М
Мортиша
Гост
предлог с информация:
слънчев или мъжки сектор се включват
Сатурн, Юпитер и Марс, а в женския, вътрешен, лунния – Венера, Меркурий и Луна.
По три планети около слънчевия център. Светилата определят тези сектори, защото става въпрос за най-ярките небесни тела, които заради своята природа имат специално метафизично значение, което се пречупва през многобройната символика на слънчевия и лунен принцип –
мъж – жена,
баща – майка,
съзнателно – несъзнателно, активно – пасивно.
Триплицитетите също са здраво свързани със седемте планети. Термите и фасовете също. Независимо към какво ще се придържаме – към египетските или халдейските терми, тези на Птоломей или на пък на триплицитетите на Лилли, винаги отправната точка ще бъдат седемте планети.
Ретроградието на Венера – време за среща с Голямата Любов
Ретроградността по правило е “опозиционна” или противопоставяща се на Слънцето, защото планетата трябва да се намира “далече от Слънцето” за да бъде ретроградна. Всяка планета (тук не слагаме Луната), която е в опозиция със Слънцето със сигурност е и ретроградна. Това правило обаче си има изключение само при двете вътрешни планети – Меркурий и Венера, които заради своята близост със Слънцето никога не могат да бъдат отдалечени от него дори когато са ретроградни. Напротив, тези планети по времето на своята ретроградност вървят към съвпад със Слънцето ! Така тези “вътрешни планети” по това време са по-близо до своята вътрешна същност, откривайки нейната вътрешна ценност. Съвпадът на ретроградния Меркурий със Слънцето се среща доста често (случва се три пъти в годината), но съвпадът на ретроградната Венера със Слънцето се случва доста по-рядко и е по-специален.
На Венера й е необходимо около година и 9 месеца (584 дни) за да влезе от един период на ретроградност в друг, което заедно с Марс я прави планетата, която е най-малко ретроградна. По времето на тази фаза на “своето връщане към Слънцето” (вътрешната същност) тя показва търсенето на любов и щастие, която се случва когато тези две небесни тела са в съвпад, защото Венера е естествен сигнификатор на любовта, а Слънцето представлява пети дом – домът на любовта. Във връзка с това срещата на тези две небесни тела, в който Венера ретроградно върви към Слънцето, а Слънцето директно се спуска към Венера говори за пробуждане на спомени свързани с любов от изминали времена, която отново се “ражда” пред нас, ако градуса на тяхната “среща” е важен в нашата карта. Така тези специални “любовни срещи” на Слънцето и ретроградната Венера “плетат” нишка на Небето, която събужда нашата свързаност към стари любови, любови от предходен живот.
Пентаграм на Венера
Любовта е основния закон, с който Небето и Земята са свързани и е изразен посредством вечния Пентаграм, който на Небето с помощта на техните транзити формират двата “любовника” – ретроградната Венера и Слънце. Както приблизително на всяка година и 9 месеца се повтаря този съвпад, така и за период от осем години се формира един цял цикъл, в който двете небесни тела се срещат пет пъти в съвпад на разстояние от около 72 градуса, което образува диаграмата на пентаграма. Тяхната шеста “среща” представлява и начало на нов цикъл, който се случва на около два градуса преди този, който е бил в началото на цикъла (преди осем години).
Така целият свят във всеки момент се намира под любовните нишки на този пентаграм, който в нашите животи на тези градуси свързва двама човека, които са се обичали в човек, който отново обича. Известно е, че в еволюцията на човешката душа на земното небе не съществува по-важен планетарен феномен от това !Ако погледнем последния цикъл на Венера ще видим, че той е започнал през 2004 г. и че завършва точно през юни тази година – 2012.
Всяка от тези пет точки, които в периода на предходните осем години са представлявали място на “срещата” на тези небесни “любовници”, е и потенциално място за “събуждане на спомени” на една любовна история, която някога отдавна сме преживели. Ако която и да е от тези точки е активирала някоя лична планета, светилата или ъгъл на нашия хороскоп, (особено Асцендент – Десцендент) то тогава казваме че споменът за някоя любов е събуден и че в период от осем години имаме време да приключим с тази история или да продължим да “танцуваме” в значително по-голям период от време.
