Власти
Духовен Търсач
Здравейте приятели, бих искал да споделя с вас за моето посещение на събитие организирано от "Школа на Златния Розенкройц" (ШЗР), както и някои размисли по темата:
Това се случва Февруари или Март, 2024г. - във Фейсбук ми излезе реклама относно събитие организирано от ШЗР. Събитието беше на тема свързана с Лао Дзъ, не помня конкретното заглавие.
Когато видях рекламата малко се изненадах, понеже блокирам рекламите във Фейсбук с една добавка и рядко нещо минава филтъра. Самото име ШЗР ми навя мигновен мисловен рефлекс - "това ще е някаква секта". Но като видях тази случайно промъкнала се реклама, както и името "Лао Дзъ", набързо събрах две и две и разбрах знаците. "- Секта, несекта - ще се ходи щом ми е "казано" ".
Самата реклама беше за лекция провеждаща се в един ресторант в град Стара Загора, където пребивавам и в момента. По принцип гледам да нямам очаквания или предразсъдъци, но това се случи в период, където се бях нагледал на "псевдо духовни" хора. За това с непоколебима увереност реших, че изхождайки от името, както и мястото на събитието то най-вероятно това ще е някаква сбирка на доволни от живота, заможни чичковци и лели, които ядейки и пиейки ще слушат как някой говори някакви безсмислени "факти" и предположения за живота на нашия приятел Дзънягата. А накрая пък ще кажат "фърлете сега по 10 лева, тука събираме за пътя на лектора"...
Помислих си, че "ще ида да пия една бира, ако пък пийна две ще им кажа аз на тях как ще принизяват Мъдростта до някаква фактология!". Общо взето бях със смесени чувства - готов за битка, пиене, "проповядване" или и трите едновременно. Както дойде.
Може би трябва да уточня, че преди тази случка не се бях се интересувал от розенкройцерството като организация и/или философия. Единствено бях чел "случайно" попадналата ми трилогия на Макс Хайндел "Космогонията на Розенкройцерите", която в интерес на истината много ми допадна и резонира с мойте тогавашни разбирания, както и ми помогна да си обясня някои събития и процеси относно земното и неземното ни съществуване.
Въпреки това аз отричам всякакви "организирани" духовни търсения, понеже личният ми светоглед и вътрешна убеденост са, че "Дао няма да остави никого, дори и да се е родил на безлюден остров и да няма откъде да почерпи информация от материален източник. Най-важно е фокусът и чистият копнеж в Човек.".
Освен това всеки човек е уникален, има си свой собствен характер, собствена вътрешна мая така да се каже, както и личен и уникален житейски опит. т.е. няма как да има универсално учение, което да покрива всички тези различия. То дори и Лаото като го вкарат в школите и се изкривява от различните тълкувания...
Накратко казано - бях си доста скептично настроен към ШЗР.
В уречения ден си облякох официалните дънки, обух си официалните маратонки и тръгнах към ресторанта. Там ме очакваше изненада - оказа се, че срещата не е в зоната за хранене, а се провежда в лекционна зала, която е отделно помещение. Мечтите ми за пиянство, скандали и битки пропаднаха.
Когато влезнах в залата бях приятно изненадан - нямаше нищо златно и бляскащо, нямаше помпозно облечени дами и господа, нямаше нищо "в повече". Общо взето нормална зала, с нормално изглеждащи хора и интелигентно изглеждащ лектор. В последствие забелязах, че има червена роза във ваза на масата до лектора.
Лекцията започна и ни беше казано, че срещата е от две части - лекцията на зададената тема, кратка почивка и после кратка служба( нещо като демо версия на ученическите им служби). Самата лекция беше поредната изненада - нямаше нищо общо с обичайните безсмислици, а всъщност беше един смислен и дълбок поглед над "творчеството" на Лао Дзъ. Имаше вникване в същността отвъд Формата - наблягаше се на сърцевината на Дао, а не на сухи "факти" и разсъждения за личността на автора.
Аз лично не слушах много внимателно лекцията понеже... не знам как да го кажа за да бъда разбран, но за мен думите нямат особено значение, а какво седи зад тях... Сега ако ме питате - идея си нямам какво конкретно се говореше, знам само, че беше правдиво (от моя лична гледна точка).
