Батик е обобщеното название на най-различни техники за ръчно рисуване върху тъкани, използван още в древността в Перу, Япония, Шри Ланка, Индо-Китай, в африканските страни. Родината на Батик се счита острова Ява в Индонезия, където и до днес ръчната графика върху облеклото и платовете е много популярна. Думата произлиза от думите амба („пиша“) и титик (от индонезийски „точка“).
За начало ще ви запозная с легендата за създаването на това изкуство, тя идва от Индонезия:
“Отдавна, много отдавна, по време на следобедните часове, на върха на планината Алу-Алу, на остров Ява се спуснал Батар Гуру, за да се позабавлява след праведните дела на небето.Той видял, че земята е потънала в мълчание и неизвестност, защото няма радост за жителите й без ярките небесни цветове. И решил Батар Гуру: “Ще посветя хората в изкуството, радващо очите и освежаващо душата!“. Той протегнал ръка и опънал на полето свитъците с най-добрите платове, протегнал другата ръка и рояци диви пчели се устремили към него и му подали покорно восъка от дълбините на своята гора. Батар Гуру разтопил със светкавици восъка и той закапал върху белия плат на щедри капки -кап-кап-кап. И той ударил на тъпан, и се сгъстили цветните облаци, и той започнал да танцува върху коприната, оставяйки причудливи рисунки от своите следи- за спомен от миналото за идните дни. Небесата се отворили и се изляли бои – сини като небето, зелени като зеленина, червени, пламнали като огън в средата на океана. И излетял до планината Батар Гуру, за да стане свидетел на плодовете на делата си и останал премного доволен от видяната красота.И се събрали хора,и се чудели на ярките цветове и магически рисунки – бързоплаващи птици, дворци и богати шествия, преминаващи кинжали и небесни красавици.
И когато следващия път Батар Гуру слязъл от небето на планината видял как това изкуство процъфтява сред хората,как се е разпространило то от страната на пирамидите до земите на Жълтия император и от земята на изгряващото слънце до края на Земята.“
Красиво,нали?
А знаете ли как рисуват жените в Джакарта,ето така… Всяка загребва течен восък от печката в средата на стаята с малко медно канче с бамбукова дръжка и заострен чучур с малко отворче. С него рисува върху плата, като оставя втвърдяваща се восъчна следа – работа, която изисква концентрация и сигурна ръка. Двама мъже в жълти гумени ботуши влачат навосъчения плат през дълго тясно корито с боя. Щом желаният цвят бива постигнат, тъканта отива в голяма бъчва с вряла вода, която сваля восъка. Процесът на нанасяне на нови шарки с восък, боядисване и потапяне в кипяща вода се повтаря многократно, докато най-накрая поредното произведение на изкуството батик е готово.
Модерните техники за боядисване на материята е разнообразна. Батик съчетава характеристиките и художествени техники на много изящни изкуства – акварели, пастели, рисунка, стъклопис, мозайки. Значително лесните техники за рисуване, в сравнение с традиционните позволяват прилагането на батик в отделните части на облеклото, интериорната декорация, живопис върху коприна, дори и от любители, които никога не са се занимавали с рисуване и обработка на платове.
Но има и уловки….. Изкуството на батик деликатно, понякога коварно, капризно. В крайна сметка, след като положим боята не можем да я изтрием с гума или да замажем, трябва да владеем цвета и движението му по плата.
За получаване на желаните десни се използва специален фиксиращ агент, наречен резерв (обикновено восък).Той е характерен за така наречения“ топъл батик“. Восъка се прилага със специален инструмент. Места, покрити с него не поглъщат бои. Топлия батик се използва главно за оцветяване на памук. Друга често използваната материя в батика е коприната. Върху нея се прилага по-често студен батик. Трябва да се помни,че всички продукти, направени с техниката на „студен батик“ трябва да бъдат защитени от влага.
За батика и цялостно боядисване на: коприна, памук, полу-лен, лен, вискоза, вълна и полиамид. Боядисване в топла баня. Минимална температура 50 градуса! Вълна и коприна се боядисват при 90-95 градуса !
Текстила трябва да е чист, без омекотители или други химикали.
Изсипете съдържанието на една опаковка в 6 л. топла вода и разбъркаите до пълното и разтваряне. Най-добре в голяма тенджера.
200 гр. текстил ще се оцветят по-интензивно от 400 гр. Окончателния цвят се определя винаги след приключването на процедурата, измиването и изсушаването.
Когато боядисвате вълна и коприна добавете 300мл. оцет или 50 мл. оцетна киселина.
Потопете дрехата изцяло и разбърквайте постоянно.
Поддържайте температурата минимум на 60 градуса или до разрешената за текстила. По-високата температура ще осигури по-плърен цвят. Оставете така за 1 час или докато решите че е достатъчно. Не забравяйте разбъркването.