Планетни възли
Освен и заедно с цикъла от осем години, през които се формира основния пентаграм, съществува и цикъл от 240 години или съвкупност от 30 пентаграма от по 8 години ! Това представлява по-голям цикъл, по времето на който се случват съвпадите между Слънцето и ретроградната Венера в близост до възлите на Венера. Както Луната има своите възли (мястото на пресичане еклиптиката с траекторията на Луната), също така и всяка планета има своите възли представляващи местата, където нейната траектория се пресича с траекторията на Земята. За разлика от Лунните възли, възлите на планетите са много по-бавни в своето движение и се придвижват ретроградно само около един градус на всяка 100 и повече години. Поради тази причина разглеждаме планетните възли като почти неподвижни точки в границите на Зодиака.
Северният възел на Венера се намира на 16 градуса и 41 минути в Близнаци, а Южния разбира се на същите градуси, но в Стрелец.
Когато съвпадът между Слънцето и ретроградната Венера се случи в близост до тези възли имаме изключително редкия шанс да видим преминаването на Венера пред диска на Слънцето като малка точка, която преминава през светлата повърхност.
Визуално тази картина можем да оприличим на зеницата и окото, което тогава се отваря и събужда в този към когото то погледне Голямата Любов… Този съвпад се случва в близост до единия от възлите на Венера приблизително на всеки 120 години, но пълния цикъл е 240 години. Във всеки случай, когато го има този съвпад в близост до възлите, той винаги е във двойка т.е. в цикъла от осем години се случва два пъти (в този период от осем години се вижда като две преминавания на Венера през диска на Слънцето).
Ако сега погледнете диаграмата от последния Пентаграм на Венера ще видите, че този съвпад в близост до възлите на Венера се е състоял през 2004 г. на 18 градуса в Близнаци и че през юни тази година ще се случи другия такъв съвпад на 15 градуса в Близнаци. С това един голям любовен цикъл е завършен, а същевременно започва нов от 240 години !
Във връзка с това можем да кажем, че времето на Любовните истории е пред нас, още повече ако тази епохална среща на “двата любовника” на 15 º в Близнаци активира или аспектира някоя важна точка на вашите “спомени” – това е време, през което се събуждат големите любовни истории, които сте чакали много повече от една инкарнация и които ще усещате като своята сродна душа, защото ще вибрирате на една честота.
Големият цикъл на Венера от 240 години (по-точно този път от 243 години), който завършва тази година е започнал на 03.06.1769.
Знаейки колко е рядко се случва съвпадът между Слънцето и ретроградната Венера, Британското Кралско Дружество е изпратило капитан Джеймс Кук на своята първа мисия да преплува хиляди мили на още неизследвания район на Тихия океан, на остров Таити, за да наблюдава оттук този съвпад на трети юни 1769 г. И тук този смел капитан плувайки осем месеца по бурните и непознати морета е успял навреме да намери това малко островче насред океана и да направи това специално наблюдение.
Случайно или не, но едно от тези островчета – Moorea има формата на сърце, затова не е и чудно, че точно тук този съвпад и точно по обедно време се е виждал най-добре. Изглежда че местоположението, където възниква раждането на Голяма Любов е необходимо да бъде някое райско място, което ще носи символиката на 27º Риби – остров (Риби) в знака на екзалтация на Венера.Било каквото било – новия цикъл на Голяма Любов, който тази година започва отново ще бъде видим от това райски остров.Най-важното е да отворим своите сърца за онзи Истински Човек, който носим в себе си, защото само това е пътят към изцелението и изпълняването на желанията към които се стремим през многобройните инкарнации.
ние действаме, размишляваме и реагираме в дадени ситуации главно “провокирани” от личната си натална карта т.е. всичко, което правим е “оцветено” съобразно нашата същност и собствената ни призма, която поради тази причина е субективна и още една гледна точка на възприятие, която говори единствено за качествата на притежателя си. Всеки човек харесва това, което му е присъщо и изпитва афинитет към хора с подобен тип поведение т.е. щом харесва дадено нещо, значи го притежава и самия човек или поне изпитва желание и се стреми да бъде такъв. Най-добрата визитка за същността на някого е самият той – чрез действията, думите, предпочитанията … от тях можем да научим много за отправящия ги, не толкова за тези към които може да са насочени.