И така седях си аз спокойно и заинтригуван, когато усетих чувството, което (понякога)усещам когато някой или нещо взаимодейства с мен на невидимо ниво. Първоначално реших, че е някой от присъстващите в залата, който проявява любопитство и ме "сканира". Което мен не ме притесни особено - свикнал съм с мисълта, че дори и най-големите ми простотии са записани в Акашата, а и нямам нещо особено велико и тайно, което да опитвам да скрия. Не го усетих, като заплаха или вмешателство и за това не се "затворих" за този енергообмен... След малко анализ разбрах, че тази енергия не идва от човек в залата, а от някаква нефизическа същност.
И така - вървеше си лекцията, обменях информация на несъзнателно ниво с нещо и дойде почивката. През почивката ми направи впечатление, че повечето хора си тръгнаха, което впоследствие осъзнах, че е нещо като естествена филтрация на аудиторията. Хората, които не чувстват конкретната философия, като нещо за тях си, си тръгват и не "пречат" на втората част - службата. Реално погледнато няма смисъл и за двете страни, ако не си пасват. Насила хубост не става.
Службата се оказа нещо много прозаично и въпреки очакванията ми - нямаше никакви елементи на манипулация и промиване на мозъка. Няма да навлизам в конкретика за службата защото чувствам, че не е правилно да се споделят детайли за тази част. Това си е в някакъв смисъл, все едно някой да ти довери някаква лична тайна и ти да я разказваш после пред всички. Не е редно.
След като завърши събитието никой не ми поиска пари, кръв или пък да си прехвърлям ръждясалата кола на някого, в името на нещо си. През почивката ни беше казано на две, на три кога си провеждат отворените събития (за случайни хора, проявили интере), че има и "ученически служби" (за записалите се "ученици"), конференции (където се събират всички ученици заедно).
Прибрах си се спокойно у дома...
След като се прибрах, бях малко като зашеметен на духовно ниво, от случилото се и интеракцията с "невидимата същност", но все пак реших да си свърша една отдавна запланувана битова работа - понеже бойлера ми капеше и не можех да преценя дали е за смяна (не, че нещо разбирам), исках да проуча от къде капе. Накратко разказано - бутнах бойлера, скъсаха се тръбите, наводни се стабилно апартамента преди да успея да затворя централният кран, но поне не ме хвана ток и не умрях. (почти)Винаги може и да е по зле.
След този явен знак (аз не вярвам в случайности) ми стана ясно, че "някой" се е подразнил и така да се каже ми връща баланса в живота за да не "летя" много, много.
Така, че реших, че отново ще отида на сбирка на ШЗР.
С това моят разказ завършва.
От тогава съм ходил още няколко пъти на отворени, както и на ученически срещи и колкото повече чета и се интересувам от учението на тази школа, толкова повече осъзнавам, колко съм грешал, като съм мислел, че не съществува организирано и (поне на този етап) смятам и непокварено духовно движение. Както те се наричат - Универсалната школа.
Самата философия е подходяща за западният човек и покрива широк набор от теми, гледани главно през призмата на недогматичното християнство. Езикът който се ползва в книгите използва доста метафори, на места е архаичен, но това е начин да се прикрие информация, която не съвпада със "силните на деня" религии и политически движения. Тук визирам истории като горене на кладата на "вещиците", които са извън официалният религиозен коловоз, както и прочее нездравословни събития. Но който има очи ще види.
Въпреки, че официално не съм записан в ШЗР и един вид не се водя част от тяхната "организация", все пак на вътрешно ниво напълно ги подкрепям, а и там намирам хора с които имаме общи разбирания и "говорим на един език".
Длъжен съм да предупредя, че както във всяко "духовно" общество,така и в ШЗР:
това, че хората са членове не означава автоматично, че нямат користни цели или реално Вярват във философята и ценностите на движението. Това, че някой си е сложил табелка "християнин" не означава, че не крие нещо рогато под маската.
Всеки човек си е една малка вселена и винаги трябва да се "гледа какво прави, а не какво говори".
И разбира се - Пътища много, най-разнообразни, макар и всичките водят до Първоизточника... Някои са по-преки, по някои вали повече градушка и има повечко кал, но важното е да се върви и да не се спира. Много хора са получили Просветление без дори някога да са чували за Лао Дзъ, Розенкройцерите или Исус Христос. Бог няма имена.