Махнете съда от котлона и оставете да се охлади, като продължавата да разбърквате от време на време.
Изплакнете дрехата многократно в топла вода докато
За начало ще ви запозная с легендата за създаването на това изкуство, тя идва от Индонезия:
“Отдавна, много отдавна, по време на следобедните часове, на върха на планината Алу-Алу, на остров Ява се спуснал Батар Гуру, за да се позабавлява след праведните дела на небето.Той видял, че земята е потънала в мълчание и неизвестност, защото няма радост за жителите й без ярките небесни цветове. И решил Батар Гуру: “Ще посветя хората в изкуството, радващо очите и освежаващо душата!“. Той протегнал ръка и опънал на полето свитъците с най-добрите платове, протегнал другата ръка и рояци диви пчели се устремили към него и му подали покорно восъка от дълбините на своята гора. Батар Гуру разтопил със светкавици восъка и той закапал върху белия плат на щедри капки -кап-кап-кап. И той ударил на тъпан, и се сгъстили цветните облаци, и той започнал да танцува върху коприната, оставяйки причудливи рисунки от своите следи- за спомен от миналото за идните дни. Небесата се отворили и се изляли бои – сини като небето, зелени като зеленина, червени, пламнали като огън в средата на океана. И излетял до планината Батар Гуру, за да стане свидетел на плодовете на делата си и останал премного доволен от видяната красота.И се събрали хора,и се чудели на ярките цветове и магически рисунки – бързоплаващи птици, дворци и богати шествия, преминаващи кинжали и небесни красавици.
И когато следващия път Батар Гуру слязъл от небето на планината видял как това изкуство процъфтява сред хората,как се е разпространило то от страната на пирамидите до земите на Жълтия император и от земята на изгряващото слънце до края на Земята.“
Красиво,нали?
А знаете ли как рисуват жените в Джакарта,ето така… Всяка загребва течен восък от печката в средата на стаята с малко медно канче с бамбукова дръжка и заострен чучур с малко отворче. С него рисува върху плата, като оставя втвърдяваща се восъчна следа – работа, която изисква концентрация и сигурна ръка. Двама мъже в жълти гумени ботуши влачат навосъчения плат през дълго тясно корито с боя. Щом желаният цвят бива постигнат, тъканта отива в голяма бъчва с вряла вода, която сваля восъка. Процесът на нанасяне на нови шарки с восък, боядисване и потапяне в кипяща вода се повтаря многократно, докато най-накрая поредното произведение на изкуството батик е готово.
Модерните техники за боядисване на материята е разнообразна. Батик съчетава характеристиките и художествени техники на много изящни изкуства – акварели, пастели, рисунка, стъклопис, мозайки. Значително лесните техники за рисуване, в сравнение с традиционните позволяват прилагането на батик в отделните части на облеклото, интериорната декорация, живопис върху коприна, дори и от любители, които никога не са се занимавали с рисуване и обработка на платове.
Но има и уловки….. Изкуството на батик деликатно, понякога коварно, капризно. В крайна сметка, след като положим боята не можем да я изтрием с гума или да замажем, трябва да владеем цвета и движението му по плата.
За получаване на желаните десни се използва специален фиксиращ агент, наречен резерв (обикновено восък).Той е характерен за така наречения“ топъл батик“. Восъка се прилага със специален инструмент. Места, покрити с него не поглъщат бои. Топлия батик се използва главно за оцветяване на памук. Друга често използваната материя в батика е коприната. Върху нея се прилага по-често студен батик. Трябва да се помни,че всички продукти, направени с техниката на „студен батик“ трябва да бъдат защитени от влага.
За батика и цялостно боядисване на: коприна, памук, полу-лен, лен, вискоза, вълна и полиамид. Боядисване в топла баня. Минимална температура 50 градуса! Вълна и коприна се боядисват при 90-95 градуса !
Текстила трябва да е чист, без омекотители или други химикали.
Изсипете съдържанието на една опаковка в 6 л. топла вода и разбъркаите до пълното и разтваряне. Най-добре в голяма тенджера.
200 гр. текстил ще се оцветят по-интензивно от 400 гр. Окончателния цвят се определя винаги след приключването на процедурата, измиването и изсушаването.
Когато боядисвате вълна и коприна добавете 300мл. оцет или 50 мл. оцетна киселина.
Потопете дрехата изцяло и разбърквайте постоянно.
Поддържайте температурата минимум на 60 градуса или до разрешената за текстила. По-високата температура ще осигури по-плърен цвят. Оставете така за 1 час или докато решите че е достатъчно. Не забравяйте разбъркването.
Махнете съда от котлона и оставете да се охлади, като продължавата да разбърквате от време на време.
Изплакнете дрехата многократно в топла вода докато