Автор: Александар Имширагич, Асоциация на професионалните астролози “Кеплер”
слънчев или мъжки сектор се включват
Сатурн, Юпитер и Марс, а в женския, вътрешен, лунния – Венера, Меркурий и Луна.
По три планети около слънчевия център. Светилата определят тези сектори, защото става въпрос за най-ярките небесни тела, които заради своята природа имат специално метафизично значение, което се пречупва през многобройната символика на слънчевия и лунен принцип –
мъж – жена,
баща – майка,
съзнателно – несъзнателно, активно – пасивно.
Триплицитетите също са здраво свързани със седемте планети. Термите и фасовете също. Независимо към какво ще се придържаме – към египетските или халдейските терми, тези на Птоломей или на пък на триплицитетите на Лилли, винаги отправната точка ще бъдат седемте планети.
Ретроградието на Венера – време за среща с Голямата Любов
Ретроградността по правило е “опозиционна” или противопоставяща се на Слънцето, защото планетата трябва да се намира “далече от Слънцето” за да бъде ретроградна. Всяка планета (тук не слагаме Луната), която е в опозиция със Слънцето със сигурност е и ретроградна. Това правило обаче си има изключение само при двете вътрешни планети – Меркурий и Венера, които заради своята близост със Слънцето никога не могат да бъдат отдалечени от него дори когато са ретроградни. Напротив, тези планети по времето на своята ретроградност вървят към съвпад със Слънцето ! Така тези “вътрешни планети” по това време са по-близо до своята вътрешна същност, откривайки нейната вътрешна ценност. Съвпадът на ретроградния Меркурий със Слънцето се среща доста често (случва се три пъти в годината), но съвпадът на ретроградната Венера със Слънцето се случва доста по-рядко и е по-специален.
На Венера й е необходимо около година и 9 месеца (584 дни) за да влезе от един период на ретроградност в друг, което заедно с Марс я прави планетата, която е най-малко ретроградна. По времето на тази фаза на “своето връщане към Слънцето” (вътрешната същност) тя показва търсенето на любов и щастие, която се случва когато тези две небесни тела са в съвпад, защото Венера е естествен сигнификатор на любовта, а Слънцето представлява пети дом – домът на любовта. Във връзка с това срещата на тези две небесни тела, в който Венера ретроградно върви към Слънцето, а Слънцето директно се спуска към Венера говори за пробуждане на спомени свързани с любов от изминали времена, която отново се “ражда” пред нас, ако градуса на тяхната “среща” е важен в нашата карта. Така тези специални “любовни срещи” на Слънцето и ретроградната Венера “плетат” нишка на Небето, която събужда нашата свързаност към стари любови, любови от предходен живот.
Пентаграм на Венера
Любовта е основния закон, с който Небето и Земята са свързани и е изразен посредством вечния Пентаграм, който на Небето с помощта на техните транзити формират двата “любовника” – ретроградната Венера и Слънце. Както приблизително на всяка година и 9 месеца се повтаря този съвпад, така и за период от осем години се формира един цял цикъл, в който двете небесни тела се срещат пет пъти в съвпад на разстояние от около 72 градуса, което образува диаграмата на пентаграма. Тяхната шеста “среща” представлява и начало на нов цикъл, който се случва на около два градуса преди този, който е бил в началото на цикъла (преди осем години).
Така целият свят във всеки момент се намира под любовните нишки на този пентаграм, който в нашите животи на тези градуси свързва двама човека, които са се обичали в човек, който отново обича. Известно е, че в еволюцията на човешката душа на земното небе не съществува по-важен планетарен феномен от това !Ако погледнем последния цикъл на Венера ще видим, че той е започнал през 2004 г. и че завършва точно през юни тази година – 2012.
Всяка от тези пет точки, които в периода на предходните осем години са представлявали място на “срещата” на тези небесни “любовници”, е и потенциално място за “събуждане на спомени” на една любовна история, която някога отдавна сме преживели. Ако която и да е от тези точки е активирала някоя лична планета, светилата или ъгъл на нашия хороскоп, (особено Асцендент – Десцендент) то тогава казваме че споменът за някоя любов е събуден и че в период от осем години имаме време да приключим с тази история или да продължим да “танцуваме” в значително по-голям период от време.