Това се случва Февруари или Март, 2024г. - във Фейсбук ми излезе реклама относно събитие организирано от ШЗР. Събитието беше на тема свързана с Лао Дзъ, не помня конкретното заглавие.
Когато видях рекламата малко се изненадах, понеже блокирам рекламите във Фейсбук с една добавка и рядко нещо минава филтъра. Самото име ШЗР ми навя мигновен мисловен рефлекс - "това ще е някаква секта". Но като видях тази случайно промъкнала се реклама, както и името "Лао Дзъ", набързо събрах две и две и разбрах знаците. "- Секта, несекта - ще се ходи щом ми е "казано" ".
Самата реклама беше за лекция провеждаща се в един ресторант в град Стара Загора, където пребивавам и в момента. По принцип гледам да нямам очаквания или предразсъдъци, но това се случи в период, където се бях нагледал на "псевдо духовни" хора. За това с непоколебима увереност реших, че изхождайки от името, както и мястото на събитието то най-вероятно това ще е някаква сбирка на доволни от живота, заможни чичковци и лели, които ядейки и пиейки ще слушат как някой говори някакви безсмислени "факти" и предположения за живота на нашия приятел Дзънягата. А накрая пък ще кажат "фърлете сега по 10 лева, тука събираме за пътя на лектора"...
Помислих си, че "ще ида да пия една бира, ако пък пийна две ще им кажа аз на тях как ще принизяват Мъдростта до някаква фактология!". Общо взето бях със смесени чувства - готов за битка, пиене, "проповядване" или и трите едновременно. Както дойде.
Може би трябва да уточня, че преди тази случка не се бях се интересувал от розенкройцерството като организация и/или философия. Единствено бях чел "случайно" попадналата ми трилогия на Макс Хайндел "Космогонията на Розенкройцерите", която в интерес на истината много ми допадна и резонира с мойте тогавашни разбирания, както и ми помогна да си обясня някои събития и процеси относно земното и неземното ни съществуване.
Въпреки това аз отричам всякакви "организирани" духовни търсения, понеже личният ми светоглед и вътрешна убеденост са, че "Дао няма да остави никого, дори и да се е родил на безлюден остров и да няма откъде да почерпи информация от материален източник. Най-важно е фокусът и чистият копнеж в Човек.".
Освен това всеки човек е уникален, има си свой собствен характер, собствена вътрешна мая така да се каже, както и личен и уникален житейски опит. т.е. няма как да има универсално учение, което да покрива всички тези различия. То дори и Лаото като го вкарат в школите и се изкривява от различните тълкувания...
Накратко казано - бях си доста скептично настроен към ШЗР.
В уречения ден си облякох официалните дънки, обух си официалните маратонки и тръгнах към ресторанта. Там ме очакваше изненада - оказа се, че срещата не е в зоната за хранене, а се провежда в лекционна зала, която е отделно помещение. Мечтите ми за пиянство, скандали и битки пропаднаха.
Когато влезнах в залата бях приятно изненадан - нямаше нищо златно и бляскащо, нямаше помпозно облечени дами и господа, нямаше нищо "в повече". Общо взето нормална зала, с нормално изглеждащи хора и интелигентно изглеждащ лектор. В последствие забелязах, че има червена роза във ваза на масата до лектора.
Лекцията започна и ни беше казано, че срещата е от две части - лекцията на зададената тема, кратка почивка и после кратка служба( нещо като демо версия на ученическите им служби). Самата лекция беше поредната изненада - нямаше нищо общо с обичайните безсмислици, а всъщност беше един смислен и дълбок поглед над "творчеството" на Лао Дзъ. Имаше вникване в същността отвъд Формата - наблягаше се на сърцевината на Дао, а не на сухи "факти" и разсъждения за личността на автора.
Аз лично не слушах много внимателно лекцията понеже... не знам как да го кажа за да бъда разбран, но за мен думите нямат особено значение, а какво седи зад тях... Сега ако ме питате - идея си нямам какво конкретно се говореше, знам само, че беше правдиво (от моя лична гледна точка).
