И все пак най-важното, което трябва да се поддържа за да може да се стигне до "извличането" на спомените от предишни животи е концентрацията, тоест да поддържаш съзнанието си отворено за всяка мисъл, която може да премине през него докато си фиксиран върху определени мисли. То, това не е нещо ново, разбира се. Почти всяка техника на медитация казва, че най-важното е да се поддържа съзнанието отворено докато умът се концентрира върху нещо. Това е и същината на всяка медитация, поне според моето скромно мнение. Но това, което аз лично смятам, че е "по-особеното" при концентрацията да си спомниш минали животи, и изобщо при моя собствен метод на медитация, е нуждата да се фиксираш върху една единствена мисъл, която буквално да превземе ума ти до такава степен, че да не забелязваш околния свят и заедно с това да си готов да приемеш на практика всичко, което може да ти се покаже. Тоест, хем умът ти трябва да се концентрира много добре върху това, което правиш, хем трябва да му позволиш да преминава без да взима отношение през всичко, което вижда, но и да го вижда през това време. А това всъщност е доста трудно. Ако се концентрираш само върху умът си и просто искаш да разбереш откъде идва кармата, която сега изплащаш, има голяма опасност да си "пропуснеш" спомените. Тоест, умът ти просто ще "регистрира" някаква мисъл, която е спомен от предишен живот, но желанието ти да останеш в концентрация ще е по-силно от желанието ти да проучиш спомена. Ти просто ще искаш да се освободиш от натрупаната карма и преминаването през спомена ще е средство към това, но не и крайната цел. За теб това ще е път през, който трябва да преминеш, но изобщо не и място на което би искал да останеш. В такъв случай съзнанието ти просто ще регистрира спомена, ще получиш някаква информация за това какъв си бил за да можеш да си обясниш какво си сега и просто ще "отпраши" към следващия спомен и следващата информация и те така докато не се освободиш от натрупаното веднъж и завинаги (Препратка: Никой не ти гарантира, че това освобождаване ще се случи тук и сега в този ти живот. Може да ти отнеме десетки и стотици животи опит и практика по освобождаването от карма, както и доста дела, които трябва да свършиш докато накрая се окажеш в онова състояние на Духа, когато си готов за същинското си Освобождение от целия кръг на преражданията и си позициониран да вървиш по Пътя към Нирвана/Бог-а.). Това е онова, което древните източни религии като хиндуизъм и будизъм препоръчват за да може Духът ти да се освободи от натрупана карма-спомняш си, поглеждаш, ако трябва да свършиш някое дело в настоящия си живот за да поправиш тази карма го вършиш, напускаш това състояние на Духа и отминаваш към следващия спомен. Да задържиш тази концентрация през целия си живот и да продължиш по Пътя е по-важното от това да знаеш какъв си бил в предишен живот и твоето съзнание трябва да бъде подчинено на тази мисъл независимо какво вижда по Пътя и колко много му се иска да остане в определено състояние, да запази определен спомен или да повтори някое действие отново и отново. Просто по Пътя не ти е позволено да взимаш каквото и да е било-можеш само да се приведеш в съответното състояние на Духа, да погледнеш и да поправиш, но след това трябва да изоставиш спомена да избледнее и да изчезне за да можеш отново да се върнеш към Пътя. Ако освобождаването от Самсара е вашата цел и искате да достигнете Нирвана, което Е и сливането с Бога Творец и Създател на тази Вселена, то този Път ще трябва да следвате и Вие.
Аз обаче трябва да си призная, че не това е онова което аз практикувам. Не че не съм вървял по Пътя и не съм се освобождавал от кармична обремененост-даже напротив-и аз съм имал много моменти когато това, което виждам въобвще не ми е харесвало, но е трябвало да го преживея за да мога да стигна до момента в който да открия верния Път и да се освободя от него. Така че съм добре запознат с Пътя и силно уважавам онези, които са избрали да вървят по него. Но истината е, че за да вървиш по Пътя ти трябва да приемеш определено условие-не можеш да задържаш спомените си след като те вече веднъж са изпълнили кармичното си предназначение. След като веднъж вече знаеш защо си поставен ситуациите, в които сега си поставен и вече веднъж съзнането ти е преминало през кармата, която си натрупал, свършил си това, което е трябвало да свършиш през сегашния си живот за да го компенсираш и като цяло си успял да се "отървеш" от последствията от действията си в миналото, то настъпва мига когато ще трябва и да се освободиш от спомена си който досега те е водил по пътя ти към изкуплението. Така действа "системата". НО, ако искаш да задържиш, че и да натрупаш, спомени, ако искаш наистина да разбереш ВСИЧКО за съзнанието си и да пораснеш колкото се може повече в рамките на този си живот, то тогава ти трябва да се отречеш от Пътя и да си намериш сам свой собствен. Пред този избор бях изправен и аз преди години и много добре осъзнах какво стои пред мен и по какви правила ще ме съдят. Но аз избрах не да се опитвам да вървя по добре утъпкания Път към Бога, който знам, че свършва с "разтварянето" на Душата ти в Безкрая, а да си избера своя собствена посока към Бог-а ВЪТРЕ в мен, към Бог-а в който мога да се превърна, а не в онзи който ме е създал.
