Без думи ...

[Wolfgar]

Дали? Ами? Ако? Как?
Толкова много въпроси!
Отчаяние? Не!
Болка ... едва ли ...
Потапям се, издишам.
Отново потъвам брулен от вятъра.
Само една искра имам.
Тя стига, за да виждам живота.
Ти стига, за да ме спаси.
Минало, настояще, бъдеще.
Всичко се върти, едно през друго.
Сиво, толкова сиво, че чак бяло.
Сиво, толкова сиво, че чак черно.
И винаги искрата е там,
Свети като слънце.

Вероятности, възможности,
Съотношения и отношения ...
Толкова много, толкова много!
Спри, замъгляваш съзнанието ми ...
По силно е от алкохол ...
Защо не мога да мисля?
Защо ми се изплъзва всичко от контрол?
Приемам го, както приемам всичко друго.
Нима вълните ще се успокоят?