И така седях си аз спокойно и заинтригуван, когато усетих чувството, което (понякога)усещам когато някой или нещо взаимодейства с мен на невидимо ниво. Първоначално реших, че е някой от присъстващите в залата, който проявява любопитство и ме "сканира". Което мен не ме притесни особено - свикнал съм с мисълта, че дори и най-големите ми простотии са записани в Акашата, а и нямам нещо особено велико и тайно, което да опитвам да скрия. Не го усетих, като заплаха или вмешателство и за това не се "затворих" за този енергообмен... След малко анализ разбрах, че тази енергия не идва от човек в залата, а от някаква нефизическа същност.
И така - вървеше си лекцията, обменях информация на несъзнателно ниво с нещо и дойде почивката. През почивката ми направи впечатление, че повечето хора си тръгнаха, което впоследствие осъзнах, че е нещо като естествена филтрация на аудиторията. Хората, които не чувстват конкретната философия, като нещо за тях си, си тръгват и не "пречат" на втората част - службата. Реално погледнато няма смисъл и за двете страни, ако не си пасват. Насила хубост не става.
Службата се оказа нещо много прозаично и въпреки очакванията ми - нямаше никакви елементи на манипулация и промиване на мозъка. Няма да навлизам в конкретика за службата защото чувствам, че не е правилно да се споделят детайли за тази част. Това си е в някакъв смисъл, все едно някой да ти довери някаква лична тайна и ти да я разказваш после пред всички. Не е редно.
След като завърши събитието никой не ми поиска пари, кръв или пък да си прехвърлям ръждясалата кола на някого, в името на нещо си. През почивката ни беше казано на две, на три кога си провеждат отворените събития (за случайни хора, проявили интере), че има и "ученически служби" (за записалите се "ученици"), конференции (където се събират всички ученици заедно).
Прибрах си се спокойно у дома...
След като се прибрах, бях малко като зашеметен на духовно ниво, от случилото се и интеракцията с "невидимата същност", но все пак реших да си свърша една отдавна запланувана битова работа - понеже бойлера ми капеше и не можех да преценя дали е за смяна (не, че нещо разбирам), исках да проуча от къде капе. Накратко разказано - бутнах бойлера, скъсаха се тръбите, наводни се стабилно апартамента преди да успея да затворя централният кран, но поне не ме хвана ток и не умрях. (почти)Винаги може и да е по зле.
След този явен знак (аз не вярвам в случайности) ми стана ясно, че "някой" се е подразнил и така да се каже ми връща баланса в живота за да не "летя" много, много.
Така, че реших, че отново ще отида на сбирка на ШЗР.
С това моят разказ завършва.
От тогава съм ходил още няколко пъти на отворени, както и на ученически срещи и колкото повече чета и се интересувам от учението на тази школа, толкова повече осъзнавам, колко съм грешал, като съм мислел, че не съществува организирано и (поне на този етап) смятам и непокварено духовно движение. Както те се наричат - Универсалната школа.
Самата философия е подходяща за западният човек и покрива широк набор от теми, гледани главно през призмата на недогматичното християнство. Езикът който се ползва в книгите използва доста метафори, на места е архаичен, но това е начин да се прикрие информация, която не съвпада със "силните на деня" религии и политически движения. Тук визирам истории като горене на кладата на "вещиците", които са извън официалният религиозен коловоз, както и прочее нездравословни събития. Но който има очи ще види.
Въпреки, че официално не съм записан в ШЗР и един вид не се водя част от тяхната "организация", все пак на вътрешно ниво напълно ги подкрепям, а и там намирам хора с които имаме общи разбирания и "говорим на един език".
Длъжен съм да предупредя, че както във всяко "духовно" общество,така и в ШЗР:
това, че хората са членове не означава автоматично, че нямат користни цели или реално Вярват във философята и ценностите на движението. Това, че някой си е сложил табелка "християнин" не означава, че не крие нещо рогато под маската.
Всеки човек си е една малка вселена и винаги трябва да се "гледа какво прави, а не какво говори".
И разбира се - Пътища много, най-разнообразни, макар и всичките водят до Първоизточника... Някои са по-преки, по някои вали повече градушка и има повечко кал, но важното е да се върви и да не се спира. Много хора са получили Просветление без дори някога да са чували за Лао Дзъ, Розенкройцерите или Исус Христос. Бог няма имена.
Редактирано:
Всъщност има незадължителен членски внос, ако човек се е записал като ученик.