават не само по чувството, което изпитвате когато достигате до тях, и то трябва да е основния Ви водач по време на регресията, а и по факта, че когато тръгнете да ги свързвате логически едно с друго те просто имат смисъл. Смисъл заедно, като единно цяло, а не разпокъсана информация, която си противоречи една с друга. Това е и втория признак, че сте провели регресията правилно и сте достигнали до същинско знание. Когато уникално и дълбоко чувство по време на практиката се комбинира с логически свързани знания е ясно, че сте били в авторегресия, а не просто в сън или пък сте си измислили всичко. Колко често Ви се случва да сънувате логически подредени сънища? Или пък колко е добра фантазията Ви в измислянето на цялостни логически подредени истории? Ако отговорите са рядко и слабо, то тогава може да сте сигурни, че сте провели авторегресия успешно. В противен случай падате жертва на собственото си въображение.
 
От предишни цивилизации има останали артефакти доказващи тяхното съществуване.
Има ли някакви артефакти на земята от цивилизацията на Туатауаните?
 
За предишни цивилизации не знам, но от Тиахуанопан-ът надали има останали някакви артефакти. Първо, беше преди много много време, и второ, при самоунищожението ни изчезна основния ни град. И още доста неприятни катаклизми се случиха така, че се съмнявам да е останало нещо. А и надали съседните цивилизации биха го оставили ей така да стои безпризорно. Така че отговорът ми клони към не.

Най-горемия "артефакт" и това, за което аз се боря вече една трета живот е да възстановя колкото се може повече от познанието ни и да проверя дали то съвпада с реалността. Тоест, да видя тези знания които имам реални ли са или не, но и там процеса върви бавно и за сега нямам особени успехи, като изключим няколко математически теореми, които засега изглеждат напълно правдоподобни.
 
След и това отклонение бих искал да кажа, че в следващите няколко поста ще се постарая да разкажа по-подробно за собствените си практики от началото до сега и да разкрия малко повече подробностти относно това каква информация съм получил и повече относно как съм я получил, зашото виждам, че темата привлича интерес. Също така покрай разказите си как започна всичко и моята практика в началото ще се опитм да дам и по някой и друг съвет за начинаещи. Тръгвам с предположението, че ще Ви бъде интересно да научите повече от моя собствен опит и затова съм решил да посветя следващите няколко поста на тези теми.
 
Когато направих първата си авторегресия аз наистина не знаех какво правя-бях уморен, полубуден и просто исках да знам защо съм толкова неадекватен за ситуацията с изпитите, които ми предстояха. Но бях концентриран, много концентриран. Точно както се казва в някой от онези клипчета за медитация, които Ви приканват да си спомните предишни животи, бях в тъмна стая, тоест посреднощ, максимално концентриран в собствените си мисли искащ да получа отговор на въпроса кака съм дошъл на този свят и откъде съм тръгнал. И стана! Само за няколко минути успях да се видя в предишния си живот и да разбера къде е светът между световете, онова място, което ние просто назоваваме с думата Отвъдното и да видя пътешествието си от предишната си инкарнация в това си тяло. Чувството беше неудържимо и едва го подтиснах за да пробият спомените ми. Но най-важното е, че в онзи момент когато дойде първия спомен задържах концентрацията си и въпреки всичко, което видях я поддържах постоянна за времето на преживяването. Е, то не беше ососбено дълго, както вече разказах, но пък за сметка на това беше дълбоко, разтърсващо дълбоко. Видях и предишния си живот, и Отвъдното та чак до самото си пристигане тук, на този свят. Последното, което си спомням от тази първа практика е как се спускам отгоре и виждам Земята кръгла, така както я описват космонавтите от орбита и виждам как се приближавам към нея с ужасна скорост докато накрая просто се "приземявам" тук. И въпреки, че това преживяване трая едва няколко минути детайлите ги помня и до ден днешен-толкова силно ме разтърси. След това така и не можах да заспя онази нощ. Но ето какво важно извлякох за урок от него-първо и основно е да запазиш концентрация възможно най-дълго време-това е основното средство чрез което извличаш информация за предишните животи. Ако концентрацията се загуби дори и за миг потока на информацията спира и е много трудно той да бъде възстановен. Другото важно е да бъдеш в "превъзбудено" физическо (че и психическо) състояние. Тоест, тялото ти (и Духа) вече да са поставени, така да се каже, на ръба от нещо друго, което си вършил преди това. При мен първия път беше ученето за тежки изпити, но това може да бъде какъвто и да е било друг фактор-тежка физическа работа, тренировки или просто някакъв огромен проблем, който Ви преследва-важното е да може да заангажира цялото Ви внимание, цялото Ви същество и точно когато се чувствате най-уморени, най-близко до колапса, просто си задайте въпроса на който искате отговор и се концентрирайте върху собственото си съзнание. И в този момент ще получите "откровение" от собственото Ви подсъзнание защо сте в това положение. Спомена ще се открие пред Вас и ще научите повече за себе си. И последно, но не и по важност-когато започнете да навлизате в спомените си не се хващайте за първото нещо, което Ви попада на ум-не се фиксирайте върху определен спомен и чувството, което той носи. Оставете съзнанието си да продължи, да види цялата история и го задържете в това състояние възможно най-дълго. Точно това направих аз и ми се отплати добре. Не се отпуснах докато не видях Земата да се приближава към мен. Чак тогава свърши преживяването. Съветвам Ви и Вие да се опитате да задържите концентрацията си възможно най-дълго време без значение през какво преминавате-това ще Ви се отплати добре. Естествено никой не може да поддържа концентрация вечно, но колкото повече издържите, толкова повече ще видите. Това е описанието на моята първа авторегресия и това са моите съвети към Вас като към начинаещи.
 
Редактирано:
Back
Top