Планетни възли
Освен и заедно с цикъла от осем години, през които се формира основния пентаграм, съществува и цикъл от 240 години или съвкупност от 30 пентаграма от по 8 години ! Това представлява по-голям цикъл, по времето на който се случват съвпадите между Слънцето и ретроградната Венера в близост до възлите на Венера. Както Луната има своите възли (мястото на пресичане еклиптиката с траекторията на Луната), също така и всяка планета има своите възли представляващи местата, където нейната траектория се пресича с траекторията на Земята. За разлика от Лунните възли, възлите на планетите са много по-бавни в своето движение и се придвижват ретроградно само около един градус на всяка 100 и повече години. Поради тази причина разглеждаме планетните възли като почти неподвижни точки в границите на Зодиака.
Северният възел на Венера се намира на 16 градуса и 41 минути в Близнаци, а Южния разбира се на същите градуси, но в Стрелец.
Когато съвпадът между Слънцето и ретроградната Венера се случи в близост до тези възли имаме изключително редкия шанс да видим преминаването на Венера пред диска на Слънцето като малка точка, която преминава през светлата повърхност.
Визуално тази картина можем да оприличим на зеницата и окото, което тогава се отваря и събужда в този към когото то погледне Голямата Любов… Този съвпад се случва в близост до единия от възлите на Венера приблизително на всеки 120 години, но пълния цикъл е 240 години. Във всеки случай, когато го има този съвпад в близост до възлите, той винаги е във двойка т.е. в цикъла от осем години се случва два пъти (в този период от осем години се вижда като две преминавания на Венера през диска на Слънцето).
Ако сега погледнете диаграмата от последния Пентаграм на Венера ще видите, че този съвпад в близост до възлите на Венера се е състоял през 2004 г. на 18 градуса в Близнаци и че през юни тази година ще се случи другия такъв съвпад на 15 градуса в Близнаци. С това един голям любовен цикъл е завършен, а същевременно започва нов от 240 години !
Във връзка с това можем да кажем, че времето на Любовните истории е пред нас, още повече ако тази епохална среща на “двата любовника” на 15 º в Близнаци активира или аспектира някоя важна точка на вашите “спомени” – това е време, през което се събуждат големите любовни истории, които сте чакали много повече от една инкарнация и които ще усещате като своята сродна душа, защото ще вибрирате на една честота.
Големият цикъл на Венера от 240 години (по-точно този път от 243 години), който завършва тази година е започнал на 03.06.1769.
Знаейки колко е рядко се случва съвпадът между Слънцето и ретроградната Венера, Британското Кралско Дружество е изпратило капитан Джеймс Кук на своята първа мисия да преплува хиляди мили на още неизследвания район на Тихия океан, на остров Таити, за да наблюдава оттук този съвпад на трети юни 1769 г. И тук този смел капитан плувайки осем месеца по бурните и непознати морета е успял навреме да намери това малко островче насред океана и да направи това специално наблюдение.
Случайно или не, но едно от тези островчета – Moorea има формата на сърце, затова не е и чудно, че точно тук този съвпад и точно по обедно време се е виждал най-добре. Изглежда че местоположението, където възниква раждането на Голяма Любов е необходимо да бъде някое райско място, което ще носи символиката на 27º Риби – остров (Риби) в знака на екзалтация на Венера.Било каквото било – новия цикъл на Голяма Любов, който тази година започва отново ще бъде видим от това райски остров.Най-важното е да отворим своите сърца за онзи Истински Човек, който носим в себе си, защото само това е пътят към изцелението и изпълняването на желанията към които се стремим през многобройните инкарнации.
ние действаме, размишляваме и реагираме в дадени ситуации главно “провокирани” от личната си натална карта т.е. всичко, което правим е “оцветено” съобразно нашата същност и собствената ни призма, която поради тази причина е субективна и още една гледна точка на възприятие, която говори единствено за качествата на притежателя си. Всеки човек харесва това, което му е присъщо и изпитва афинитет към хора с подобен тип поведение т.е. щом харесва дадено нещо, значи го притежава и самия човек или поне изпитва желание и се стреми да бъде такъв. Най-добрата визитка за същността на някого е самият той – чрез действията, думите, предпочитанията … от тях можем да научим много за отправящия ги, не толкова за тези към които може да са насочени.
Автор: Александар Имширагич, Асоциация на професионалните астролози “Кеплер”